Определение по дело №12500/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 април 2023 г.
Съдия: Петър Ненчев Славчев
Дело: 20221110212500
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1208
гр. София, 07.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. Н. С.
като разгледа докладваното от П. Н. С. Частно наказателно дело №
20221110212500 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното,
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Делото е образувано по жалба подадена от М. И. Н. срещу
Постановление на Софийска районна прокуратура № 9164/2018г. от
19.09.2022г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство №1355/2018 г. по описа на 02 РУ СДВР, водено за извършено
престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
По делото не е привличано лице като обвиняем.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице – пострадал от
твърдяното престъпление в срока на обжалване на постановлението, поради
което разглеждането и е допустимо.
́
Разгледана по съществото си жалбата се явява неоснователна.
Жалбоподателката твърди, че Емил Здравков и до момента на
депозиране на жалбата заплашвал нея и семейството . Въпросните заплахи
били записани на мобилен телефон, иззет от полицията. Поддържа, че
Здравков дължи на майка сумата от 1 500 лв., а също парична сума и на
жалбоподателката за повредени нейни вещи, закупени от нея вещи и
разноски. Претендира сумата от 3 000 лв. от Здравков за причинени
имуществени и неимуществени вреди. Моли Здравков да заплати за всичко,
което ѝ причинил.
За да прекрати наказателното производство Софийска районна
1
прокуратура е приела, че не са налице доказателства за извършено
престъпление, тъй като отправените изрази с адресат жалбоподателката и
майка , че ще я намери и ще я убие, не са от естество да осъществят
посегателство върху правото на адресата им да формира свободно волята си.
Прокурорът е съобразил влошените отношения, свързани с парични
претенции към З., оставането на майката на жалбоподателката в жилището на
Здравков, инициативите от страна на жалбоподателката да търси контакт с
лицето и укриването на Здравков от нея, за да приеме, че заканите имали
ситуационен характери и не са от естество да възбудят основателен страх от
осъществяването им. Позовал се е също на заключенията на вещите лица по
КСППЕ, според което отправените закани били част от дългогодишни сложни
взаимоотношения с вързани и с неуредени финансови въпроси, и не са
породили основателен срах от осъществяването им, не са довели до
дезорганизация на личността или психическо разстройство на
жалбоподателката, чиито начин на живот не е бил променен вследствие
същите.
Съдът намира становището на Софийска районна прокуратура за
законосъобразно и правилно. Съдът приема за коректно установена от
представителя на обвинението фактическата обстановка по делото, а именно:
Свидетелите Н. и З. се познавали от 2009г., когато жалбоподателката
отишла да живее на квартира в дома З. в кв. „Орландовци“ заедно с майка си
К. И.. При съвместния им живот се случвало Н. да дава на заем парични суми
на Здравков, който взел кредит на свое име, по който поръчителка била Н..
След заминаването на жалбоподателката в Р.Гърция на работа, майка
останала да живее в жилището на З. заедно с него. З. отправил обвинения
спрямо Н. в изневяра и я заплашил с думите, че ще я убие. По това време
последният престанал да обслужва задълженията си по кредита, поради което
за жалбоподателката възникнали задължения за погасяването му, при което
отношенията им се влошили. З. започнал да заплашва Н. с отправяни отделни
реплики спрямо нея в телефонни разговори, електронна кореспонденция, а
също и спрямо майка . Това довело до напускане на Н. и майка й квартирата
на Здравков през 2012г. След това З. бил търсен многократно от Н. за
изясняване на неуредените им финансови отношения, но същият отказвал
контакти с нея и се укривал.
2
Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателствени средства: свидетелските показания на сви
Н., А. Р., Е.З., КСППЕ, протокол за оглед на веществени доказателства,
техническа експертиза и извлечение от комуникация между
жалбоподателката и свидетеля Здравков.
Свидетелите Н. и Р. са разпитани по два пъти, като втория им разпит е
след отмяната на определението на Софийски районен съд, с което е
потвърдено предходното постановление на Софийска районна прокуратура за
прекратяване на наказателното производство. Съдът намери за необходимо да
извърши подробен анализ на събраните доказателства, за да изгради своята
оценка относно естеството на заканите от страна на свидетеля З. При
преценка на свидетелските показания съдът взе предвид близките отношения
между жалбоподателката и свидетеля Р., живеещи на семейни начала и по
време на твърдените инциденти със закани от страна на З., а също и
дългогодишните неуредени парични отношения със свидетеля З., като
обстоятелства, обуславящи извод за заинтересованост от изхода на делото.
Последното е лесно изводимо и от съдържанието на жалбата, по повод на
която е образувано настоящото производство, в която се осъждат предимно
неуредените парични взаимоотношения и се предявяват претенции към З. от
финансово естество.
При преценка на доказателствената съвкупност съдът констатира, че
всяка една от насрещно спорещите страни премълчава определени
обстоятелства, които биха могли да намалят убедителността на ползващите ги
твърденията, а също и непренебрежим обем противоречия, включително и
времево между показанията на свидетелите Н. и Р., които в новите си разпити
посочват за нов случай на закани с убийство още от времето, когато
жалбоподателката живеела в дома на З. Това дава основание на съда да не
даде вяра на твърденията за обстоятелства, които не са подкрепени с други
доказателствени средства, а също и при констатирани противоречия.
Въпреки това с голяма степен на убедителност се доказват твърденията на
жалбоподателката за отправени ѝ писмени и вербални закани с убийство.
В това отношение съдът ползва като доказателствени източници
свидетелските показания на самата жалбоподателка, а също и тези на
свидетеля Р., в непротиворечивите им части, съобразно първия им разпит
3
като свидетели, а също така и съдържанието на извлечението от комуникация
между жалбоподателката и свидетеля З. В свидетелските си показания Н.
споделя за различни форми на упражнявано от З. спрямо нея домашно
насилие през 2011 – 2012г. когато живеели в едно домакинство, които
ескалирали в закани с убийство и случай на пробождане с вилица.
Последното не се подкрепя от други доказателствени средства, за което съдът
не дава вяра на въпросното твърдение. Остават изолирани от
доказателствената съвкупност и твърденията на жалбоподателката за това, че
при срещи З. изваждал ножче, като казвал, че следвало да престане да го
тормози, заплашвайки я в противен случай с побой от други лица, поради
което съдът не кредитира с доверие същите.
И в показанията на Н., и в тези на Ралчев се посочва за среща със
Здравков през 2015-2016г., при която същият извадил пистолет, с който
стрелял във въздуха, заканвайки се, че ако не се махнат от имота им, ще ги
застреля, за което съдът дава вяра на същите твърдения.
Сведенията за епизодите на насилие спрямо Н. се подкрепят от
показанията на свидетеля Ралчев, относно твърденията му за случай през
2013г. при среща на двамата със Здравков, при който последният заплашвал
жалбоподателката, че „ще я очисти“, ще я „отрепе, където я види“.
Показанията на сви Н. и Р. относно дължимостта на сумите от страна на
З. и отправяне закани от него се подкрепят общо от тези на свидетелката К.
И., майка на Н.. Съдът не дава вяра на нейните твърдения единствено за това,
че З. отправял спрямо дъщеря заплахи с пистолет, докато живеели при него,
при които изваждал същия и казвал на жалбоподателката, че ще я застреля,
доколкото същите не се подкрепят от последната, а и от свидетеля Р.
Съдът не дава вяра на твърденията на Н. за заплашване с насочване на
пистолет към Р. от З. в случаите, когато Р. посещавал къщата на З., за да види
Н., тъй като това не се споделя от жалбоподателката Н. и свидетеля Р. при
първоначалния им разпит от 17.07.2018г., а се излага за първи път едва при
повторния им разпит от 28.01.2021г. В тази връзка съдът намира, че такава
закана с оръжие се намира в тясна връзка с твърденията на жалбоподателката,
по повод на които е образувано наказателното производство, поради което не
намира за логично премълчаването в първоначалните разпити, с което
установява в обсъжданата част от свидетелските показания вътрешно
4
противоречие.
Макар свидетелят З. да отрича твърденията за закани от негова страна,
същите не са подкрепени от други доказателства, а и неговата позиция
противоречи на отразеното в извлечението от комуникацията с
жалбоподателката. В същата са отразени две съобщения, изхождащи от
телефонен номер +, съдържащи твърдения „6te te obia“ от дати 06.06.2012г. и
12.06.2012г. От текста на съобщенията може да се направи извод, че заканите
са направени с оглед изпитвана ревност към жалбоподателката Н., а в тази
връзка в извлечението от комуникацията се съдържа отразено изявление със
закана за спиране плащания по кредит и понасяне на финансовата тежест от
жалбоподателката. Поради изложеното съдът не дава вяра на заявеното в това
отношение от З, но също и не дава вяра на твърденията на жалбоподателката
Н. за липса на интимни отношения със З. преди заминаването ѝ в Гърция.
От друга страна не може да се пренебрегне твърдението на З. за заплаха
с побой от страна на приятел на Н., доколкото е логично последната да няма
интерес от потвърждаването му, в каквато връзка съдът приема, че тези
показания на свидетеля З. внасят допълнителна яснота в усложнените
отношения между него и жалбоподателката. Същата е посочила, че при
последната им среща през 2018г. Здравков не я бил заплашвал, а обещал да
върне всички дължими суми.
При анализа на отношенията между свидетелите З. и Н., съдът намира
че се установяват епизоди на отправяни заплахи отпреди 2018г., включително
вербално и писмено по електронен път за убийство. Естеството на същите не
може да бъде оценено правилно извън контекста на конкретните отношения
на дееца с жалбоподателката. Съдебната практика, касаеща състава на
престъплението по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК е еднозначна за това, че
за съставомерността на деянието не може да бъде изведена единствено от
буквалното съдържание на заканата, а същото следва да бъде съобразено с
цялостната ситуация и отношения между дееца и пострадалото лице. За
съставомерност на деянието може да се направи заключение само когато
деянието е извършено при състояние на дееца, при което пораждането на
решение за извършване на престъплението да се явява вероятно или сигурно
от обстоятелствата, при които е извършено.
Установи се наличие на минали интимни отношения между дееца и
5
жалбоподателката и обвинения от първия за изневяра, на фона на които са
отправени едни от първоначалните заплахи чрез средство за електронна
комуникация – през 2012г. Съдът намира същите за такива със ситуационен
характер, израз на манифестация на фрустрацията на дееца в ситуацията, в
която е попаднал, при която пострадалата се намира извън контрола му –
извън страната. Поради това обективно заканите не биха могли да доведат до
извод, психическото състояние на дееца да обуславя възможност за
пораждане на решение за изпълнение на заканата /ВКС н.д. №39/2019г. III
НО/.
От наличието на парични задължения на свидетеля Здравков и
дългогодишните неуспешни системни опити от страна на жалбоподателката
за уреждането им в обстановката, при която са извършени заканите спрямо
нея, не може да се изведе извод за това, че деецът се е намирал в такова
състояние при отправяне на заканите, при което да е било вероятно вземане
на решение за изпълнение на заканите. В случая се излагат твърдения дори за
укриване на дееца от жалбоподателката, а именно избягване контакта със
същата, което навежда с относително голяма вероятност на извода за това, че
тези закани са имали ситуационен характер и са извършени с единствената
цел да откажат жалбоподателката от това да търси изпълнение на паричното
задължение, което е било съзнавано от самата Н., която въпреки заканите не е
преустановила тези действия. Прави впечатление, че жалбоподателката,
както и свидетелят Р. не обвиняват дееца в насочване на оръжие спрямо
някой от тях при инцидента, за който говорят когато отишли да настояват за
изпълнение на задължението от З, при който последният произвел изстрели
във въздуха. Изложеното е показателно за липса на демонстрация от негова
страна на нагласа да изпълни вербално отправяните закани, а също и целта на
действията си – да преустанови контактите си с жалбоподателката.
Съдът е съгласен, че тази поредица от деяния от страна на свидетеля З. е
недопустима от гледна точка на правото, установения обществен ред и морал
реакция на правомерните искания на жалбоподателката, но счета че
противоправността на същите не обхваща съставомерност според престъпния
състав на чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
Въпреки това, за част от деянията, предхождащи месец април 2013г.
наказателното преследване за престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от
6
НК се е погасило по давност на осн. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК. За останалите
деяния, които могат да получат правна квалификация за престъпление по чл.
325, ал. 1 от НК, като изваждане на пистолет и произвеждане на изстрели във
въздуха, извършени преди 2018г., наказателното преследване също се е
погасило по давност на осн. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК.
Самата жалбоподателка посочва в последните си свидетелски
показания, че след 2018г. не се е срещала със З. и не излага твърдения да е
получавала закани след последната им среща, което изявление е в
противоречие със заявеното в настоящата ѝ жалба.
Както съдът отбеляза, относно останалите вербални закани, същите
имат чисто ситуационен характер, извършвани са само при контакти по
инициатива на жалбоподателката за подканяне на дееца за заплащане на
паричните му задължения и представляват представляват ясна и очевидна
демонстрация на нежеланието на дееца за осъществяване на каквито и да е
контакти с жалбоподателката по повод дължимите от него суми. Поради
изложеното и тези закани не могат да получат правна квалификация по чл.
144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното постановление на
Софийска районна прокуратура за прекратяване на наказателното
производство е обосновано и законосъобразно, с оглед на което следва да
бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Софийска районна прокуратура №
9164/2018г. от 19.09.2022г., с което е прекратено наказателното производство
по досъдебно производство №1355/2018 г. по описа на 02 РУ СДВР, водено за
извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Софийски градски
съд в седмодневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7