№ 6991
гр. София, 14.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110159334 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК
Производството по делото е образувано по искова молба, по искова молба, подадена от
П. М. Б., чрез пълномощника й адв. Т. Р., срещу „................“ АД с предявено искане за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не е длъжник по гр.
дело № 49980/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 113-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 27.08.2023 г. ищцата разбрала за
образувано срещу нея изпълнително дело № 20239210400323 при ЧСИ С.П. с рег. № 921 и с
район на действие Софийски градски съд, образувано въз основа на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК, издаден по ч. гр. дело № 49980/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, 113-ти състав. Посочва, че в хода на съдебното дело същата не е
била надлежно уведомена за предприетите съдебни действия, тъй като е търсена на адрес,
различен от постоянния й такъв и на който не живее. Излага, че поканата за доброволно
изпълнение и заповедта за връчвани единствено на кредитора, но не и на ищцата, без да й е
дадено правото да участва в съдебен процес и да подаде възражение. В исковата молба П. Б.
оспорва връчването на нотариалната покана от значение за изискуемостта на кредита, което
решение на кредитора не е доведено до знанието й. Поддържа се, че по този начин ищцата е
лишена от възможността да се позове на изтекла шест-месечна давност, предвид посочените
от кредитора дата на забавата – 15.09.2016 г. и дата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем – 17.03.2017 г. С тези съображения ищцата отправя искане към съда за
постановяване на решение, че същата не е длъжник по гр. дело № 49980/2017 г. по описа на
СРС, 113-ти състав поради пропуснат шестмесечен срок за предприемане на действия срещу
поръчител по кредита.
С разпореждане на съда от 09.11.2023 г. на ищцата са дадени указания да отстрани
допуснати нередовности в исковата молба, като: посочи страните и предмета на заповедта за
изпълнение на парично задължение, издадена по гр. дело № 49980/2017 г. по описа на
Софийски районен съд и конкретно за какви вземания е издадена заповедта за изпълнение, в
полза на кого и срещу кои лица, в качеството им на длъжници; уточни дали оспорването й
касае нередовно извършена процедура по връчване на съобщение, изходящо от кредитора, с
което кредитът е обявен за предсрочно изискуем или нередовно извършена процедура по
връчване на препис от заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени в хода на
производството по гр. дело № 49980/2017 г. по описа на СРС, 113-ти състав; посочи дали
1
извежда правния си интерес от търсената защита от невъзможността в срок да подаде
възражение срещу заповедта за изпълнение и удостоверените в същата вземания, в който
случай да посочи на какво обстоятелство се дължи тази невъзможност, или от друго
обстоятелство и уточни искането си към съда, при съобразяване с допустимите форми на
защита по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, доколкото с петитума се отправя искане за отричане на
притежавано качество на длъжник.
В депозирана по делото уточнителна молба от 16.11.2023 г. ищцата П. Б., чрез
пълномощника си адв. Т. Р., посочва, че заповедта за изпълнение на парично задължение е
издадена в полза на „................“ АД срещу В.Г.К., като длъжник и срещу П. Б., като
поръчител. Уточнява, че до момента на налагане на запора от ЧСИ същата не е получавала
никакъв съдебен документ. Посочва, че правния интерес от искането й е обусловен от
изтичане на давностния срок за отговорността й като поръчител, предвид това, че е осъдена
и без знание за това. Счита, че има право да възстанови правото си, което е нарушено, като
взетото решение за предсрочна изискуемост на заема не е доведено до знанието й, като не е
била уведомена и за възможността да депозира възражение срещу заповедта за изпълнение.
С ново разпореждане на съда от 06.12.2023 г. на ищцата са дадени указания по реда на
чл. 129, ал. 2 ГПК да посочи: какво конкретно е искането й към съда, при съобразяване с
допустимите форми на защита по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, в частност като посочи дали
искането й е да бъде признато, че не дължи сумите по заповедта за изпълнение - съответно
на какво основание, дали желае да бъде възстановено конкретно право или искането й е
друго, доколкото с петитума се отправя искане за отричане притежавано качество на
длъжник, а с уточнителната молба се излагат твърдения за правен интерес от възстановяване
на право, без да е формулирано искане в тази насока, от което да става ясно и какво
конкретно право претендира да се възстанови ищцата; дали основава искането си за защита
на невъзможността в срок да подаде възражение срещу заповедта за изпълнение или на
твърдение за погасяване на отговорността й като поръчител - в който случай да посочи
основанието за това и да уточни дали в хода на образуваното изп. дело № 323/2023 г. по
описа на ЧСИ С.П. на ищцата е връчен препис от заповедта за изпълнение на парично
задължение, респ. дали в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК същата е подала писмено възражение
срещу заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. дело № 49980/2017 г. по описа на СРС.
В подадена по делото молба от 19.12.2023 г. ищцата П. Б., чрез пълномощника си адв.
Т. Р., посочва, че в клаузата на чл. 17 от процесния договор за заем е предвидена
възможност за автоматична предсрочна изискуемост на кредита, която обаче настъпва при
упражнява не това право от кредитора, което да е достигнало до знанието на длъжника. В
случая ищцата не е била надлежно уведомена за това обстоятелство, като нотариалната
покана е била връчвана на адрес, на който не живее. Наред с това няма данни ищцата да е
била уведомена за образуваното гр. дело № 49980/2017 г. Заявява, че искането й към съда е
на ищцата да бъде дадена възможност да подаде възражение срещу заповедта за
изпълнение.
Съдът, анализирайки изложените в исковата молба твърдения, както и тези в
депозираните по делото уточнителни молби, намира, че от страна на ищцата не са
изпълнени указанията, дадени с разпорежданията на съда в частта относно уточняване на
искането си към съда при съобразяване на допустимите форми на защита по реда на чл. 124,
ал. 1 ГПК, съответно на изложените твърдения. С исковата молба се отправя искане да се
постанови съдебно решение, че ищцата няма качеството на длъжник по гр. дело №
49980/2017 г. по описа на СРС, 113-ти състав едновременно поради липсата на редовно
връчване на нотариална покана за обявяване предсрочна изискуемост на кредит и поради
погасяване на отговорността на ищцата, като поръчител по договора, а наред с това и
поради липсата на надлежно връчване на покана и заповед за изпълнение, с оглед
възможността за подаване на възражение. В уточнителната молба от 16.11.2023 г. във връзка
2
с дадени указания за уточняване на искането си към съда, ищцата П. Б. посочва, че намира
за нарушено правото си поради неучастие в съдебния процес и нередовно уведомяване за
предсрочната изискуемост на кредита, както и поради прекратяване на поръчителството –
без формулиран надлежен петитум (искане към съда), съответен на изложените твърдения.
В уточнителната молба от 19.12.2023 г. се заявява ново искане – за даване на възможност за
подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение поради липсата на основание за
ангажиране на отговорността на ищцата като поръчител по договора, ненастъпване на
предсрочната изискуемост на кредита и липсата на уведомяване за образуваното съдебно
дело, предвид правото й да подаде писмено възражение.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК задължителна част от
съдържанието на исковата молба са ясно изложение на обстоятелствата, на които се
основава иска – като искане за защита/съдействие, както и в какво конкретно се състои
искането. За редовността на исковата молба и за допустимостта на предявените със същата
искания съдът следи служебно, но само въз основа на изложените от ищцовата страна
твърдения. Последните очертават предмета на търсената защита от ищеца, а оттук и
предмета на доказване по делото и на произнасяне от съда с крайния съдебен акт – арг. чл.
236, ал. 1, т. 5 ГПК.
В настоящия случая, въпреки двукратно дадената възможност за това, съдът намира за
неуточнено по делото от ищцовата страна какво конкретно е искането й за защита, при
съобразяване с допустимите форми на съдебна защита съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, което да
е съответно на изложените в обстоятелствената част твърдения, което обуславя връщане на
исковата молба и прекратяване на производството по делото на основание чл. 129, ал. 3
ГПК.
Същевременно, съдът, съобразявайки изложените твърдения от ищцата и заявените
искания с исковата и уточнителните молби, намира, че последните се явяват и процесуално
недопустими.
В разпоредбата на чл. 124 ГПК изрично са посочени възможните процесуални средства
за защита по реда на ГПК, а именно: иск за възстановяване на право, когато то е нарушено
или за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение или
на едно право, когато има интерес от това чл. 124, ал. 1; иск за осъждане на ответника да
изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след
постановяване на решението – чл. 124, ал. 2 ГПК, иск за пораждане, изменение или
прекратяване на граждански правоотношения - само в предвидените в закон случаи – чл.
124, ал. 3; иск за установяване истинността или неистинността на един документ и иск за
установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение -
само в случаите, предвидени в закон – чл. 124, ал. 4 ГПК, съответно иск за установяване на
престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на
влязло в сила решение – в посочените случаи по чл. 124, ал. 5 ГПК.
Същевременно, в чл. 439 ГПК е предвидена специална форма на искова защита на
длъжника в изпълнителния процес.
Съгласно последната длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. По своята
правна същност този отрицателен установителен иск е проявна форма на защита на
длъжника в производството по индивидуално принудително изпълнение срещу
материалноправната му незаконосъобразност. Последният има за предмет оспорване на
вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да бъде основан единствено на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на същия
законов текст.
В настоящия случай, ищцата излага твърдения за липсата на основание да отговаря за
3
вземанията по заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК поради изтичане на шестмесечен
срок, с който се погасява отговорността на поръчителя, считано от сочената от кредитора
дата на забава/предсрочна изискуемост (двете преди издаване на заповедта за изпълнение),
както и поради липсата на надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита поради
нередовно връчване на нотариалната покана за това на ищцата, като поръчител. Тези
обстоятелства обаче не се твърди да са настъпили след издаване на заповедта за изпълнение
и изпълнителния лист по чл. 417 ГПК и да представляват "новонастъпили" такива по см. на
чл. 439, ал. 1 ГПК.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 424, ал. 1 ГПК длъжникът може да
оспори вземането по исков ред когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови
писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат
известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се
снабди в същия срок, каквито в случая не се твърдят от ищцата, като липсва и съответно
отправено искане – за признаване за установено, че същата не дължи на ответната страна
сумите по заповедта за изпълнение.
Във връзка с изложените твърдения от ищцата за нередовно връчване на поканата за
доброволно изпълнение и на заповедта за изпълнение на парично задължение, което при
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК се
осъществява от съдебния изпълнител, при образувано изпълнително дело, и отправеното
ново искане с молбата от 19.12.2023 г. – за даване на възможност за подаване на възражение,
следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 423 ГПК в едномесечен срок от
узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да
оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд при наличието на някоя от
изброените хипотези.
В настоящия случай, заявените от ищцата искания, с исковата молба, уточнена с
молбите от 16.11.2023 г. и от 19.12.2023 г., не е сред исканията за защита съгласно чл. 130,
вр. чл. 124 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 129, ал. 3 и чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 305952/30.10.2023 г., подадена от П. М. Б., с ЕГН:
********** и адрес: ............., чрез адв. Т. Р., срещу „................“ АД, уточнена с молба от
16.11.2023 г. и молба от 19.12.2023 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.
дело № 59334/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищцата.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищцата на посочения по делото съдебен
адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4