Р Е Ш Е Н И Е
№ /23.11.2017
г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд II състав
На двадесет и пети
октомври две хиляди и седемнадесета година
В открито съдебно заседание
в състав:
Районен съдия: Елена
Стоилова
при секретар Н. С.
Като разгледа докладваното
от съдията Стоилова
гражданско
дело № 409
по описа
за 2017г.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба подадена
от В.Т.С. с ЕГН ********** с адрес ***, действащ като
баща и законен представител на децата си Т. В. Т. с ЕГН ********** и Ж. В. Т. с
ЕГН ********** против Н.Ж.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, с която се претендира изменение на
присъдена издръжка.
В
исковата молба се сочи, че ответницата е майка на детето Т. В. Т. и Ж. В. Т.. С влязло
в законна сила решение по в.гр.д. № 2485 / 2013 г. на ОС Варна, ответницата
била осъдена да заплаща на децата си месечна издръжка в размер на по 77,50 лева
за всяко едно от децата, считано от 01.04.2014г. до настъпване на основания за
изменението или прекратяването й.
Ищецът излага, че са се грижи за децата си. Твърди, че ответницата рядко ги
посещавала и той единствено задоволявал нуждите на децата. Ответницата не
изпълнявала редовно задълженията си по заплащане на издръжката.
В исковата молба се излага, че ответницата получавала месечни доходи в
размер на над 1000 лева.
От присъждането на издръжката минал дълъг период от време, нуждите на
децата са нараснали. Иска се изменение на издръжката, като същата
бъде увеличена от 75 лева на по 160 лева за всяко едно от децата считано от
датата на предявяване на иска и присъждане на съдебно деловодни разноски.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от ответника. В него заявява, че
предявения иск е допустим, но неоснователен. Изложените факти в исковата молба
били неверни, единствено се съгласява, че децата Ж. и Т. са техни общи деца и че родителските права са предоставени за
упражняване на бащата. Твърди, че не отговаряло на истина, че не се
интересувала от децата си. Излага, че се срещала с класните ръководители на Т.
и на Ж. от началото на учебната година, редовно посещавала родителските срещи и
на двете деца. Твърди, че поведението на бащата било пасивно и че той не знаел
за развитието на децата в училище.
Твърди
че, ответника се интересувал
единствено от дължимата издръжка за децата. В края на месец януари 2017г.
превела на ответника сумата в размер на 2 557.00лв. за дължима издръжка за
децата, с нея на тях било единствено закупено по един чифт нови обувки. Излага,
че разходите за дрехи бил поет от нейната сестра, която от няколко години
живеела в Англия и често изпращала дрехи за децата.
Ответницата твърди, че през месец март 2017г.
заплатила издръжка само за Ж., а дължимата издръжка за Т. била изразходвана за
закупуване на необходими за сезона дрехи. Излага, че трудовото възнаграждение,
което получавала било в размер на 545лв.. Излага, че за да изплати издръжката
на децата си за минал период, теглила потребителски кредит. Имала трето дете Я.
което било на 3 години и посещавало детска градина в гр. ******
Излага,
че можела да заплаща за детето си Ж. В. Т. ЕГН
********** издръжка в размер на 120.00 лв. За детето Т. В. Т. ЕГН********** излага, че не дължи издръжка, тъй като
детето от месец март живеело при нея и тя се грижела за нея. В случай, че се
уважи исковата молба моли за определяне на издръжка на Т. в размер на 120.00
лв.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание, ищеца не се явява,
процесуалния му представител пледира за уважаването на предявения иск, ответникът
чрез процесуалния си представител, пледира за отхвърляне на предявените искове.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От Удостоверение за раждане на Т. В. Т., изд. въз
основа на акт зараждане № 0362/21.11.2003 г., изд. от Община Провадия;
Удостоверение за раждане на Ж. В. Т., изд. въз основа на акт зараждане №
0330/04.11.2005 г., изд. от Община Провадия се установява, че В.С. и Н.Т. са
родители на Т. Т. родена на ***г. и на Ж. Т., роден на ***г..
От Решение по в.гр.д.№2485/2013 г. по описа на ВОС и
Изпълнителен лист от 19.12.2013 г. по в.гр.д.№ 2485/2013 г. по описа на ВОС се
установява, че упражняването на родителките права спрямо децата е предоставено
на бащата, като майката е осъдена да заплаща на двете си деца издръжка в размер
на по 77.50 лева за всяко едно от тях.
От преводно нареждане от 07.02.2017 г.Преводно
нареждане от 13.03.2017 г.; Разписка от 30.01.2017 г. за заплатена издръжка от
1032 лв.; Платежно нареждане от 23.01.2017 г. за заплатена издръжка в размер от
1524,95 лв., извлечение по сметка от „Банка ДСК“ ЕАД за периода от 01.01.2017 г. до
25.10.2017 г. на В.Т.С. се установява, че майката е заплащала дължимата
издръжка на децата си за периода м.10.2014г. – м.10.2016г. със забава.
От удостоверение с изх. № УВД-24-2292/27.09.2017 г.,
изд. от СУ“Свети Климент Охридски“ гр. Дългопол; удостоверение с изх. №
УВД-24-2293/27.09.2017 г., изд. от СУ“Свети Климент Охридски“ гр. Дългопол се
установява, че децата Ж. Т. и Т. Т. са записани в 6-ти, съответно в 8-ми клас
през учебната 2017/2018г. в СУ“Свети Климент Охридски“ гр. ******
От Удостоверение за раждане на Я. Я. И., изд.въз
основа на акт за раждане № 1824/24.09.2013 г., анамнеза на Я. Я. от 09.12.2015
г.; Проследяване на аневризмално затварящ се МКД от 24.09.2016 г., изд. от
Медицински център за детето гр. Варна; Рецептурна книжка на Я. Я. И. се
установява, че ответницата е майка на детето Я. Я., роден на ***г., баща на
детето е Я. И. Р.. Детето И. е с аневризмално
затварящ се перимембранозен между камерен дефект, който е необходимо да бъде
проследяван. То има рецептурна книжка по която през периода 02.06.2016г. –
09.06.2017г. са закупувани медикаменти всеки месец.
Трудов договор № 34/23.03.2016 г. на Н.Ж.Т., Удостоверение
с изх. № 21/21.06.2017 г. изд. от
„Колоид“ ЕООД и писмо с вх. № 5331/12.10.2017 г., ведно със справка за
актуално състояние на всички трудови договори за ЕГН ********** *** на В.Т.С.
се установява, че ответницата е назначена по трудов договор на длъжност барман
при трудово възнаграждение в размер на 545 лева, като през периода м.06.2016г.
– м.05.2017г. размера на брутния й доход е 6024 лева. Ищецът работи в трудово
правоотношение с „М.Н.Строй“ от 31.03.2017г. с основна заплата в размер на 460
лева.
От Договор за кредит експресо-смарт/карта
061014671920/09.12.2016 г. се установява, че ответницата е сключила договор за
потребителски кредит в размер на 8500 лева със срок на погасяване до
12.12.2023г..
От социален доклад от ДСП Провадия се установява, че децата
се отглеждат от баща им в жилището на неговия баща, който живеел заедно с тях.
Битовите условия били задоволителни. Децата получавали месечни помощи в размер
на 85 лева. Децата има изградена емоционална връзка с родителите си, имат
изграден приятелски кръг. Децата са привързани към баща си и желаят да живеят с
него. Те посещават училище, осъществяват контакт с баща си. Към момент на
извършване на социалното проучване – 12.09.2017г. майката била в Англия, където
работела.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения
иск е с правно основание чл. 150 СК.
За наличието на промяна в
обстоятелствата по смисъла на този текст от кодекса е достатъчно да се
констатира трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна
съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за да бъде
уважено поисканото изменение на присъдената издръжка е достатъчно
алтернативното наличие на една от посочените предпоставки.
Задължението за издържане на детето до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето,
като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер
на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,
които я дължат - чл. 142 ал.1 СК.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". По
това обстоятелство не са спори по делото, както и че ответника е майка на ищеца.
ПРС намира, че по делото са установи първата
от двете хипотези представляващи трайно
изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК. Задължението за
заплащане на месечна издръжка от ответницата
в размер на 77.50 лева е било определено през 2013 т.е. преди 4 години. Изминалият период от 4 години е продължителен, повишили са се цените на
стоките и услугите, на учебните пособия съответно необходимите средства за
издръжка на децата. Следва да се вземе предвид факта, че към настоящ момент на
основание чл.142, ал.2 от СК минималният размер на издръжката е в размер на ¼
от минималната работна заплата за страната, определена с ПМС № 141/13.07.2017 г. на 460 лева от
01.01.2017г., т.е. минималния размер на
издръжка от
01.01.2017г. е 115
лева. Недопустимо е
определяне на издръжка в размер под минималния.
От събраните по делото доказателства
се установи, че доходите на бащата са в размер на 460 лева, а на майката в
размер на средно 502 лева за период от 1 година м.06.2016г. – м.05.2017г..
Следва да бъде съобразено, че ответницата има друго дете, към настоящ момент на
4 години, за което трябва да се грижи и което има необходимост от по-голяма
издръжка предвид хроничното си сърдечно заболяване. Кредитът, който ответницата
е теглила, не следва да се приспада от месечните й доходи при определяне на
издръжката, тъй като същата го е взела за задоволяване на свои потребности. Според задължителните разяснения в т. 5 от Постановление №
5/16.11.1970г., Пленум на Върховния съд, възможностите на лицата, които дължат
издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация,
като сред тези обстоятелства не са посочени
разходите за обслужване на лични нужди и изпълнение на поети договорни
задължения.
Съобразно
задължителните указания, дадени към съдилищата с Постановление
№ 5 от 16.XI.1970г. на
Пленума
на ВС, семейните добавки,
които се получават в полза на детето следва да бъдат съобразени при определяне
на размера на издръжката. Съгласно изготвения по делото социален доклад,
помощите които се получават от бащата са в размер на 85 лв. за двете деца или в
размер на по 42,50 лева на дете.
Предвид възможността на родителите да
дават издръжка, възрастта и нуждите на
правоимащите деца, както и с оглед
социално - икономическите условия в страната, съдът счита, че децата имат нужда
да получава, а двамата родители имат възможност да им осигуряват месечна
издръжка общо в размер на по 300 лв.. От този размер
следа да бъдат приспаднати месечните помощи, които получават децата. Така
определения остатък в размер на по
257,50 лева следва да бъде разпределен между двамата родители. Майката предвид гореизложените
обстоятелства следва да заплаща от този размер по 125 лева месечна издръжка на
децата си, а остатъка в размер на по 132,5 лева за всяко едно от децата, следва
да се поеме от бащата.
Предвид гореизложеното
предявените искове са основателни до размер от по 125 лева, като за разликата от
този размер до претендирания от 160 лева те следва да се оставят без уважение.
Ищецът е претендирал
присъждане на разноски. От доказателствата по делото се установява, че
сторените от бащата на ищците разноски са в размер на 300 лева адвокатски
хонорар. Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК на ищецът следва да се
присъдят разноски съразмерно уважената част от иска или разноски в размер на 234,38
лева. Ответникът също е претендирал разноски в размер на 300 лева за адвокатско
възнаграждение. Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК на ответникът
следва да се присъдят разноски в размер на 65,63 лева.
Ответникът
на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ПРС дължимата държавна такса съразмерно на увеличения размер на издръжката, в
размер на общо 142.56 лева, определена съобразно чл. 69, ал.1, т.7 от ГПК.
Мотивиран
от горното, Провадийският районен съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на
определената от съда с Решение от 11.11.2013г. по в.гр.д.2485/2013 на Окръжен
съд Варна издръжка, дължима
от Н.Ж.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, на непълнолетното си
дете Т. В. Т. с ЕГН **********, с адрес ***, действащо със съгласието на своя баща и законен представител В.Т.С. с ЕГН ********** като
я УВЕЛИЧАВА от 75,50 лв. на 125 лв. считано от предявяване на
иска – 06.04.2017г., с падеж до двадесето число на месеца, за който
се дължи издръжката до настъпване на законово основание за изменението или
прекратяването й, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за разликата от 125 лева до предявеният размер от 160 лева,
на основание чл. 150 СК.
ИЗМЕНЯ размера на определената от съда с Решение от 11.11.2013г.
по в.гр.д.2485/2013 на Окръжен съд Варна издръжка, дължима от Н.Ж.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, на малолетното си дете Ж. В. Т. с ЕГН **********, с адрес ***, действащо чрез своя баща и законен представител В.Т.С.
с ЕГН ********** като я УВЕЛИЧАВА
от 75,50 лв. на 125 лв. считано от предявяване на
иска – 06.04.2017г., с падеж до двадесето число на месеца, за който
се дължи издръжката до настъпване на законово основание за изменението или
прекратяването й, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за разликата от 125 лева до предявеният размер от 160 лева,
на основание чл. 150 СК.
ОСЪЖДА Н.Ж.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати в полза на
държавата по сметката на Провадийкият
районен съд
дължимата по делото държавна такса върху уважените
размери
на искове за издръжка в размер на общо 142.56 лева, на основание чл. 78 ал. 6 вр. с ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Ж.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на В.Т.С. с ЕГН **********, с
адрес *** сторените разноски по делото съразмерно с уважената част от
предявените искове в размер на 234,38 лева, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Т.С. с ЕГН **********, с
адрес ***, да
заплати на Н.Ж.Т. с ЕГН ********** с адрес ***
сторените разноски по делото съразмерно с
отвърлената част от предявените искове в размер на 65,63 лева, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Постановява
предварително изпълнение на решението относно увеличената издръжка.
При
неплащане на присъдената държавна такса в едномесечен срок, считано от влизане в сила на решението, да се издаде изпълнителен лист, включващи и дължимата държавна такса
за издаването му.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………