РЕШЕНИЕ
№ 1404
гр. Варна, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110202590 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на М. А. М. ЕГН ********** с насотящ адрес с. Старо Оряхово, ул.
„Витоша“ №15, подадена чрез адв. С. С. от ВАК, против НП № 22-0442-
000290/15.06.2022год. на началник сектор в ОД МВР Варна, ІV РУ Варна, с
което на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП са му били наложени адм.
наказание глоба в размер на 200лв. и адм. наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушаване нормата на чл. 140,
ал.1 от същия закон.
В жалбата си въззивника твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно като излага доводи за субективна несъставомверност на
вмененото му нарушение. Моли НП да бъде отменено като отправи искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не се явява.
Същият се представлява от надлежно упълномощен защитник в лицето на
адв. С. С., която заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическите
констатации отразени в АУАН и НП. Във фазата по съществото на делото
пледира за отмяна на НП на основанията изложени в жалбата като отправи
искане и за присъждане на направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
1
заседание представител не се явява. По делото са постъпили писмени
бележки от ю.к. Л. - А., в които същата изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на
алтернативност отправя искане за определяне на адвокатско възнаграждение в
минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на
съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 20.04.2022г. в 09:27ч. в с. Старо Оряхово, по ул. „Кирил и Методи“
пред Здравната служба, докато управлявал товарен автомобил „Пежо Боксер"
с рег.№ В1697ТС в посока към с. Ново Оряхово, въззивникът бил спрян за
проверка от екип на ІV РУП при ОД на МВР Варна. В хода на проверката
било установено, че МПС-то било собственост С.Р.Ч. както и същото било с
прекратена регистрация от 15.02.2021год. поради изтекъл срок на
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
За констатираното нарушение на въззивникът бил съставен АУАН №
478090 от 20.04.2022год., който въззивникът подписал и получил препис от
него.
На същата дата Н.Х. мл. ПИ при ІV РУ ОДМВР Варна изготвил
докладна записка в която посочил, че се касае за престъпление по чл. 345 от
НК и била образувана преписка ЗМ № 3086/2022год. по описа на ІV РУП.
С Резолюция № 22-0442-М000041/28.04.2022год. началник сектор в ОД
МВР Варна прекратил адм.наказателното производство по АУАН 478090 от
20.04.2022год съставен срещу въззивника приемайки, че се касае за
престъпление по чл. 345, ал.2 от НК.
На 23.05.2022год. Ц. М. – ПИ при ІV, ПУ Долни Чифлик изготвил
справка в която посочил, че извършеното на 20.04.2022год. деяние
съставлявало престъпление по чл. 345, ал.2 от ЗДП и предложил материалите
по ЗМ № 3086/2022год. по описа на ІV РУП да се изпратят на ВРП с оглед
образуване на досъдебно производство срещу въззивника. Преписката била
изпратена на ВРП.
С постановление от 06.06.2022 год. прокурор при ВРП отказал да
образува наказателно производство по преписката като е приел, че няма
данни за извършено престъпление. В постановлението прокурорът посочил
копие от същото ведно с материалите по преписката да се изпратят на
началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна с оглед преценка за
реализиране на административнонаказателна отговорност.
На 15.06.2022год. началник сектор в ОД МВР Варна, 04 РУ Варна издал
2
атакуваното НП като е посочил в него, че въззивникът е нарушил
разпоредбата на 140, ал.1 от ЗДП, тъй като на 20.04.2022г. в 09:27ч. в с. Старо
Оряхово, по ул. „Кирил и Методи“ пред Здравната служба посока с. Ново
Оряхово управлявал товарен автомобил „Пежо Боксер" с рег.№ В1697ТС,
собственост на С.Р.Ч. с ЕГН ********** и автомобилът бил с прекратена
регистрация от 15.02.2021год. поради изтекла задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
В НП наказващия орган посочил, че същото се издава на основание чл.
36, ал.2 от ЗАНН след постановление на ВРП № 6282/22год. за отказ да
образува наказателно производство.
С постановлението АНО наложил на въззивника санкция на основание
чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП - глоба в размер на 200лв. и лишаване от
правоуправление за срок от шест месеца.
Като писмени доказателства към АНП са приложени заповед № 8121з-
1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи; постановление на
прокурор при ВРП от 06.06.2022год., с което е отказано образуване на
наказателно производство както и справка за нарушител от региона.
Допълнително в хода на съдебното следствие са представени и
съответно приобщени към доказателствата по делото препис от материалите
по пр.пр. № 6282/2022год. по описа на ВРП, както и договор за правна защита
и съдействие сключен между М. А. М. и адв. С. С. С..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства, както
тези приложени към АНП, така и тези представени в хода на съдебното
следствие, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на
различни правни изводи и се кредитират от съда с доверие.
От правна страна съдът прие следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради
което и е допустима.
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на
административнонаказателното производство констатира следното:
Наказателното постановление № 22-0442-290/15.06.2022год. е издадено
от компетентен орган и в срока по чл.34 от ЗАНН.
В случая НП е съставено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН при
наличие на акт на прокурора за отказ да се образува наказателно
производството срещу въззивника за същото деяние.
В същото време обаче съдът констатира, че в НП липсват факти
свързани със субективната страна на вмененото на въззивника нарушение.
Посочено е само, че автомобилът бил с прекратена регистрация от определена
дата поради изтекъл срок на задължителна застраховка „Гражданска
3
отговорност“ като липсват факти досежно това наясно ли е бил въззивника с
факта на прекратяване на регистрацията и то точно на тази дата.
Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е
съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като води
до грубо нарушаване правото на защита на въззивника.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени, че НП е било издадено и в нарушение на
материалния закон по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
В случая по делото няма спор, че на датата и в часа посочени в НП
именно въззивника е управлявал процесното МПС. В горната насока са
неговите обяснения приложени към материалите по приобщената
прокурорска преписка № 6282/2022год. по описа на ВРС, а и тези факти
изрично се потвърждават от него в депозираната въззивна жалба.
От друга страна от приложената към прокурорската преписка справка
от АИС КАТ се установява, че към тази дата управлявания от въззивника
автомобил е бил с прекратена регистрация като регистрацията е била
прекратена на 15.02.2021год. на основание чл. 143, ал.10 от ЗДП.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДП служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.
Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира
служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от
Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка. Както
в чл. 143, ал. 10 от ЗДП, така и в чл.18б, ал.2 от Наредбата обаче е
регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно
прекратената регистрация.
В случая по делото липсват каквито и да било доказателства на първо
място, че собственикът на МПС-то, който е лице различно от въззивника, а
именно С.Р.Ч., е бил уведомен за служебно прекратената регистрация от .
Нещо повече липсват доказателства, че същият изобщо е бил уведомен от ГФ
по реда на чл. 574, ал.10 от КЗ за липса на застраховка. В тази връзка следва
да се отбележи, че видно от материалите по пр. пр. № 6282/2022год. по описа
на ВРП, приобщени като доказателства по настоящото дело, уведомление по
чл. 574, ал.10 от КТ е било изпратено до собственика на автомобила, но
4
данни, още по-малко пък доказателства, че уведомлението е било получено и
от това лице по делото липсват. По-важно обаче е друго. Дори и въпросното
уведомление изпратено от ГФ да е получено от собственика на автомобила,
който и да е той, то не дерогира задълженията на органите на МВР да
уведомят собственика на МПС за прекратената служебно регистрация, а
доказателства за такова уведомяване, както бе посочено по-горе по делото
липсват.
На следващо място, доколкото по делото не е спорно, че управлявания
от въззивника автомобил не е негова собственост, то дори и уведомяване на
собственика на МПС, че регистрацията е била служебно прекратена, то
доказателства, че този факт (че МПС-то е с прекратена регистрация) е бил
известен на въззивника към момента на проверката, по делото не са налице.
Напротив още в писмените обяснения дадени преди съставяне на АУАН
въззивникът е посочил, че не е бил наясно за прекратената регистрация, а
видно от сведенията дадени от С.Ч. (собственицата на МПС) същата също не
е била наясно за прекратената регистрация и не е получавала никакво
уведомление нито че застраховката била изтекла нито, че регистрацията на
автомобила е била прекратена.
И след като доказателства, че служебната дерегистрация на МПС е била
известна на въззивника към 15.02.2021год., то няма и как да се приеме, че от
субективна страна същият е осъществил състава и на нарушение по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП. В горната насока е налице константна практика на АС Варна
по идентични казуси - Решение № 2117/07.11.2019год. на АС Варна по
КНАХД № 2127/2019год.; Решение № 1784/03.10.2019год. на АС Варна по
КНАХД № 1791/2019год.; Решение № 655/09.06.2020год. на АС Врана по
КНАХД № 546/2020год.; Решение № 2476/17.12.2019год. на АС Варна по
КНАХД № 2126/2019год.; Решение № 1832/09.10.2019год. на АС Варна по
КНАХД № 2020/25019год.; Решение № 1788/03.10.2019год. на АС Варна по
КНАХД № 2032/2019год., Решение № 1375/04.07.2019год. на АС Варна по
КНАХД № 1344/2019год.; Решение № 1526/19.07.2019год. на АС Варна по
КНАХД № 1520/2019год., Решение № 1410 от 5.10.2020 г. на АС - Варна по
КНАХД № 1826/2020г., Решение № 1632 от 08.12.2021год. по КНАХД №
2342/2021год. и мн. други.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени
признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на
който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
извършеното.
Следва да бъде посочено и това, че нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДП
(идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал.2 от НК - преценката за
това дали се касае за нарушение или за адм. нарушение се прави единствено с
оглед степента на обществена опасност на деянието) е формално, на просто
извършване и като такова според теорията и константната съдебна практика
(в това число и такава със задължителен характер) може да бъде извършено
5
само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Прекият умисъл
предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на
състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с
прекратена регистрация от определена дата. Липсата на знание за който и да е
от обективни признаци на състава на престъплението (нарушението)
изключва умисъла за извършването му поради фактическа грешка на дееца
съобразно разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК.
Фактът, че застраховката не е била платена сам по себе си не може да
обуслови извод за наличие на пряк умисъл, съответно за съзнаване, че
регистрацията на МПС-то е била прекратена, най-малкото защото
прекратяването на регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДП става след
постъпване на уведомление от гаранционния фонд, което се предхожда от
уведомяване от страна на фонда на собственика на МПС-то, че застраховка не
е била платена и в 14 –дневен срок от изпращане на уведомлението (а не от
уведомяването) следва да се представят доказателства за плащане. Ако такива
не постъпят в срока, ще бъдат предоставени данни на МВР за предприемане
на мерки по прекратяване на регистрацията. Ще бъде ли изпратено
уведомление от гаранционния фонд до собственика и кога, ще бъдат ли
изпратени данни за непостъпили доказателства за платена застраховка и кога,
ще бъде ли извършено служебното прекратяване на регистрацията и кога са
факти които водачът на МПС (дори и да е собственик на МПС-то) дори не
може да предположи единствено и само на база липсата на валидна
застрахователна полица. Точно за това и в ЗДП, както и в специалната
наредба е предвидено нарочно задължение за съответни служби да уведомят
собственика за прекратената служебно, на това основание, регистрация, за
разлика от служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143,
ал.15 от ЗДП, която настъпва по силата на закона, с изтичането на 2 месечен
срок от придобиването на МПС-то, и за което служебно прекратяване не е
предвидено нарочно уведомяване на собственика. Отделен е въпроса, че да се
приеме, че с факта на незаплащане на застраховката собственика на МПС-то
съзнава и служебното прекратяването на регистрацията на същото на
конкретна дата, каквото становище застъпват някой съдилища, при изрично
вменено задължение на администрацията (в случая МВР) да уведоми
собственика на автомобила за прекратената служебно регистрация, би
означавало да се толерира прилагането на наказателна репресия от
администрация която сама е нарушила закона, не е уведомила собственика на
МПС-то, което си е явна злоупотреба с правомощия.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират както от въззивника така и от въззиваемата
страна, като и двете искания са направени своевременно.
6
С оглед изхода на делото (НП подлежи на отмяна), направеното от
страна на процес. представител на въззивника искане за присъждане на
разноски се явява основателно. Такива се дължат съобразно разпоредбата на
чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК. И като съобрази, че в случая по
делото са налице доказателства за направени от въззивника разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 300лв.,
която сума е равна на определения минимален размер на адвокатското
възнаграждение за този вид работа определен съобразно чл. 18, ал.2, вр. чл. 7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съдът счете, че на въззивника следва да бъдат
присъди разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер – 300лв..
Посочената по-горе сума следва да бъде заплатена на въззивника от ОД МВР
Варна.
С оглед изхода на делото разноски на въззиваемата страна не се дължат.
Водим от горното варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0442-000290 от
15.06.2022год. на началник сектор в ОД МВР Варна, 04 РУ Варна, с което на
М. А. М. ЕГН ********** с пост. адрес с. Старо Оряхово, ул. „Витоша“ № 15,
на основание чл. 175, ал.3 пр.1 от ЗДП са били наложени адм. наказание
глоба в размер на 200лв., както и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, за нарушаване нормата на чл.140, ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на М. А. М. ЕГН ********** с
пост. адрес с. Старо Оряхово, ул. „Витоша“ № 15 сума в размер на 300лв.
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7