№ 790
гр. София, 08.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110122494 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. Г. Т., действащ със съгласието на
попечителя си Ц. Е. М., срещу ПРБ, с която е предявен иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева
– обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на
изпълнение на мярка за неотклонение „задържане под стража“ над максимално
установената от закона продължителност.
В исковата молба и уточнителните молби се твърди, че в хода на разследването
по досъдебно производство (ДП) № *** на 09 РУ при СДВР е привлечен като
обвиняем за извършени престъпления по чл. 149, ал. 1 НК и чл. 151, ал. 1 НК, като със
Заповед от 03.02.2023 г. на РУ – гр. Ихтиман е задържан на основание чл. 72 ЗМВР за
срок от 24 часа, с Постановление на прокурор от 03.02.2023 г. при СРП е задържан за
срок от 72 часа на основание чл. 64, ал. 2 НПК, а с Определение от 06.02.2023 г. му е
наложена мярка „задържане под стража“. Ищецът излага твърдения, че с
Постановление на прокурор при СРП от 02.08.2023 г. е привлечен като обвиняем за
престъпления по чл. 149, ал. 1, т. 1 предл. второ във връзка с ал. 1 НК и по чл. 152, ал.
4, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 НК. По образуваното ДП е изготвен обвинителен акт и
делото е внесено в Софийски районен съд, като с Определение от 18.09.2023 г. на 108
състав съдебното производство е прекратено и делото е изпратено на Софийски
градски съд. С разпореждане по НОХД № *** по описа на Софийски градски съд, 18
състав, съдебното производство пред СГС е прекратено е прекратено, и ДП е
изпратено по компетентност на Софийска градска прокуратура. С Определение по
НОХД № 5836/2023 на СГС, 18 състав, молбата на защитника на ищеца за изменение
на мярката за неотклонение е оставена без уважение като неоснователна. С
Постановление на дежурен Прокурор при СГП от 30.10.2023 г. мярката за
неотклонение „задържане под стража“ на ищеца е отменена на основание чл. 63 ал.4
НПК, като е прието, че законоустановеният срок на задържане под стража е изтекъл.
Поради това, поддържа, че в периода от 03.10.2023 г. до 30.10.2023 г., спрямо него е
осъществено незаконно задържане ,което е основание за ангажираността на
отговорността ПРБ по реда на чл.2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ, тъй като същата в изпълнение
на задачите си по чл. 46 ал. 1 НПК да повдига и поддържа обвинението за
1
престъпления от общ характер, ръководи разследването и осъществява постоянен
надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане чл. 46, ал. 2 т. 1 НПК.
Излага твърдения, че вследствие неизпълнението на задължението на Прокуратурата
по чл. 63, ал. 4 НПК незабавно след изтичане на максимално установените срокове за
задържане да го освободи от ареста, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се
в засягане на личната му неприкосновеност, ограничаване на правото му на свободно
придвижване. Поддържа, че след връщането на ДП от СГС на СГП е следвало отново
да бъде настанен в ОЗСА, където да изтърпява мярката за неотклонение „задържане
под стража“. Излага твърдения, че на 01.10.2023 г. в Софийския централен затвор му е
нанесен побой от четирима от съкилийниците му, в резултат на което е получил
гръдно-коремна контузия и множество контузии на крайниците, като за инцидента е
образувана пр.пр.№ **** на СГП, обединена с пр.пр. № 49946/23 на СРП. Поради
това, моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът ПРБ е подал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че ищецът Н.
Т. е бил задържан под стража, както и периодите и основанието за това. Не оспорва
обстоятелството, че ищецът е бил незаконно задържан за периода от 03.10.2023г.
/денят в който са изтекли 8-те месеца от неговото задържане/ до 30.10.2023г. /датата на
неговото освобождаване с постановление на дежурен прокурор/. Оспорва
обстоятелството, че са изтекли осем месеца от задържането на ищеца, поради което
счита, че от страна на ПРБ не е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 64, ал. 5
НПК. Излага съображения, че съгласно т. 3. 2. от Тълкувателно решение №
1/25.06.2002 г. на ВКС по н. д. № 1/2002 г. всяко задържане под стража в досъдебното
производство, а не само наложеното от съда като мярка за неотклонение, следва да е
съобразено със сроковете по чл. 63, ал. 4 НПК, но те текат само през времето, през
което делото е извън съда, респективно не текат по времето, когато делото е в съдебна
фаза. Излага твърдения, че от представените по делото справки за периода от ДП е
видно, че делото е било в съдебна фаза общо 26 дни - от 14.09.2023 г. до 09.10.2023 г.,
което е продължило срока по чл. 63, ал. 4 НПК с още 26 дни, а ищецът е освободен в
първия възможен работен ден, тъй като двадесет и шестият ден е бил почивен и
неработен за прокуратурата. Поддържа, че твърдените от ищеца телесни увреждания
от нанесения му побой са извън обхвата на отговорността на прокуратурата, тъй като
същият е осъществен в рамките на осеммесечния срок по чл. 63,ал. 4 НПК, независимо
от спирането или прекъсването на този срок. В условията на евентуалност, оспорва
претенцията като силно завишена по размер и поддържа, че ищецът не представя
доказателства за претърпените от него вреди вследствие на твърдяното незаконно
задържане.
По разпределението на доказателствената тежест:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ е
да установи следните факти: че в периода 03.10.2023 г. – 30.10.2023 г. по отношение на
него е била изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“; че
продължителността на периода, в който е изтърпявал мярка за неотклонение
„задържане под стража“ надвишава законоустановената максимална продължителност
на тази мярка; че вследствие на незаконното му задържане е претърпял
неимуществени вреди вкл. и техният размер.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
погасяване на задължението.
2
С оглед на заявеното с отговора на исковата молба, безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че ищецът е бил задържан за периода
от 03.10.2023 г. до 30.10.2023 г., тъй като по отношение на него е била взета и
изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“.
По доказателствените искания:
Следва да бъдат приети представените от ищеца писмени доказателства с
изключение на изготвената съдебнопсихиатрична експертиза по гр.д. № 834/2021 г. по
описа на РС-Ихтиман и съдебномедицинска експертиза, изготвена по НЧД №
5836/2023 г. по описа на СГС, 18 с-в, доколкото същите са изготвени по други съдебни
производства, а заключение на вещо лице се дава по конкретно дело и то само по себе
си не представлява писмено доказателство.
Следва да бъдат приети като доказателство представените към отговора на
исковата молба документи.
Искането на ищеца за назначаване на експертиза следва да бъде частично
уважено, като бъде допусната съдебно-психологическа експертиза, по която вещото
лице да даде отговор на следните въпроси доуточнени от съда: констатира ли се при
ищеца състояние на посттравматично разстройство във връзка със задържането му
за периода 3.10-30.10.2023 г.; при положителен отговор - как се е отразило това на
цялостното му психическо състояние и по-конкретно какви са реалните негативни
психически изживявания у ищеца, техния характер и интензитет във връзка със
задържането за този период, като в останалата част доказетелстевното искане следва
да бъде оставено без уважение, тъй като поставените въпроси нямат отношение към
предмета на настоящото производство, а касаят твърдения за нанесен на ищеца побой
на 01.10.2023 г.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на
свидетели е нередовно, като на основание чл. 101, ал. 1 ГПК вр. чл. 156, ал. 2 ГПК на
ищеца следва да се укаже да конкретизира обстоятелствата, които посочените двама
свидетели ще установяват, както и да посочи режима, при който иска да бъдат
разпитани свидетелите – при довеждане или чрез призоваване, след което съдът ще се
произнесе по тяхното допускане във връзка с относимостта им към спора.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно
уреждане на спора по друг начин.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.02.2025 г.
от 11.10 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата
молба документи, с изключение на съдебнопсихиатрична експертиза по гр.д. №
834/2021 г. по описа на РС-Ихтиман и съдебномедицинска експертиза, изготвена по
НЧ дело № 5836/2023 г. по описа на СГС, 18 с-в.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с отговора на
исковата молба документи.
3
ДОПУСКА изслушване на съдебно-психологична експертиза, която след да
отговори на следните въпроси: констатира ли се при ищеца състояние на
посттравматично разстройство във връзка със задържането му за периода 3.10-
30.10.2023 г.; при положителен отговор - как се е отразило това на цялостното му
психическо състояние и по-конкретно какви са реалните негативни психически
изживявания у ищеца, техния характер и интензитет във връзка със задържането
за този период, като вещото лице следва да проведе разговор с ищеца.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 350 лв., платим
авансово от бюджета на съдебната власт на основание чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е.К.В., телефон: *******, Специалност: Психология
– социална психология, съдебна психология, съдебно-психологична експертиза,
съдебно-психиатрична експертиза, която да се уведоми за възложената експертиза и
за насроченото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
уточни за изясняването на какви факти и обстоятелства желае допускане събирането
на гласни доказателствени средства чрез разпит на посочените в исковата молба двама
свидетели, както и посочи режима, при който иска да бъдат разпитани свидетелите –
при довеждане или чрез призоваване при режим на довеждане.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, искането за
допускане на гласни доказателствени средства ще бъде оставено без уважение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
4
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5