4
Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС. С Решение № 67/17.06.2005 година, постановено по НАХД № 23/2005 година, Крумовградският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 59/ 11.02.2005 година на началника на РПУ Подкова против Айдън Бахри Реджеб от с. Пеньово, обл. Кърджали, с което за извършено административно нарушение на чл. 139 ал.4 от ЗДП, на основание чл. 179 ал.3 т.2 от ЗДП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева. Против решението е постъпила касационна жалба от Айдън Бахри Реджеб от с.Пеньово, обл. Кърджали, с което същото се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон. Съдът неправилно бил приел, че управлявал МПС без заплатена винетна такса, тъй като от събраните по делото доказателства се установявало, че винетният стикер бил закупен още на 05.02.2005 година, но поради непредвидими обстоятелства, стикерът не бил залепен, а именно поради повреда на МПС и лоши метеорологични условия две денонощия автомобилът не бил в района на гр. Кърджали. С оглед на тези доказателства считал, че нарушение нямало допуснато. С оглед на изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, вместо което да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбодателят не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата си. Ответникът по жалбата- началникът на РПУ Крумовград, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно. Окръжният съд, като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното: Като основание за обжалване на първоинстанционното решение се сочи едно от касационните основания, съдържащи се в разпоредбата на чл. 218б ал.1 от ГПК, а именно решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон. Спор по фактите не съществува. По безспорен начин по делото се установява, че при извършена на 07.02.2005 година проверка на жалбодателя Реджеб, е констатирано, че същият управлява МПС- товарен автомобил “Ифа” с ДК № К 6529 ТВ, на път ІІІ-509, посока Крумовград- с. Кандилка, 31-ви км, без залепена винетна такса, като липсва стикер на челното стъкло на МПС- категория К2. На водача са съставени съответно акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление № 59/11.02.2005 година на началника на РПУ Крумовград, с което за извършено административно нарушение на чл. 139 ал.4 от ЗДП, на основание чл. 179 ал.3 т.2 от ЗДП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева. В съдебно заседание, от жалбодателя е представена и приета като доказателство квитанция за платени винетни такси в РБ 193/07.02.2005 година за два броя ППС от Евтим Димитров Райков от гр. София, с отбелязване на гърба на квитанцията, направена от служител при “ДЗИ Банк” АД, офис гр.Кърджали, че винетките са платени на 05.02.2005 година. Въз основа на тези факти по делото, районният съд е приел, че водачът е извършил вмененото му административно нарушение по чл. 139 ал.4 от ЗДП, като административното наказание глоба му е наложно в предвидения в санкионната за това нарушение разпоредба на чл. 179 ал.3 т.2 от ЗДП размер от 500 лева. Изводът на съда е правилен и в съответствие с доказателствата по делото и закона. Движението на определите в Закона за пътищата ППС по републиканските пътища, съобразно чл. 139 ал.4 от ЗДП, се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10 ал.2 от Закона за пътищата. Последната разпоредба именно регламентира различните видове такси за преминаване по републиканската пътна мрежа или отделни пътни участъци. Размерът и видовете винетни такси са уредени с наредба, издадена на основание ЗП, а именно Наредба за условията и реда за събиране на винетни такси за платено ползване на определени републикански пътища за определен срок, приета с Постановление на МС № 57/ 12 март 2004 година. Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал.1 от Наредбата, ползването на републиканските пътища на РБ или на техни участъци от ППС, което не е снабдено с валидна винетка, е административно нарушение и се санкционира по реда на чл. 179 ал.3 от ЗДП. Валидна според ал.2 на същата разпоредба е тази винетка, която съответства на вида на ППС, на което е поставена, и чийто срок на действие съвпада със срока на ползване на съответния републикански път или негов участък, и която съдържа всички реквизити, които се изискват за графично оформяне на винетките. Винетният стикер, съобразно чл. 10 ал.1 от Наредбата, е удостоверителен знак, който се поставя на мястото, определено в чл. 11 ал.1 от същата, в превозното средство, за което е предназначен и неговото наличие е основание за допускане на съответното превозно средство до движение по републиканските пътища или техни участъци. Съгласно санкционната разпоредба на чл. 179 ал.3 от ЗДП, водач, който управлява ППС по републиканските пътища, за което не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10 ал.2 от ЗП, или управлява ППС, на което е поставен невалиден винетен стикер или винетен стикер, с изтекъл срок, се наказва с глоба, като в съответния случай- по т.2, в размер на 500 лева. От цитираните по-горе разпоредби на Наредбата следва, че не е достатъчно само винетният стикер да е закупен- поставянето му на определеното място е условие съответното превозно средство да бъде допуснато до движение по определените пътища. Противното винаги води до административно нарушение, което подлежи на санкциониране по реда на чл. 179а л.1 от ЗДП. От представената и приета като доказателство квитанция № 193/07.02.2005 година за платена винетна такса за две ППС, не може да се направи категоричен извод, че един от закупените винетни стикери е бил предназначен за управлявания от жалбодателя автомобил – “Ифа” с ДК№ К 65 29 ТВ, при условие, че в показанията си св. Райков сочи, че фирмата, към която принадлежи това превозно средство, притежава общо осем автомобили. От така обсъденото следва, че движението на определените в ЗП ППС по републиканските пътища се извършва след заплащането на винетна такса по реда на чл. 10 ал.2 от ЗП. Заплатената винетна такса се удостоверява чрез винетен стикер, който се поставя на определено видно място и наличието му е основание за допускане на съответното превозно средство до движение по определените републикански пътища и техни участъци. Обратното- ползването на тези пътища без валидна винетка означава, че винетна такса не е платена, или че винетката не е поставена на определено место, което подлежи на административно наказване по реда на чл. 179 ал.3 от ЗДП. С оглед на изложеното, не се констатира обжалваното решение да е неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като съдът не е допуснал грешки при прилагане на правната норма към установените факти с оглед точното им юридическото квалифициране. Правилна е преценката на съда, че извършването на нарушението от жалбодателя е установено, същото е подведено под правилната материалноправна, съответно санкционна разпоредба. Районният съд, като е преценил това и е потвърдил наказателното постановление като законосъобразно, е постановил решение в съответствие с материалния закон. Ето защо касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл.40 ал.1 от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 67/17.06.2005 година, постановено по НАХД № 23/2005 година на Крумовградския районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|