Решение по дело №849/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 388
Дата: 22 юли 2022 г.
Съдия: Владимир Атанасов Пензов
Дело: 20221210200849
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 388
гр. Благоевград, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Пенка Ив. Чалъкова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20221210200849 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „**“ ЕООД, с ЕГН **, със адрес на
управление гр.Благоевград, пл. „**“ № 15, представлявано от управител **, с
ЕГН ********** против Наказателно постановление (НП) № 636212-F643957
от 17.05.2022г. на Директора на офис /дирекция/ за обслужване – Благоевград
в ТД на НАП - София, оправомощена със Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г.
на Изпълнителния директор на НАП, с което на дружеството-жалбоподател за
административно нарушение на чл.4, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от
17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/, на основание чл.355, ал.1 пред.1 от Кодекса за
социално осигуряване е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500.00
(петстотин) лева.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление, като се моли съда да го отмени, като
незаконосъобразно НП. Сочи се, че при издаване на наказателното
постановление са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон,
като се развиват доводи, че се касае не за неподаване на декларация, а за
неподаван на декларация в срок. Това обстоятелство обаче не е отчетено от
наказващия орган при определяне и прилагане на съответната санкционна
норма в случая.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподателя, редовно призовано,
1
не се явява законния представител. С нарочно писмено становище чрез
процесуален представител – адв. Б.Б., сочи че подържа жалбата, не сочи нови
доказателства и не прави доказателствени искания. Излага се и становище по
същество на спора, като моли съдът да отмени обжалваното наказателно
постановление и присъди направените по делото разноски.
Процесуалният представител на административнонаказващия орган –
юрисконсулт Елена Митева оспорва жалбата, сочи доказателства в подкрепа
на тезата си, като счита жалбата изцяло за неоснователна. Иска от съда да
постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното НП. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура - Благоевград, редовно и своевременно призована,
не ангажират представител по делото и становище по жалбата.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
На 07.02.2022 г., при извършена проверка от служител на ТД на НАП
София, офис Благоевград – ВЛ. Д. ИВ. в информационната система на ТД на
НАП София, по данъчно осигурителната сметка на „**“ ЕООД по повод
назначена проверка по прихващане или възстановяване, възложена с
Резолюция за извършване на проверка № П-22000122012433-ОРП-001 от
18.01.2022 г. (лист 10 от делото) е установено, че „**“ ЕООД в качеството си
на работодател и осигурител по смисъла на чл.5 от КСО не е подал в
законоустановения срок в ТД на НАП София, офис Благоевград Декларация
образец 1 „Данни за осигуреното лице“ за месец ноември 2021 г., съгласно
разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално
осигуряване. На основание чл.4, ал.1 и ал.3 от Наредба Н-13/2019 г. срокът за
подаване на Декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице“ за всеки
календарен месец е до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят данните, като в тази връзка срокът за подаване на декларацията за
месец ноември 2021 г. е до 30.12.2021г., като нарушението е извършено на
31.12.2021г. Проверяващия ВЛ. Д. ИВ. приел, че се касае за административно
нарушение по чл.4, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално
осигуряване, поради което на 07.02.2022г. изпратил до „**“ ЕООД покана с
изх. № КПД-386 от 07.02.2022г. (лист 14 от делото), в 7-дневен срок от
получаване на поканата, управителя на дружеството-жалбоподател да се яви в
ТД на НАП – Софи, офис Благоевград за съставяне и връчване на акт за
установяване на административно нарушение във връзка с извършената
проверка, като в противен случай административното производство ще бъде
2
образувано по реда на чл.40 ал.2 от ЗАНН. Поканата е изпратена по
електронен път по системата на НАП, като същата е получена от
дружеството-жалбоподател също по електронен път на 08.02.2022 г., видно от
приложената разпечатка (лист 15 от делото). В указания срок, в ТД на НАП –
София, офис Благоевград не се е явил законен представител на „**“ ЕООД
или упълномощено от него лице, поради което на 24.02.2022г.
актосъставителят ВЛ. Д. ИВ. в присъствието на свидетелите Р. АС. П. и ЛЮБ.
Г. Г., двете служители на ТД на НАП – София, офис Благоевград съставил на
дружеството-жалбоподател Акт за установяване на административно
нарушение № F643957 от 24.02.2022 г. (лист 6-7 от делото), с който
квалифицирал установеното нарушение по нарушение по чл.4, ал.1, т.1, б. „а“
от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4,
т.1 от Кодекса за социално осигуряване. Актът е връчен с разписка и срещу
подпис на 01.03.2022 г., на *** изрично упълномощена от управителя на
дружеството лице с нотариално заверено пълномощно № 145 от17.01.2019г.
на нотариус № 469 на Нотариалната камара (лист 17 от делото), като в същата
не изложила писмени обяснения или възражения по акта. Въз основа на така
съставения АУАН, на 17.05.2015 година, административнонаказващият орган
Директора на офис /дирекция/ за обслужване – Благоевград в ТД на НАП -
София, оправомощена със Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на
Изпълнителния директор на НАП (лист 18-20 от делото), издал атакуваното
Наказателно постановление № 636212-F643957 от 17.05.2022г. (лист 4-5 от
делото), с което на дружеството-жалбоподател „**“ ЕООД, с ЕГН **, със
адрес на управление гр.Благоевград, пл. „**“ № 15, представлявано от
управител **, с ЕГН **********, за административно нарушение на чл.4,
ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във връзка с
чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване и на основание чл.355, ал.1
пр.1 от Кодекса за социално осигуряване наложил „имуществена санкция“ в
размер на 500.00 (петстотин) лева. НП е връчено на 31.05.2022 година лично
на упълномощено лице ***, като в законоустановеният срок, на 14.06.2022г.,
чрез наказващия орган е постъпила разглежданата в настоящото производство
жалба с вх. № 12425 от 14.06.2022г.
Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита
на актосъставителя ВЛ. Д. ИВ., който констатирал нарушението при проверка
в информационната система на НАП. Във връзка с констатираното отправил
покана до дружеството за съставяне на акта, а впоследствие съставил АУАН в
отсъствие на управителя или упълномощено от него лице. Свидетелят
подържа изложеното в съставеният акт, като сочи, че същият е саставен за
неподадена в срок декларация образец № 1 и 6.
Свидетелите по акта ** П. и ЛЮБ. Г. Г. установяват, че са свидетели
3
при съставяне на акта, който се съставил в сградата на ТД на НАП – София,
офис Благоевград, в отсъствието на законен представител на дружеството-
жалбоподател или упълномощено от него лице, след като на изпратената
покана не се е явил представител.
По делото е представен Акт за прихващане или възстановяване № П-
22000122012433-004-001 от 08.02.2022г. (лист 11-13 от делото),
удостоверяващ приключената по отношение на „**“ ЕООД проверка,
назначена с Резолюция за извършване на проверка № П-22000122012433-
ОРП-001 от 18.01.2022 г.
Представена е и Справка за задълженията на осигурител за периода ва
входиране от 01.01.2022г. до 28.02.2022г., от която е видно, че дружеството-
жалбоподател с вх. № 010022200706042 от 24.01.2022г. е представило в НАП
Декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ за месец ноември
2021г. на 24.01.2022г., за което е съставен протокол с № 01000223027341 от
същата дата. Това обстоятелство е отразено АУАН и НП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователна и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-
дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по
същество e неоснователна, по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената
за това процедура и от компетентен орган (видно от Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП). Както в акта, така и в
НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало с
извършване на проверка и въз основа на нея съставяне на акт за установяване
на административно нарушение. В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са
посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно
Търговския закон - име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на
управление и представляващото го физическо лице. Наличието на тези
елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните
изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, като се
съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение,
осъществено от ЕООД. При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, съгласно
които, за да бъде редовен актът за установяване на административно
нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно
посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от ВЛ. Д. ИВ.,
4
старши инспектор по приходите към ТД на НАП-София, офис Благоевград,
който дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които
същото е извършено. Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН
органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и
нарушителя, без да ограничава правото на защита на дружеството-
жалбоподател. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е
редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът
счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
водят до опорочаване на производството.
По смисъла на чл.5, ал.1 от КСО, „**“ ЕООД има качеството на
осигурител и в това му качество има задължение по чл.5 ал.4 т.1 от КСО
периодично да представя в Националната агенция по приходите данни за
осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване
и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите
лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. В това си
качество „**“ ЕООД не е подало в ТД на НАП - София, офис Благоевград
декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ за месец ноември 2021
година, в установения с разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба № Н-
13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица срок. Срокът за подаване на декларация
образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ за всеки календарен месец е до 25-
о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните или в
конкретния случай, срокът за подаване на тези декларации за месец ноември
2021 година изтича на 30.12.2021 година. Декларация образец № 1 за месец
юли 2021 година осигурителят е подал след изтичане на законоустановения
срок, а именно на 24.02.2022 година. В тази насока са показанията и на
актосъставителя ВЛ. Д. ИВ., че процесното нарушение е установено след
извършена проверка на дружеството-жалбоподател. В случая дружеството-
жалбоподател, в качеството си на работодател и осигурител на лица, които
работят по трудови правоотношения, не е подал в установения срок в ТД на
НАП - София, офис Благоевград, декларация образец № 1 „Данни за
осигуреното лице“ за месец ноември 2021г., като по този начин е осъществил
чрез бездействие състав на нарушение на изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. а
от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от КСО. С
установеното неподаване в законовия срок на процесната декларация е
осъществен от обективна страна съставът на твърдяното административно
нарушение, тъй като този вид нарушения спадат към групата на т. нар.
„формални нарушения“ (такива на просто извършване), при които
5
фактическият им състав не съдържа, като елемент настъпването на
допълнителни общественоопасни последици, а е достатъчно изтичането на
определен срок за извършването на предписаното от закона действие, за да се
реализира съставът на нарушението. Дружеството е следвало да подаде
процесната декларация в посочения срок по чл.4, ал.1, т.1, буква „а“ от
Наредба Н-13 от 17.12.2019г., в случая до 30.12.2021 г. - първият присъствен
ден след 25.12.2021г., който е неработен ден. С неспазването на този срок е
осъществено нарушението, без да се изисква настъпването на друг
допълнителен вредоносен резултат. Последващото подаване на въпросната
декларация, след изтичане на законоустановения срок, в случая подадена на
24.01.2022г., не може да доведе до отпадане на
административнонаказателната отговорност, предвидена за това нарушение.
По изложените съображения, съдът намира за доказано по безспорен и
категоричен начин осъществяване от страна на дружеството-жалбоподател на
фактическия състав на разглежданото административно нарушение от
обективна страна. Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от
ЕООД, чиято отговорност по аргумента на чл.83 ал.1 от ЗАНН е невиновна, а
обективна такава, деянието не следва да се изследва от субективна страна.
След като правилно е квалифицирал нарушението, на основание чл.355,
ал.1, пред.1 от КСО, административнонаказващия орган е наложил на „**“
ЕООД “имуществена санкция” в размер на 500.00 лева. Съгласно посочения
законов текст, който наруши разпоредбите на чл.5, ал.4 и чл.6, ал.9 и
разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не
подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл.5, ал.4 или
декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лева
за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за
едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лева, ако
не подлежи на по-тежко наказание. В настоящия случай съдът намира, че е
неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, вменяваща в компетентността
на административнонаказващия орган и съда, при наличие на материално
правните предпоставки за третиране на случая като маловажен, да не наложи
административно наказание. Касае се за формално по характера си
нарушение, такова на така нареченото „просто извършване”, при което с
факта на установяването му законодателят презюмира настъпването на
неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно
значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с
предвидената в правната норма административнонаказателна санкция. Ето
защо при формалните административни нарушения е невъзможно да се
направи преценка относно липсата или незначителността на вредните
последици, поради липсата на такива. В конкретния случай, след като се касае
за търговско дружество - „**“ ЕООД, то съгласно разпоредбата на чл.355,
ал.1, пред.1 от КСО, размерът на „имуществена санкция“ е определена в
размер от 500 до 5000 лева, като на дружеството-жалбоподател е наложен
минималния размер предвиден за това нарушение, а именно 500.00 лева. Така
6
определената санкция е съобразена с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, както и
с обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.
След като прие разглежданото нарушение за доказано по несъмнен
начин, както и наложената санкция за правилно определена, съдът намира
обжалваното наказателно постановление за законосъобразно, което води до
неговото потвърждаване.
При този изход на делото право на разноски възниква за
административнонаказващия орган. Разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.37 от Закона за
правната помощ, заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че делото
не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на наказващия
орган, съдът намира, че за производството пред Районен съд - Благоевград на
ТД на НАП – София следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в среден размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, а именно сумата от 100 (сто) лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.58д т.1 във връзка с чл.63
ал.2 т.5 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 636212-F643957 от
17.05.2022г. на Директора на офис /дирекция/ за обслужване – Благоевград в
ТД на НАП - София, оправомощена със Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на
Изпълнителния директор на НАП, с което на „**“ ЕООД, с ЕГН **, със адрес
на управление гр.Благоевград, пл. „**“ № 15, представлявано от управител
**, с ЕГН **********, за административно нарушение на чл.4, ал.1, т.1, б. „а“
от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4,
т.1 от Кодекса за социално осигуряване, на основание чл.355, ал.1 пр.1 от
Кодекса за социално осигуряване е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500.00 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „**“ ЕООД, с ЕГН **, със адрес на управление
гр.Благоевград, пл. „**“ № 15, представлявано от управител **, с ЕГН
********** да заплати на ТД на НАП - София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 10 (сто) лева.
7
Решението може да се обжалва пред Административен съд -Благоевград
в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8