Присъда по дело №867/2021 на Районен съд - Хасково

Номер на акта:	11
Дата:	8 март 2022 г. (в сила от 8 ноември 2022 г.)
Съдия:	Пламен Стоянов Георгиев

Дело:	20215640200867
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 11
гр. гр. Хасково, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
СъдебниГеорги Валентинов Димитров

заседатели:Маруся Манолова Атанасова
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
и прокурора З. Р. Пр.
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Наказателно дело от общ
характер № 20215640200867 по описа за 2021 година
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. М. К., роден на **** г. в гр. Х., общ.
Хасково, обл. Хасково, ************, с постоянен адрес и адрес за
призоваване: гр. Х., ул. „*****“ № **, ЕГН: ********** за виновен в това, че
на 14.02.2020 г. в гр. Х., на ул. ****“, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „*****“, модел „*****“ с peг. № ****,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2 от Закона
за движение по пътищата: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
1

конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“,
като предизвикал пътно - транспортно произшествие, вследствие на което по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г. Х. Г. от с. Г., общ. Х.,
изразяваща се в трайно (за повече от тридесет дни) затруднение в движението
на десния крак, дължащо се на счупване на костите на подбедрицата, като
деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ
на пострадалия - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 343, ал. 1, б
„б“, предл. 2, във вр. чл. 342 ал. 1 от Наказателния кодекс, като на основание
чл. 343а, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 343, ал. 1, б „б“, предл. 2, във вр. чл. 342 ал. 1, вр.
чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага
административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева, като признава
подсъдимия С. М. К. за невинен в това, че деянието е извършено на
пешеходна пътека и при управление на МПС в нарушение на правилата за
движение по чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата: „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“ и на
основание чл. 304 от НПК го оправдава по първоначално повдигнатото му
обвинение за престъпление по престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл.2,
вр. ал. 1, б. „б“, предл. 2, вр. чл.342, ал.1 от Наказателния кодекс.
ОСЪЖДА подсъдимия С. М. К., с постоянен адрес и адрес за
призоваване: гр. Х., ул. „****“ № **, ЕГН: ********** да заплати по сметка
на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 921.00 лева, представляваща
направени по делото в досъдебна фаза разноски за възнаграждение на вещи
лица, а по сметка на РС – Хасково – сумата в размер общо на 587.00 лева –
възнаграждение за вещо лице по назначената в съдебна фаза съдебна
автотехническа експертиза и възнаграждения за явяване в съдебни заседания
на вещи лица, както и по 5.00 лева – ДТ във всеки случай на служебно
издаване на изпълнителен лист по делото.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –
Хасково в петнадесетдневен срок от датата на обявяването й в съдебно
заседание – 08.03.2022 г., като обявява на страните, че мотивите ще бъдат
изготвени в срок до 23.03.2022 г.
2

Председател: /п/ не се чете.
Заседатели:
1./п/ не се чете.
/п/ не се чете.
Вярно с
2.оригинала!
Секретар:
Г.С.
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 11 от 08.03.2022 г. на Районен съд – Хасково,
постановено по НОХД № 867 по описа за 2021 година.

Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия С. М. К.
от град Хасково обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение
за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. 2, вр. ал. 1, б. „б“,
предл. 2, вр. чл.342, ал.1 от Наказателния кодекс - за това, че на 14.02.2020 г.
в гр. Хасково, на ул. „Стара планина“, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка *****“, модел „**** с peг. № *****, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.2 от Закона за
движение по пътищата: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
и чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата: „При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре.“ като предизвикал пътно -
транспортно произшествие, в следствие на което по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на Г. Х. Г. от с. Г., общ. Хасково,
изразяваща се в трайно (за повече от тридесет дни) затруднение в движението
на десния крак, дължащо се на счупване на костите на подбедрицата, като
деянието е извършено на пешеходна пътека.
С определение от проведено разпоредително заседание на 26.10.2021 г.,
въз основа на отправено искане, лицето, посочено като пострадало от
описаното в обвинителния акт деяние - Г. Х. Г. от с. Г., общ. Хасково, е
конституиран в качеството на частен обвинител.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на
Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението против подс. С. М. К. от град Хасково във вида, в който е
предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства то било доказано по несъмнен начин. Твърди, че били
установени всички признаци от състава на престъпление, като акцентира на
съображения в подкрепа на тезата за наличие на квалифициращия признак по
чл. 343, ал. 3, б. „а“ НК, а именно, че деянието било извършено на пешеходна
пътека и излага подробни съображения в тази насока. Предлага съдът да
признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което е
привлечен към отговорност, а при индивидуализация на наказанието счита, с
оглед постигане целите на наказанието, че то следвало да бъде
1

индивидуализирано по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс по
вид „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца с приложение на разпоредбата
на чл. 66, ал. 1 НК, отчитайки наличието на изключителни и многобройни
смекчаващи вината обстоятелства.
Частният обвинител - Г. Х. Г. от с. Г., общ. Хасково, чрез повереника по
делото – адв. Б.К. от САК поддържа внесеното обвинение и заявява, че
деянието било доказано по несъмнен начин. Имало възможност да се изведе и
предположение за форма на вината, различна от предложената от прокурора,
но застъпва приетата в обвинителния акт. Пледира за налагане на най –
тежкото предвидено наказание, с оглед настъпилия съставомерен резултат.
Защитникът на подсъдимия С. М. К. от град Хасково - адв. Т.Н. пледира
при постановяване на присъдата да се вземе предвид, установената
недоказаност на повдигнатото обвинение. Оспорва в голяма степен
фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, доколкото не се
потвърждавала от събраните в хода на съдебното следствие доказателства,
както по отношение на интензивността на трафика в съответния участък от
пътя в конкретния период от време, така и най – вече по отношение на
доказаността на квалифициращия признак по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. 2 от
НК, а именно, че деянието е извършено на пешеходна пътека. В тази насока
развива подробни и конкретни аргументи, основани на заключението на
вещото лице по назначената в съдебна фаза съдебна автотехническа
експертиза за конкретното място на настъпване на удара, за конкретната
скорост на движение на превозното средство, управлявано от неговия
подзащитен в този момент и скоростта на пешеходеца, както и установената
възможност и за двамата да предотвратят настъпването на инцидента.
Акцентира и на оказаната помощ от подсъдимия на пострадалия след
настъпване на транспортното произшествие. Пледира подсъдимият да бъде
признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл.2, вр. ал. 1, б. „б“, предл. 2, вр.
чл.342, ал.1 от Наказателния кодекс, а при условията на евентуалност, в
случай че съдът приемел вина на подзащитния му, заявява, че следвало
наказанието да бъде определено по реда на чл.55 от НК и предлага обстоен
анализ на данните за личността на подсъдимия и събраните смекчаващи
вината доказателства от значение при индивидуализацията на наказанието.
Подсъдимият С. М. К. от град Хасково, редовно призован, се явява
лично и заявява, че разбира обвинението, но не се признава за виновен по
него. Дава подробни обяснения по случая. В хода на съдебните прения се
придържа, при упражняване правото си на лична защита, към изложеното от
упълномощения по делото защитник. В дадената му възможност за последна
дума изразява позицията си, че не е виновен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
2

Подсъдимият С. М. К. е роден на ***** г. в гр. Х., общ. Х., обл.
Хасково, същият е ********, ****, с постоянен адрес и адрес за призоваване:
гр. Х., ул. „*****“ № **.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 281,
издадена от Районен съд – Хасково на 17.02.2020 г. подсъдимият не е
осъждан и няма данни да е бил освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда и на основание чл. 78а НК, а
от събраните за него характеристични данни се установява, че за същия няма
регистрирани криминални прояви, а единствено един заявителски материал,
както и не са налице данни да е извършител на противообществени прояви.
Няма данни да поддържа контакти с криминално проявени лица или да
злоупотребява с алкохол или да употребява наркотични или упойващи
вещества. Не са регистрирани извършени от него противообществени прояви.
Според отразеното в приложената Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, подсъдимият не притежава недвижими
имоти, а единствено регистрирано на негово име моторно превозно средство
марка „***“. Реализира месечни доходи по граждански договори в размер на
200 лева, месечно.
Установено в хода на разследването от приложената справка за
нарушител/водач и от копие от свидетелство за управление на МПС, че
подсъдимият притежава валидно свидетелство за управление на МПС за
категории „*****“ с № *****, издадено на 11.10.2013 г. от ОД на МВР -
Хасково със срок на валидност до 12.09.2023г. Като водач на МПС, до
14.02.2020 г. подсъдимият бил санкциониран един път за допуснато от него за
нарушение на ЗДвП.
На инкриминираната дата - 14.02.2020 година, сутринта, в град
Хасково, подсъдимият С. М. К. управлявал моторно превозно средство,
негова собственост - лек автомобил марка „****“, модел „******* с peг. №
*****. В около 08.45 часа при дневна светлина и ясно време, подсъдимият К.
се движел с управляваното от него МПС по ул. „****“ в град Хасково в
посока от запад на изток - към пл. „****“, т.е. към центъра на град Хасково. В
този участък от пътя движението било двупосочно, ул. „*****“ била с
широчина 6.80 м, разделена с надлъжна пътна маркировка M 1 „Единична
непрекъсната линия“, на две противоположни платна за движение, всяко с
широчина по 3.40 м. Настилката на улицата била гладък асфалт, без
неравности, в добро състояние. Пътният участък бил с наклон, низходящ в
посока изток /пл. „***“/ от 2°. Улица „****“ била с направление запад - изток.
Северно от ул. „*****“, перпендикулярно на нея в посока юг - север се
намирала ул. „******“ с широчина 9.0 м. Този пътен участък обичайно бил с
висока интензивност на движението особено в сутрешните часове, предвид
обстоятелството, че северно от ул. „******“ се намирало СУ „*****“ гр.
Хасково. С цел обезопасяване движението в района на училището и с призив
за внимание и опазване на децата на пътя, непосредствено преди зоната на Т -
образното кръстовище на ул. „*****“ с ул. „******“ по пътното платно, по
което се движел обв. К., имало разположена указателна табела „Пази детето!“
/“Save The Child!“/ тип „пътен знак“, а малко след нея се намирала и
изкуствена гърбица с широчина 4.20 м.
В пътния участък по посоката на движение на управляваното от подс.
С.К. моторно превозно средство, на ул. „******“ имало последователно
3

разположени две пешеходни пътеки. Първата пешеходна пътека в посока от
запад на изток, т.е. към центъра на град Хасково, била обозначена с напречна
пътна маркировка М8 /с широчина 3,0 м/. Непосредствено преди първата от
двете пешеходни пътеки, на пътното платно имало поставен и пътен знак Д17
„Пешеходна пътека“, указващ наличието на пешеходна пътека, със светещи
светлини. В зоната на Т - образното кръстовище на ул. „******“ с ул.
„******“, до източната стена на дом № 1 на ул. „*****“ имало разположена
циментова площадка с широчина 2.80 м, а източно от нея - стълбище, което
водело от ул. „******“ към бул. „***“ гр. Хасково /зеленчуковия пазар/. На
6.60 м източно от североизточния ръб/ъгъл на дом № * на ул. „****“ била
разположена и втората пешеходна пътека, обозначена с напречната пътна
маркировка М8 с широчина 4.0 м. Северният тротоар на ул. „*******“ бил с
широчина 3.60 м, на североизточния ъгъл/дъгата на тротоара широчината му
била 1.70 м, а северният тротоар на ул. „******“ бил с широчина 2.90 м. На
източния тротоар на ул. „*******, непосредствено преди източната
пешеходна пътека на ул. „*****“ била разположена металната решетъчна
ограда на СУ „*****“ гр. Хасково с височина 0.80 м. Т - образното
кръстовище на ул. „****** с ул. „******“ било регулирано с пътни знаци. На
9.70 м източно от североизточния ръб/ъгъл на дом № * на ул. „****** били
разположени два пътни знака, сочещи на запад и указващи първият - В24
„Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“, т.е.
забранено изпреварване, а вторият - В26 „Забранено е движение със скорост,
по-висока от означената“, в случая било забранено движение със скорост, по -
висока от 40 км/ч.
Подсъдимият С.К., управлявайки собствения си лек автомобил марка
„****“, модел „***“ с peг. № **** по ул. „****“ около средата на дясната
/южна/ лента за движение, в посока от запад на изток преминал през
указателната табела „Пази детето!“ /“Save The Child!“/ и респ. намиращата се
след нея на пътното платно изкуствена гърбица и продължил. Когато
достигнал първата, т.е. западната пешеходна пътека на Т - образното
кръстовище с ул. „******“, спрял и пропуснал движещите се по тази
пешеходна пътека пешеходци. След това навлязъл в кръстовището и спрял на
около 2.0 м западно от източната пешеходна пътека на ул. „*****“ и
пропуснал преминаващ пешеходец - свид. Т. К. Д.. В същото време с бърз
ход, по пешеходната пътека по диагонал в посока стълбището, намиращо се
след южния тротоар на улица „*****“, водещо към бул.“***** от север на юг,
започнал да пресича, движейки се със скорост 6.0 км/час, пострадалият Г. Х.
Г. от с. Г. общ. Хасково, на 64 годишна възраст тогава. Г.Г. бил облечен с
тъмно яке с качулка, поставена върху главата му и носел със себе си две
чанти с хранителни продукти. Той започнал да пресича ул. „*****“ от север
на юг диагонално, като първоначално се движел по пешеходната пътека, а
след средата й - западно от нея, в посока стълбището, намиращо се южно от
южния тротоар.
В същото време С.К. като водач на лек автомобил марка „****“, модел
„****“ с per. № ***, след като пропуснал движещата се по пешеходната
пътека Т.Д., потеглил без да съобрази навлизането на частния обвинител Г.Г.
на пешеходната пътека и след потегляне, не съобразил продължаващото
пресичане на пътното платно на вече напусналия маркировката на
пешеходната пътека Г.Г. и въпреки възникналата опасност за движението
потеглил, при което с предната лява част на бронята на моторното превозно
средство ударил пострадалия пешеходец Г.Г. в областта на горната част на
десния крак, т.е. в горния край на дясната подбедрица. В това време, свид. Т.
К. Д. вече била пресякла ул. „******“ и се намирала на южния тротоар.
4

Обърнала се и видяла, че встрани от лекия автомобил „****“ до предния му
ляв калник имало повален на земята пешеходец с качулка на главата, а
именно пострадалия Г.Г.. При удара, продуктите, поставени в две торби,
които носел пострадалият се били разпилели по земята. Подсъдимият С.К.
слязъл от управлявания от него автомобил, отишъл до падналия на земята
пешеходец, който пъшкал и охкал от болка и го попитал какво му има. През
това време свид. Т.Д. също се приближила към пострадалия, като му
направила забележка за качулката, която бил поставил на главата си, понеже
според нея тя закривала видимостта му и помогнала да събере разпилените
вещи, а подс. С.К. помогнал на падналия Г.Г. да се изправи и го качил в
автомобила си, заедно с торбите му, след като разпилените продукти с
помощта на свид. Д. вече били събрали обратно в тях и го откарал в „Спешно
отделение“ на „МБАЛ Хасково“ АД - гр. Хасково. От проведеното рентгеново
изследване се установило, че свид. Г.Г. имал счупване на горния край на
дясната подбедрица, като се наложила и оперативна интервенция (открито
наместване с вътрешна фиксация на кости на подбедрицата). За целта
пострадалият Г.Г. бил настанен в „Ортопедо - травматологично отделение“
към „МБАЛ Хасково“ АД - гр. Хасково, като през цялото време бил
подпомаган от подсъдимия С.К. да се придвижва. В следващите дни,
подсъдимият С.К. посещавал свид. Г.Г., разговарял с него и се интересувал от
здравословното му състояние.
След получения сигнал за инцидента, на място в „Спешно отделение“
на „МБАЛ Хасково“ АД - гр. Хасково били изпратени свид. К.К. и свид. И.К.,
двамата на длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Хасково. Те тествали подс. С.К. и частния обвинител Г.Г. с
техническо средство за наличие на алкохол в кръвта им, каквото и при
двамата участници в ПТП, не било отчетено. За установеното, органите на
реда уведомили ОДЧ при РУ на МВР - Хасково, след което заедно с подс.
С.К. се насочили от „МБАЛ Хасково“ АД - гр.Хасково към мястото на
настъпване на транспортното произшествие. Там ораните на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Хасково оказали съдействие на дежурната
оперативна група от ОД на МВР - Хасково при извършване на огледа на
местопроизшествието, което не било запазено. След достигане до извод за
извършено нарушение на правилата за движение, свид. И.К. съставил срещу
подсъдимия С. М. К., в негово присъствие, Акт за установяване на
административно нарушение серия GA с бл. № ***** г. за нарушение по
чл.119, ал.1 от ЗДвП. Бил съставен и Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 14/14.02.2020 г.
Според заключението на вещото лице по назначената в хода на
разследването съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 177/2020
г., частният обвинител Г. Х. Г. е получил следните увреждания: счупване на
горния край на дясната подбедрица. Описаните увреждания, според вещото
лице, са причинени от действие на твърд, тъп предмет и могат да се получат
при автомобилна травма, по начина, времето и при обстоятелствата,
установени по делото. Причинено е трайно /за повече от 30 дни/ затруднение
в движението на десния крак по смисъла на чл.129 от НК, което се дължи на
счупването на костите на подбедрицата.
Според заключението на вещото лице по назначената в съдебна фаза
съдебна автотехническа експертиза, мястото на удара между лек автомобил
марка „*****“, модел „****“ с рег. № **** и пешеходеца Г. Х. Г. при
инцидента от 14.02.2020 г. е с параметри на първоначалния контакт: на около
5.80 м. източно от ОР1 – по дължина и на около 2.60 м, северно от БЛ /десния
край на платното за движение на ул. „******“ – по широчина/ и е станал
5

преди пешеходната пътека – на разстояние около 0.80 м. западно от нея.
Скоростта на движение на лек автомобил марка „****“ модел „****“ с peг.
номер **** в момента непосредствено преди произшествието е в диапазона
от 0 до 3.6 км/ч, а в момента на удара – 3.6. км/ч. Опасната зона за спиране на
лек автомобил марка „****“, модел „***“ с peг. номер **** при скоростта, с
която се е движил непосредствено преди произшествието е определена на
1.08 м., като при конкретната пътна обстановка, водачът на посоченото
моторно превозно средство е имал техническа възможност да види
пешеходеца в момента на навлизане му върху пешеходната пътека за
пресичане на улица „******“, да наблюдава поведението му и да предотврати
настъпилото ПТП на процесната дата – 14.02.2020 г., като остане в изчакваща
позиция до преминаването му пред автомобила. Траекторията на движение на
пешеходеца непосредствено преди произшествието е: по източния тротоар на
улица „******, в посока юг, към кръстовището с ул. „*****“, навлизане в
зоната на кръстовището за пресичане на платното за движение на ул. „*****“
с начално на пресичането – по пешеходната пътека с отклонение надясно и
излизане от зоната на пътеката, косо към стълбище, намиращо се южно от
южния тротоар на ул. „******“. Скоростта на движение на пешеходеца, в
района на произшествието и в процеса на пресичане е 6.0 км/ч при бърз ход
на мъже на възраст от 60 до 70 години. Пешеходецът непосредствено преди
удара е имал техническа възможност да възприеме процесния лек автомобил
в момента на тръгването му от позиция на изчакване на предходно пресичащи
пешеходци по източната /втората/ пешеходна пътека, когато се е намирал по
траекторията на движението му на разстояние 2.68 м преди мястото на удара
или 1.61 сек. преди настъпването му. Това разстояние и време, според вещото
лице, са достатъчни да остане извън динамичния коридор на автомобила.
Мястото на контакта от повърхността на лекия автомобил марка „****“ модел
„****“ с peг. номер **** с тялото на пешеходеца е било предна лява част на
автомобила в зоната на лява част на предната броня. От техническа гледна
точка, причините за възникването на процесното ПТП са: предприемане на
тръгване от позицията на изчакване на пресичащи пешеходци по източната
/втората/ по посока на движение пешеходна пътека от страна на водача на лек
автомобил марка „****“ модел „****“ с peг. номер ****, след като и друг
пешеходец е предприел пресичане по улица „***** и технически
неправилното пресичане на платното за движение на ул. „**** от страна на
пешеходеца, като напуска очертанията на пешеходната пътека и липсата на
реакция от негова страна за спиране в момента на тръгване на посочения лек
автомобил, изчакващ преминаването на движещите се пешеходци по
пешеходната пътека в посока юг.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от
НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство:
протоколи, справка за съдимост, от заключенията на вещите лица по
назначените съдебномедицинска и автотехническа експертизи, които съдът
възприема като обективно, компетентно и безпристрастно изготвени, в частта
им относно приложените специални знания по въпроси от науката и
техниката, подлежащи на разрешаване в настоящото наказателно
производство и необходими за изясняване на релевантните фактически
положения. Що се касае до изводите в заключението на вещото лице относно
определени въпроси, базиран на анализ на достоверността на
доказателствените източници, то това е анализ, надхвърлящ правомощията на
експерта, доколкото тази дейност, в този й аспект, е прерогатив единствено на
6

съда, като решаващ орган. Този анализ попада в преценката по същество, а не
в обхвата на дейността на анализ на доказателствата от вещото лице в
контекста на научното и техническо обследване на въпросите, изискващи
специални знания и поради това въпросите от такъв характер ще бъдат
обсъдени от съда по същество. По отношение на гласните доказателства,
приобщени в хода на съдебното следствие чрез проведените разпити на
свидетели и дадените в хода на съдебното следствие обяснения от страна на
подсъдимия, съдът, на първо място, приема като достоверни обясненията му в
частта относно факта, че на инкриминираната дата е управлявал лек
автомобил марка „****“ модел „****“ с peг. номер **** и относно фактите,
осъществили се по време на движението му по ул. „****“ в град Хасково
непосредствено преди настъпване на инкриминираното събитие. Следва да се
отбележи, че подсъдимият, в дадените обяснения, всъщност не отрича
настъпването на самия факт на процесното пътно – транспортно
произшествие, отчасти и неговите действия в момента непосредствено
предшестващ инцидента, но оспорва, чрез защитника по делото, механизма на
причиняването му и в частност наличието на квалифициращия признак, че
деянието е извършено на пешеходна пътека. Последното от посочените
възражения обаче, също се отнася предимно до въпросите по същество и ще
бъде обсъдено на съответно място по – долу в изложението на правните
изводи. На следващо място, в основни линии подсъдимият има преки
възприятия, които обаче разкриват определени нюанси спрямо изложеното от
разпитаните по делото свидетели, но не и съществени противоречия, които да
повлияят на оценката на разигралите се събития от гледна точка приложимия
закон. В този смисъл, следва да се има предвид, че освен средство за защита,
обясненията на подсъдимия по делото съставляват и доказателствено
средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода
на разследването доказателствен материал. Поради тези съображения,
настоящият съдебен състав кредитира обясненията му в посочената им част,
както и най – вече в частта им относно поведението му след инцидента като
логически последователни и безпротиворечиви на приобщените по делото
писмени доказателства и еднопосочни с показанията на разпитаните по
делото свидетели и конкретно Г. Х. Г., който като участник в инцидента,
също е очевидец на случилото се, конкретно относно механизма на
причиняване на пътно – транспортното произшествие. Той също има
относително ясен спомен за него и възпроизвежда в детайли събитията на
посочената в акта на обвинението дата. Показанията му са особено
красноречиви относно някои от детайлите и основните моменти при
причиняване на процесното ПТП, отнасящи се до разположението и
поведението на участниците в движението преди причиняването му, мястото
на удара и конкретно за факта, че след инцидента, подсъдимият е качил в
автомобила и откарал до болнично заведение, където също му е оказал помощ
в придвижване по кабинети и отделения. Показанията на този свидетел в
основна степен се споделят от съда при обосноваване на фактическите
изводи, като вътрешно безпротиворечиви и се подкрепят от заключенията на
вещите лица, както и от обективните находки по делото, констатирани на
мястото на инцидента и възпроизведени в съответните писмени
доказателства, с изключение на твърденията му относно мястото на
инцидента, а именно, че не се е отклонявал от зоната пещеходната пътека при
пресичането си на ул. „******“. В тази им част същите не съответстват на
останалите, кредитирани с доверие, доказателствени източници, а така също
касаят негова лична преценка, а не конкретен факт. Всъщност това е и
основният противоречив момент и спорен момент, свързан с преценката дали
деянието е извършено на пешеходна пътека, но той касае изводите по
7

същество. Съвсем отделен остава проблемът за значението на този факт от
гледна точка въпроса за деянието, противоправността, авторството и формата
на вина, който обаче, също ще бъде анализиран в изложението на правните
изводи. Без съмнение достоверен източник на гласни доказателства са
показанията на свид. Т. К. Д.. Същата е непредубеден и незинтерисован от
изхода на делото свидетел, изложеното от нея за собственото й поведение и
за това на участниците в инцидента, непосредствено преди и след
настъпването му, за времето и мястото на причиняване на транспортното
произшествие и най 0 вече относно кръга на присъстващите, е логическо
последователно и безпротиворечиво. Отделните нюанси във възприятията й,
не могат да се окачествят като противоречия и се дължат, както на изминалия
период от време, така и на специфичната обстановка, в която се е озовала на
мястото на разигралите се събития и краткия времеви диапазон на случилото
се. Същите са отстранени с предприемане на съответните процесуални
действия от ръководно – решаващия орган. По – нататък, при анализа на
достоверността на доказателствените източници и конкретно на приобщените
гласни такива, съдържащи се в показанията на И. Н. К. и К. З. К., и двамата
към онзи момент на длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Хасково, пристигнали в болничното заведение, а
след това и на мястото на настъпилото ПТП, съдът счита за необходимо да
отбележи, че дава вяра на изложеното от тях относно обстоятелствата,
свързани с извършените действия, проверките, които са предприели по случая
и фактите, които пряко са установили. Или, липсва съществено разминаване в
изложеното от подсъдимия и от свидетелите, което да дискредитира някои от
гласните доказателствени източници що се касае до основните момент,
включени в обхвата на изследване по делото. Възраженията в полза на
подсъдимия, отправени в случая лично /при даване на обяснения/ и най – вече
от защитника по делото са свързани не толкова с това осъществени ли са
определени факти в обективната действителност, а с логическата и правна
оценка на установените факти и то не толкова от гледна точка причините за
настъпване на процесното ПТП и за последиците от него що се касае до
инкриминирания резултат, а до наличието или не на квалифициращ признак –
деянието да е извършено на пешеходна пътека. По отношение на показанията
на свид. С. Д. С. следва да се отбележи, че неговото присъствие на мястото на
разигралите се събития оттам и качеството свидетел – очевидец са поставени
под съмнение. Показанията на този свидетел съответстват на очертаната от
страна на подсъдимия защитна теза, но не съответстват на обикновената
житейска логика. При всички твърдения за познанство от дълги години с
подсъдимия С. М. К. и при положение, че последният е отделил време и
внимание, за да се сдобие с контакт с установения очевидец Т. К. Д.,
разменил е с нея телефонен номер и едва след това е качил в автомобила
пострадалия, недоумение буди реакцията по игнориране на друг потенциален
свидетел, с който при това са в добри лични отношения, както твърди лицето
С.С.. Не съответства на житейската логика и тезата, изложена в показанията
му относно начина на придвижване по тротоара на ул. „*****“ и
пространственото положение на пострадалия, задминаването от последния на
свид. С.С. и разстоянието на което се е бил отдалечил преди пресичането,
поради липса на достатъчно пространство и време за осъществяване на тези
обстоятелства. Не на последно място, качеството свидетел на това лице е
отречено от други гласни доказателства, кредитирани от съда с доверие
относно кръга от присъстващи лица, а именно от показанията на свид. Т. К. Д.
и Г.Г., както впрочем от обясненията и на самия подсъдим.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при така
констатираната фактическа обстановка и след обсъждане на направените
8

доводи относно съставомерността и правната квалификация на престъпното
деяние, представителят на държавното обвинение е направил законосъобразен
извод, че подсъдимият е осъществил деяние, което да бъде субсумирано под
състава на престъпление, но не по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл.2, вр. ал. 1, б.
„б“, предл. 2, вр. чл.342, ал.1 от Наказателния кодекс, както деянието е
квалифицирано в обвинителния акт, а по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 343, ал.
1, б „б“, предл. 2, във вр. чл. 342 ал. 1 от Наказателния кодекс, поради
следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление, предвиден в
цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било повдигнато
обвинението, респ. деянието да е довършено от обективна страна, е
необходимо деецът с деяние по 342, ал. 1 от НК по непредпазливост да
причини, т.е. в резултат на инкриминираната дейност да е настъпил някой от
изброените съставомерни резултати: значителни имуществени вреди, тежка
или средна телесна повреда на едно или повече лица или смърт на едно или
повече лица. Извършеното деяние в случая съставлява изобщо престъпление,
когато и защото настъпват от обективна гледна точка, като негов престъпен
резултат квалифициращите обстоятелства на умишленото престъпление по
чл. 342, ал. 1 НК. Те са такива обстоятелства, които сочат на реално
увреждане – в случая – причиняване на средна телесна повреда,
недвусмислено установено от заключението на вещото лице, с тази разлика,
че деецът действа по непредпазливост като форма на вината. Изпълнителното
деяние с оглед препращането към разпоредбата на чл. 342, ал. 1 от НК се
изразява в нарушаване на правилата за движение при управление на превозно
средство, които са различни за отделните видове транспортни средства и се
регулират от разнообразни нормативни актове. Т.е. налице е бланкетна
диспозиция на наказващата норма, която обаче се запълва откъм необходимо
съдържание винаги и само от онези правила за движение, които са били в
сила по време и по място на извършване на правнорегламентираната дейност
по управление на моторно превозно средство.
Последното налага да бъде изрично изтъкнато, че по делото се установи
от обективна страна, че подсъдимият С. М. К. на 14.02.2020 г. в град Хасково
е осъществил визираната в закона правнорегламентирана дейност -
управление на МПС – лек автомобил марка „*****”, модел „***“ с peг. №
******* и в около 08.45 часа при дневна светлина и ясно време, се движел с
управляваното от него МПС по ул. „****“ в гр. Хасково в посока от запад на
изток - към пл. „***“, т.е. към центъра на град Хасково, а в пътния участък по
посоката на движение на управляваното от подс. С.К. моторно превозно
средство, на ул. „*****“ имало последователно разположени две пешеходни
пътеки. След като, управлявайки собствения си лек автомобил марка по ул.
„****“ около средата на дясната /южна/ лента за движение, в посока от запад
на изток, подсъдимият преминал през указателната табела „Пази детето!“
/“Save The Child!“/, респ. намиращата се след нея на пътното платно
изкуствена гърбица и продължил, достигнал първата, т.е. западната
пешеходна пътека на Т - образното кръстовище с ул. „******“, спрял и
пропуснал движещите се по тази пешеходна пътека пешеходци. След това
навлязъл в кръстовището и спрял на около 2.0 м западно от източната
пешеходна пътека на ул. „******“ и пропуснал преминаващ пешеходец -
свид. Т. К. Д., след което, без да съобрази навлизането на частния обвинител
9

Г.Г. на пешеходната пътека и след потегляне, не съобразил и продължаващото
пресичане на пътното платно на вече напусналия маркировката на
пешеходната пътека Г.Г., не реагирал на възникналата опасност за
движението и потеглил. При това му именно действие, с предната лява част
на бронята на моторното превозно средство ударил пострадалия пешеходец в
областта на горната част на десния крак, т.е. в горния край на дясната
подбедрица. Очевидно деянието е осъществено от подсъдимия при
нарушаване на правилата за движение по пътищата – в случая визирани в
относимата разпоредба на чл.20, ал. 2 от ЗДвП, която предвижда, че водачите
на пътни превозни средства са длъжни, при избиране скоростта на
движението, да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Именно
последното изискване не е изпълнено и макар в рамките на ограничението,
скоростта, подбрана от водача, не е била съобразена с условията, определящи
потенциалната опасност в зоната на кръстовище и около пешеходна пътека.
Въпреки, че в предходен момент е изпълнил задължението си по чл. 119 от
ЗДвП да осигури предимството на пресичащия пешеходец, то при
последващото потегляне, подсъдимият като водач на МПС е следвало да
съобрази липсата и на други предвидими опасности. Такава опасност е
съставлявало поведението на пострадалия Г. Х. Г.. По този начин е засегнал
уязвим участник в движението, доколкото не е съумял, при потеглянето си да
обезпечи безопасното преминаване на пешеходец в лицето на пострадалия
Г.Г., който в начален момент се ползвал с предимство, но след това в разрез
със задълженията си на пешеходец се е отклонил от маркировката на
пешеходната пътека и е предприел пресичане косо на пътното платно.
Въпреки това, водачът на превозното средство не само е имал техническата и
физическа възможност да го възприеме, за да се съобрази преди потеглянето с
положението на пешеходеца, но е бил длъжен да стори това, избирайки
подходящата скорост за това.
На следващо място освен деяние, недвусмислено установено е
настъпването и на съставомерния резултат – причиняване на средна телесна
повреда на пострадалото лице – Г. Х. Г. и то в причинно – следствена връзка с
деянието и в частност с причиненото пътно – транспортно произшествие,
наличието на каквато връзка недвусмислено се обосновава от заключението
на вещите лица по назначените на досъдебното производство автотехническа
и съдебномедицинска експертизи, като по отношение на този обективен
признак от състава на престъпление не се и спори от страна на подсъдимия
или неговия защитник.
Остана недоказана, а всъщност направо опровергана бе тезата на
прокурора, че предимството на пострадалия Г. Х. Г., с каквото се е ползвал
съгласно изискването по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, е било отнето от водача на
моторното превозно средство в лицето на подсъдимия С. М. К.. Въпреки, че
бе установено извършено нарушение на правилата за движение по пътищата
от страна на последния при управление на моторното превозно средство по
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия
съставомерен резултат, то по отношение на конкретния времеви момент, в
който е бил ударен пешеходецът това е било единственото относимо правило,
тъй като в същия този момент пешеходецът сам се е бил лишил от
предимството по чл. 119 от ЗДвП, отклонявайки се при пресичането на ул.
10

„*****“ от очертанията на пешеходната пътека, без това да е било
необходимо по някаква обективна причина. Такава би се явявала напр.
пресичане на множество пешеходци и невъзможност тяхното движение да
бъде обхванато от очертанията на пешеходната пътека по широчина на
нейната маркировка, наличието на изкопни или ремонтни работи или други
препятствия, за да се приеме относимост на цитираната в обвинителния акт
практика на ВКС, която принципно се споделя, но е неприложима към
конкретиката на настоящата хипотеза. Разликата произтича от установения
факт, че частният обвинител, като пешеходец непровокирано от обективна
необходимост и по собствено усмотрение се е отклонил от траекторията на
движение, изискуема се по чл. 119 от ЗДвП, за да се приеме, че ударът е
настъпил вследствие нарушение на правилата за движение от страна на
водача по този текст. Оттам недоказана остава обвинителната теза за наличие
на квалифициращия признак по чл. 343, ал. 3, б. „а“ от НК. Същевременно,
след като бе установено наличие на деяние чл. 343, ал. 1, б „б“, предл. 2, във
вр. чл. 342 ал. 1 от Наказателния кодекс, съдът прие за безспорно установено
проявеното последващо благоприятстващо поведение на подсъдимия,
свързано с оказване на необходимата и възможна помощ на пострадалия,
който е бил откаран именно от подс. С. М. К. в болнично заведение, а там
през цялото време последният е подпомагал пострадалия за придвижването
му при извършване на прегледи и манипулации. Така, установено бе наличие
на фактическо и правно основание за прилагане на привилегирования състав
по чл. 343а, ал. 1, б „а“ и въз основа на тази преценка подсъдимият бе признат
за виновен в извършване именно на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, вр.
чл. 343, ал. 1, б „б“, предл. 2, във вр. чл. 342 ал. 1 от Наказателния кодекс.
След тази преквалификация на деянието, поради това, че бе признат за
невинен в това, че деянието е извършено на пешеходна пътека и при
управление на МПС в нарушение на правилата за движение по чл.119, ал.1 от
Закона за движение по пътищата: „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре.“ и на основание чл. 304 от НПК, подсъдимият бе
оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.
343, ал. 3, б. „а“, предл.2, вр. ал. 1, б. „б“, предл. 2, вр. чл.342, ал.1 от
Наказателния кодекс.
От субективна страна деянието на подсъдимия С. М. К. от град Хасково,
за което бе признат за виновен е извършено непредпазливо. Същият не е
целял и не е предвиждал настъпването на престъпния резултат, но е бил
длъжен и е могъл да го предвиди. Съставомерните последици са настъпили по
причина, че деецът не е съобразил поведението си с обстоятелствата, които в
конкретния случай са оказали влияние за причиняване на процесното
пътнотранспортно произшествие, преценени от гледна точка на релевантните
за ситуацията правила за движение по пътищата. В случая, при обосноваване
на вината и нейната форма е без значение дали самото нарушаване на
правилата за движение е станало умишлено или непредпазливо. Решаващ от
гледна точка въпроса за отговорността е факта, че подсъдимият не е изпълнил
задължението си да бъде внимателен при управление на пътно превозно
средство като спазва установените правила за движение и конкретно тези,
обезпечаващи подбора на съобразената в случая скорост на движение.
За извършеното от подсъдимия С. М. К. от град Хасково престъпление е
предвидено наказание е лишаване от свобода до две години или пробация,
предвид характера и степента на телесното увреждане, причинено на свид. Г.
Х. Г.. С престъплението не са нанесени съставомерни имуществени вреди.
11

Подсъдимият до момента не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VII от НК. Съдът счита, че са налице
предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, като същевременно не се
установи наличието на визираните в ал. 7 на чл. 78а НК законови пречки за
това.
При индивидуализацията на административното наказание, което
следва да бъде наложено на дееца, съдът намира, че определянето на „глоба”
в размер съобразно законовия минимум, а именно 1000 лева, ще бъде в
съответствие с данните за личността на подсъдимия. Същият, както вече бе
посочено е неосъждан, т.е. с чисто съдебно минало, за него в съдебно
заседание са събрани данни за личността, които го характеризират в изцяло
положителен план. В досъдебна и в съдебна фаза дава подробни обяснения по
случая, макар да не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, а
цялостното му процесуално поведение следва да бъде окачествено като
положително. Същият е семеен и работещ и освен поведение, довело до
преквалифициране на деянието, свързано с оказване на помощ след деянието,
подсъдимият е продължил да се интересува за състоянието на пострадалия и
във времето, след като вече му е била оказана медицинска помощ,
посещавайки го в болничното заведение нееднократно. По този начин и с тези
аргументи размерът на административното наказание „глоба”, бе определено
съобразно установения законов минимум от 1000 лева при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, при липса на отегчаващи такива и след
необходимото съобразяване с материалното състояние на подсъдимия, данни
за което се съдържат единствено в подписана от него декларация за семейно
положение и имуществено състояние и при снемане на самоличността му в
съдебно заседание. Така наложеното административно наказание се явява и в
синхрон с изискванията на закона от гледна точка на доказателствения
материал по делото и житейската справедливост, както и с оглед
обществената опасност на деянието и дееца, във връзка с горепосочените
смекчаващи отговорността обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност.
Същото е обосновано и справедливо и с него в най – пълна степен биха се
постигнали целите на личната и генерална превенция заложени в закона.
Целият комплекс от обстоятелства, анализирани по – горе и аргументите за
целите на наказанието в т.ч. и административното наказание изключват
наличието на основание за приложение на разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от
НК, предвиждаща възможност за налагане на подсъдимия, наред с
наказанието глоба, и на административно наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство”.
С оглед крайния извод за виновността на лицето, привлечено към
отговорност, за описаното в депозираното постановление деяние, в тежест на
подсъдимия С. М. К. от град Хасково следва да бъдат възложени и
направените по делото разноски на досъдебното производство за заплащане
възнаграждение на вещи лица и същият бе осъден да заплати по сметка на ОД
на МВР – Хасково сумата в размер на 921.00 лева, представляваща направени
12

по делото в досъдебна фаза разноски за възнаграждение на вещи лица, а по
сметка на РС – Хасково – сумата в размер на 587.00 лева – възнаграждение за
вещо лице по назначената в съдебна фаза съдебна автотехническа експертиза
и за явяване в съдебни заседания на вещи лица, както и по 5.00 лева – ДТ във
всеки случай на служебно издаване на изпълнителен лист по делото.
Мотивиран така, Хасковският районен съд постанови присъдата си.

Председател:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. С.
13

Съобщи за изтекли лични данни