№ 172, гр.Бургас, 13.06.2019
година
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
публично заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН ИВАНОВ
Секретар: Илияна Георгиева
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията-докладчик Светлин
Иванов ЧНД № 443 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.437 ал.2 и
следващите от НПК, във връзка с чл.70 ал.1 от НК, и е образувано по молба на лишения
от свобода Р.Д.С. ЕГН ********** ***, да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на останалата част от общото наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 2 години, наложено му с определение №1 от 04.01.2018г. по ЧНД №708/ 2017
г. по описа на Окръжен съд-Сливен, в сила от 22.01.2018г.
В съдебно заседание началникът на Затвора – Б. изразява
становище за неоснователност на молбата на осъдения. Излага съображения, че
корекционната и превъзпитателна работа с осъдения С. все още не е постигнала
целените резултати за неговото поправяне и превъзпитание, с оглед задържането
на показателите относно степента на
риска от рецидив и вреди в средни стойности, допуснатите от осъдения
дисциплинарни нарушения и обстоятелството, че той все още не признава напълно
отговорността за собственото си поведение, не осъзнава напълно факторите,
допринесли за извършените престъпления, мотивацията му за позитивна промяна е
привидна и е налице емоционална нестабилност, които фактори олбуславят
неблагоприятна прогнозата за развитие личността на осъдения. С такива
доводи предлага молбата на осъдения за условно
предсрочно освобождаване да бъде оставена без уважение.
Представителят на Окръжна
прокуратура –Бургас намира молбата на осъдения за неоснователна, въпреки наличието
на посочените в закона формални предпоставки за неговото предсрочно
освобождаване. Позовава се на средните стойности на риска от рецидив и
значителни вреди, както и на липсата на категорични доказателства за
окончателното и необратимо поправяне на осъдения на настоящия етап от
изпълнение на наказанието. Предлага молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване да бъде оставена без уважение.
Назначеният на осъдения
по негово искане служебен защитник счита, че молбата е основателна и следва да
бъде уважена. Сочи, че понастоящем почти е изтекъл срокът на наложените на С.
дисциплинарни наказания, а същевременно той е бил и награждаван с писмена
похвала и грамота, както и че личностните му характеристики, изводими от
психологическите му изследвания, го разкриват като положителна личност. Според
защитника, предвид младата възраст на осъдения и престоя му в Затвора до
момента той в необходимата степен се е поправил и превъзпитал, като е наясно,
че при следващи престъпни прояви ще бъде осъден да изтърпи и остатъка, от който
евентуално ще бъде освободен по делото. Моли за уважаване искането за условно
предсрочно освобождаване.
Осъденият Р.С. участва в производството лично, моли
съда да уважи молбата и да го освободи условно предсрочно от изтърпяване на
останалата част от наказанието „Лишаване от свобода”. В последната си дума
изразява съжаление за извършените престъпления и заявява мотивация да води
нормален и законосъобразен начин на живот.
Съдът изслуша становищата
на страните, анализира поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства,
и като съобрази закона, прие за установено от фактическа страна следното:
С определение №1 от
04.01.2018г. по ЧНД №708/ 2017 г. по описа на Окръжен съд-Сливен, в сила от
22.01.2018г., спрямо молителя С. било определено общо наказание измежду
наказанията, наложени му по НОХД № 700/ 2017 г. и по НОХД № 638/ 2017г., двете
по описа на Окръжен съд-Сливен, в размер на най-тежкото, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от 2 години, търпимо ефективно при първоначален строг режим.
Със същото определение от срока на общото най-тежко наказание било приспаднато
времето, през което осъденият търпял наказание „лишаване от свобода“ по някоя
от включените в съвкупността присъди, както и времето, през което осъденият е
бил задължан или спрямо него е била взета мярка за неотклонение „домашен арест“
по някое от посочените дела.
За начало на наказанието
била определена датата 08.12.2017г., когато С. З. започнал изтърпяването на наказанието
„Лишаване от свобода“ за срок от 2 година по горецитираното НОХД № 638/ 2017 г.
по описа на Окръжен съд-Сливен, включено в съвкупността по ЧНД № 708/ 2018 г.
по описа на същия съд. На същата дата осъденият постъпил в Затвора-Бургас, а
впоследствие бил настанен в ЗООТ „Дебелт-1”, където се намира и понастоящем. От
срока на наказанието било зачетено времето от 02.10.2017г., когато спрямо С.
била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по същото дело.
От документите, приложени в затворническото досие на Р.С.,
и от изисканата от съда актуална към датата на заседанието справка за съдимост
се установява, че молителят е в затвора за трети път, като преди това е
изтърпявал ефективни наказания „Лишаване от свобода” за срок от 11 месеца по
НОХД № 319/2010 г. по описа на Районен съд-Сливен, за срок от 3 месеца – общо
наказание по НОХД № 1469/2014г., НОХД № 1255/2014г. и НОХД № 856/ 2014г.,
всички по описа на Районен съд-Сливен, и за срок от 2 месеца и 14 дни – след
замяна на наказание пробация с определение по ЧНД № 435/2016г. по описа на
Окръжен съд-Сливен. До настоящия момент, осъденият С. не се е ползвал от института
на условното предсрочно освобождаване.
Към 13.06.2019г. молителят
фактически е изтърпял над две трети от наложеното му наказание, включително
чрез зачитане на положения в затвора
труд в размер на 23 дни. Остатъкът от наказанието към тази дата възлиза на 2 (два)
месеца и 26 (двадесет и шест) дни.
След настаняването му на 29.12.2017г.в ЗО „Дебелт“, през
м. май 2018г. осъденият С. полагал доброволен труд като ***, но поради
допуснати от него дисциплинарни нарушения работата му е преустановена. Със
саморъчна декларация от 21.01.2019г. осъденият заявил, че не желае да бъде
включван в доброволен труд по време на
изтърпяване на присъдата.
Спрямо осъдения Златев към
момента са налице три оценки на риска от рецидив и значителни вреди. Според
първоначалната му оценка, изготвена на 28.12.2017г., величината на риска от
рецидив и вреди е фиксирана на 72 точки, в горната част на средните стойности, с идентифицирани проблемни
зони - отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, злоупотреба
с алкохол, междуличностни проблеми и умения за мислене. Като ресурси за
постигане целите на наказанието е отразено желанието на осъдения да се включва
в общопенитенциарни мероприятия и безпроблемно изтърпяване на наказанието.
Втората оценка, извършена на 20.06.2018г. при изготвяне на текущия доклад, е
установила повишаване на риска от рецидив и вреди от 72 на 76 точки основно в
зоните начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за
мислене, и положителна промяна при осъдения не е настъпила. Третата поредна
оценка на риска, изготвена на 03.04.2019г.
по повод настоящата молба на С. за предсрочно освобождаване, е
констатирала задържане величината на риска на ниво от 76 точки, отново в горната
граница на средните стойности, с определен застой и липса на напредък във
всички зони на въздействие, което налага работата в тези направления да
продължи. Обобщени са наблюдения на ангажираните с работата с осъдения
инспектори и други слежители – осъденият не приема отговорността за собственото
си криминално поведение, почти не идентифицира факторите, допринесли за него,
мотивацията му за преосмисляне на поведението му е формална; не е осъзнал
вредата от злоупотреба с алкохол и последиците от нея, включително относно
криминалното му поведение и нагласи; в минимална ступун успява да идентифицира
проблемите, липсват му съответни умения за тяхното решаване, не осъзнава
последствията от наличието на проблеми, липсва целеполагане и самокритичност по
отношение на собственото поведение. От приложените по делото първоначален план
на присъдата от 15.01.2018г. и препланиране на присъдата на молителя от
20.06.2018г. явства, че по упоменатите проблемни зони до момента не са
постигнати заложените при корекционно-възпитателната работа резултати, като
известен частичен напредък е налице само по отношение уменията за мислене.
Със заповеди № 263, 264 и 265, всички от 22.06.2018г.,
издадени от ВПД началника на ЗО „Дебелт“, молителят С. бил трикратно наказан за
извършени на 17.05.2018г. и на 18.05.2018г. дисциплинарни нарушения, касаещи
притежаването на забранени предмети, неизпълнение на разпореждане на длъжностно
лице от охранителния състав и заплахи за саморазправа със служител от
охранителния състав на общежитието. Съгласно посоченото от началника на Затвора
в съдебното заседание, осъденият С. е бил наказан и със заповед от 19.05.2019г.
за извършено друго дисциплинарно нарушение, за което обаче доказателства не
бяха представени в съдебното заседание, а такива липсват и в затворническото
досие на осъдения. Предвид изложеното, съдът намира, че твърдяното четвърто дисциплинарно
наказание спрямо молителя С. не е доказано по категоричен начин и не следва да
бъде отчитано при преценката за неговото поправяне.
Наред с това, за успешно участие и присъдено *** място
в конкурс ***, С. бил награден с грамота, а със заповед № 19.01.2019г. на ВПД
началника на ЗО „***“, молителят била награден с ***о. Участвал е в клуб „***“,
в групова работа ***, при изработката на мартеници, както и в специализираната
програма „***“, организирани в затворническото общежитие
Установените по делото фактически данни формират извод
за наличие само на първата от кумулативно предвидените в чл.70 ал.1 от НК
предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдения З. –
изтърпяването на повече от 2/3 от срока на наложеното му наказание (чл.70 ал.1
т.2 от НК).
Не се установява по несъмнен начин втората задължителна
предпоставка - доказано добро поведение на осъдения в степен, позволяваща заключение
за постигнато поправяне.
Ангажирането на извод по чл.70 ал.1 от НК, че
осъденият е дал доказателства за своето поправяне, налага изследване на
цялостното поведение на лицето по време на изтърпяване на наказанието до
момента.
Данните за съдимостта на молителя свидетелстват за относително
висока степен на криминализация на личността му. В справката му за съдимост са
отразени общо 10 осъждания за престъпления от общ характер, основно за
транспортни престъпления и такива против собствеността. Последните две от
осъжданията (по НОХД № 700/ 2017 г. и НОХД № 638/ 2017г., двете на Окръжен
съд-Сливен), по които е определено търпяното в момента от С. общо наказание,
бележат категорична ескалация в интензивността и обществената опасност на
посегателствата, тъй като и по двете дела са осъществени грабежи в условията на
опасен рецидив (чл.199 ал.1 т.4 от НК). В приложените становища от началника на
Затвора-Бургас и началника на сектор „СДВР“ в Затвора-Бургас изрично и ясно е
посочено, че осъденият все още не признава отговорността за собственото си
поведение, почти в никаква степен не осъзнава факторите, довели до
правонарушението, заявената от него мотивация за преосмисляне и промяна на
ценностните устои и поведението му в общественоприемлива и съобразена със
закона насока е формална, склонен е към емоционална нестабилност, липсва
целеполагане, минимална е способността му да идентифицира проблемите и не
разполага с умения за тяхното решаване, демонстрира липса на самокритичност.
Без да се оспорва
заявената от осъдения мотивация за безпроблемно изтърпяване на наказанието съблюдаването
през преобладаващата част от времето на режимните изисквания, тези
обстоятелства, поотделно и заедно, съвсем не са достатъчни за извод, че
осъденият действително е осъзнал и поел отговорността за извършените
престъпления, че е преосмислил из основи базисните си ценности и е предприел
съзнателни и целенасочени усилия да ги коригира в социалноприемлива и
съобразена със закона насока. Величината на риска от рецидив и сериозни вреди
остава във високите нива на средните стойности, дори бележи повишение и
задържане в по-високата величина от 76 точки, включително в самия край на срока
на наказанието, което мотивира съда да счита, че постигнатите в работата с
молителя резултати са твърде недостатъчни като обем и дълбочина да оправдаят извод
за неговото поправяне. Въз основа на доказателствата може да се приеме, че при
осъдения С. вероятно е започнал процес на положителна промяна, която обаче
далеч не е постигната в необходимата съгласно чл.70 ал.1 предл. първо от НК
степен. Съдът изцяло споделя и позицията на началника на затвора, че при
очертаните факти, създадените до момента частични позитивни нагласи в
поведението на молителя следва да продължат да бъдат направлявани и
затвърждавани в контролираната среда на пенитенциарното заведение, съобразно
индивидуалния план за изпълнение на наказанието.
По изложените съображения съдът намери, че молбата на
осъдения Р.С. за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата
част от общото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, наложено му
с определение №1 от 04.01.2018г. по ЧНД №708/ 2017 г. по описа на Окръжен
съд-Сливен, в сила от 22.01.2018г., е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран, на основание чл.440 ал.1 от НПК,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Р.Д.С. ЕГН ********** ***,
за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от общото
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, наложено му с определение
№1 от 04.01.2018г. по ЧНД №708/ 2017 г. по описа на Окръжен съд-Сливен, в сила
от 22.01.2018г.
Съгласно чл.441 от НПК, ново предложение или молба за
условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода Р.Д.С. може да се
направят не по-рано от шест месеца, считано от влизане на настоящото
определение в сила.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от
началника на Затвора-Бургас, и на протестиране от прокурора в 7-дневен срок от
обявяването му пред Апелативен съд - Бургас.
Председател: