РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. гр. Д. , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на петнадесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деница Кр. Петрова
Членове:Милена И. Хараламбиева
Калиптен Ибр. Алид
при участието на секретаря Анжела Авр. Никова
като разгледа докладваното от Калиптен Ибр. Алид ВъззИ.о наказателно дело
от частен характер № 20213200600176 по описа за 2021 година
С присъда № 260002 от 18.01.2021г., постановена по н.ч.х.д. № 19 по описа за 2020г.,
Д.ки районен съд признал подсъдимата М. К. СТ. за невиновна в това, че на 03.07.2019г. в
град Д. казала думите “Ти, Ч., пак лъжеш и за Н. Ти си голям лъжец и всички вие лъжете“, с
което е разгласила за И. К. Ч. от град Силистра позорни обстоятелства и му приписала
извършване на престъпление по чл.290, ал.1 от НК/лъжесвидетелстване/ за това, че на
03.07.2019г. в град Д. пред Районен съд – Д. като свидетел по НОХД № 445/2019г. по описа
на Районен съд – Д. устно потвърдил неистина, като клеветата е нанесена публично, поради
което на основание чл.304 от НПК я оправдал по повдигнатото частно обвинение за
престъпление по чл.148, ал.2, пр.1 във вр. с ал.1, т.1 от НК във вр. с чл.1437, ал.1, пр.1 от
НК. Предявеният от Ч. срещу подсъдимата граждански иск в размер на 2 000 /две хиляди/
лева, съставляващи претендирано ведно със законната лихва обезщетение за неимуществени
вреди е отхвърлен изцяло, като са присъдени на тъжителя сторените по делото разноски.
Присъдата е обжалвана от тъжителя И. К. Ч. чрез процесуалния му представител с
доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Претендира се за отмяна на
първоинстанционния акт и осъждане на подсъдимата по възведеното частно обвинение,
респектИ.о за пълно уважаване на гражданско-правната претенция. Не се правят възражения
за допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи връщането на делото за
разглеждане от друг съдебен състав.
Подсъдимата М. К. СТ. и нейният защитник пледират за потвърждаване на
първоинстанционната присъда като законосъобразна, правилна и обоснована, като искат
присъждане и на сторените разноски във въззИ.ото производство.
След като обсъди събраните по делото материали, становищата и доводите на
страните, съдът извърши цялостна проверка на поднадзорната присъда. В хода на
първоинстанционното производство не са допуснати нарушения, годни да засегнат правата
или законните интереси на страните, или сами по себе си да са довели до
незаконосъобразност или необоснованост на решението по същество.
1
След разбор на събрания в хода на първоинстанционното следствие доказателствен
материал съдът установи следното:
Съгласно обектИ.раното в тъжбата, на 03.07.2019 г. И.Ч. се явил в зала № 7, на втория етаж,
в Съдебна палата - Д., където бил призован като свидетел по НОХД № 445/2019 г. по описа на
Pайонен съд – Д. заедно с други лица. След приключване на съдебното заседание М.С. излязла от
залата, след което се върнала веднага да си вземе телефона, тъй като всички мобилни устройства
били оставени при прокурора. След повторното й излизане от залата и преди да слезе по стълбите,
тя, минавайки покрай Ч., на висок глас казала следното: „Ти, Ч., пак лъжеш и за Н. Ти си голям
лъжец и всички вие лъжете.“ Тези думи били отправени към частния тъжител директно, публично,
от което той се почувствал унизен, оскърбен за пореден път. Подсъдимата С. уронила името му
пред обществото, без да има някакви доказателства за това. Същата му била приписала
престъпление за лъжесвидетелстване.
След даване ход на съдебното следствие и прочитането на частната тъжба и гражданския
иск, от повереника на тъжителя било формулирано като диспозитИ.следното частно обвинение:
„На 03.07.2019г., след съдебно заседание по НОХД № 445/2019г., пред зала № 7 в Съдебна палата
на град Д., подсъдимата М. К. СТ. разгласила неистинско обстоятелство публично в присъствието
на И.П.Ж., Е.Д.Е. и Д.К.Д., като на глас е заявила следните думи: „Ти, Ч. пак лъжеш, ти си голям
лъжец, всички вие лъжете“ – престъпление по чл.чл.148, ал.2 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.147,
ал.1 от НК.
С цел установяване на фактическите обстоятелства по делото, съдът е допуснал събирането
на гласни доказателства по искане на страните, като от страна на тъжителя са били разпитани в
качеството на свидетели И.П.Ж., Е.Д.Е., Д.К.Д. и П.Е.И., а от страна на подсъдимата – свидетелят
Е.К.И..
Условно, първата група свидетели, с различни вариации относно времето, мястото и
присъствалите лица на инцидента, възвеждат твърдението, че подсъдимата е нарекла тъжителя
лъжец, респ. че лъже, а втората група, включваща и обясненията на подсъдимата, правят
възражения изобщо да са били изричани подобни клеветнически квалификации, като уточняват, че
и двамата /подсъдимата и свидетелят Е.К.И./ са напуснали сградата на Съдебната палата след
постановяване на изслушването на непълнолетния свидетел П.Е.И. по НОХД № 445/2019г. по
описа на Районен съд – Д. при закрити врати, респ. след провеждането на разпита на И.Ч. в
качеството на свидетел в същото производство, образувано по внесен обвинителен акт срещу
И.П.Ж. и Е.Д.Е. в качеството им на подсъдими.
След обстоен анализ на събраната доказателствена съвкупност, настоящият съдебен състав
споделя направените крайни фактически и правни изводи на първостепенния съд.
ВъззИ.ият съд приема фактическите констатации, направени от Районен съд – Д., защото те
почИ.т на вярна и точна интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства, с детайлен
анализ на всеки от доказателствените източници, включително с извадки от съдебните протоколи,
които позволяват да бъде проследен начина на формиране на вътрешното убеждение на съдебния
състав.
Правилно и обосновано районният съд е поставил в основата на фактическите си изводи
показанията на свидетеля Е.К.И. и обясненията на С., които отричат, че на процесната дата е имало
словесен конфликт между подсъдимата и тъжителя на висок тон. Съдът е кредитирал тази група
гласни доказателства като достоверни не само поради факта, че очевидно същите са еднопосочни,
взаимнодопълващи се и вътрешно непротИ.речИ. по същество, но и с оглед обстоятелството, че си
кореспондират от една страна, с приложения препис на протокол от проведено съдебно заседание
на 03.07.2019г. по НОХД № 445/2019г. по описа на Районен съд – Д., а от друга – с изявленията на
Д.К.Д., допусната в качеството на свидетел по искане на тъжителя: „ л.130 - Само аз бях. …Влязоха
да вземат телефоните. … След като излезе с телефоните /подсъдимата/, да си тръгват,
другите бяха в залата, а аз бях на пейката седнала. Тогава я видях, че каза към И.Ч.:“Ти
лъжеш“.“
ПротИ.стоящата група на кредитираните гласни доказателства не би следвало да се ползва
с доверие не само с оглед липсата на корелация между отделните показания, вкл. между
показанията и фактите, изнесени в тъжбата, но и поради наличието на вътрешни протИ.речия в
самите изявления на свидетелите. Прави впечатление, че единствено последната визирана
2
свидетелка /Д.К.Д./ недвусмислено конкретизира мястото на извършване на деянието синхронно с
това, което е описано в тъжбата, но в протИ.речие с посочения времеви период на реализирането
му – вместо след приключване на заседанието, както се възвежда в обвинението, тя твърди, че
същото е извършено по време на провеждането на разпита на непълнолетния свидетел. Всички
останали свидетели, допуснати при условията на водене от страна на тъжителя, с изключение на
свидетеля П.Е.И., за когото не е посочено след прочитането на тъжбата в началото на съдебното
следствие, че изобщо е присъствал на конфликта и който фрагментарно и услужлИ. твърди, че е
имало отправена обидна реплика от страна на подсъдимата към Ч., че е лъжец (същият няма
никакви други спомени относно времето на инцидента и други обстоятелства, свързани с него и
сам потвърждава на отправен от съда въпрос, че преди изслушване в поднадзорното производство
му е било разяснено от повереника на тъжителя, че ще бъде разпитван „дали М. е нарекла И.Ч.
лъжец“ – л.197), дават показания относно момента на извършване на процесното деяние, които
впоследствие претърпяват трансформации в зависимост от задаваните им от страните и от съда
въпроси в производството. Първоначално свидетелите Е.Д.Е. и И.П.Ж. са били категорични за
следното: първият от тях, че конфликтът е възникнал „в дадената почИ.а, на стъпалата между
първия и втория етаж“ /л.125/, допълнено „ в първата почИ.а…, … тя/подсъдимата/ беше на
междуетажната площадка“ - л.127 (следва да се остави без коментар последващото му
твърдение „три пъти“ – л.128), а вторият от тях – „…на два пъти, на две почИ.и, които се дадоха,
бяха отправени обиди към И.Ч.“ /л.128/. Тези изявления са в пълно протИ.речие не само с
изнесеното в тъжбата, че деянието е извършено след приключване на съдебното заседание по
НОХД № 445/2019г. по описа на Районен съд – Д. пред зала № 7, на втория етаж на Съдебната
палата, но и с факта, че свидетелите са участвали през това време в процеса именно в качеството
на подсъдими и са били в съдебната зала, докато е бил разпитван П.Е.И. .
Въз основа на събраните доказателства, Окръжният съд намира, че направените
фактически и правни изводи са правилни и с основание първоинстанционният съд е приел,
че от доказателствата по делото не се установява, че деянието е извършено, като следва да се
отбележи, че извън изтъкнатите съображения от въззИ.ия съдебен състав, не е необходимо
да бъдат преповтаряни наведените от Районен съд - Д. допълнителни аргументи в тази
насока.
Тъжбата не е доказателствено средство. Тя само очертава обстоятелствата, които
трябва да бъдат доказани, определя предмета на доказването, а сама по себе си нищо не
доказва. При това положение, след внимателен и обстоен анализ на събраните по делото
материали, законосъобразно и обосновано Районен съд - Д. е приел за недоказано участието
на подсъдимата в осъщественото посегателство и я оправдал по повдигнатото частно
обвинение, като е възложил разноските на частния тъжител. Това от своя страна неминуемо
повлича и пълното отхвърляне на гражданско-правната претенция. Процесната жалба е
напълно неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По
отношение разноските: Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, когато подсъдимият
бъде признат за невинен, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда,
се възлагат на частния тъжител. Ето защо жалбоподателят И. К. Ч. следва да заплати и
сторените във въззИ.ото производство от подсъдимата разноски в размер на 450.00
/четиристотин и петдесет/ лева за адвокатски хонорар.
Воден от изложеното и предвид липсата на констатирани допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на първоинстанционната присъда,
Окръжен съд – град Д. на основание чл. 334, т.6 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда по НЧХД № 19/2020г. по описа на Районен съд –
град Д..
3
ОСЪЖДА И. К. Ч., ЕГН ********** да заплати сторените от подсъдимата разноски в
размер на 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева за адвокатски хонорар във въззИ.ото
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4