Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 30.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори юли
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря
****, като разгледа гр.д. № 4867 по
описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ. При условията на
евентуалност ответникът е направил възражение за прихващане с пасивното
вземане, в случай че се установи неговата дължимост, до размера от 7843,28 лв.
Ищецът ****ЕООД e подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ****“
ООД за следните суми: сумата от 9690,09
лв. – главница, начислена въз
основа на фактура № **********/03.07.2019 г. на стойност 6668,41 лв., по която
е налице частично плащане в размер на 2323,96 лв., с остатък 4344,45 с ДДС; фактура
№ **********/02.08.2019 г. на стойност 3203,21 лв. /неплатена/ с ДДС; фактура №
**********/29.08.2019 г. на стойност 2142,43 лв. /неплатена/ с ДДС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2019 г., както и разноските
по делото – 195,40 лв. - държавна
такса и сумата от 80,00 лв.,
представляваща обезщетение за разноски, определено на основание чл. 309а, ал.1 ТЗ.
В законоустановения срок е постъпило възражение срещу заповедта за
изпълнение, като е предявен установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
309а, ал. 1 ТЗ:
Ищецът ****ЕООД твърди, че с ответника ****“ ООД били в търговски
правоотношения, като считано от 29.05.2019 година до 09.08.2019 година е
извършвал превоз на товари на ответника. Помежду им било договорено за всеки
реализиран курс на превоз да изготвя товарителници, които да бъдат подписани от
представител на ответника относно извършения превоз. Съответно, след изпълнение
на договореното, дължимите суми за извършените услуги за превоза били
фактурирани, както следва :
1. Фактура № 75/03.07.2019
година- за извършени превози от дата 29.05.2019 година до 01.07.2019 година -
общо 32 броя товарителници на стойност по фактура от 6668.41 лева с ДДС;
2. Фактура № 76/02.08.2019
година за извършени превози от 02.07.2019 година до 27.07.2019 година - общо 21
броя товарителници на стойност по фактура от 3203.21 лева с ДДС;
3. Фактура № 77/29.08.2019
година за извършени превози от 29.07.2019 година до 09.08.2019 година - общо 14
броя товарителници на стойност по фактура от 2142.43 лева с ДДС.
Твърди се, че посочените по-горе фактури са надлежно изготвени и връчени на
ответника за заплащане на превозното възнаграждение, но от негова страна е
заплатена само частично сумата от 2323,96 лева по фактура № 75/03.07.2019
година. По останалите фактури не били извършени плащания.
Счита, че поради неизпълнение на задължението му за плащане по договора за
превоз, ответникът дължи и обезщетение по ал.1 от чл.309а от ТЗ в размер от 80
лева. Моли съда да установи съществуването на вземането така, както е заявено
по ч. гр. дело № 4307/2019 г. по описа на РС Враца. Претендира разноски.
Ответникът счита предявения иск за допустим, но неоснователен, поради което
моли да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
По възражението за прихващане:
При условията на евентуалност ответникът е направил възражение за прихващане
с пасивното вземане, в случай че се установи неговата дължимост. Ответникът ****“
ООД твърди, че през периода месец май – месец август 2019 г. е предоставил на
ищцовото дружество ****ЕООД под наем ремарке и полуремарке, във връзка с което
на ищеца била издадена фактура № 514/21.08.2019 г. на стойност 7547,66 лева.
Фактурата била получена и подписана без забележки от представляващия
дружеството В. Методиев на 02.09.2019 г. Сочи, че на осн. чл. 303а, ал. 3 ТЗ
падежът на задължението е настъпил на 16.09.2019 г., но към настоящия момент не
било извършено плащане. Поради изпадането в забава на ищцовото дружество,
последното имало задължение и за лихва за забава на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
размер на 295,62 лв. за периода от 16.09.2019 г. до 03.02.2020 г. Общо
дължимата от ищцовото дружество сума била в размер на 7843,28 лв., до който
размер прави възражение за прихващане с насрещното си вземане.
Ищецът ****ЕООД оспорва вземането по направеното възражение за прихващане.
Сочи, че действително е налице сключен договор за наем № 3/24.06.2019 г., но
същият не бил сключен с ответното дружество, а между ****ЕООД и „Кралтрейс“
ООД, като уговорената наемна цена по него била в размер на 50 лева месечно. По
издадената от ****“ ООД фактура № 514/21.08.2019 г. на стойност 7547,66 лв. с
вкл. ДДС ищецът възразил писмено с възражение от 04.09.2019 г., като посочил,
че не е в договорни отношения с ****“ ООД, поради което не му дължи
претендираната сума.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
Наличието на
съществуващи търговски отношения между страните се установява от издадените от ищеца
****“ ЕООД: фактура № 75/03.07.2019 година за извършени превози от дата
29.05.2019 година до 01.07.2019 година и приетите 32 броя товарителници (л.
7-39 от делото) на стойност по фактура от 6668.41 лева с ДДС; фактура №
76/02.08.2019 година за извършени превози от 02.07.2019 година до 27.07.2019
година и приетите общо 21 броя
товарителници (л. 40 – 60 от делото) на стойност по фактура от 3203.21 лева с
ДДС и фактура № 77 от 29.08.2019 година за извършени превози от 29.07.2019
година до 09.08.2019 година и приетите по делото общо 14 броя товарителници (л.
62 – 75 от делото) на стойност по фактура от 2142.43 лева с ДДС.
Приета по
делото е фактура № 514/21.08.2019 г. на стойност 7547,66 лева, издадена от ответника
„Гарант 90 – Ц. и Сие“ ООД. Като получател във фактурата е отразен ищецът ****“
ЕООД, като същата е връчена на представляващия дружеството В. Методиев на 02.09.2019
г. видно от направеното върху документа отбелязване.
Приет по
делото е и договор за наем № 3/24.06.2019 г., сключен между „Кралтрейс“ ООД,
като наемодател, и ищеца ****“ ЕООД, в качеството му на наемател. По силата на
договора наемодателят е предоставил на наемателя полуремарке за временно и
възмездно ползване, при уговорена цена от 50,00 лв. на месец, за срок от една
година.
От
уведомление, изпратено от ищеца ****“ ЕООД до неучастващото по делото дружество
„Кралтрейс“ ООД, се установява, че ищецът уведомява наемодателя, че считано от
24.11.2019 г. договорът за наем на полуремарке ще преустанови действието си (л.
97). Представя се и доказателство, че ищецът е направил опит за заплащане на
сумата от 250,00 лв. ****чрез куриер, която сума твърди, че представлява дължима
наемна цена за периода от м. 07.2019 г. до м. 11. 2019 г. (л. 98 - 100).
Прието по
делото е и възражение от 04.09.2019 г., изпратено от ищеца ****“ ЕООД до
ответника „Гарант 90 – Ц. и сие“ ООД (л. 101).
Възражението е срещу дължимостта на сумата по фактура № 514/21.08.2019
г. на стойност 7547,66 лева с вкл. ДДС. Във възражението се сочи, че ****“ ЕООД
има сключен договор за наем на полуремарке с „Кралтрейс“ ООД, но не и с „Гарант
90 – Ц. и сие“ ООД, поради което счита, че не дължи сумата по издадената
фактура. Възражението е получено от ответното дружество на 09.09.2019 г., видно
от направеното отбелязване върху известието за доставяне (л. 102).
По делото е
прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза. От същото се
установява, че фактура № 75/03.07.2019 година, фактура № 76/02.08.2019 година и
фактура № 77 от 29.08.2019 година са осчетоводени както от ищцовото дружество,
така и от ответното съобразно законовите счетоводни изисквания, принципи и
стандарти. Посочено е, че общият размер на дължимите суми по посочените в
исковата молба 3 броя фактури е сума в размер на 12014,05 лв., от които стойността
на сделките е сума в размер на 10011,71 лв. и начисленото ДДС в размер на
2002,34 лв. Експертът е изчислил, че по посочените в исковата молба фактури са
извършени следните плащания:
- по фактура № 75/03.07.2019 г. на 19.08.2019 г.
е направено частично заплащане със сума в размер на 2323,96 лв. По същата
фактура е налице незаплатено задължение - сума в размер на 4344,45 лв.;
- по фактура № 76/02.08.2019 г. няма извършено
плащане;
- по фактура № 77/29.08.2019 г. няма извършено
плащане.
Отразено е,
че общият размер на плащанията по процесиите фактури е сума в размер на 2323,96
лв., а общият размер на незаплатените суми по процесиите фактури е в размер на 9690,09 лв.
Вещото лице
е посочило, че фактура № 514/21.08.2019 г. на стойност 7547,66 лева с вкл. ДДС,
издадена от „Гарант 90 – Ц. и сие“ ООД с контрагент ****“ ЕООД, също е осчетоводена
в счетоводството на двете дружество съгласно законовите счетоводни изисквания и
стандарти. Отразено е, че на 21.08.2019 г. в счетоводството на „Гарант 90 – Ц.
и сие“ ООД фактура № 514/21.08.2019 г. с
основание «услуги» е записана в Оборота по Дебита на сч. с/ ка 411, като цената
на услугата - сума в размер на 6289,72 лв., е отразена по Д-та на с/ка 411 ”Вземания
от клиенти” и по К-та на с/ка 703 ”Приходи от продажби на услуги”. Начисленото
ДДС - сума в размер на 1257,94 лв., е
отразено по К-та на с/ка 4532 ”Начислен ДДС върху продажби”. Същевременно, на
01.10.2019 г. ищецът ****“ ЕООД също е осчетоводил фактура № 514/21.08.2019 г.,
като е записана с основание «услуги» в Оборота по Кредита на сч. с/ ка 401,
като цената на услугата сума в размер на 6289,72 лв. е отразена по Д-та на с/ка
602 ”Разходи за външни услуги” и по К-та на с/ка 401 ”3адължения към
доставчици”. Начисленото ДДС - сума в размер на 1257,94 лв., е отразено по К-та
на с/ка 401 ”Задължения към доставчици” и по Д-та на с/ка 4531 ”Начислен ДДС
върху покупки”.
След извършена проверка, вещото лице е
заключило, че по фактура № 514/21.08.2019 г. на обща стойност в размер на 7547,66
лв., издадена от „Гарант 90 – Ц. и сие“ ООД на ****“ ЕООД, с основание «Услуги»,
от страна на ****“ ЕООД не е постъпвало заплащане.
От
заключението се установява освен това, че както ищцовото, така и ответното
дружество са водили редовно счетоводните си книги – съгласно счетоводните
принципи, изисквания и стандарти.
Съдът
кредитира експертното заключение, като счита същото за пълно и обосновано.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 309а, ал. 1 ТЗ.
За основателността на иска следва да се установи, че между страните е
налице валидно облигационно отношение по договор за превоз, по силата на което
ищецът е престирал, а за ответника "Гарант 90 – Ц. и сие" ООД е
възникнало задължение за плащане на възнаграждение в претендирания размер. В
тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Между страните не е налице спор относно съществувалите между тях търговски
взаимоотношения във връзка с извършван от ищеца превоз, възложен от ответното
дружество. Облигационната връзка между страните се установява и от заключението
по приетата съдебно-счетоводна експертиза, както и от приетите и неоспорени
фактури, издадени от ****“ ЕООД на „Гарант 90 – Ц. и сие“ ООД, както следва: фактура
№ 75/03.07.2019 година за извършени превози от дата 29.05.2019 година до
01.07.2019 година и 32 броя товарителници (л. 7-39 от делото) на стойност по фактура
от 6668.41 лева с ДДС; фактура № 76/02.08.2019 година за извършени превози от
02.07.2019 година до 27.07.2019 година и
21 броя товарителници (л. 40 – 60 от делото) на стойност по фактура от 3203.21
лева с ДДС и фактура № 77/29.08.2019 година за извършени превози от 29.07.2019
година до 09.08.2019 година и 14 броя товарителници (л. 62 – 75 от делото) на
стойност по фактура от 2142.43 лева с ДДС.
Установи се от приетото експертно заключение, че общият размер на
плащанията по процесиите фактури е сума в размер на 2323,96 лв., а общият
размер на незаплатените суми по процесиите фактури представлява сума в размер
на 9690,09 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, ако не е уговорен
срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок
от получаване на фактура или на друга покана за плащане. В случая не се
установи да е уговорен срок за плащане, като съдът приема, че най-късната дата
на получаване на фактурата е момента на нейното осчетоводяване от ответното
дружество. Видно от експертното заключение фактура № 75/03.07.2019 г. е
осчетоводена от "Гарант 90 – Ц. и сие" ООД на 22.07.2019 г.,
фактура № 76/02.08.2019 г. е
осчетоводена на 02.08.2019 г. и фактура № 77/29.08.2019 г. е осчетоводена на
29.08.2019 г. Налага се извод, че към датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК (18.10.2019 г.) 14-дневният срок за погасяване на задължението по
процесните 3 фактури е бил изтекъл за всяка от тях, като ответното дружество е
било в забава за плащане.
С оглед забавата за плащане, основателна се явява и претенцията на ищеца за
заплащането на сумата от 80,00 лв. на осн. чл. 309а, ал. 1 ТЗ, според която
разпоредба, когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в
забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на
обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80
лева, без да е необходима покана.
Ответникът не доказа погасяване на задължението си, поради което искът се
явява основателен и следва да бъде уважен.
По възражението за прихващане по чл.
298, ал. 4 ГПК:
Тъй като съдът стигна до извод за основателност на предявения главен иск,
по делото се сбъдна вътрешно процесуалното условие за разглеждане на
направеното възражение за прихващане с пасивното вземане.
В тежест на ответника "Гарант 90 – Ц. и сие" ООД по възражението
за прихващане е да установи
съществуването на активното вземане в негова полза, като докаже, че: между
страните е налице валидно облигационно отношение по договор за наем, по силата
на което за ищеца ****ЕООД е възникнало задължението за заплащането на наемна
цена в претендирания размер, както и момента, в който дългът е станал изискуем.
При установяване на горното, в тежест на ищеца ****ЕООД е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Прихващането е способ за погасяване на две
насрещни вземания, до размера на по-малкото от тях.
Фактическият състав на правото да се извърши прихващане, предполага наличието
на следните кумулативно дадени предпоставки: 1/наличие на две
вземания, които са действителни; 2/същите да са насрещни, без да е необходимо
да бъдат предмет на едно и също правоотношения; 3/ двете задължения да имат за
предмет пари или еднородни заместими вещи и 4/ вземането на страната, която
прихваща да е изискуемо и
ликвидно.
Посочи се, че по делото е приета фактура № 514/21.08.2019 г. на обща
стойност в размер на 7547,66 лв., издадена от „Гарант 90 – Ц. и сие“ ООД на ****“
ЕООД. Фактурата е надлежно осчетоводена и от двете търговски дружества, като „Гарант
90 – Ц. и сие“ ООД е посочило като основание в дневника за продажби „Услуги“, а
****“ ЕООД – в оборота по кредита на сч. с/ка 401 „Задължения към доставчици“ е
записано основание „Наем ремарке“, а в дневника на покупките дружеството е
посочило като основание „Услуги“. В проведеното открито съдебно заседание
вещото лице е посочило, че независимо, че е налице разминаване в основание,
вписано от ****“ ЕООД в различните му счетоводни книги, то това не е нарушение
на счетоводните правила.
Неоснователно е възражението на ****“ ЕООД, че съдът не следва да съобрази
осчетоводената от него фактура № 514/21.08.2019 г., като вземе предвид, че
договор за наем на полуремарке е сключен с „Кралтрейс“ООД, а не с „Гарант 90 – Ц.
и сие“ ООД. Действително по делото е налице представен писмен договор за наем
на полуремарке, който договор е сключен с „Кралтрейс“ООД, но това не прегражда
възможността за сключването на такъв договор с ответника по делото „Гарант 90 –
Ц. и сие“ ООД. Още повече, че в случая е налице несъответствие в твърдените
като дължи суми от наемателя. Докато по договора с „Кралтрейс“ООД се твърди от ****“
ЕООД, че непогасеното задължение е в размер на 250,00 лв., то издадената от „Гарант
90 – Ц. и сие“ ООД и осчетоводена от ****“ ЕООД фактура № 514/21.08.2019 г. е
на много по-висока стойност – 7547,66 лв. с вкл. ДДС.
Неоснователно е и направеното от ****“ ЕООД възражение за недължимост на
сумата по фактурата, тъй като след като управителят на дружеството В. Методиев
е получил същата на 02.09.2019 г., на 04.09.2019
г. същият писмено е възразил срещу дължимостта по нея. Действително такова
възражение е прието по делото, като същото е достигнало до „Гарант 90 – Ц. и
сие“ ООД на 09.09.2019 г. Същевременно обаче, видно от изготвеното по делото
експертно заключение, ****“ ЕООД надлежно осчетоводява процесната фактура на 01.10.2019 г. В случай че ищецът не е
признавал задължението си по издадената фактура, то същият не би я осчетоводил
25 дни, след като писмено е възразил срещу него. Ето защо съдът приема, че след
направеното писмено възражение срещу фактурата, след това ищецът ****“ ЕООД е
приел задължението по нея чрез осчетоводяването й.
Константна е съдебната практика на съдилищата, че включването на фактурата в дневника за
покупко-продажби на дружеството, представлява недвусмислено признание за
съществуването на задължението по процесното правоотношението по договор за
търговска сделка, в това число и неговата изискуемост. В този смисъл са напр.
постановените по реда на чл.290 ГПК решение
№ 252/03.01.2013 г. на второ ТО на ВКС, по т.д.№1067/2011 г.; решение №
46/06.04.2017 г. на първо ГО на ВКС, по гр.д.№ 60140/2016 г.; решение
№7/22.02.2011г. по т.д.№264/2010г. на ВКС, I т.о.; решение №71/8.09.2014г. по
т.д.№1598/2013г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 178/13.10.2017 г. по т.д.№ 638/2017
г. на ВКС, ІІ т.о. и други.
С оглед на изложеното съдът счита, че направеното от ответника възражение
за прихващане е основателно, доколкото се установи съществуването на активното
вземане в полза на "Гарант 90 – Ц. и сие" ООД. Фактурата е издадена и
осчетоводена за сумата от 7547,66 лв. с вкл. ДДС, като ****“ ЕООД не доказа
погасяване на дълга.
Същевременно ответникът "Гарант 90 – Ц. и сие" ООД претендира и лихва
за забава в плащането в размер на 295,62 лв. за периода от 16.09.2019 г. до
03.02.2020 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане,
паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на
фактура или на друга покана за плащане. Процесната фактура №
514/21.08.2019 г. е получена от ****“ ЕООД на 02.09.2019 г. видно от
направеното върху нея отбелязване. 14-дневния срок за погасяване на дълга е
изтекъл на 16.09.2019 г., като ищецът е изпаднал в забава в плащането, считано
от 17.09.2019 г. За периода от 17.09.2019 г. до 03.02.2020 г. (датата на
направеното възражение за прихващане), дължимата законна лихва върху главницата
от 7547,66 лв. е в размер на 293,52
лева, изчислено посредством използването на онлайн калкулатор: https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html.
Поради изложеното, предявените от ****“ ЕООД установителни искове по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ и по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 309а, ал. 1 ТЗ следва да бъдат уважени за сумата от 1928,91
лева, като бъдат отхвърлени до пълния предявен размер от 9770,09 лева като
погасени поради направено възражение за прихващане със сумата от 7841,18 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право за присъждане на разноски възниква и за
двете страни. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца ****“ ЕООД следва да бъде
присъдена сумата от 214,13 лв., представляваща направени разноски по делото
пропорционално на уважената част от исковете (138,20 лв. адвокатско
възнаграждение, 46,32 лв. държавна такса и 29,61 лв. възнаграждение за вещо
лице).
Ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение в размер на 960,00 лв. Съдът счита, че възражението е
основателно. Минимално дължимият се размер на възнаграждение на осн. чл.7, ал.
2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, действаща към момента на сключване на договора за правна защита
и съдействие между ответника и адв. Ч., е в размер на 640,80 лв. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, от една страна, и като съобрази
извършените от процесуалния представител на ответника действия (подаването на
отговор на исковата молба и ангажирането на писмено становище), съдът счита, че
дължимото се възнаграждение следва да е в размер на 700,00 лева. На осн. чл.
78, ал. 3 ГПК на ответника "Гарант 90 – Ц. и сие" ООД следва да бъде
присъдена сумата от 682,19 лв. пропорционално на отхвърлената част от исковете
(561,80 лв. адвокатско възнаграждение и 120,39 лв. възнаграждение за вещо
лице).
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане
за разноски в размер на 195,40 лв. /държавна такса /. С оглед изхода на делото,
сумата следва да бъде коригирана, като ответникът бъде осъден да заплати сумата
от 38,58 лева – пропорционално на уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
309а, ал. 1 ТЗ, че „Гарант-90-Ц. и сие“ ООД, ****дължи на ****“ ЕООД, ****сумата от 1928,91 лева, представляваща непогасена
главница по фактура № 75/03.07.2019 г. на стойност 6668,41 лв. с ДДС; фактура №
76/02.08.2019 г. на стойност 3203,21 лв. с ДДС; фактура № 77/29.08.2019 г. на
стойност 2142,43 лв. с ДДС, както и обезщетение за разноски, определено на
основание чл. 309а, ал.1 ТЗ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2019 г. до окончателното
погасяване на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 4307/2019 г. по описа на РС Враца, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата до
предявения размер от 9770,09 лева като
погасен по направено възражение за прихващане от „Гарант-90-Ц. и сие“ ООД, ****срещу
****“ ЕООД, ****за вземане по фактура № 514/21.08.2019 г. на стойност 7547,66
лв. и лихва за забава в плащането по нея за периода от 17.09.2019 г. до
03.02.2020 г. в размер на 293,52 лева.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК „Гарант-90-Ц. и сие“ ООД, ****да заплати
на ****“ ЕООД, ****сумата от 214,13
лева, представляваща направени
разноски в производството
по гр. дело № 4867/2019 г. по описа на РС гр. Враца, както и сумата от 38,58 лева, представляваща направени
разноски в производството по ч. гр. дело № 4307/2019 г. по описа на РС Враца,
пропорционално на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ****“
ЕООД, ****да заплати на „Гарант-90-Ц. и сие“ ООД, ****сумата от 682,19
лева, представляваща направени
разноски в производството
по гр. дело № 4867/2019 г. по описа на РС гр. Враца, пропорционално на
отхвърлената част от предявените искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: