№ 153
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110141037 по описа за 2022 година
Ищецът *** ЕООД с ЕИК: *** и адрес: гр. София, БУЛ.ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ 103, ет.2, ап.3, е
предявил установителен иск срещу ответника С. С. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, ЖК НАДЕЖДА II, бл.261, вх.3, ет.5, ап.68, за сумата, за която е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 16017/2022г. на СРС,32 състав, а именно
300 лева, представляваща непогасена част от главница по запис на заповед от 13.04.2021,
ведно със законна лихва за период от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането.
Твърди, че ответникът му издал запис на заповед от 13.4.2021г., с който се задължил
безусловно да му плати сумата 632лв. на падеж 13.10.2021г. Задълженитео било частично
погасено, поради което ищецът претендира непогасената част.
Прави доказателствено искане за приемане на представени под опис документи като
писмени доказателства по делото. Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Във възражението по
чл.414 ГПК прави възражение за погасителна давност. В отговора оспорва, че документът по
чл.417 ГПК съдържа необходимите реквизити на запис на заповед /не съдържа безусловно
обещание за плащане/, както и твръди, че поемателят не е индивидуализиран /не е посочен
ЕИК/. Претендира разноски в размер на 300лв. в заповедното произовдство и 300лв. в
исковото произовдство.
Предявен е иск по чл.422 ГПК вр.чл.537, вр.чл.491 ТЗ. Ищецът следва да докаже наличие на
валиден менителничен ефект за претендираната сума.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства и доводите на страните, намира следното
от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът му е издал валиден менителничен ефект за
1
процесната сума.
По заповедното производство е представен редовен от външна страна оригинал на
менителничен ефект – запис на заповед от 13.04.2021, с който длъжникът безслусловно и
неотменно се е задължил да плати на поемателя при предяваване сумата 632лв. Записът на
заповед е с падеж на 13.10.2021. На гърба липсват отбелязвания за плащане на суми, но в
заявлението и исковата молба е посочено, че дължимата сума е в размер на 300лв.
Съгласно чл.531 ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна
давност от падежа, а съгласно чл.537 ТЗ за записа на заповед се прилагат съответно,
доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата. В случая записа
на заповед е с падеж на 13.4.2021г., а заявлението, с което е прекъсната давността, е
подадено 25.3.2022г., поради което вземането по записа не е погасено по давност.
Съгласно чл.535 ТЗ записът на заповед трябва да съдържа името на лицето, на което или на
заповедта на което трябва да се плати, както безусловно обещание да се плати определена
сума пари В случая е посочено наименованието на поемателя, което изпълнява изискването
на цитираната норма. ЕИК на търговеца не е част от задължителното съдържание на записа
на заповед. Записът съдържа и задължаване за плащането му, което не е поставено под
условие. Съдът намира, че менителничният ефект е редовен от външна страна и има
необходимото съдържание, описано в чл.535 ТЗ.
Съгласно т.17 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС
Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното
твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение
вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане
в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на
заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.
Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането.
Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е
извън съдържанието на документа.
При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на
вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя
задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално
правоотношение между него като поемател и длъжника-издател по повод или във връзка с
което е издаден записът на заповед.
В случая не се разкрива каузаланото правоотношение, във ръзка с което е издаден записът,
поради което за установяване на задължението е достатъчно представянето на редовен от
външна страна менителничен ефект.
С оглед на горното, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен. На
ищеца се дължат разноски в размер на 750лв. съобразно представения списък и
доказателства.
2
Предвид изложеното искът следва да бъде отхвърлен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. С. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК
НАДЕЖДА II, бл.261, вх.3, ет.5, ап.68, дължи на *** ЕООД с ЕИК: *** и адрес: гр. София,
БУЛ.ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ 103, ет.2, ап.3 сумата, за която е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 16017/2022г. на СРС,32 състав, а именно 300 лева,
представляваща непогасена част от главница по запис на заповед от 13.04.2021, ведно със
законна лихва за период от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С. С. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК НАДЕЖДА II, бл.261, вх.3,
ет.5, ап.68, да плати на *** ЕООД с ЕИК: *** и адрес: гр. София, БУЛ.ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ 103,
ет.2, ап.3, сумата 750лв. – разноски в исковото и заповедното произовдство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3