Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 04.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:   ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

           ПЛАМЕН ГЕНЕВ

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 14408 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 359905 от 13.03.2018 г., постановено по гр. д. № 19035/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 74 състав, е отхвърлен предявения от Ц.В.В. с ЕГН ********** и К.И.Г. с ЕГН ********** против М.И.К. с ЕГН ********** иск за делба на следния недвижим имот: ДВУЕТАЖНО ЖИЛИЩЕ с идентификатор 68134.8550.721.1, находящо се в гр. София район „Кремиковци“, кв. „******с разгъната застроена площ от 215.97 кв. м състоящо се на Първи етаж на кота - 1.46 м. от складово помещение и работилница, на Втори етаж кота + 1.00 от стълбищна клетка, коридор, спалня и лоджия и на Трети етаж кота + 3.11 м. и + 3.26 м. от стълбищна клетка, килер, лоджия, две спални, антре, баня с тоалетна, коридор, трапезария с кухненски бокс, дневна и тераса, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху дворното място, поземлен имот с идентификатор 68134.8550.721 с площ от 546 кв. м съставляващ по преходен план УПИ II - 721 от квартал 107 по плана на гр. София местността „Враждебна“ при съседи с посочени идентификатори: 68134.8550.718, 68134.8550.720, 68134.8550.173, 68134.8550.274, и 68134.8550.5190, като неоснователен. С решението са осъдени Ц.В.В. и К.И.Г. да заплатят на М.И.К. сума в размер на 8400 лв. разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба от Ц.В.В. и К.И.Г., чрез адв. И.К., срещу решението, като са изложени съображения за неправилност, необоснованост на решението, което било постановено в нарушаване на закона и процесуалните правила. Твърди се, че неправилни били изводите на съда, че издадените на името на И. В.строителни книжа не водели до възникване на право на пристрояване и надстрояване. Неправилно било прието, че липсвал годен обект за делба, като районният съд не се бил произнесъл по въпроса кой е собственика на процесния имот, като единствено било посочено, че същият не бил съсобствен. Посочва се, че по делото било установено, че в периода 1987 г. – 2010 г. И. В.заедно със съпругата си извършват пристрояване и надстрояване на съществуващата в процесния имот сграда, като пристрояването и надстрояването било извършено изцяло със средства на двамата съпрузи, като втория ищец К.И.Г. бил участвал с труд при осъществяването на строежа. Посочва се, че извършеното пристрояване и надстрояване представлявало самостоятелен обект, като собствеността се установявала с утвърден архитектурен проект и разрешение за строеж, които били издадени на името на общия наследодател. От събраните доказателства се установявало, че процесния имот бил съсобствен и нямало пречка да бъде поделен между страните по делото. Твърди се, че с договора за продажба И. В.бил продал на дъщеря си М.К. само дворното място с построената върху него едноетажна жилищна сграда, като не било прехвърляно пристроеното и надстроеното към съществуващата едноетажна сграда. На името на М.К. имало издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация, което не създавало права за собственост по отношение на въззиваемата, собствеността върху сградата се установявала с разрешението за строеж и утвърден архитектурен проект. Пред въззивния съд процесуалният представител на страните поддържа въззивната жалба, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въззиваемата страна М.И.К., чрез адв. А.С. и адв. С.С. изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита същата за неоснователна и недоказана. Посочва се, че М.К. била придобила процесния имот от баща си в резултата на покупко-продажба, като пристрояването и надстрояването дори да е било започнало преди смъртта на И. В., не е било приключило към покупко-продажбата, поради което нямало новосъздадена вещ, която да е годен обект за делба. Правото на собственост върху постройката и надстройката било възникнало за М.К. и съпруга ѝ, като също така целия процесен имот бил собственост на ответницата. Посочва се, че от събраните доказателства се установявало, че строителството не било завършено на етап „груб строеж“ на 20.12.2010 г. и е нямало как да бъде започната през 1987 г. Пред въззивния съд процесуалният представител на страната оспорва въззивната жалба и подържа подадения отговор, като претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

С определение № 445452 от 06.07.2018 г. постановено по гр. д. № 19035/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 74 състав, е оставена без уважение молба с вх. № 5052086 от 28.03.2018 г. подадена от И.К., в качеството му на процесуален представител на ищците, за изменение на решение № 359905 от 13.03.2018 г., постановено по гр. д. № 19035/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 74 състав, в частта за разноските по мотиви изложени в определението.

Срещу определението е подадена частна жалба от Ц.В.В. и К.И.Г., чрез адв. И.К., като считат същото за неправилно. Не били правилни изводите на съда, че към момента на приключването на устните състезания по делото били представени доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение. В протокола от съдебното заседание не било посочено, че се представял списък за разноски, както и документ за заплатеното адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК М.И.К., чрез адв. С.С. взема становище по частната жалба, като счита същата за неоснователна. Посочва се, че искането за присъждане на разноски било направено още с отговора на исковата молба. По време на последното съдебно заседание бил представен списък с разноски по чл. 80 от ГПК, както и доказателства за извършените плащания.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС от Ц.В.В. и К.И.Г. срещу М.И.К. за делба на недвижим имот.

Настоящата въззивната инстанция намира постановеното от СРС, 74 състав, решение за валидно, допустимо и правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от Ц.В.В. и К.И.Г. иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС. Като по отношение на допустимостта на решението във връзка с твърдения за недопустимост на производството, доколкото на страната на ответника М.И.К. не участвал нейния съпруг, тъй собствеността от нейна страна била придобита в режим на СИО следва да бъде посочено, че с оглед на приетото в Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2016 г. постановено по тълк. д. № 3/2016 по описа на ВКС, ОСГК становище, че по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари, с оглед на което другарството на съпрузите не е задължително като предпоставка за допустимостта на тези искове. С оглед на гореизложеното настоящото производство се явява допустимо. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

По делото не се спори, а и от представеното удостоверение за наследници изх. № 104 от 14.03.2016 г. се установява, че общия наследодател И.Г. В.е починал на 18.07.2011 г., като е оставил наследници по закон Ц.В.В. - съпруга, К.И.Г. – син и М.И.К. – дъщеря.

По делото не се спори, че между И.Г. В.и Ц.В.В. е сключен гражданско брак на 26.11.1960 г., което се установява и от Удостоверение за граждански брак № 37 от 09.12.1960 г.

По делото не се спори, а и от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 12 от 27.07.1972 г., том ХХ, дело № 3632/1972 г. се установява, че Г.В.П.подарява на сина си И.Г. В.собствения си недвижим имот, находящ се в гр. София, квартал „Враждебна“, а именно: дворно място, цялото от 553 квадратни метра, съставляващо парцел VIII-544 от квартал 107, по плана на София, местността „Враждебна“, заедно с построената в парцела едноетажна жилищна сграда с мазе, като не се спори и относно обстоятелството, че дареният имот се явява индивидуална собственост на И.Г. В..

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145 от 22.11.2010 г., том I, рег. № 17452, дело 123 от 2010 г. се установява, че И.Г. В.е продал на М.И.К. следния собствен недвижим имот, а именно дворно място, находящо се в гр. София, квартал „Враждебна“, цялото с площ 553 кв. м., съставляващо урегулиран поземлен имот II-721 – бивш парцел VIII-544 от квартал 107, по плана на София, местността „Враждебна“, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда с мазе и навес, без посочена квадратура. Видно от решение № 17478 от 17.10.2014 г. постановено по гр. д. № 15646/2012 г. по описа на СГС, I-16 състав е отхвърлен предявения от Ц.В.В. и К.И.Г. против М.И.К. и Е.Й.К.иск по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността, като привиден на договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно дворно място, находящо се в гр. София, квартал „Враждебна“, цялото с площ 553 кв. м., съставляващо урегулиран поземлен имот II-721, кв. 107, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда с мазе и навес, без посочена квадратура. На решението има извършено отбелязване за влизане в сила на 09.07.2015 г.

Представено е разрешение за строеж № 68 от 06.08.2010 г., съгласно което на И.Г. В.се разрешава съгласно одобрените инвестиционни проекти на 28.07.2010 г. от гл. архитект, за пристройка на два етажа и надстройка на втори етаж към жилищна сграда в имот II-721, квартал 107, по плана на „Враждебна“, район „Кремиковци“, като в разрешението е посочена РЗП – 215.97 кв. м.

Видно от протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа се установява, че строителната площадка е отрита на 08.11.2010 г. с възложител И.Г. В., като протокола е съставен въз основа на разрешение за строеж № 68 от 06.08.2010 г. Представена е и заверена заповедна книга на строежа № 4/2010 г. отнасяща се за строеж: „Пристройка на два етажа и надстройка на втори етаж към жилищна сграда“, находящ се в УПИ II-721, квартал 107, кв. „Враждебна“, гр. София, дневник на бетоновите работи, както и десет броя актове образец 7 от Наредба № 3/2003 за актове и протоколи, които се съставят по време на строителството, съгласно които са приемани извършваните СМР, като на всички протоколи като съставител се е подписвала и М.И.К..

Представено е Удостоверение № 535/14.06.2011 г. издадено от директор дирекция „Контрол на строителството“ за въвеждане в експлоатация на строеж: „Пристройка на два етажа и надстройка на втори етаж към жилищна сграда“, находящ се в УПИ II-721, квартал 107, по плана на гр. София, кв. „Враждебна“, с административен адрес ул. „12-та“ № 5, район „Кремиковци“ – СО, с възложител М.И.К..

Представен е и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание пристройка на два етажа и надстройка на втори етаж към жилищна сграда № 97 от 24.02.2012 г., том I, рег. № 3227, дело № 87 от 24.02.2012 г., съгласно който М.И.К. е призната за собственик, на следния недвижим имот: двуетажно жилище с идентификатор 68134.8550.721.1, находящо се в гр. София район „Кремиковци“, кв. „Враждебна“ ул. „12-та“ № 5 с разгъната застроена площ от 215. 97 кв. м състоящо се на първи етаж на кота - 1.46 м. от складово помещение и работилница, на втори етаж кота + 1.00 от стълбищна клетка, коридор, спалня и лоджия и на трети етаж кота + 3.11 м. и + 3.26 м. от стълбищна клетка, килер, лоджия, две спални, антре, баня с тоалетна, коридор, трапезария с кухненски бокс, дневна и тераса, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху дворното място, поземлен имот с идентификатор 68134.8550.721, целият с площ, съгласно документ за собственост от 553 кв. м., а съгласно приложена скица 546 кв. м, съставляващ по преходен план УПИ II - 721 от квартал 107 по плана на гр. София местността „Враждебна“.

По делото е представена скица на сграда № 15-185-03.01.2017 г. с идентификатор 68134.8550.721.1, с адрес гр. София, район „Кремиковци“, кв. „******, с предзначение жилищна сграда-еднофамилна.

Представени са и четиринадесет броя фактури за закупуването на строителни материали, които са с дати на издаване 19.05.1988 г., 17.06.1987 г., 08.07.1989 г., 13.07.1989 г., 07.08.1989 г., 24.08.1989 г., 28.08.1989 г. и 25.02.1994 г.

По делото е разпитван свидетеля Н.Г., който посочва, че знае за процесния имот от 1979 г., който се намирал във „Враждебна“, като на мястото имало стара къща около 70 кв. м. От 1987 г. К.Г. започнал да прави пристройка, която представлявала работилница. Надстройката също била направена от К.Г. през периода от 1987 г. -1989 г., която обхващала цялата обща част върху старата къща и върху новата, като свидетелят посочва, че е участвал в изграждането на плочите и покрива. Пристройката и надстройката имали отделен вход и били със завършени ВиК и ел. инсталации. Надстройката представлявала тавана на старата къща, която се надстроен и всичко се съединило в едно цяло.

От разпита на свидетеля Х.М.се установява, че познавал М. и Е.К.от 2010 г., които в края на посочената година му възложили извършването на строителни дейности, а именно етаж на къща. Свидетелят посочва, че къщата представлявала етаж и половина таванска надстройка, която била в лошо състояние, като строителните работи били започнали през октомври 2010 г. Посочва видовете извършени дейности, изразяващи се в усилване на плочата на първия етаж, събаряне на целия тавански етаж, изграждане на нови колони, пояси, плоча, покрив, изграждане на електрическа, ВиК и парна инсталации, саниране, като строителството било завършено след нова година и било с продължителност около месец и половина. Посочва, че строителството му било поръчано от Е.К., като всички плащания били направени от М. и Е.К.. Свидетелят посочва и извършените преустройства по отношение на пристройката. Свидетелят твърди, че при завършването на грубия строеж И. В.бил жив, като при санирането на сградата вече бил починал.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която строителството във връзка с надстрояването и пристрояването на процесния имот било извършено в периода август 2010 г. до юни 2011 г., като било започнато от И.Г. В.и след продажбата било довършено от М.И.К.. Вещото лице посочва, че преди 2010 г. в процесния имот е съществувала едноетажна жилищна сграда с мазе и изградена пристройка /навес/ на един етаж без изготвени строителни книжа, като РЗП на пристройката /навес/ преди надстрояването през 2010 г.-2011 г. била 37.40 кв. м., а РЗП на къщата преди надстрояването била 78 кв. м. Едноетажната къща била с отделен вход, а пристройката била залепена за фасадата и също с отделен вход, като нямали общи помещения, общи стоманобетонни плочи или други строителни елементи преди надстрояването и не съществувала обща стоманобетонна или друг тип плоча между пристройката и къщата на ниво втори етаж, така че да е било оформено общо самостоятелно помещение между двете с възможност за преминаване. Преди пристрояването и надстрояването през 2010 г.-2011 г. не съществувал обособен втори жилищен етаж, снабден с ток, вода и канализация. Вещото лице посочва, че след извършването на пристрояването и надстрояването през 2010 г.-2011 г. РЗП на цялата къща е 292.26 кв. м., РЗП на първи етаж е 122.28 кв. м. /РЗП на първи етаж пристройка е 44.10 кв. м./, РЗП на втори етаж е 132.58 кв. м. /РЗП на втори етаж пристройка е 46.66 кв. м. и РЗП на надстройката е 85.92 кв. м./, РЗП на партерен етаж на пристройката е 37.40 кв. м. Съгласно експертизата пристрояването и надстрояването били ползвани основано материали – бетон, арматура, тухли, PVC дограма, външна топлоизолация от каменна вата, гранитогрес, теракота, алуминиеви радиатори за парното отопление, керемиди, дървени греди и дъски. Повечето материали се били ползвали от десетки години, но PVC дограма със стъклопакет от вида, който бил установен при оглед се ползва главно след 2000 г., а външна топлоизолация от каменна вата на Knauf се ползвала след 2008 г. в строителството в България. В процесното дворно място имало пристроено и изградено жилище върху съществуващата сграда, като пристроената и надстроената част са функционално свързани и представлявали самостоятелен обект, като надстрояването било извършено върху стара плоча на съществуваща къща, която била плоча на подпокривното пространство и нямало обща плоча между пристроената част и съществуващата къща, както и функционална връзка между пристроената част и старата къща.

С предявяването на иск делба по чл. 34, ал. 1 ЗС ищците упражняват свое законоустановено субективно потестативно право, насочено към преодоляване на съсобствеността между ищците и ответника върху определен недвижим имот, възникнала въз основа на конкретен юридически факт. 3а да бъде надлежно упражнено правото на иск, ищците следва да изложат твърдения за това кои имоти иска да бъдат допуснати до делба, между кои лица е налице съсобственост на тези имоти, и на какво основание е възникнала съсобствеността. Съгласно чл. 34 ЗС могат да се делят само вещи, които са съсобствени /общи/. За да допусне делбата, съдът трябва преюдициално да установи, че вещта е съсобствена между страните, и размера на идеалните им части. По тези въпроси решението, с което делбата се допуска, ще съставлява сила на пресъдено нещо, макар в диспозитива си да не съдържа изрично установителна част. Ако не бъде призната съсобствеността, искът за делба ще се отхвърли, и с влязлото в сила решение ще се отрече правното твърдение на ищците да е налице съсобственост, или правото на ищеца на дял в съсобствеността. Възможно е в този случай да се формира сила на пресъдено нещо и по правното твърдение на някой от съделителите, който отрича допускането на делбата, защото възразява, че е индивидуален собственик на вещта - ако това твърдение той предяви за установяване в делбеното в производство чрез инцидентен установителен иск, но не и чрез възражение. Следователно, формирането на силата на пресъдено нещо ще е в зависимост от процесуалното оформяне на спора относно липсата на съсобственост.

Настоящата въззивна инстанция намира наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилен извод на съда за липсата на съсобственост по отношение на процесния имот за неоснователни. Видно от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 12 от 27.07.1972 г., том ХХ, дело № 3632/1972 г. Г.В.П.подарява на сина си И.Г. В.собствения си недвижим имот, находящ се в гр. София, квартал „Враждебна“, а именно: дворно място, цялото от 553 квадратни метра, съставляващо парцел VIII-544 от квартал 107, по плана на София, местността „Враждебна“, заедно с построената в парцела едноетажна жилищна сграда с мазе. Така посоченият имот, а именно дворно място, находящо се в гр. София, квартал „Враждебна“, цялото с площ 553 кв. м., съставляващо урегулиран поземлен имот II-721 – бивш парцел VIII-544 от квартал 107, по плана на София, местността „Враждебна“, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда с мазе и навес по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145 от 22.11.2010 г., том I, рег. № 17452, дело 123 от 2010 г. е бил продаден от И.Г. В.на М.И.К.. По делото не е спорно, а и от горепосочените нотариални актове се установява, че собственик върху така посоченото дворно място ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда с мазе и навес се явява М.И.К., като по делото спорни се явяват обстоятелствата дали извършеното пристрояване и надстрояването на съществуващата в имота сграда се явява обща собственост между страните по делото или се явява индивидуална собственост на М.И., която се легитимира като такъв по силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание пристройка на два етажа и надстройка на втори етаж към жилищна сграда № 97 от 24.02.2012 г., том I, рег. № 3227, дело № 87 от 24.02.2012 г. В случая от приетата и неоспорена от страните СТЕ се установява, че изградено жилище върху съществуващата сграда, като пристроената и надстроената част са функционално свързани и представлявали самостоятелен обект.

От представеното по делото разрешение за строеж № 68 от 06.08.2010 г. издадено на общия наследодател И.Г. В.е разрешено съгласно одобрените инвестиционни проекти на 28.07.2010 г. от гл. архитект да се изгради пристройка на два етажа и надстройка на втори етаж към жилищна сграда в имот II-721, квартал 107, по плана на „Враждебна“, район „Кремиковци“, като в разрешението е посочена РЗП – 215.97 кв. м., като строителството е започнало на 08.11.2010 г. видно от протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. Настоящият състав намира, че в случая няма учредяване на ограничено вещно право на надстрояване и на пристрояване по смисъла на чл. 66, ал. 4 от ЗС, а се касае за упражняване на права произтичащи от правото на собственост на процесния имот, тъй като към момента на получаване на разрешението за строеж /06.08.2010 г./ И.Г. В.се явява собственик на процесния имот по силата нотариален акт за дарение на недвижим имот № 12 от 27.07.1972 г., том ХХ, дело № 3632/1972 г., който недвижим имот е индивидуална лична собственост на същия. Доколкото няма трето лице в която полза да е учредено правото на пристрояване и надстрояване по надлежния ред не може да бъде прието, че такова действително е възникнало, като в случая имаме реализиране на отделни правомощия от единното правото на собственост на процесния имот. Не може да бъдат споделени оплакванията във въззивната жалба, че архитектурния проект и разрешението на строеж на името на И.Г. В.установявали наличието на право на собственост върху новопостроения обект, доколкото същите представляват предвидените в нормативните актове предпоставки за осъществяването на строителството по надлежния ред. Още повече, че разрешението за строеж е издадена именно на името на И.Г. В.към момента, когато процесния имот е негова собственост, с оглед на което се установява именно липсата на учредено в полза на трето лице на право на пристрояване и надстрояване. Вследствие на извършената покупко-продажба на недвижим имот обективирана в нотариален акт № 145 от 22.11.2010 г., том I, рег. № 17452, дело 123 от 2010 г. М.И.К. е придобила собствеността от И.Г. В.върху дворното място с намиращите се в него сгради, като имота е бил придобит без да има учредени вещни права, в т. ч. на пристрояване и надстрояване в полза на трети лица.

На следващо място неоснователни се явяват и изложените твърдения във въззивната жалба, че пристрояването и надстрояването било извършено в периода 1987 г. – 2010 г. от И. В.заедно със съпругата си Ц.В. с помощта на К.Г.. В настоящият случай от събраните по делото доказателства се установява, че надстрояването и пристрояването на съществуващата сграда е било реализирано от М.И.К. след придобиването на имота от нейна страна на 22.11.2010 г. Видно от представените писмени доказателства по делото, а именно Удостоверение № 535/14.06.2011 г. за въвеждане в експлоатация на строеж: „Пристройка на два етажа и надстройка на втори етаж към жилищна сграда“, находящ се в УПИ II-721, квартал 107, по плана на гр. София, кв. „Враждебна“, с административен адрес ул. „12-та“ № 5, район „Кремиковци“ – СО издадено на възложителя М.И.К., заверената заповедна книга на строежа № 4/2010 г., дневникът на бетоновите работи, както и десетте броя актове образец 7 от Наредба № 3/2003 за актове и протоколи, които се съставят по време на строителството, съгласно които са приемани извършваните СМР се установява, че фактическото строителство е било именно извършено именно от ответницата по делото. Още повече, че разрешението за строеж е от 06.08.2010 г., а видно от протокола за откриване на строителна площадка от 08.11.2010 г. се установява, че самото строителство е започнало непосредствено преди придобиването на имота от страна на ответницата на 22.11.2010 г. В тази връзка са и показанията на свидетеля Х.М., който бил нает от М. и Е.К.в края на 2010 г. за извършването на строителни дейности, а именно етаж на къща, изразяващи се в усилване на плочата на първия етаж, събаряне на целия тавански етаж, изграждане на нови колони, пояси, плоча, покрив, изграждане на електрическа, ВиК и парна инсталации, саниране, като строителството било завършено след нова година, като всички плащания били извършени от М. и Е.К.. Също така от приетата по делото СТЕ се установява, че преди пристрояването и надстрояването извършено през 2010 г.-2011 г. не съществувал обособен втори жилищен етаж, снабден с ток, вода и канализация, като PVC дограмата със стъклопакет от вида, който беше установен при оглед на процесния имот се ползва главно след 2000 г., а външна топлоизолация от каменна вата на Knauf се ползвал след 2008 г. в строителството в България. С оглед на гореизложеното съдът не кредитира показанията на свидетеля Г., че процесните пристроявания и надстроявания са извършени през периода от 1987 г. - 1989 г., доколкото са изолирани и противоречат на събраните по делото доказателства, в т. ч. разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, удостоверение за ползване на строеж, протоколи за извършени СМР, както и на приетата по делото СТЕ. Представените фактури за периода 1988-1994 г. за закупуване на строителни материали не могат да установят обратния извод, доколкото с тях се установява единствено, че за закупени, но не и, че именно тези материали са били вложени в процесния имот, доколкото и СТЕ е категорична, че преди пристрояването и надстрояването извършено през 2010 г.-2011 г. не съществувал обособен втори жилищен етаж.

С оглед на гореизложеното по делото е установено, че пристрояването и надстрояването е било осъществено през 2010 г.-2011 г. от ответницата М.К. след придобиване на имота от нейна страна посредством договор за покупко-продажба, като при липса на учредени вещни права в т. ч. и на надстрояване и пристрояване в полза на трети лица приложение следва да намери разпоредбата на чл. 92 ЗС. Така посочената разпоредба въвежда правилото, че собственикът на земята е и собственик на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго, като изключението би било налице когато е било учредено именно право на строеж, респективно на надстрояване и пристрояване и то е реализирано в рамките разрешеното, каквото не се установи по делото да е учредявано. Следователно по правилото на чл. 92 ЗС с построяването на пристройка на два етажа и надстройка на втори етаж към жилищна сграда са станали собственост на собственика на земята и съществуващата сграда М.К..

Съгласно гореизложеното, поради липса на съсобственост между страните по делото върху делбения имот, предявеният иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС следва да бъде отхвърлен. При така изложените съображения, първоинстанционното решение, следва да бъде потвърдено, като подадената въззивна жалба бъде отхвърлена.

По отношение на подадената частна жалба от ищците срещу определение № 445452 от 06.07.2018 г. постановено по гр. д. № 19035/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 74 състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 5052086 от 28.03.2018 г. подадена от И.К., в качеството му на процесуален представител на ищците, за изменение на решение № 359905 от 13.03.2018 г., постановено по гр. д. № 19035/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 74 състав, в частта за разноските, настоящият състав намира същата за неоснователна. На първо място ответникът още с отговора на исковата си молба е направил искане за присъждане на направените по делото разноски в т. ч. и на платения адвокатски хонорар. На следващо място по делото се съдържа молба от 10.10.2017 г. подадена от процесуалния представител на ответника, в която е обективиран списък на разноски по чл. 80 от ГПК, съгласно който страната претендира заплащането на сумата от 8400 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение. Към молбата са представени и доказателства за извършеното плащане, а именно договор № 74/2 от 28.06.2016 г., сключен между М.И.К. и адвокатско дружество „С. и синове“ с предмет предоставяне на правно съдействие и защита по гр. д. № 19035/2016, по описа на СРС, 74 състав с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 7000 лв. без ДДС, като възнаграждението следвало да се заплати по банков път, фактура от 28.06.2016 г. издадена от адвокатското дружество на обща стойност 8400 лв. с ДДС с получател М.И.К. и преводно нареждане, от което се установява, че на 29.06.2016 г. М.И.К. е превела по сметката на адвокатско дружество „С. и синове“ сумата от 8400 лв. Настоящият състав намира, че доколкото така представената молба с дата 10.10.2017 г. се намира по делото непосредствено след протокола на проведеното заседание от същата дата по гр. д. № 19035/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 74 състав, на което заседание е даден ход на делото по същество и на същата не са направени отбелязвания от страна на председателя на съдебния състав, че е била депозирана след заседанието, намира, че същата е била депозирана именно по време на последното съдебно заседание. С оглед на гореизложеното така подадената частна жалба се явява неоснователна.

Предвид изхода на спора на въззивниците не се дължат разноски. С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъди разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата от 5000 лв. без ДДС /6000 лв. с ДДС/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, за което страната е представила списък по чл. 80 от ГПК, фактура от 04.06.2018 г. преводно нареждане от 07.06.2018 г. и договор № 74/2 от 28.06.2016 г. Настоящият състав намира за основателно възражението на въззивниците за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 7, ал. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения намалява същото до 600 лв., без ДДС или 720 лв. с ДДС.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 359905 от 13.03.2018 г., постановено по гр. д. № 19035/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 74 състав.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 445452 от 06.07.2018 г. постановено по гр. д. № 19035/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 74 състав.

ОСЪЖДА Ц.В.В. с ЕГН ********** и К.И.Г. с ЕГН ********** да заплатят на М.И.К. с ЕГН **********  на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 720 лв. с ДДС лв. съдебни разноски във въззивното производство.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

     ЧЛЕНОВЕ:  1.                                         

 

                                                                                                    2.