№ 165
гр. И, 20.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211840200608 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21-0274-001406/01.10.2021г.,
издадено от началника на РУ- И, с което на Р. М. Д., ЕГН **********, за нарушение на
чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като нарушението не е
извършено.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, който
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. В писмено
становище поддържа, че НП е основателно и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на другата страна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 05.09.2022 г. около 19,55ч.. жалбоподателят управлявал лек автомобил БМВ
320Д с рег. №...., като се движил в гр. И по ул. Ш и завивайки по ул. Е задната част на
автомобила поднесла и направила полукръг, след което автомобилът взел завоя и
продължил движението си. Действията на водача били възприети от служителите на
1
РУ- И- свидетелите В. и Ц..
Водачът бил спрян за проверка, след която бил съставен АУАН, в който било
отразено, че водачът използва пътищата за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно:
преднамерено и умишлено извежда МПС извън контрол чрез презавиване, довеждайки
до загуба на сцепление на задните гуми – „дрифт“. Посочено е, че „по време на дрифта
движението на МПС е напречно на оста на пътя, осъществен по въздействие на
тежестта му и инерционния момент в образуващи кръгови движения“. В АУАН
отразено, че е нарушен чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. АУАН бил подписан от жалбоподателя
без възражения. Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, с което на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 3000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите В., Ц., Т
(частично), както и обясненията на жалбоподателя (частично), както и справка за
нарушител/водач и Заповед за компетентност.
Съдът не кредитира показанията на Т и обясненията на жалбоподателя в частта,
в която заявяват, че не е имало поднасяне на задната част на автомобила. В тази им
част показанията на двамата свидетели противоречат на останалите събрани
доказателства по делото. Другите двама свидетели В. и Ц. са категорични, че
задницата на автомобила е поднесла и същевременно тези свидетели по никакъв начин
не са заинтересовани. От друга страна свидетелят Т е познат на жалбоподателя и е
потенциално заинтересован от това с показанията си да обслужи защитната му теза,
като същите аргументи са налице и по отношение на обясненията на самия
жалбоподател.
Съдът намира следното от правна страна:
На първо място, от приобщените по делото писмени доказателства и
свидетелските показания (в кредитираната им част) не се установява описаното в
АУАН и в НП движение на МПС е напречно на оста на пътя, осъществен по
въздействие на тежестта му и инерционния момент в образуващи кръгови движения.
Напротив- установява се от показанията на служителите на РУ- И, че жалбоподателят е
направил завой от ул. Ш по ул. Е, при което е поднесла задната част на автомобила и
направила полукръг, след което автомобилът продължил движението си по улицата, но
не са били налице кръгови движения или каквото и да било завъртане на автомобила
извън това при самото поднасяне.
На второ място, според чл. 104б, т. 2 от ЗДП на водача на моторно превозно
средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
2
Законодателят е предвидил в посочената разпоредба, че на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари.
В случая, описаното поведение на водача, било квалифицирано от
актосъставителя, както и от издателя на НП, като "дрифт" – преднамерено и умишлено
извежда МПС извън контрол чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцепление на
задните гуми, като „движението на МПС е напречно на оста на пътя, осъществен по
въздействие на тежестта му и инерционния момент в образуващи кръгови движения“.
Според тезата на административнонаказателното обвинение, именно това действие се
квалифицира като използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Подобно разбиране не кореспондира на указаното от законодателя в цитираната
законова норма. Това е така, на първо място защото в нормите на Закона за движение
по пътищата не се съдържа легална дефиниция на понятието "дрифт" . Липсата на
такова определение прави недопустимо налагането на административна санкция за
нарушение, което законодателят не е описал и въздигнал в санкционен състав на
съответния нормативен акт. Според съда, свободната словесна интерпретация на който
и да било термин, не позволява използването му за целите на
административнонаказателното производство. Отговорът на въпроса какво означава
вмененото на жалбоподателя деяние, би следвало да се намира в разпоредбите на
закона, но не и да се обосновава на свободната преценка на актосъставителя и
наказващия орган, какъвто е настоящият случай.
Също така следва да се посочи, че съставът на вмененото във вина нарушение
изисква не просто деянието да е извършено умишлено, а и при него от субективна
страна да е налице особена специфична цел – ползване на пътя не в съответствие с
предназначението му за превоз на хора и товари. Именно тази друга цел, като елемент
от субективната страна на състава на административното нарушение, следва да
присъства при описанието на нарушението. В случая липсва обоснованост от
ангажираните по делото доказателства, че соченото нарушение е било извършено
"преднамерено", а не поради друга причина, която от своя страна също може да
съставлява административно нарушение, но със сигурност не покрива хипотезата на
посочената като нарушена правна норма.
При предприемане на санкционираната маневра, изразяваща се в поднасяне на
задната част на автомобила и образуване на полукръг, след което автомобилът взел
завоя и продължава движението си по улицата, водачът може да е допуснал други
нарушения на правилата за движение по пътищата, като например неправилно
избиране на скоростта на движение и несъобразяване с конкретната пътна обстановка,
3
нарушаване на правилата за предприемане на маневри, или други, но при установената
фактическа обстановка, категорично не може да се говори за използване на пътя не по
предназначение.
В горния смисъл е Решение № 551 от 11.06.2021 г. на АдмС - София област
по к. а. н. д. № 362/2021 г..
На трето място, дори да се приеме, че вмененото нарушение е извършено, то в
случая е налице хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В този
смисъл МПС е направило един полукръг със задницата и подобно деяние е с по- ниска
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В
случая не се касае за продължително завъртане или поднасяне, поради което е налице
хипотезата на "маловажен случай" на административното нарушение.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0274-001406/01.10.2021г., издадено
от началника на РУ- И, с което на Р. М. Д., ЕГН **********, за нарушение на чл. 104Б,
т. 2 от ЗДвП на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в
размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – И: _______________________
4