Решение по дело №638/2024 на Административен съд - Кюстендил

Т. Д. С., [ЕГН] от гр.Кюстендил, [улица], ап.27, съдебен адрес гр.София, [жк], [улица]ет.3, ап.13, адвокат К. С. оспорва заповед №8121К-14543/23.11.2023г. на министъра на вътрешните работи, с която е възстановен на длъжност началник на отдел 03 „Проверка на декларации и установяване на конфликт на интереси“ към дирекция „Инспекторат“ при МВР. Иска обявяване нищожността на заповедта, като издадена в противоречие с влязло в сила съдебно решение, противоречие с императивната разпоредба на чл.122, ал.1 от ЗДСл и противоречие с целта на закона. Претендират се разноски.

Ответникът чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Т. Д. С. е заемал длъжността началник отдел 01 „Контрол на управленската дейност в структури на територията на Южна България“ при Дирекция „Инспекторат“ – МВР, с присъден І младши ранг.

Със заповед №8121К-7659/18.06.2021г. на министъра на вътрешните работи е прекратено служебното му правоотношение на основание чл.106, ал.1, т.2 и чл.108 от ЗДСл. Същата е отменена с решение №10682/07.11.2023г. на ВАС, постановено по адм.д.№4425/2023г.

В изпълнение на съдебното решение Т. С. е възстановен на длъжност началник отдел 03 „Проверка на декларации и установяване на конфликт на интереси“ към Дирекция „Инспекторат“ при МВР със заповед №8121К-14543/23.11.2023г. на министъра на вътрешните работи /оспорената/.

Със заповед №8121К-15182/18.12.2023г. на министъра на вътрешните работи е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя като началник отдел 03 „Проверка на декларации и установяване на конфликт на интереси“ към Дирекция „Инспекторат“ при МВР, на основание чл.106, ал.1, т.2 и чл.108 от ЗДСл. Същата е била обект на съдебен контрол, като с решение №10616/08.10.2024г. на ВАС, постановено по адм.д.№5105/2024г. оспорването е отхвърлено.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. Допустимостта на оспорването съдът извежда от нормата на чл.177, ал.2 и чл.149, ал.5 от АПК, според които всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността на акт на административен орган, без ограничение във времето, и да иска от съда да я обяви. В случая се прави искане за обявяване нищожността на заповед №8121К-14543/23.11.2023г. на министъра на вътрешните работи, поради което съдът не следи за спазване на преклузивен срок за предявяването му. Същата не е била и предмет на съдебен контрол за законосъобразност, поради което възможността за предявяване на жалба с искане за обявяване нищожността на акта не е преклудирана по арг. от чл.177, ал.3 от АПК. Тук не се възприема за основателно релевираното възражение от ответната страна в смисъл, че оспорената заповед е била предмет на съдебен контрол по адм.д.№411/2023г. по описа на КАС, защото такъв е била заповед №8121К-15182/18.12.2023г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на Т. С. /срав. решение №587/21.03.2024г. на КАС по адм.д.№411/2023г. и решение на ВАС по адм.д.№5105/2024г./.

За жалбоподателя съществува и правен интерес от предявяване на искането, тъй като по друг начин не би могъл да защити правата и законните си интереси.

След служебна проверка по реда на чл.168 от АПК на законосъобразността на оспорения административен акт на плоскостта на оплакванията за нищожност в жалбата, съдът приема следното:

Според трайната съдебна практика, както и с оглед приетото в правната доктрина, за да е нищожен административния акт, следва при издаването му да са допуснати толкова съществени нарушения, които да водят до невъзможност за постигане на целените от автора му правни последици. Не всяко нарушение при издаването на акта обаче обуславя неговата нищожност, а само пороци, свързани с липсата на компетентност на издалия го административен орган, неспазването на предвидената в закона форма или наличието на особено тежки противоречия с материалноправни разпоредби, т.е. изначално да липсва разписана в закон или подзаконов нормативен акт правна възможност за издаването му.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма /в закона няма специални правила относно съдържанието и формата на акта/ и съдържа правни и фактически основания за издаването й, които определят ясно волята на органа. Спазени са и административнопроизводствените правила за издаването й.

Неоснователно се явява позоваването на чл.177, ал.2 от АПК, като основание за нищожността на заповедта. Нормата предвижда, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. В случая съдът счита, че липсва нарушение в сочения смисъл. От доказателствата по делото се установи, че оспорената заповед за възстановяване на Т. С. на длъжност началник отдел 03 „Проверка на декларации и установяване на конфликт на интереси“ към дирекция „Инспекторат“ при МВР, е издадена след постановяване на решение №10682/07.11.2023г. на ВАС по адм.д.№4425/2023г. Със същото единствено е отменена като незаконосъобразна заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на оспорващия, като друго решението не постановява. Правната последица от съдебния акт – възстановяване на заеманата длъжност преди уволнението, е предвидена в закона, а не в акта на съда. Законодателят е разписал, че при отмяната на заповедта, за служителя е налице правна възможност да бъде възстановен на предишната длъжност като се яви в съответната структура в определения за това срок. Т.е. последвалите от явяването на служителя действия, респ. актове, са извън диспозитива на съдебното решение и са обект на самостоятелен съдебен контрол. В този смисъл съдът счита, че когато законодателят е определил в чл.177, ал.2 от АПК „влязъл в сила акт на съда“, е имал предвид административният акт да не противоречи на решението на съда по спорния предмет и по правните последици, обективирани в диспозитива му, тъй като индивидуализиращите елементи на това, за което решението има действие, са страни, основание и предмет.

По отношение на релевираното възражение за нищожност, свързано с издаване на заповедта в противоречие с чл.122, ал.1 от ЗДСл, съдът формира извод за неоснователност. За да е налице порок, относим към съответствието на акта с материалния закон, водещ до нищожност, е необходимо да се докаже, че същия е издаден при пълна липса на материалноправни предпоставки или липса на всякакво правно основание. В настоящия случай фактическия състав на нормата изисква влязло в сила съдебно решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и явяване на служителя в двуседмичен срок от влизането му в сила за заемане на длъжността. Видно от доказателствата по делото двете предпоставки са изпълнени, а и страните не спорят по тези факти.

Възражението на оспорващия за нищожност на заповедта е свързано с това, че не е възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението. Съдът счита, че всички изложени доводи в посочения аспект са в обсега на унищожаемостта на административния акт, чието оспорване на тези основания е преклудирано с нормата на чл.149, ал.1 от АПК. Дори и да са установени /срав. мотивите на съдебните решения на КАС и ВАС, приложени и приети като доказателства по делото, които са задължителни за страните и за съда по арг. от чл.177, ал.1 от АПК/, те не са с характер и степен на такава същественост, която да лишава издадената заповед от правната й същност, поради което актът не може да бъде приет за нищожен. Невъзстановяването на жалбоподателя на длъжността, която е заемал преди уволнението е основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, но не и като нищожна.

По отношение основанието несъответствие на акта с целта на закона, също не се установява нищожност, тъй като същото ще е налице само когато целта на акта не би могла да се постигне с нито един друг акт, на който и да е орган. Останалите изложение възражения са относими към унищожаемостта на заповедта.

Във връзка с изложеното съдът приема, че заповед №8121К-14543/23.11.2023г. на министъра на вътрешните работи не страда от пороци, водещи до нейната нищожност. Жалбата ще бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода от правния спор и на основание чл.143, ал.3 от АПК на ответната страна се дължат разноски за представителство от юрисконсулт в размер на 100 лв.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Д. С., [ЕГН] от гр.Кюстендил, [улица], ап.27, с която се иска обявяване нищожността на заповед №8121К-14543/23.11.2023г. на министъра на вътрешните работи.

ОСЪЖДА Т. Д. С., [ЕГН] от гр.Кюстендил, [улица], ап.27 да заплати на Министерство на вътрешните работи с адрес гр.София, ул.“6-ти септември“ №29 юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.