Решение по дело №7754/2018 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 15.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри състав в публично заседание на дванадесети юни, две хиляди и двадесета година.

 

Съдия: Евгени Георгиев

                          

            при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 7 754 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА Г. Ф. да заплати следните суми:

1. на Г.В.К. - 25 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 15.05.2015 г., на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) плюс законната лихва от 28.05.2018 г. до окончателното изплащане;

2. на Д. Г.К. – 5 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 15.05.2015 г., на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм) плюс законната лихва от 28.05.2018 г. до окончателното изплащане;

3. на Г. и Д. К. – 236,07 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

4. на адвокат Р.М. – 1 399,45 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

5. на СГС – 1 200,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Г. и Д. К. са със съдебен адрес *** 1, т. 4. Г. Ф. е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм) срещу Г. Ф.:

1. на Г.К. – за разликата над 25 000,00 лева до пълния предявен размер от 35 000,00 лева;

2. на Д. К. – за разликата на 5 000,00 лева до пълния предявен размер от 26 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Г. и Д. К. да заплатят на Г. Ф. 155,00 лева разноски по делото и 152,46 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 600,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищците са освободени от заплащането на държавна такса.

 

[6] Решението е постановено при участието на М.И.Ч. – трето лице помагач на ответника.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. По исковата молба на ищеца

 

[7] В искова молба от 11.06.2018 г. Д. и Г. К. заявяват, че на 15.05.2015 г. са участвали в ПТП, предизвикано от автомобил без застраховка „Гражданска отговорност“. Вследствие на ПТП Д. К. е получила натъртвания на: дясна гръдна половина; лява предмишница и лакът; корем и коремна стена. Г.К. е получил счупване на дясната лъчева кост в областта на стилоидния израстък.

 

[8] Ищците са поискали от ответника Г. Ф. (Ф.А) да им изплати обезщетение, но ответникът не го е направил. Затова ищците молят съда да осъди Ф.А да им заплати:

- 26 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди на Д. К.;

- 35 000,00 лева обезщетение на Г.К.. Те търсят и законната лихва от 15.05.2017 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-6).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[9] Ф.ЪТ е оспорил предявения иск. Той заявява, че:

1. ПТП не е било причинено от твърдения автомобил;

2. ищците не са претърпели твърдените увреждания от процесното ПТП;

3. търсеното обезщетение е прекомерно. Затова той моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 46-47).

 

3. По писмения отговор на третото привлечено лице, помагач на ответника

 

[10] Третото привлечено лице М.Ч. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че не е причинил ПТП, а от него ищците не са претърпели твърдените вреди. Затова той моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 75-76).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.     Обстоятелства, които съдът установява

 

[11] Не се спори, че Г.К. е бил роден на *** г., а Д. К. е била родена на *** г. Те са съпрузи, а от брака си имат дете, което е болно от синдром на Даун (показанията на свидетелката Д., л. 184).

 

[12] На 15.05.2015 г. около 17:10 часа Д. К. е управлявала лек автомобил „Опел“ по ул. „Тодор Тупарев“ в гр. Ракитово с 50 км/ч. На предната дясна седалка е пътувал съпругът ú Г.К.. Не се спори, че двамата са били с поставени обезопасителни колани (в писмените отговори липсва възражение относно това; вещото лице д-р К. също приема, че ищците са били с поставени обезопасителни колани, л. 177-178).

 

[13] В лентата за насрещно движение М.Ч. е управлявал мотоциклет „Сузуки“ също с 50 км/ч. Преди автомобилът и мотоциклетът да се разминат, мотоциклетът е навлязъл в лентата за движение на автомобила. Настъпил е удар между двете превозни средства, защото нито Д. К., нито М.Ч. е имал възможност да спре и да го предотврати (заключенията на вещото лице Т., л. 158-166 и л. 238-242; показанията на вещото лице Т., л. 180-181 и л. 247-гръб-248).

 

[14] От удара Г.К. е получил счупване на дясната лъчева кост в областта на стилоидния израстък и разкъсно-контузна рана на главата, докато Д. К. с получила контузии с подкожни кръвоизливи в областта на дясната гръдна половина, лявата предмишница и коремната стена (заключението на вещото лице д-р К., л. 167-169). Не се спори, че към този момент М.Ч. не е имал застраховка ГО.

 

[15] Счупването на лъчевата кост в областта на стилоидния израстък на Г.К. е било лекувано консервативно чрез гипсова имобилизация за 30 дни, а разкъсно-контузната рана е била обработена хирургически. Той се е възстановил за около два-три месеца, като през първите от пет до 15 дни е изпитвал силни болки и страдания. Увреждането на Г.К. е идентично по тежест с това, предмет на обезщетяване на решение на САС 937-2017-12-ти с-в по в. гр. д. 294/2017 г.

 

[16] Д. К. се е възстановила за около 20-30 дни. Тя също е изпитвала по-силни болки и страдания през първите от пет до 15 дни след настъпването на увреждането. Ищците нямат остатъчни последици от уврежданията (заключението на вещото лице д-р К., л. 167-169; показанията на д-р К., л. 178-179). Докато те са се възстановявали, грижите за болния им син са поели родителите и сестрата на Д. К. (показанията на свидетелите Д. и Г., л. 184-187).

 

[17] На 27.02.2018 г. ищците са поискали от Ф.А да им изплати обезщетения за неимуществени вреди (молбата, л. 24-25). Не се спори, че Ф.ЪТ не е платил.

 

[18] Ищците са били представлявани безплатно от адвокат, който е регистриран по ЗДДС (л. 31, 33, 244). Ищците са заплатили 480,00 лева за вещи лица (л. 63-64). Съдът ги е освободил от заплащането на държавна такса (л. 38). Ответникът е заплатил 300,00 лева за вещи лица и 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 60-61, 252 и 198). Той е бил представляван от юрисконсулт.

 

2.           Спорни обстоятелства

 

[19] По делото е било спорно какви точно увреждания е получил Г.К.. Събрани са противоречиви доказателства. От една страна вещото лице д-р К. е приел, че Г.К. е получил счупване на лъчевата кост в областта на стилоидния израстък, като е изследвал писмените доказателства, събрани по делото. От друга страна наказателният съд, въз основа на тройна съдебно-медицинска експертиза, е приел, че Г.К. е получил счупване на стилоидния израстък на лъчевата кост, което е по-леко увреждане.

 

[20] Присъдата на наказателния съд в тази ú част не е задължителна за настоящия съд, а тройната съдебно-медицинска експертиза, събрана от наказателния съд, има по-ниска доказателствена стойност от заключението и показанията на д-р К.. Това е така, защото тя не е била събрана от настоящия съд, който не е разпитал вещите лица по тройната експертиза и няма никакви непосредствени впечатления от поведението при разпита на тези вещи лица. Тройната експертиза е частен свидетелстващ документ. Ето защо съдът възприема заключението и показанията на д-р К..

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[21] Ищците са предявили искове по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие. Те са частично основателни.

 

1.            По исковете по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм)

 

[22] Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм), Ф.ЪТ изплаща обезщетения по задължителна застраховка ГО на автомобилистите за неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания. Ф.ЪТ прави това, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство, за което не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ (пак там).

 

[23] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. да е настъпило ПТП на територията на страната;

2. това ПТП да е било причинено от МПС, за което не е била сключена застраховка ГО;

3. ПТП да е довело до телесно увреждане на ищеца;

4. ищецът да е претърпял неимуществени вреди от тези увреждания;

5. Ф.ЪТ да не е изплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

 

[24] Съдът установи, че:

1. Г. и Д. К. са участвали в ПТП;

2. то е било причинено от М.Ч., защото той е навлязъл в лентата за насрещно движение без да е било възможно Д. К. да предотврати удара, а неговата ГО не е била застрахована;

3. от ПТП ищците са получили увреждания, от които те са претърпели болки, страдания и неудобства;

4. Ф.ЪТ не е заплатил обезщетение на ищците.

 

[25] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.

 

[26] Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 15.05.2015 г.

 

[27] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[28] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г. Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[29] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)^[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[30] Съдът установи, че към 15.05.2015 г. Г.К. е бил на 47 г., а Д. К. е била на 46 г. Те са се грижили за сина си, който е бил болен от синдром на Даун.

 

 [31] От ПТП Г.К. е получил счупване на дясната лъчева кост в областта на стилоидния израстък и разкъсно-контузна рана на главата, докато Д. К. с получила контузии с подкожни кръвоизливи в областта на дясната гръдна половина, лявата предмишница и коремната стена. Счупването на лъчевата кост в областта на стилоидния израстък на Г.К. е било лекувано консервативно чрез гипсова имобилизация за 30 дни, а разкъсно-контузната рана е била обработена хирургически. Той се е възстановил за около два-три месеца, като през първите от пет до 15 дни е изпитвал силни болки и страдания. Увреждането на Г.К. е идентично по тежест с това, предмет на обезщетяване на решение на САС 937-2017-12-ти с-в по в. гр. д. 294/2017 г.

 

[32] Д. К. се е възстановила за около 20-30 дни. Тя също е изпитвала по-силни болки и страдания през първите от пет до 15 дни след настъпването на увреждането. Ищците нямат остатъчни последици от уврежданията. Докато те са се възстановявали, грижите за болния им син са поели родителите и сестрата на Д. К..

 

[33] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм)), а след 20.11.2011 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)). Икономическата обстановка в страната през периода 2014 г.-15.05.2015 г. не се е променяла съществено. Така например минималната работна заплата (МРЗ) е била: 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[3]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[4]. Увеличението на МРЗ от 2014 г. до 15.05.2015 г. е било 5,88 %.

 

[34] Предмет на решение на САС 937-2017-12-ти с-в по гр. д. 294/2017 г. е било обезщетяването на неимуществени вреди от счупване на лъчевата кост от 05.12.2014 г., идентично на това на Г.К.. С него САС е определил обезщетение от 25 000,00 лева^[5].

 

[35] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Така съдът приема, че 25 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди на Г.К., а 5 000,00 лева  е справедливо обезщетение за неимуществените вреди на Д. К.. Затова съдът осъжда Ф.А да заплати на Г.К. 25 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска му за разликата до пълния предявен размер от 35 000,00 лева. Съдът осъжда Ф.А да заплати на Д. К. 5 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска ú за разликата над 5 000,00 лева до пълния предявен размер от 26 000,00 лева.

 

2. По разноските

 

[36] Ищците търсят разноски. Те са направили такива за 480,00 лева и са били представлявани безплатно от адвокат, регистриран по ЗЗДДС.

 

[37] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 30 000,00 лева при предявен размер от 61 000,00 лева. Затова съдът осъжда Ф.А да заплати на ищците 236,07 лева разноски по делото (480,00х30 000,00/61 000,00). Съдът осъжда Ф.А да заплати на адвокат М. 1 399,45 лева адвокатско възнаграждение с ДДС ([35 000,00-10 000,00х0,03+830,00х25 000,00/35 000,00х1,2]+[26 000,00-10 000,00x0,03+830,00x5 000,00/26 000,00x1,2]). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Ф.ЪТ следва да заплати по сметка на СГС 1 200,00 лева държавна такса (25 000,00+5 000,00х0,04).

 

[38] Ф.ЪТ също търси разноски. Той е направил такива за 305,00 лева и  е бил представляван от юрисконсулт.

 

[39] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 31 000,00 лева при предявен размер от 61 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на Ф.А 155,00 лева разноски по делото (305,00 х31 000,00/61 000,00) и 152,46 лева юрисконсултско възнаграждение (300,00х31 000,00/61 000,00).

Съдия: