№ 1080
гр. Перник, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720102670 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на К. Ц. П. срещу „Топлофикация
Перник“ АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника срещу него е издаден
изпълнителен лист на 01.06.2010 г. по ч.гр.д. № 2437/2010 г. по описа на Районен съд
Перник за суми в размер на 1710.38 лева главница за неплатена топлинна енергия в
периода от ***** г. до 30.04.2009 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане и 472.54 лева законна лихва за забава в периода
от 02.01.2007 г. до 17.03.2010 г. и 135.49 лева разноски. Твърди, че въз основа на
посочения изпълнителен лист е образувано и.д. № **** г. по описа на ЧСИ Е. Д., по
което не са извършвани действия по изпълнение. Твърди, че това изпълнително дело е
перемирано, след което въз основа на същия изпълнителен лист на ******** е
образувано и.д. № 1694/2020 г. по описа на ЧСИ С. Б. след като правото на
принудително изпълнение е погасено.
С оглед на изложеното молят съда да приеме за установено, че вземането по
издадения в рамките на ч.гр.д. № 2437/2010 г. по описа на Районен съд Перник
изпълнителен лист, за сумите от 1710.38 лева главница за неплатена топлинна енергия
в периода от ***** г. до 30.04.2009 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане и 472.54 лева законна лихва за забава в периода
от 02.01.2007 г. до 17.03.2010 г. и 135.49 лева разноски е погасено по давност и срещу
ищеца не съществува право на принудително изпълнение, тъй като между
прекратяването на и.д. № ****г. по описа на ЧСИ Е. Д. и образуването на и.д. №
1694/2020 г. по описа на ЧСИ С. Б. са изтекли повече от пет години.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се представляват. Ищецът депозира писмено
становище като признава иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
1
Районен съд Перник е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Тук
посочената разпоредбата предоставя възможност на длъжника за защита срещу
материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора
по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца
право на принудително изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му
по давност, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено
нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя
или на отговорността на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2576/2018 г., III г. о., ГК).
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
Наличието на изпълнителен титул и изпълнително дело, образувано по искане
на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД за събиране на процесните вземания,
свидетелства за правния му интерес от предявяване на иска.
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В съдебната практика съществуваха
колебания относно приложимия срок на погасителна давност относно вземане
установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Тези колебания бяха преодолени с
постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 37/24.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че пет годишен срок на новата
давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно
решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от
значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази
дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение е погасено по давност.
По делото се установи, че давността е била прекъсната с влизане в сила на
заповедта за изпълнение, издадена срещу ищеца, което е станало на ***** г. съгласно
данните за връчването ѝ.
Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи
твърдения факт на прекъсването на давността, както и че не сочи и не представя
доказателства в тази насока. Въпреки това, до приключване на съдебното дирене той
не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът дължи
прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е
свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично
възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136
от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се.
Същевременно ответникът е признал иска, поради което предявеният иск следва
да бъде уважен.
2
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати разноските за платена държавна такса – 92,74 лева, като
се присъди и адвокатско възнаграждение в доказания размер от 530,00 лева.
Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. Същото съдът намира за неоснователно, тъй като адвокатския
хонорар е съобразен с минимума, определен в Наредба № 1/2004 г.
Ответникът е поискал и прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, но в
същият е станал причина за настоящото производство, при наличието на висящо
изпълнително производство, образувано по негова молба срещу ищеца.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ не съществува
изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу на К. Ц. П., ЕГН
********** за сумата от 1710.38 лева главница за неплатена топлинна енергия в
периода от ***** г. до 30.04.2009 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане, 472.54 лева законна лихва за забава в периода
от 02.01.2007 г. до 17.03.2010 г. и 135.49 лева разноски, за които е издаден
изпълнителен лист на 01.06.2010 г. по ч.гр.д. № 2437/2010 г. по описа на Районен съд
Перник поради погасяването им по давност
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД
да заплати на К. Ц. П. сумата от 622,74 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3