№ 882
гр. Варна , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
при участието на секретаря Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20213100500131 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и
е образувано по въззивна жалба на ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“ЕАД, срещу решение №260436/29.09.2020г., постановено по гр.д.
№13316/19г. по описа на ВРС, 51 с-в, с което е бил отхвърлен иска на
кредитор за установяване на оспорено от длъжник парично задължение,
установена в заповед за изпълнение като регресно вземане срещу водач,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, причинил покрити от застрахователя щети към трето лице
в размер на общо 5042.36лв, както и натрупани лихви върху него в размер на
159.69лв и са определи разноски.
Въззивникът, чрез пълномощника си чрез адв. Д., се позовава на
неправилно установяване на фактите по делото, довели и до необоснован
правен извод за липса на основание за ангажиране на регресна отговорност на
водач на застраховано МПС, напуснал местопроизшествието след нанасяне на
вреди на трето лице. Сочи, че събраните писмени доказателства са
1
интерпретирани погрешно, тъй като са били игнорирани данни за наложено
административно наказание на водача, а съдържанието на констативния
протокол за ПТП, съставен без преки констатации за самото събитие, в частта
на установено присъствие на виновния водач на мястото не е било
потвърдено категорично от свидетел, участвал в документирането, тъй като
съставителят не можал да си спомни обстоятелствата по самото посещение на
терена. Сочи, че съдът не е изтълкувал правилно и приложимия закон,
възлагащ на всеки застрахован автомобилист да изчака посещението на
контролните органи при допуснато ПТП, причинило щети на трети лица.
По същество преупълномощен представител на застрахователя пледира
за прилагане на чл. 500 ал.1 т. 3 от КЗ като нормативен акт по по-висш ранг,
без да се отчита подзаконови правила относно задължението на контролни
органи да посещават местопроизшествия. Като счита, че застрахователното
събитие, изплащането на обезщетение, покриващо отговорност за увреждане
на имущество на трето лице и поведението на застрахования,
представляващо основание за регресното вземане на застрахователя са
убедително доказани, моли за отмяна на неправилното решение и уважаване
на установителния му иск в цялост.
Насрещната страна, чрез адв. ***, оспорва жалбата като счита
решението за правилно и законосъобразно. Сочи, че обстоятелствата, имащи
значение за пораждане на регресното право са били установени в цялост, а
санкционирането на водача, допуснал ПТП, за което спор няма, остава извън
фактическия състав. Счита, че съдът правилно е отчел хипотезите на
задължително посещение на местопроизшествия от контролни органи, между
които не е предвидено нанасянето само на имуществени щети.
Представителят на въззиваемия пледира по същество за потвърждаване
на първоинстанционния акт за отхвърляне на неоснователната регресна
претенция.
Страните са предявили и насрещни претенции за определяне на
разноски, конкретизирани по размер в списъци по чл. 80 ГПК( л.40, 43).
Въззивникът е оспорил хонорара на пълномощника на въззиваемия като
прекомерен.
По предварителните въпроси и допустимостта на производството
2
въззивният съд се е произнесъл с определение №671/19.02.2021г.
Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236
ГПК и е действително и съответства на предявения иск за установяване на
оспорено от длъжника вземане, за което е била издадена заповед за
изпълнение въз основа на твърдения за придобито регресно право в полза на
застраховател, изплатил обезщетение по задължителна застраховка на
автомобилист за повреди, нанесени върху имущество на трето лице при
управление на застрахован товарен автомобил срещу водач, напуснал
местопроизшествие без да изчака задължително посещение на контролните
органи. Предметът иска е очертан от първоинстанционния съд изцяло
съответно на твърденията на кредитора като дължимост на регресно вземане
по чл. 500 ал.1 т.3 КЗ. В рамките на служебната проверка за допустимост
съдът констатира наличието на издадена заповед за изпълнение в полза на
въззивника за вземане, точно съответстващо на описаното в твърденията на
застрахователя при предявения от него установителен иск по реда на чл. 422
ГПК. Заповедта е била оспорена с възражение, което съответно поражда
несъмнен интерес от съдебно установяване по специалния ред. Искът е
предявен в указания от съда срок. Установяването е допустимо.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно
чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивникът не е въвел оплакване по фактите относно
застрахователното правоотношение за покритие на гражданската
отговорност на водач на автомобил и уреждането на претенция на увреден
собственик, поради което настоящият състав възприема изцяло установените
от първата инстанция факти, като препраща към мотивите в обжалвания акт
по установяване на следните обстоятелства: Въззивното застрахователно
дружество поело риск по застрахователна полица № BG/03/116001960171 от
18.07.2016 г. за покритие на гражданската отговорност на „Женя Be“ ЕООД,
в качеството му на собственик на товарен автомобил „Форд Транзит“ с peг. №
***, който обхваща и причиняваното на вреди от водачи на този автомобил,
обслужващ дейността на търговеца в период на застрахователно покритие от
18.07.2016 г. до 17.07.2017 г. На 15.08.2016 г. въззиваемият И., при
управление на същия автомобил при излизане от товаро-разтоварна рампа
Север на ниво минус 1 в „Гранд МОЛ Варна“ причинил имуществени вреди
3
на „Оркид Мулти Комплекс – Варна“ ЕООД, като горната част на автомобила
се блъснала и повредила алуминиева/метална ролетна щора. След като
застрахователят бил уведомен за щетата от увреденото лице, собственик на
увредената вещ и извършил оглед на неработеща ролетна врата HR 120
А9750/3875 и одобрил разходите за ремонтна услуга, въвеждане в
експлоатация и подмяна на ламели на същата врата, определило
застрахователно обезщетение в размер на 5072,36 лв.и изплатило тази сума на
17.02.2017 г. по банков път на собственика на ремонтираната вещ.
Назначеното в първа инстанция вещо лице е потвърдило, че повредите са
причинени при пряк контакт между не напълно вдигнатата до горно
положение ролетна щора на товаро-разтоварната рампа в подземния паркинг
и горната част на хладилния агрегат на товарен автомобил „Форд Транзит“ с
рег. № *** при движение напред и се изразяват в изкривен и изваден от
водачите прагов панел с изкъртени и счупени крайни ограничители,
изкривени и извадени от водачите 6 бр. ламели с изкъртени и счупени крайни
ограничители и увредена фотоклетка, като изплатеното от застрахователя
застрахователно обезщетение в размер на 5072,36 лв. съответства на нужните
средства за отстраняване на вредите, съобразно действаща към момента на
събитието методика за определяне на обезщетенията по застраховка
„Гражданска отговорност“ и надхвърля действителна пазарна
възстановителна стойност на вещта.
Спорно е само поведението на водача, управлявал автомобила в
момента, непосредствено след произшествието.
По делото е приложен протокол за ПТП № 1634701/15.08.2016 г., в
който е удостоверено, че след посещение на мястото на увреждането в
14.00часа, в присъствие на водача Д.И. и представител на собственика „Оркид
Мулти Комплекс – Варна“ ЕООД са били констатирани уврежданията на
щората и водачът е признал, че те са причинени при сблъсъка с управлявания
от него автомобил, настъпил на това място по-рано през деня(в 10.30часа).
Съставителят на протокола е удостоверил и констатирано административно
нарушение на водача по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Автоконтрольорът е разпитан
като свидетел, но като е признал, че няма ясни спомени за събитието и
документирането му, но категорично е потвърдил, че документът е съставен
при посещение на самото място и водачът е присъствал там. Показанията на
4
свидетеля П., подписал документа като представител на увреденото лице
също не възпроизвеждат точен спомен от конкретното събитие. Този
служител, натоварен с функции по поддръжка на сградата свидетелства за
множество подобни произшествия, като е категоричен че само един път
контролните органи не са посетили мястото, след като са били уведомени от
охраната на обекта, но дали това се е случило именно при това ПТП
свидетелят не може да потвърди. Свидетелят обаче описва действията, които
са били предприемани при всички случаи на установени повреди и начина на
управление на препятствието на достъпа до вътрешността на рампата:
ролетната преграда принципно е спусната, а само при приближаване на МПС
към нея, засечено с видеонаблюдение от служител на охраната във видеозала,
механизмът за задвижването й се включва дистанционно от този служител за
да позволи преминаване. Когато водачът не изчака вдигането на
препятствието до край, таваните на камионите закачат края на щората и я
увреждат, а в последствие охраната уведомява отговорния за поддръжката
свидетел, а той съответно сигнализира и органите на КАТ за констатиране на
произшествието.
Видно от представеното писмо с рег. № 819000-47355/11.12.2018 г. от
ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, въпреки констатирано
нарушение на правилата за движение, довело до причиняване на
имуществени щети, водачът не е бил изпробван за употреба на алкохол, тъй
като е напуснал мястото на процесното ПТП, а в последствие е бил
санкциониран. Налагането на административната санкция не е било спорно.
При така събраните доказателства въззивният съд намира, че
недобросъвестно поведение на застрахованото лице не се установява.
Писмените документи и гласните показания на участвалите в
документирането на събитието лица не си противоречат, а съвпадат, тъй като
свидетелите възпроизвеждат различни моменти от деня на настъпване на
ПТП. В самия протокол ясно е обозначено, че е съставен много по-късно от
момента на самото събитие, но контрльора е категоричен, че водачът е
присъствал на огледа. Представителят на увредения собственик също описва
уведомяването на КАТ след като камиона е преминал през преградата, и
обичайните случаи на по-късно посещение от контрольорите, след издирване
на нарушителя по записаните от видеонаблюдението данни за идентификация
5
на съответното МПС. Не са събрани обаче никакви доказателства за
възприемането на самото събитие от водача, непосредствено при сблъсъка.
Нито свидетеля П., подал сигнала в КАТ, нито автоконтрольора са можели да
възприемат как е реагирал водача, за да се установи дали изобщо е осъзнал,
че горната част от камиона, която не попада в непосредствено полезрение на
водача. В самия протокол за ПТП е признат обективния факт на увреждането
и продължаването на движението на камиона без да спре, но не и узнаването
от страна на водача на обстоятелството по настъпилото увреждане в този
момент.
Съдът намира, че за да възникне задължението на водач да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието на първо място това
произшествие следва да бъде възприето от него като вредоносно събитие.
Именно това обстоятелство не е установено по делото. В тази връзка
налагането на административни наказания на водача няма значение, тъй като
констатациите за основания за административна отговорност, дори и
установени във влезли в сила наказателни постановления (за разлика от
присъдите) нямат обвързващо значение за граждански съд. Нито пропускане
на оспорване на наказанието, нито дори изплащането на наложената
имуществена санкция може да се приравни на признание на субективен
елемент на нарушение, тъй като поради по-ниската степен на засягане на
правната сфера на гражданина, той може да предпочете да се откаже от иначе
основателна защита( ако тя се оказва за него икономическа или житейски по-
тежка). В този смисъл, дори и да се докаже категорично, че въззиваемият е
понесъл без възражения санкция именно за нарушение по чл. 123 ал.1 т.1
ЗДвП, това не изключва тежестта за застрахователя да установи фактите по
настъпване на събитието и в частност съзнателното отклонение на водача,
нарушил правилата за движение от официалното констатиране на ПТП и
последиците от него. В този смисъл и оплакването на въззивника за
допуснато нарушение на разпределението на доказателствената тежест и
попълването на делото с доказателства е неоправдано. Дори и да беше
събрано допълнителното доказателство за наложената административна
санкция, то не би променило липсата на убедителност на свидетелските
показания за начина, по който водачът е напуснал рампата и причините за
това негово поведение. О
6
Отделно от това, съдът констатира категорично доказаното съдействие
от страна на водача, след като е бил уведомен за последиците от поведението
му в хода на разследването от автоконтрольорите. Няма съмнение, че И. се е
явил повторно на мястото на ПТП за съставяне на протокола и подписването
му за удостоверяване на механизма на причиняване на имуществените вреди.
С това свое, макар и последващо поведение, застрахования е осигурил
резултат идентичен с предписаното по чл.123 ал. 1 т. 3 ЗдвП задължение, тъй
като е указал пълно съдействие за установяване на вредите от
произшествието и с подписа си е документирал, че е съгласен с
обстоятелствата, изложени от представителя на увредения собственик
(участник 2) относно вида, обема и механизма на причиняване на щетите. В
такава хипотеза обаче посещение на контролните органи не се налага. Съдът
приема, че не е доказано да е бил очертан спор между участниците в ПТП,
като повод за ангажиране на удостоверителната компетентност на
контролните органи, а такъв не може да се презумира житейски логично, ако
не е доказано че и двамата участници са осъзнали непосредствено в момента
на настъпване на щетите, че е настъпило застрахователно събитие.
В тази връзка не може да се изтълкува като признание на регресната
отговорност и действията на застрахования водач по заплащане на сума от
32.50лв, включително поисканите с регресна покана административни
разходи за документите, издадени от ОД –МВР Варна. На първо място по
делото не е установено качеството на вносителя на тази сума (обозначен като
М. И.а Д.) и повода, по който е насочена по сметка на застрахователя, а на
второ място размерът и е съпоставим с обичайни ликвидационни разходи по
уреждане на основателна претенция към увредено лице, които застрахования
би могъл да поеме добросъвестно без да се ангажира с признание на регрес.
В заключение, съдът намира, че не е доказано категорично поведение на
застрахованото лице, което да съотвества на законовата хипотеза на регресно
право на застрахователя по чл. 500 ал 1 т. 3 КЗ. Следва да се отчете, че с
въвеждането на тази хипотеза в допълнение към предходната уредба на
регресните права(чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), чието тълкуване и прилагане е
трайно установено в съдебната практика Решение № 81 от 30.07.2020 г. на
ВКС по т. д. № 889/2019 г., II т. о., ТК, Решение № 16 от 2.02.2011 г. на ВКС
по т. д. № 374/2010 г., II т. о., ТК и мн. други) действително е предвидено
7
облекчение за застрахователя, чиято защита се затруднява от липса на
надлежно документиране на застрахователното събитие, когато причинителят
на увреждането напусне местопоизшествието. Това облекчение обаче изисква
да е категорично установено, че ПТП е налагало законово задължение за
посещение на място от контролни органи. Затова и когато установяването на
събитието не изисква задължително оставане на място и сигнализиране на
КАТ, няма основание за прехвърлянето на тежестта от носене на риска по
сключената застрахователна полица. Самото регресно право е израз на по-
общия принцип, основан на алеаторността на застрахователното
правоотношение, съхранен изцяло в чл.433 КЗ и позволяващ на задължения за
обезщети трето лице застраховател да компенсира загубата си с регрес само
при съзнателно поведение, увеличаващо риска до степен в която не би бил
оправдано покрит. Затова и ако застрахования без да е допуснал груба
небрежност, поради обективно обстоятелство (липса на възможност да
възприеме щетата) не изпълни задължение да спре и да удостовери след
съгласуване със заинтересованото трето лице общото им съгласие по
безспорно причинено увреждане, позоваването на това неизпълнение на
задълженията на водача като основание за регрес представлява явна
злоупотреба с права и не съответства на целта на закона. В този смисъл
състава на въззивния съд изцяло споделя и правния извод за липса на
доказано нарушение на застрахования, което да поражда регрес в хипотеза н
ачл. 500 ал.1 т.3 КЗ.
Претенцията на застрахователя следва да се отхвърли и постановеното в
същия смисъл обжалвано решение да се потвърди.
Отговорността по разноските за настоящата инстанция следва да бъде
разпределена съответно на установената неоснователност на въззивната
жалба. Представените от въззиваемото дружество доказателства за внасяне в
брой на 600лв като хонорар за получената адвокатска услуга, доказват
разходи в този размер. Насрещната страна своевременно е възразила за
прекомерност на така направените от ищеца разноски по представителство в
процеса. Действително дружеството е договорило с представителя си
възнаграждение надхвърлящо нормативен минимум, възлизащ на 590.60лв, по
чл.7 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, определен въз основа на общ интерес от
8
4704.95лв. Производството по конкретното дело съдът преценява като
минимална фактическа сложност, доколкото се касае за защита пред въззивен
съд без събиране на нови доказателства. Същевременно не се е наложила и
допълнителна аргументация на позициите на страните( бланкетни становища
по същество), а по съществените въпроси поставени пред въззивния съд е
формирана установена съдебна практика. В този смисъл хонорарът, който
надхвърля минимума следва да бъде редуциран до минимума, като размер
съответен на минимални усилия на довереника (т. 3 от ТР ОСГТК№ 6/12).
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ал.1 ГПК, съставът на
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260436/29.09.2020г., постановено по гр.д.
№13316/19г. по описа на ВРС, 51 с-в, с което е бил отхвърлен иска на
кредитор за установяване на оспорено от длъжник парично задължение,
установена в заповед за изпълнение като регресно вземане срещу водач,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, причинил покрити от застрахователя щети към трето лице
в размер на общо 5042.36лв, както и натрупани лихви върху него в размер на
159.69лв и са определени разноските в полза на ищеца.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на Д. Р. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, сумата от 590,60 лв. (петстотин и деветдесет лева и
шестдесет стотинки), представляваща част от заявени в списък по чл. 80 ГПК
направени във въззивно производство разноски, на осн. чл. 78 ал.3 вр. ал. 5
ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл. 280 ал.2
ГПК.
Решението да се обяви в регистъра по чл. 50 ал.2 от ПАС на осн. чл.
273 от ГПК вр. чл. 235 ал.5 ГПК.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10