№ 671/14.9.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети август, две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. Г. ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Янка
Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
Стефан
Янев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.адм. дело № 531 по описа
на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната
жалба на С.Г.П. с ЕГН ********** *** 11, подадена чрез адв. К. *** против решение
№ 154/02.03.2020 г., постановено по а.н.дело № 2398/2019 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Моли се да
бъде отменено. Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. По
делото е постъпила писмена защита вх. № 4010/24.06.2020 г., в която
процесуалният представител на касатора – адв. К., по изложени съображения моли
съда да отмени решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира разноски съгласно представен списък на разноските.
Ответникът – И.Д.Т., мл. инспектор в Група ООР при РУ Пазарджик към ОД на
МВР Пазарджик, редовно призован, се явява лично и моли съда да остави в сила
решението на Районен съд – Пазарджик.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на
подадената касационна жалба. Счита решението на районния съд за правилно и
законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение по АНД № 2398/2019 г.
г. по описа на Районен съд – Пазарджик е отхвърлена жалбата на С.Г.П., ЕГН
**********, с адрес ***, против Заповед за задържане на лице peг. № 1818зз-442 от
15.11.2019 г. издадена от мл. инспектор И.Д.Т. в Група OOP при РУ Пазарджик.
Районният съд е приел от фактическа страна, че С.П. е бил задържан за срок до
24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, а именно за това, че на
15.11.2019 г., в гр. Пазарджик, на ул. „Св. А..“, в сградата на болница „Ескулап“,
за възникнал скандал между него и управителя на болницата К. Н., му е било разпоредено
да не се саморазправя с Н., но същият отказал да изпълни разпореждането, като продължил
скандала с К. Н. и отказал да напусне сградата. Бил предупреден устно да преустанови
действията си и да напусне сградата, в противен случай ще бъде задържан, но П. продължил
противоправните си деяния и с това си поведение съзнателно попречил на полицейския
орган да изпълни задълженията си по служба и да отработи сигнала, подаден на
тел. 112.
Заповедта била връчена на жалбоподателя срещу подпис, видно от разписката към
нея. В същата не е отбелязана датата на връчването, но с оглед на това, че заповедта
е издадена на 15.11.2019 г. и с оглед на отбелязаното в нея, че лицето е освободено
в 16:45 часа на 15.11.2019 г., то следва да се приеме, че заповедта е връчена именно
на 15.11.2019 г.
При задържането си С.П. е попълнил и подписал декларация, в която е посочил,
че желае адвокатска защита по личен избор и за негова сметка, не желае служебна
защита, няма здравословен проблем, не желае преглед от лекар, не желае да се уведоми
член на семейството му за задържането, не желае да получава колети и храна, като
не е посочил дали се нуждае от специална хранителна диета. Посочил е още, че е бил
запознат с правата му по чл. 72, чл. 73 и чл. 74 от ЗМВР.
На С.П. бил извършен обиск, за който бил съставен Протокол за обиск от
15.11.2019 г., от който получил екземпляр.
Районният съд е приел от фактическа страна, че с оспорената заповед е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) - задържане за срок от 24 часа на лицето
С.Г.П. ***, на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Прието е от съда, че заповедта
е редовно връчена на лицето на същата дата срещу подпис. На жалбоподателя са му
разяснени правата, като му е предоставена за подпис декларация Приложение № 1 към
чл. 74, ал. 3 от ЗМВР. Изготвен е и протокол за личен обиск на лице от същата дата,
в който са описани намерените лични вещи на лицето. Намерените лични вещи са предадени
срещу разписка на служител от РУ гр. Пазарджик.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
За да отхвърли оспорването, съдът е приел от правна стана, че не са били налице
основанията по реда на чл. 146 от АПК за отмяна на административния акт. Първоинстанционният
съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните
по делото гласни и писмени доказателства. При съвкупната преценка на гласните доказателства,
районният съд правилно ги е кредитирал изцяло, като е приел, че по същество са
достоверни, непротиворечиви и по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
Районният съд правилно е възприел фактическата обстановка, а именно, че
задържаното лице не е изпълнило полицейско разпореждане да не се саморазправя и
да прекрати скандала с друго лице, както и да напусне сградата на болница
„Ескулап“. Бил е предупреден устно да преустанови действията си и да напусне сградата,
в противен случай ще бъде задържан, но същият продължил противоправните си деяния
и с това си поведение съзнателно попречил на полицейския орган да изпълни задълженията
си по служба и да отработи сигнала, подаден на тел. 112. Следователно, правилно
съдът е приел, че са били налице данни, че след надлежно предупреждение лицето съзнателно
пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба като целта на приложената
мярка по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР съответства на описаната фактическа обстановка.
Следователно правилно е прието от районния съд, че налагането на мярката не е в
зависимост от извършено престъпление, а с оглед предотвратяване на съзнателни действия
от страна на жалбоподателя, с които пречи на полицейските органи да изпълняват служебните
си задължения.
Следва да се посочи, че по силата на ЗМВР полицейските органи имат правомощия
да задържат лице за срок от 24 часа, което след надлежно предупреждение съзнателно
пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба (чл.72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР), с цел опазване на
обществения ред и предотвратяване извършването на правонарушения. При
приложението на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР законът не изисква от полицейския
орган да дава правна квалификация на извършеното деяние. Достатъчно е да са извършени
такива действия от задържаното лице, с които същото да се опитва да осуети проверката
на полицейските органи и да им попречи да изпълнят задълженията си.
Прилагането оспорената мярка е в рамките на оперативната самостоятелност на
административния орган и предвид изложената фактическа обстановка същата е пропорционална.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото
за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК
прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна
точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането
на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане
за срок от 24 часа" е оправдано, защото в случая е установено, че касаторът,
въпреки отправено предупреждение, предприема действия, с които препятства изпълнението
на служебните задължения на полицейските органи, отправя неуважителни реплики, като
след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейския орган да изпълни задължението
си по служба. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи
по прилагането на чл. 5, § 1, б. b) от ЕКПЧ, съотнесени към настоящия случай, водят
до извод, че мярката е приложена на предвидено в закон основание, по установения
ред и е в съответствие с възможността, предвидена от Конвенцията, за законно ограничаване
правото на свободно придвижване с цел осигуряване изпълнението на задължение, предписано
от закон.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Районен съд - Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като
неоснователна - без уважение.
От страна на ответника не е направено искане за присъждане на разноски,
поради което настоящата касационна инстанция не следва да се произнася в тази
част.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд гр. Пазарджик, XI – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 154/02.03.2020 г., постановено по а.н.дело №
2398/2019 г. по описа на Районен съд - Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/