О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 26.02.2020 г.
Апелативният специализиран наказателен съд, в
закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Врачева ВНЧД № 92/20 г. по описа на АСНС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на чл. 341,
ад. 2, вр. чл. 270, ал. 4, вр.
ал. 2 НПК и е образувано по повод депозиран частен протест от прокурори при СП,
с който протест се протестира протоколно определение на СНС от 11.02.2020
година по НОХД №3298/2017 година по описа на СНС, с което са изменени
изпълняваните по отношение на подсъдимие Г. М.И. и подс. Т.С.С. мерки за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“. В протеста
се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт, тъй
като СНС, за да измени мярката за неотклонение на двамата подсъдими е приел, че
е налице ново обстоятелство, а именно продължителния срок на задържане.
При проверка на обжалваното определение настоящата
инстанция приема, че частният протест е основателен. Съображенията за това са
следните:
Въпросът за
изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия може да се поставя по всяко
време на съдебното производство.
С внесения в СНС
обвинителен акт подс. И. е предаден на съд с обвинение за извършени, в
условията на реална съвкупност три тежки
умишлени престъпления от общ характер, а именно:
1.„През
периода от месец май 2013 г. до 08.06.2016 г., в КК „Слънчев бряг“, общ.
Несебър, обл. Бургас, гр. Банско, обл. Благоевград, участвал в организирана
престъпна група, ръководена от Б.Г.К. и с участници И.С.Т.,
Н.М.И., Р.В.Д., С.О.Н., Д.И.Н., Т.С.С., Д.А.П., М.А.М. като групата е въоръжена, създадена с цел
извършване на престъпления по чл. 354а, чл. 143, чл. 142, чл. 216 НК и с
користна цел - престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал.
2 НК, наказуемо с лишаване от свобода от три до десет години.
2. „ За това, че на
08.06.2016 г., в КК „Слънчев бряг“, общ. Несебър, обл. Бургас, в
изпълнение на решение на организирана престъпна група, по начин, опасен за
живота на мнозина, направил опит
умишлено да умъртви Д.Ж.Ж.“, престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 10, вр.
чл. 115, вр. чл. 18 НК, наказуемо с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или
доживотен затвор без замяна.
3. “За това, че на
08.06.2016 г., в КК „Слънчев бряг“, общ. Несебър, обл. Бургас, държал
огнестрелно оръжие /пистолет „Макаров“, кал. 9x18/ и боеприпаси /9 броя
патрони, кал. 9x18/ без да има за това надлежно разрешение“ - престъпление по
чл. 339, ал. 1 НК, наказуемо с лишаване от свобода от две до осем години.
На 18.07.2017 г. в
СНС с внесения обвинителен акт срещу Т.С.С. и още
девет лица, е повдигнато обвинение и подс. С. е предаден на съд за престъпления чл. 321, ал.3, вр. ал.2 от НК - участие в ОПГ и по чл.
116, ал.1, т. 6 и т. 10, вр. чл. 115 от НК. Всяко едно от двете престъпления е
наказуемо с "Лишаване от свобода", а за престъпление по чл. 116,
ал.1, т. 6 и т. 10, вр.чл. 115 от НК законодателят е предвидил наказание
„Лишаване от свобода“ от 15 до 20 години и наказания- доживотен затвор и
доживотен затвор без замяна.
Подс.Т.С.С. е
задържан на 08.06.2016 год. в ресторант „****” от органите на полицията. С
постановление за привличане на обвиняем му е предявено обвинение по
чл.116,ал.1,т.6,пр.1,вр. чл.115 от НК по ДП №180/2016 г. по описа на ОД- МВР
Бургас, пр.пр. № 303 на ОП Бургас. С постановление от 09.06.2016 год. на ОП-
Бургас е задържан за 72 часа за довеждането му в съда.
С определение от
11.06.2016 год. постановено по ЧНД № 567 по описа на БОС за 2016 год., е
уважено искане на ОП- Бургас за вземане на мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА” на Т.С.С..
С Определение №
103/17.06.2016 год. постановено по ВЧНД № 139/2016 год. на БАС е потвърден
съдебния акт на Бургаския окръжен съд.
С постановление от
29.06.2016 год. му е повдигнато обвинение по чл. 321,ал.3,вр.,с ал.2 от НК и по
чл.116,ал.1,т.6,пр.1 и т.10,вр. чл.115 от НК, по ДП № 43/2016 година по описа
на ГД- БОП София.
С протоколно
определение по НЧД № 1861 от 14.07.2016 год. на СНС не е уважено депозирано
искане за промяна на мярката за неотклонение от „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” в по
-лека, в производство по реда на чл.65 от НПК. Атакуваното определение е
потвърдено от АСНС.
До настоящият момент
в производства по чл. 270 от НПК мерките за неотклонение на подс. С. и И. не са
изменяни в по- леки такива.
Настоящият съдебен
състав намира, че е налично обоснованото предположение към този момент от
разглеждането на делото относно деянията по чл. 321 и чл. 339 от НК и същото се
изгражда от разпитаните по делото свидетели, протоколите за претърсване и
изземване, назначените по делото експертизи. Вярно е, че от събраната на този
етап от разглеждане на съдебното производство доказателствена маса са налични
аргументи и за по- леко наказуеми състави, а именно по чл. 118 и чл. 119 от НК
спрямо предявеното обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 10, вр. чл. 115, вр.
чл. 18 НК, но наличието на такива доводи според въззивния състав не
разколебават обоснованото предположение и то в степен, че да се приеме липсата
на доказателства относно авторството.
Настоящият съдебен
състав намира, че не е налице промяна в съществуващите обстоятелства, която да
обуслови изменение на взетата по отношение на подсъдимия И. и подс. С. мярка за
неотклонение и в този смисъл изцяло се солидаризира със становището на
прокурора.
На първо място не се
установява, че наказателното производство е проведено в неразумни срокове.
Разумността на срока на разследване следва да бъде преценявана във всеки
конкретен случай индивидуално, съобразно обективни критерии, каквито са
фактическата и правна сложност на предмета на делото, процесуалната активност
на правораздавателните органи към приключване на наказателното производство в
разумен срок и поведението на самите подсъдими. В случая се установява, че по
настоящето съдебно производство участват в качеството на подсъдими десет броя лица
и в този смисъл съдебният състав, разглеждащ делото е положил максимални усилия
да провежда ритмично и периодично съдебни заседания и по този начин да обезпечи
законосъобразното разглеждане на съдебното производство/ 43 бр. съдебни
заседания, както е посочил и СНС/. Отделно от това предметът на разследване по
делото касае казус с фактическа и правна сложност. Ето защо не може да се
приеме, че наказателното производство не се провежда в разумен срок.
Единственото относимо
към предмета на настоящото производство новонастъпило обстоятелство се явява
изтеклият срок на задържане на подсъдимия И. и подс. С., който е над 3 години и
половина към настоящия момент. Това обстоятелство само по себе си също не е от
естество да повлияе на преценката дали продължава да е налице реалната опасност
задържания да извършат престъпление. т.е. наличието или не на реална опасност
от извършване на престъпление, обективно не зависи от продължителността на
задържането, респективно от неговия срок. От доказателствата по делото е видно, че подс. И. търпи ограниченията на най-тежката мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, взета с протоколно
определение от 18.06.2016 г. по ЧНД
№ 604/2016 г. ОС, Бургас /л. 19, т. 25 ДП/. Към датата на постановяване
на настоящото определение от задържането на подс. И. и подс. С. са изтекли над
3 години и половина, през който период е приключило цялото досъдебно производство и наказателният
процес е преминал в съдебна фаза на 18.07.2017 г. Тъй
като настоящата мярка се гледа при условията на чл.270 от НПК , то срокът по
чл.63 ал.4 от НПК е неотносим, тъй като касае само и единствено досъдебната
фаза на процеса и не е основание за изменение мярката за неотклонение в
настоящето производство, още повече както и по – горе беше отбелязано , срокът
за разследване на делото не излиза извън рамките на „разумния“ такъв.
Според въззивния
състав опасността от извършване на престъпление спрямо подс. И. не е
хипотетична, а реална такава, тъй като същият е осъждан осъждането на 1 година и 4 месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години, по
НОХД № 9251/2014 г. СРС, в сила от 11.12.2014 г., за престъпление по чл. 339,
ал. 1 НК, поради което адекватна мярка за неоткленение спрямо подс. Г.М.И.
е мярката за неотклонение „Задържане под стража“. Подс. С. макар и неосъждан
интезитетът на опасността от извършване на престъпление не е хипотетична а
реална такава, тъй като видно от материалите по делото се установява, че същият
има противоправни прояви отличаващи се е арогантност и агресия.
Тази мярки са
съобразени с обстоятелствата, изброени в разпоредбата на чл. 56, ал.3 НПК,
както и с целите, визирани в разпоредбата на чл. 57 НПК. Не са нарушени и
разпоредбите на чл. 5 и 6 от ЕКЗПЧОС, доколкото изтеклият срок на задържане на
подсъдимите е съобразена с обществената им опасност като дейци, както и с
реалната опасност от извършването на престъпление.
С оглед на
гореизложеното въззивният състав преценява, че не са настъпили никакви нови
обстоятелства, които да се отразяват и да повлияват на направената вече от
предходните съдебни състави преценка за наличието на реална опасност подсъдимите
да извършат престъпление.
Водим от изложените съображения и на основание чл.345,
ал.2 от НПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от
11.02.2020 г. по НОХД № 3298/17 г. СНС, с което е изменена
изпълняваната по отношение на подсъдимите Г. М.И. и подс. Т.С.С. мярка за
неотклонение от „Задържане под стража“
в „Домашен арест“ и вместо това:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на адв. Д.Г. и адв. Р.Ж., като защитници на подс.Г. М.И., за изменение на
изпълняваната по отношение на него мярка за неотклонение „Задържане под стража“
в друга, по-лека такава.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на адв. Д.Г., авд. И.Й. и адв. И.А., като защитници на подс. Т.С.С., за
изменение на изпълняваната по отношение на него мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ в друга, по-лека такава.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.