№ 591
гр. Пазарджик, 15.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220104106 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, редовно призовано не изпраща процесуален представител.
Ответникът СТ. Т. Г., редовно призован не се явява. За него се явява
адв. П., редовно упълномощен с пълномощно приложено днес по делото.
Представя и договор за правна защита и съдействие.
Не се явява вещото лице Д.Щ., редовно призована.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
от фактическа страна на спора.
СЪДЪТ докладва постъпилото становище от ищцовото дружество, с вх.
№ 7917/14.04.2022 г., с което е направено искане делото да бъде разгледано в
тяхно отсъствие, като се моли съдът да даде ход на делото. Поддържа се
подадената искова молба, както и искането си за изслушване на ССчЕ, поради
което счита, че следва да се даде възможност на вещото лице да изготви
експертното си заключение. Изложени са съображения по същество на спора,
1
с оглед направените от ответната страна оспорвания. Представен е списък на
разноските.
АДВ. П.: Няма подаден писмен отговор от ответника. Запознах се с
исковата молба едва вчера когато съм упълномощен за днешното съдебно
заседание, поради тази причина не съм имал възможност да представя писмен
отговор. Обяснението ми е следното: познавам ответника лично от години.
Миналата година той претърпя тежък инсулт, за което представям експертно
решение и моля да го приемете. Още преди време, ответникът дойде и ми
показа документи от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ и аз
написах възражение и му обясних, че трябва да дойде в офиса, но той не е
разбрал може би от инсулта. Едва вчера ми представи документите. Затова не
сме написали писмен отговор и да се възползваме от правата си. Това, което
можем да направим като оспорване до момента е, че когато моят доверител е
получил заем той е бил застрахован за здравен риск, какъвто е и настъпил в
момента и той е останал, без работа вследствие на това заболяване. Затова е
спрял да плаща. Това е основата на нашето твърдение. Едно от
доказателствата е решението, което представих, а за следващото съдебно
заседание, моля да ми дадете възможност да представя още медицински
документи, във връзка със заболяването, за това че не е трудово ангажиран.
Спогодба между страните няма как да бъде постигната, тъй като не се
явява процесуален представител на ищцовата страна.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал.
1 и ал. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от ищцовото дружество, с която сочи, че
ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения
едномесечен срок СТ. Т. Г. е възразил срещу същата, поради което на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК депозира настоящия установителен иск.
Твърди се, че обстоятелството, въз основа, на което е издадена заповед
за изпълнение е подписан Договор за паричен заем № 5587030 от 05 февруари
2020 г. между „Вива Кредит" ООД като Заемодател и СТ. Т. Г. като Заемател,
сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С
2
подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е
получила Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните
условия по паричния заем.
Твърди се, че основанието, на което Заявлението и настоящата искова
молба се подават от името на доверителя ми е сключен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл.
99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 04 януари 2021 г. г. между „Вива
Кредит" ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД, ЕИК *********, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Към
настоящата искова молба прилага препис извлечение от Приложение № 1 към
договора за цесия, в което фигурират само данните на ответника, доколкото
личните данни на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за
защита на личните данни и доколкото книжата по делото не се предоставят
единствено на съда.
Твърди се, че „Вива Кредит" ООД е упълномощило „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД, в качеството си на цесионер по
договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от името на цедента и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Към настоящата искова
молба прилага Уведомление за извършена цесия от името на „Вива Кредит"
ООД чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, което моли
съдът да връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към
нея. Позовава се на постановените от ВКС, на основание чл. 290 и чл. 291 от
ГПК Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013г. на I ТО и Решение №
123/24.06.2009г. по т.д. 12/2009г. на II ТО, съгласно които ако към исковата
молба на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършена цесия, същото уведомление достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД. Прехвърляне на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и същото следва да
бъде съобразено от съда като факт от значение на спорното право.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото
адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и
3
в настоящото производство безспорно се установи, че задължението на
ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено,
се моли съдът да приеме, че получаването на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените
искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД е предвидено в полза на
длъжника с цел да го предпази от двойно плащане на едно и също
задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за
извършената цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил
на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на изложеното, фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърляне на вземането не от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока
Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС постановено по гр.д. № 867/2011 г. и
Решение № 173/15.04.2004г. на ВКС постановено по гр.д. № 788/2013г., ТК.
Твърди се, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е
задължил да предостави на ответника сума в размер на 3000 лева, под
формата на паричен заем.
Твърди се, че с подписването на договора, СТ. Т. Г. удостоверява, че е
получил от Заемодателя заемната сума от 3000 лева, за което е подписан
Разходен касов ордер № 123 от 05.02.2020г. Заемателят се е задължил да
ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като
заплати сума в размер на 5661.60 лева, ведно с договорната лихва и такса за
експресно разглеждане на 30 вноски за срок от 60 седмици, всяка в размер на
188.72 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за
експресно разглеждане). Следва да се има предвид следното - ако Заемателят
не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски,
Заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия,
за да събере своето вземане, което от своя страна може да доведе до
значително повишаване на размера на дължимите суми от Заемателя.
Твърди се, че по договора за паричен заем, СТ. Т. Г. не е извършвал
плащания.
Твърди се, че към настоящия момент дължимата главница е в размер на
3000 лв.
4
Твърди се, че за ползването на предоставената заемна сума по
сключения Договор за паричен заем № 5587030 от 05 февруари 2020 г. между
страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В
настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 774.60 лева за
периода от 19 февруари 2020 г. - датата на първата вноска до 31 март 2021 г. -
датата на настъпване на падежа на договора.
Твърди се, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 31 март
2021 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както
и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни
вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава виновно да не
изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 216.09
лева от 20 февруари 2020 г. - датата на допускане на забава на погасителна
вноска до датата на подаване на заявлението - 24 август 2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД има следните вземания срещу СТ. Т. Г.: 3000 лв. главница;
договорна лихва в размер на 774.60 лева за периода от 19 февруари 2020 г. до
31 март 2021 г.; 216.09 лева - лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, от 20 февруари 2020 г. - датата на допускане на забава
на погасителна вноска до датата на подаване на заявлението - 24 август 2021
г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се направените съдебни разноски и възнаграждение за
процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер
на 360,00 лв.
В случай, че ищцовото дружество бъде осъдено да заплати разноски за
адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на ответника, на основание
чл. 127 ал. 4 от ГПК, се моли съдът да задължи ответникът и упълномощения
по делото адвокат да предоставят информация относно притежавана от всеки
от тях банкова сметка /IВAN,BIC/, като в случай, че откажат или
5
непредоставят тази информация, моля да бъдат уведомени, че дружество
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД като институция по чл.
56а, ал. 3 от ЗКИ с електронен достъп до Регистъра на банковите сметки и
сейфове, воден при БНБ и поради наличие на обоснован легитимен интерес,
ще се снабди с исканата информация чрез справка в този Регистър.
Сочи се, че получената информация от Регистъра на банковите сметки и
сейфове ще се използва от „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ООД единствено с цел изпълнение на задължения по влязло в сила съдебно
решение и възстановяване на суми, които в резултат на съдебното решение се
явяват платени от клиента без основание, както и за заплащане на дължими
разноски и адвокатски хонорари.
Предоставена е банковата сметка на дружество „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, която следва да бъде използвана от страните
по делото.
Направено е искане на основание чл. 238, ал. 2 ГПК, в случай, че не се
яви процесуален представител на ищцовото дружество в първото по делото
насрочено открито съдебно заседание, съдът да разгледа делото в негово
отсъствие.
Направено е искане за постановяване на неприсъствено решение на
основание чл. 238 от ГПК, в случай, че са налице предпоставките за това, с
което съдът да уважи изцяло исковете на ищеца така, както са предявени с
исковата молба.
В случай, че ответникът представи списък с разноски по реда на чл. 80
от ГПК по-висок от законоустановеният минимум, се прави възражение за
прекомерност, съответно се иска от съда да редуцира присъдените разноски в
полза на ответната страна до законоустановеният минимален размер.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени
са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на
исковата молба от страна на ответника.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания и възражения.
6
Ищцовото дружество следва да докаже наличието на валидно
облигационна връзка между страните, както и основанието и размера на
своите претенции. В тежест на ищеца е да докаже обстоятелството, че
ответникът е бил редовно уведомен за сключения между „Вива Кредит“ ООД
и ищцовото дружество цесия, която е била надлежно съобщена на ответника.
Ответната страна носи доказателствената тежест по отношение
направените от нея оспорвания и възражения.
АДВ. П.: Нямам възражения по доклада. Като адвокат на ответника, не
оспорвам сключения договор между него, като нашето твърдение е, че за
доверителят ми е възникнало основание, заради което е изпаднал в
нетрудоспособност, заради здравословното му състояние. Нашето твърдение
е, че при сключването на договора с „Вива Кредит“ кредиторът в лицето на
„Вива Кредит“ е сключил и застраховка, която да обезпечи този договор за
заем, в случай на изпадане на неплатежоспособност на доверителят ми, не по
негова вина. Вследствие на заболяването доверителят ми е останал без работа,
не по негова вина. Кредиторът е имал възможно да възстанови сумите чрез
тази застраховка. В тази връзка правя искане на основание чл. 190 от ГПК да
бъде задължено ищцовото дружество да представи застраховка по договора,
при сключването на договора за кредит.
СЪДЪТ счита, че следва да приеме представеното в настоящото
съдебно заседание Експертно решение № 1105/25.03.2021 г., доколкото
същото се отнася до здравословното състояние на ответника С.Г..
СЪДЪТ следва да даде възможност на ответната страна, в двуседмичен
срок, считано от настоящото съдебно заседание да предостави допълнителна
медицинска документация, така както беше направено искането от
процесуалния представител на ответника.
СЪДЪТ счита, че следва да уважи искането на ответната страна с
правно основание чл. 190 от ГПК, като задължи ищеца да представи
намиращи у него документи, в случай че разполага с такива, а именно: дали е
бил сключен договор за застраховка при сключването на Договор за заем №
5587030/05.02.2020 г., както и да представи препис от този договор, в случай
че разполага с такъв.
СЪДЪТ счита, че не са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, поради което искането на ищеца в тази насока следва
7
да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представеното в настоящото съдебно заседание Експертно
решение № 1105/25.03.2021 г., издадено от „МБАЛ Пазарджик“ АД.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на ответника, в двуседмичен срок, считано
от настоящото съдебно заседание, да представи медицинска документация
отнасяща се до здравословното състояние на ответника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца искане с правно
основание чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй
като не са налице законови предпоставки за това.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 190 ОТ ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищеца, в
двуседмичен срок, считано от настоящото съдебно заседание да представи
документи и информация по отношение на това, дали при сключване на
Договор за заем № 5587030/05.02.2020 г. между „Вива Кредит“ ООД и
ответника СТ. Т. Г. е бил сключен договор за застраховка, с кое
застрахователно дружество и да представи препис от договора, в случай че
разполага с такъв.
На основание чл. 190, ал.2 от ГПК ПРЕДУПРЕЖДАВА ищцовата
страна, че непредставянето на документа ще се преценява от съда, съгласно
чл. 161 от ГПК.
С Определение № 533/09.03.2022 г. съдът е приел представените от
ищеца писмени доказателства, както и материалите по ч.гр.д. № 3173/2021 г.
Допуснал е по делото да бъде изслушана съдебно-счетоводна експертиза.
СЪДЪТ докладва на страните постъпилата молба от вещото лице Д.Щ.,
с вх. № 5875/18.03.2022 г., с която сочи, че поради ангажираност по АД №
1276/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик и насрочено
заседание на 15.04.2022 г. от 10:30 часа, моли съда, при възможност, да
насрочи друга дата или час за заседание или да назначи друго вещо лице за
изготвяне на експертизата.
АДВ. П.: Следва да се даде възможност на вещото лице да изготви
експертизата.
СЪДЪТ счита, че следва да даде възможност на вещото лице, в
8
законустановените срокове, да изготви и представи заключение по допусната
експертиза, поради което следва да отложи делото за друга дата.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 17.06.2022 г. от 10:45 часа, за
която дата и час ответникът следва да се счита уведомен от днес, а ищецът по
реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Д.Щ..
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11:05 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9