Решение по дело №14213/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр. София,

№................. /................ г.,

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, П-Б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на осми юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:            КАЛИНА АНАСТАСОВА

ИВА НЕШЕВА

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Нешева в. гр. дело № 14213 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 93542 от 15.04.2019 г. по гр.д. № 89653/2017 г. на Софийския  районен съд,           119 състав, е отхвърлен иска на К.М.А. за осъждане на „К.Ж. Клон Б." К. да му заплати сумата от 5 334.53 лева застрахователно обезщетение, ведно с обезщетение за забава за времето от 01.09.2015 година до 21.12.2017 година включително, в размер на 2 007.00 лева, както и законната лихва от датата на предявяването на иска на 22.12.2017 година до окончателното изплащане на сумата.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца К.М.А., в която се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Според въззивника застрахователното събитие е настъпило през месец август 2015 г., когато кредитът е бил все още обслужван. Твърди се, че СРС неправилно е приел, че искът е неоснователен поради неплащане в полза на банката, като се излага, че ищецът е бил осъден да заплати сумата и е било образувано изпълнително дело. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете - уважени.

Въззиваемата страна „К.Ж. клон Б.“ К. оспорва жалбата, счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Излага, че наличието на изпълнително дело е факт, който се въвежда едва с въззивната жалба. Според въззиваемата страна в тежест на ищеца е било да установи, че е платил кредита в полза на банката, а това обстоятелство не е установено, поради което и искът е неоснователен. Излага още, че изводите на СРС са неправилни досежно наличие на пълно плащане през месец септември 2015 г. Според застрахователя последното пълно плащане е извършено на 04.08.2015 г., от който момент е започнал да тече 30-дневния срок и към 04.09.2015 г. полицата не е пораждала правно действие. Поради изложените съображения моли за потвърждаване на решението на Софийския районен съд. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

К.А. е предявил иск срещу „К.ж. клон Б.“ за осъждането на ответника да му заплати сума в размер на 5725 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Кредитна протекция“ № ********, сключена към договор за кредит № 385/0084/17847481. Твърденията на ищеца са, че е настъпило застрахователно събитие, а именно с решение на ТЕЛК ищецът е бил признат за неработоспособен.

Ищецът не твърди, че е извършил плащане в полза на кредитора по договора за кредит, но счита, че банката е била удовлетворена. Следва да се подчертае,че искът не може да бъде квалифициран по чл. 134 ЗЗД, доколкото изрично се иска плащане в полза на ищеца, а не в полза на кредитора. Според ищеца /видно от въззивната жалба и молба от 15.06.2020 г./, тъй като банката е получила цена по договор за цесия, въз основа на който е прехвърлила вземането в полза на „ЕОС М.“ ЕООД, то същата е удовлетворена, поради което и застрахователят следва да заплати обезщетение в полза ищеца. При тези твърдения искът следва да се квалифицира по чл. 193, ал. ал. 1 КЗ /отм./, съответстваща на 386, ал. 1 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./.

От представения по делото договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 385/0084/17847481 от 14.11.2012 година се установява, че на посочената дата между „У.Б.“ АД като кредитодател и К.М.А. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката се е задължила да предаде в собственост на ищеца сумата от 5 300.00 €, а ищецът се е задължил да върне заетата сума в срок до

14.11.2015      година. В т. 9.6 от раздел „Други условия“ в договора е обективирана и уговорка за добавяне на застраховка „Кредитна протекция“, която следва да се искът е неоснователен. Излага още, че изводите на СРС са неправилни досежно наличие на пълно плащане през месец септември 2015 г. Според застрахователя последното пълно плащане е извършено на 04.08.2015 г., от който момент е започнал да тече 30-дневния срок и към 04.09.2015 г. полицата не е пораждала правно действие. Поради изложените съображения моли за потвърждаване на решението на Софийския районен съд. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

К.А. е предявил иск срещу „К.ж. клон Б.“ за осъждането на ответника да му заплати сума в размер на 5725 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Кредитна протекция“ № ********, сключена към договор за кредит № 385/0084/17847481. Твърденията на ищеца са, че е настъпило застрахователно събитие, а именно с решение на ТЕЛК ищецът е бил признат за неработоспособен.

Ищецът не твърди, че е извършил плащане в полза на кредитора по договора за кредит, но счита, че банката е била удовлетворена. Следва да се подчертае,че искът не може да бъде квалифициран по чл. 134 ЗЗД, доколкото изрично се иска плащане в полза на ищеца, а не в полза на кредитора. Според ищеца /видно от въззивната жалба и молба от 15.06.2020 г./, тъй като банката е получила цена по договор за цесия, въз основа на който е прехвърлила вземането в полза на „ЕОС М.“ ЕООД, то същата е удовлетворена, поради което и застрахователят следва да заплати обезщетение в полза ищеца. При тези твърдения искът следва да се квалифицира по чл. 193, ал. ал. 1 КЗ /отм./, съответстваща на 386, ал. 1 КЗ /в сила от

01.01.2016      г./.

От представения по делото договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 385/0084/17847481 от 14.11.2012 година се установява, че на посочената дата между „У.Б.“ АД като кредитодател и К.М.А. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката се е задължила да предаде в собственост на ищеца сумата от 5 300.00 €, а ищецът се е задължил да върне заетата сума в срок до 14.11.2015 година. В т. 9.6 от раздел „Други условия“ в договора е обективирана и уговорка за добавяне на застраховка „Кредитна протекция“, която следва да се

сключи с ответното застрахователно дружество, като А. по силата на уговорката се е задължил да плаща месечните премии по застрахователния договор. Договорът за кредит е подписан единствено от представител на банката, но по делото са представени и сертификати за застраховка „кредитна протекция“ от 14.11.2012 г. и 27.02.2014 г., от които се установява, че между страните по делото е сключен застрахователен договор в полза на трето лице — „У.Б.“ АД № 84/14.11.2012 г. Покритите застрахователни рискове са смърт в резултат на злополука или заболяване, трайно намалена или загубена трудова работоспособност в резултат на злополука или заболяване повече от 70 %, временна нетрудоспособност в резултат на злополука или заболяване.

Въз основа на посочените доказателства съдът прие, че между страните по делото е сключен валиден договор за застраховка „Кредитна протекция“, по силата на който застрахователят се е задължил да заплати в полза на кредитора по договора за кредит - „У.Б.“ АД - застрахователно обезщетение при настъпване на някой от предвидените покрити рискове.

Особеното при този вид договор, което обуславя и неговата специфика, е че при реализиране на риска, не кредитополучателят, а банката има право да получи част от застрахователната сума до размера на непогасените и дължими вноски за съответния период от време, тъй като тя е бенефициер и кредитор на застрахователя по арг. от чл. 234 КЗ/отм./, а застрахователят е задължен спрямо банката до размера на непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, заедно с лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие съобразно чл. 199а КЗ /отм./. Участието на кредитополучателя е свързано с риска. Настъпването на застрахователното събитие, което води до покрит риск по застрахователния договор има двояко значение - от една страна в полза на ползващото лице възниква притезателно право да поиска заплащането на застрахователната сума /упражняването на това право е предоставено на волята на ползващото се лице/, а от друга страна - погасява задължението на застрахованото лице-кредитополучателя, чието изпълнение е било обезпечено със сключването на застрахователния договор. Кредиторът по договора за банков кредит и ползващо се лице по договора за застраховка е изявил воля при настъпване на застрахователното събитие да се удовлетвори чрез получаване на застрахователната сума. Същата няма обезщетителен характер, доколкото не покрива причинени на застраховащия вреди, а обезпечава изпълнението на договорното задължение на кредитополучателя, т.е., представлява застрахователна закрила на кредитора /дал кредита/ срещу опасността от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да върне заетата сума.

Първият спорен по делото въпрос касае настъпването на застрахователното събитие и дали то е настъпило след прекратяване на застрахователния договор поради неизпълнение на задължението на застрахования да заплати премия.

Настоящата инстанция намира, че Софийският районен съд правилно е приел, че застрахователното събитие е установено именно с решението на Териториалната експертна лекарска комисия № 1444/27.07.2016 г. В решението е посочена водеща диагноза множествен миелом и дата на инвалидност 20.10.2015 година. Независимо че решението е издадено в по-късен момент, следва да се зачете посочената в него дата на инвалидност, когато е настъпило застрахователното събитие - трайно намалена работоспособност, настъпила поради заболяване- а именно 20.10.2015 г.

Към този момент застрахователното правоотношение не е било прекратено. Действително в чл. 8 от общите условия, приложими към сключения застрахователен договор, е предвидено, че при неплащане на застрахователна премия застрахователят предоставя 30-дневен гратисен период, в случай на неплащане от страна на застрахования, след изтичането му договорът се счита за автоматично прекратен. Видно от допълнителното заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза обаче последното плащане на премия по договора за застраховка е направено на 04.09.2015 г., като е заплатена сума в размер 0,92 лв. или 0,47 евро. Според заключението, което съдът кредитира като обективно, безпристрастно и компетентно, премията по договора е била променяна многократно, като за месец 09.2015 г. е била в размер от 0,92 лв. и е била заплатена изцяло. Предвид това и доводите на въззиваемата страна досежно момента на прекратяване на застрахователния договор са неоснователни, същият едва след изтичането на месец октомври е бил прекратен, поради което и застрахователят е задължен да заплати обезщетение за събитие, настъпило през този месец.

Независимо от изводите, до които достигна съдът относно наличие на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение не в полза на застрахования, а в полза на бенефициера.

Както е отбелязал първоинстанционният съд право да получи застрахователно обезщетение в полза на А. би възникнало единствено при условията на чл. 242, ал. 1 КЗ /отм./, според която разпоредба физическо лице, за обезпечение на чието задължение е била сключена застраховка "Живот" или "Злополука" в полза на кредитора, има право на иск срещу застрахователя и когато не е било страна по застрахователния договор и е платило задължението при настъпило застрахователно събитие. Това право има и всяко трето лице, което на законно основание е платило задължението.

Видно от писмо от ЧСИ П.И.по изп.д. № 20168210404937 от 15.01.2019 г. срещу А. е образувано изпълнително производство за погасяване на задължения за главница и лихви по договора за кредит въз основа на издаден в полза на банката изпълнителен лист от 27.06.2016 г., издаден от PC – Перник по гр.д. № 02331 от 2016 г. Не се спори, че А. не е заплатил задължението в полза на банката, поради което и в негова полза не се е породило право да претендира от застрахователя плащане в своя полза, а може единствено да упражни правото на банката като предяви иск по чл. 134 ЗЗД.

Неоснователни се явяват доводите на ищеца за това, че банката е била удовлетворена от трето лице по договор за цесия поради следните съображения:

По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания от

04.12.2017      г., въз основа на който банката е прехвърлила в полза на „Г.Б.Р.България“ ЕООД вземанията си срещу кредитополучатели, посочени в списък - приложение към договора, който не е представен по делото. Видно от договор за прехвърляне на вземания, сключен между „Г.Б.“ ЕООД и „ЕОС С.“ ЕООД, „Г.Б.“ ЕООД е прехвърлило вземанията си, произхождащи от договори за кредит с физически лица, индивидуализирани в приложение, неизменна част от договора. По делото е представен и договор за прехвърляне на вземания, сключен между „ЕОС С.“ ЕООД и „ЕОС М.“ ЕООД, въз основа на който „ЕОС С.“ ЕООД се е задължило да прехвърли вземанията си, описани в приложение -неизменна част от договора. Доколкото, както беше посочено, не са представени по делото приложенията, индивидуализиращи вземанията, предмет на договорите за цесия, съдът не може да приеме, че именно въз основа на тях е настъпило прехвърляне на вземането на банката спрямо А.. Отделно от това по делото липсват доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия, което е условие за действието на договора за цесия по отношение на длъжника и на третите лица. В представеното по изп. дело № 20168210404937 се съдържа информация досежно прехвърлянето на вземането, но няма данни същото да е получено надлежно от А.. А също така, доколкото в съдебната практика безпротиворечиво е прието, че за да е валидно уведомяването за извършената цесия, уведомяването следва да изхожда от цедента, който може да упълномощи цесионера, а по делото липсват данни за редовното уведомяване на длъжника за извършената цесия, настоящата инстанция приема, че спрямо А. цесията не е породила действие, поради което и дължи изпълнение в полза на банката.

Отделно от това, следва да се посочи, че обстоятелството, че вземането е цедирано, не значи, че кредиторът е удовлетворен, доколкото паричното задължение следва да се изпълни в полза на новия кредитор, а съгласно чл. 99, ал. 2 прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности. Застрахователният договор обезпечава неплажеспособността на задълженото лице при настъпване на нетрудоспособност, поради което е по своята природа обезпечение на задължението за връщане на заетата парична сума, поради което следва да бъде заплатено в полза на новия кредитор.

При тези съображения и предвид липсата на плащане на задължението по договора за кредит застрахователят не дължи плащане в полза на кредитополучателя - физическо лице, за обезпечение на чието задължение е била сключена застраховка "Живот" или "Злополука" в полза на кредитора, до каквито изводи е достигнал и първоинстанционният съд. Третото ползващо се лице, а при негово бездействие, самият застрахован, упражнявайки правата на банката, може да претендира плащане в полза на кредитора.

При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете инстанции, обжалваното първоинстанционно решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА С Решение № 93542 от 15.04.2019 г. по гр.д. № 89653/2017 г. на Софийския районен съд, 119 състав.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението от страните при наличие на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                              ЧЛЕНОВЕ: