Решение по дело №4593/2018 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1502

 

13.06.2019 г.,  гр.Бургас

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

         Бургаският районен съд, 48 граждански състав, в открито заседание, проведено на девети май две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:                                                                                    

 

                                                                                 Председател: Красимир Сотиров

 

         при секретаря: Елена Христова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №4593 по описа за 2018г. на БРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявен е иск с правно основание по чл.405 от КЗ, вр. чл.373, ал.1 от ТЗ.

         Производството е образувано по повод на постъпила в съда искова молба от „Трансойл 1“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, „Северна промишлена зона“, представлявано от Х. Я.- Управител, чрез адв.С.Ч. от БАК, срещу „Булстрад виена иншурънс груп“, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл. „Позитано“ №5, представлявано от Н. Ч. и И. Г.- Изпълнителни директори, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 10 000 лв., представляващ частичен иск от сумата от 32 784,96 лв., представляваща застрахователно обезщетение по сключена между страните застраховка „Отговорност на превозвача“ за стойността на обезщетение, заплатено на „Марица олио“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. ‚Христо Касапвелев“ №3, представлявано от Г. М.- Председател на Съвета на директорите- Управител, във връзка с настъпило на 16.10.2017г. застрахователно събитие- пътно- транспортно произшествие с товарна композиция, осъществяваща автомобилен превоз на стоки и разливане на част от превозвания товар. В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е налице валиден договор за застраховка „Отговорност на превозвача“, със застрахователно покритие съгласно условията на Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки, по застрахователна полица №3440170900000024, с период на застрахователно покритие: 01.10.2017г.- 30.09.2018г. Посочено е, че на 04.10.2017г. между ищцовото дружество, като превозвач и „Марица олио“ АД, като товародател, е сключен договор за превоз на товари, със срок на действие: 12.10.2017г.- 16.10.2017г., предмет: превоз на товар- сурово слънчогледово масло, с получател на стоката „Порт България уест“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Индустриална“ №3, представлявано от О. Р.- член на Съвета на директорите, при цена от 1,48 лв./кг., без ДДС. Твърди се, че товарът, с тегло от общо 26 920 кг., е натоварен на 16.10.2017г. в маслодобивна фабрика на товародателя, находяща се в община Плевен, с.Ясен, на товарна композиция, състояща се от нает влекач марка „Волво“, модел „ФХ4Х2Т“, рег. №******* и притежавано от ищеца полуремарке- цистерна за гориво, модел „Мезоньов оригинал“, с рег. №*******. В исковата молба се твърди, че горното полуремарке е сред застрахованите от ответника превозни средства. Изложени са твърдения за настъпило по време на извършване на превоза ПТП с товарната композиция на 16.10.2017г., на Републикански път I-4, към 232+200 км, което е довело до загуба на част от товара, имаща тегло от 18 460 кг., на стойност от 32 784,96 лв. Твърди се, че съхраненият след ПТП- то товар от сурово слънчогледово масло с тегло от 8460 кг. е претоварен на притежавани от ищеца влекач марка „Ивеко“, модел „МЛ440Е39ТП“, рег. №*** и полуремарке модел „Швингеншльогел ФСТ 36“, с рег. №**** и превозен до крайната дестинация. Посочено е, че на 31.10.2017г. ищецът е заплатил на товародателя чрез прихващане стойността на унищожения товар и е предявил претенцията си към ответния застраховател по повод на настъпило застрахователно събитие. Правният интерес от настоящия съдебен иск е обоснован с оглед на направения от застрахователя отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Претендират се сторените съдебни разноски по делото.

         В законен срок е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез юрк.Н. З., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Изложени са съображения, че ищецът не се явява превозвач по горното превозно правоотношение, с оглед на вписванията в представената по делото товарителница. Оспорва се материалноправната легитимация на ищеца да получи претендираното обезщетение, като са изложени съображения с оглед принадлежността на правото на собственост върху превозвания товар. Посочено е, че товарното ремарке, с което е извършен превозът е предназначено за превоз на горива, поради което се оспорват твърденията за извършване на превоз на товари и размера на причинената вреда.

         Направено е възражение за местна неподсъдност на спора с оглед на седалището и адреса на управление на ответника, което е оставено без уважение с Определение №6813/25.09.2018г. по делото, потвърдено по реда на инстанционния контрол с Определение №2390/07.12.2018г. по ч.гр.д. №1824/2018г. на БОС, VI въззивен състав.

         С отговора на искова молба е направено искане за привличане като трето лице- помагач на страната на ответника на ЗАД „ОЗК- Застраховане“, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ‚Света София“ 7, ет.5, представлявано от А. Л. и Р. Д.- членове на Съвета на директорите, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на виновния за настъпилото ПТП водач на превозно средство. Същото е допуснато с изготвения по делото доклад.  

         Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за неоснователен. Съображенията за това са следните:         

         Приложени към исковата молба са договор за застраховка „Отговорност на превозвача“, съгласно Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на товари, сключен на 29.09.2017г., между процесните страни, застрахователна полица №3440170900000024, период на застрахователно покритие: 01.10.2017г.- 30.09.2018г., територия на валидност: Република България, Европа и Азия, Общи условия на застрахователя и списък на застрахованите превозни средства, сред които фигурира горепосоченото полуремарке.

         Представен е договор за превоз на товари, сключен на 04.10.2017г. между „Марица олио“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. ‚Христо Касапвелев“ №3, представлявано от Г. М.- Председател на Съвета на директорите- Управител и превозвача „Трансойл 1“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, „Северна промишлена зона“, представлявано от Х. Я.- Управител, с предмет извършване на превоз на наливно нерафинирано олио срещу възнаграждение, по маршрути: с.Ясен- гр.Бургас, гр.Пазарджик- гр.Бургас, без да е посочен размерът на дължимото възнаграждение.

         Представени са Договор за наем на МПС, сключен на 13.10.2017г. между наемодателя „ПМК- 2011“ ЕООД, без посочен ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ***********, представлявано от С. М. и ищцовото дружество- наемател, с предмет отдаване под наем на товарен автомобил- влекач с посочен рег. №****, за срок от 1 месец, считано от датата на подписването му, срещу възнаграждение от 300 лв. и удостоверение за техническа изправност на ППС- то.

         Видно от товарителница сер.М №219718/16.10.2018г. на товарен автомобил модел „Волво“, с рег. №**** е натоварено сурово масло с тегло от 8460 кг., с поставен печат на ищеца в графата- превозвач.

         Представена е товарителница сер.М №219734/16.10.2018г. на товарен автомобил модел „Волво“, с рег. №*****, с посочен превозвач „ПМК- 2011“, без посочване на теглото на превозваното сурово масло.

         Видно от удостоверение за регистрация на транспортно средство №750/05.09.2012г. на директора на ОДБХ- гр.Бургас, /стр.58/, полуремарке модел „Мезоньов оригинал“, с рег. №*****, е вписано в списъка на транспортните средства за превозване на суровини и храни в ОДБХ- гр.Бургас, като допустимо за превоз на течни хранителни продукти.

         Приложени са експедиционна/приемна бележка за сурово слънчогледово масло с тегло от 26 920 кг. и приемо- предавателен протокол от 31.10.2017г. за суровина- сурово масло от слънчоглед с тегло от 18 460 кг.

         Между кориците на делото се намира нечетлив препис на Протокол за ПТП №1629271/16.10.2017г., настъпило на Републикански път I-4, към 232+200 км, с ПТП с рег. №****** и ремарке с рег. №*****, с посочен собственик „ПМК 2011“ ЕООД.

         Видно от кантарна бележка на порт „България уест“, измерване №19962, извършено в периода; 17.10.2017г.- 18.10.2017г., с товарна композиция, състояща се от ППС- та с рег. №******* и рег. №******, е доставен товар с тегло от 8460 кг.

         Представени са протокол за прихващане на вземания и задължения между „Марица олио“ АД и ищцовото дружество и фактура №18153/31.10.2017г. за сумата от 32 784,96 лв.

         Видно от претенция за обезщетение по застраховка „Отговорност на превозвача“ и становище на застрахователя, е направен отказ за заплащане на сумата от 32 787,96 лв. Изложени са съображения за извършването на превоз от превозвач, различен от застрахованото лице.

         Като свидетели по делото са разпитани свидетелите М. П. и Й. М.- водачи на двете товарни композиции, с които е извършен превозът. Свидетелят П. установява обстоятелства във връзка с настъпилото ПТП на републикански път, в близост до гр.Търговище и претоварването на неразлятата суровина на друга цистерна след ПТП- то. Посочва, че към датата на настъпване на пътното произшествие е бил трудово ангажиран във фирма „ПМК- 2012“, чиято собственост е бил и управляваният от него товарен влекач. Твърди, че цистерната е закачил за влекача в гаража на ищеца.

         Свидетелят М. установява, че във връзка с нареждане на управителя на ищцовото дружество е отпътувал за гр.Търговище, където е претоварил на управляваната от него цистерна запазеният след ПТП- то товар. Товарът транспортирал до пристанище в гр.Бургас, където е било извършено премерване на кантар на теглото на запазения товар и е оформена товарителница.

         Видно от изготвеното и прието заключение по съдебно- оценъчна експертиза стойността на разлятата суровина от 18 460 кг. при настъпилото ПТП възлиза на сумата от 32 784,96 лв., с ДДС., при цена от 1,774 лв./кг., с ДДС.

         Видно от приетото заключение по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза, горепосочените фактура, протокол за прихващане на вземания и задължения и приемо- предавателен протокол са отразени надлежно в счетоводните регистри на ищцовото дружество и на „Марица олио“ АД.

         Съдът достигна до следните правни изводи:

         Съгласно чл.419 от КЗ, застрахователният договор при сухопътни превози покрива всички рискове, на които е изложен превозваният товар, освен ако е уговорено друго. Законодателят е предвидил, че застрахователният договор влиза в сила с предаването на товара за превоз и има действие до предаването му на получателя, включително при претоварване и складиране, освен ако е уговорено друго. На основание чл.405, ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Съгласно чл. 435 от КЗ, в случай, че е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума/лимита на отговорност и в границите на покритието по застрахователния договор при спазване на законните изисквания.

         В процесния случай в тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за транспортно застраховане на превозвач на товари с покритие към датата на настъпване на събитието, настъпване в срока на застрахователно покритие на застрахователно събитие при превоз на товари, за което застрахователят носи риска и удовлетворяване от страна на превозвача на увреденото лице- контрагент по договора за превоз за унищожената/ повредена стока.

         Между страните не съществува спор за наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение по договор за транспортно застраховане, както и за настъпването на застрахователно събитие, довело до частична загуба на превозвания товар.       

         Отношенията между страните по превозния договор за причинените вреди по време на превоз с трансграничен елемент се уреждат от правилата на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз (СМR), ратифицирана с Указ 1143/29.07.1977г. на Държавния съвет, в сила за Република България от 18.01.1978г. Съгласно чл. 17, т.1 от Конвенцията, превозвачът е отговорен за цялостната или частичната липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до доставянето й. Отговорността на превозвача по чл.17, т.1 от Конвенцията при договор за превоз е към товародателя. В съдебната практика е застъпено становището, че обект на застраховането при договор за превоз е гражданската отговорност на застрахования за причинените от него на трети лица вреди, свързани с използваното МПС. Съгласно практиката на ВКС, отговорността на застрахователя по застраховка „Отговорност на превозвача“ е обусловена от отговорността на превозвача. С оглед извършването на автомобилния превоз на товар в рамките на територията на Република България приложими се явяват разпоредбите на Търговския закон.

         С договора за превоз превозвача се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар. Легалната дефиниция на превозвач в ДР на Закона за автомобилните превози, параграф 1, т.5 , приема, че такъв е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Съгласно приложимите в случая разпоредби на чл.373, ал.1 от ТЗ превозвачът носи отговорност за изгубването, погиването или повреждането на товара. Наличието на товарителница не е условие за съществуването или за валидността на превозния договор. Товарителницата улеснява доказване сключването на договор за превоз и цели да внесе яснота и сигурност в превозните правоотношения. В процесния случай извод за извършването на превоз по съществуващо превозно правоотношение съдът извежда от издадените между ищеца и „Марица олио“ АД фактури и други документи и надлежното им осчетоводяване в счетоводствата на съконтрагентите. Този извод се подкрепя от събраните по делото гласни доказателствени средства. Възраженията на ответника за симулативност на представения по делото договор за превоз останаха недоказани. Превозът на товари може да бъде осъществяван както чрез собствени превозни средства, така и чрез наети такива.

         Правото да предяви претенция към застрахователя при настъпването на застрахователно събитие принадлежи на превозвача. Застрахователят по транспортната застраховка покрива риска от настъпването на застрахователно събитие по време на превоза. В настоящия случай не са представени доказателства за застрахователно покритие от ответника по отношение на товарния влекач, с който е извършван превоз на товари до момента на настъпване на ПТП. Такива са налице единствено по отношение на полуремаркето, на което е натоварен товарът. Съгласно легалната дефиниция в ДР, параграф 1, т.20 на ЗДвП, „състав от пътни превозни средства" представлява механично свързани пътни превозни средства, които участват в движението по пътищата като едно цяло. При превоз на товари застрахователят по транспортната застраховка покрива риска при осъществяването на превоза от конкретни транспортни средства, за които е налице съгласие между застрахован и застраховател. В случая такова съгласие не е налице по отношение на товарния влекач марка „Волво“, модел „ФХ4Х2Т“, рег. №******. Не могат да бъдат споделени изложените от ищеца аргументи за липсата на изискване за наличие на застрахователно покритие едновременно по отношение на всички МПС- та, включени в тежкотоварната композиция. Съгласно чл.20а от ЗЗД договорът има силата на закон за сключилите го страни. С оглед на обстоятелството, че застрахователят е приел да покрие застрахователния риск по превозни правоотношения по отношение на конкретни МПС- та, следва да се направи извод, че за други такива не е налице съгласие в тази насока и съответно липсва валидно застрахователно правоотношение за тези превозни средства. С оглед на горното осъществяването на автомобилен превоз на товар единствено със застраховано по транспортна застраховка полуремарке и настъпване на застрахователно събитие не представлява основание за ангажиране отговорността на застрахователя. С оглед на горното предявеният от ищеца частичен иск не следва да бъде уважаван.

         За пълнота следва да се посочи, че видно от представените контролни талони полуремаркето, с което е осъществено ПТП, е с вписано предназначение за транспортиране на гориво. Видно от представените по делото доказателства полуремаркето е прието за годно за транспорт на течни храни. Съдът не следва да кредитира горното удостоверение. Неспазването на изискванията за автомобилен превоз на хранителни стоки води до понасяне на настъпилата в случая вреда от превозвача.

         По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. С оглед на изхода на спора следва да бъдат присъдени разноски в полза на ответника в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство, определено на основание чл.78, ал.8, вр. чл.21, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.

         Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „Трансойл 1“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, „Северна промишлена зона“, представлявано от Х.Я.- Управител, чрез адв.С.Ч. от БАК, срещу „Булстрад виена иншурънс груп“, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл. „Позитано“ №5, представлявано от Н. Ч. и И. Г.- Изпълнителни директори, осъдителен иск за сумата от 10 000 /десет хиляди/ лв., представляваща частична искова претенция от сумата от 32 784,96 /тридесет и две хиляди седемстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/ лв., представляваща застрахователно обезщетение по сключена на 29.09.2017г. застраховка „Отговорност на превозвача“, застрахователна полица №3440170900000024, за прихванато между ищеца и „Марица олио“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. ‚Христо Касапвелев“ №3, представлявано от Г. М.- Председател на Съвета на директорите- Управител, обезщетение по Договор за превоз на товари от 04.10.2017г., сключен между товародателя „Марица олио“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. ‚Христо Касапвелев“ №3, представлявано от Г. М.- Председател на Съвета на директорите- Управител и превозвача „Трансойл 1“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, „Северна промишлена зона“, представлявано от Х. Я.- Управител по повод на реализирано на 16.10.2017г. пътно- транспортно произшествие с влекач марка „Волво“, модел „ФХ4Х2Т“, рег. №***** и полуремарке за гориво, модел „Мезоньов оригинал“, рег. №****** и частична загуба на превозвания товар, с тегло от 18 460 кг., като неоснователен.

         ОСЪЖДА „Трансойл 1“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, „Северна промишлена зона“, представлявано от Х. Я.- Управител, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на „Булстрад виена иншурънс груп“, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл. „Позитано“ №5, представлявано от Н. Ч. и И. Г.- Изпълнителни директори, сума в размер на 100 /сто/ лв., представляващи сторени съдебно- деловодни разноски.        

         Решението е постановено при участието на ЗАД „ОЗК- Застраховане“, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ‚Света София“ 7, ет.5, представлявано от А. Л. и Р. Д.- членове на Съвета на директорите, като трето лице- помагач на страната на ответника „Булстрад виена иншурънс груп“, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл. „Позитано“ №5, представлявано от Н. Ч. и И. Г.- Изпълнителни директори.

         Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                    Районен съдия: /п/

Вярно с оригинала:

СА