РЕШЕНИЕ
№ 2187
гр. Пловдив, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330115464 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от Е.Е. Ш. против „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
приемане за установено по отношение на „Ти Би Ай Банк“ АД, че клаузата на
чл. 7.1. от Договор за потребителски кредит № ***** от 25.06.2018 г.,
предвиждаща задължение за заплащане на „Еднократна такса за оценка на
риска“ в размер на сумата 41, 94 лв., е нищожна на основание чл. 10 а ЗПК,
чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 33 ЗПК и чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, както и поради
установяването й в противоречие с добрите нрави.
Ищцата твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № ***** от 25.06.2018 г., по силата на който в полза на ищцата –
кредитополучател, е предоставен 699 лв., срещу насрещното задължение на
ищцата да върне сумата от 774, 46 лв. Твърди, че с договора е установен
годишен лихвен процент от 10, 73 % и годишен лихвен процент от 28, 24 %.
Твърди, че в клаузата на чл. 7.1. от Договора е установена еднократна такса за
оценка на риска в размер на сумата от 41, 94 лв., която е установена в
противоречие с разпоредбата на чл. 10 а ЗПК и при заобикаляне на чл. 19, ал.
4 ЗПК. Твърди, че клаузата е установена в противоречие с добрите нрави, тъй
1
като това задължение води до значителна нееквивалентност на престациите и
до злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на собствена
изгода за кредитора. Целта на принципа на добрите нрави е да се предотврати
несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Позовава се на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, съгласно която всяка клауза
в договор за потребителски кредит имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона е недействителна. Счита, че клаузата, установяваща
заплащане на такса за оценка на риска е неравноправна по смисъла на чл. 143,
ал. 1, т. 5 ЗЗП, тъй като предвидената такса е неравноправно висока. Сочи, че
с установяване на това задължение се достига до заобикаляне на разпоредбата
на чл. 33 ЗПК, тъй като по този начин се установява допълнително
възнаграждение в размер – над размера на отпуснатия кредит, като основна
цел на това задължение е да доведе до неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на потребителя. Позовава се на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която установява изискване клаузите да са индивидуално
уговорени и която е транспонирана с приемане на ЗЗП. По така изложените
съображения се моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът излага
подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди, че
договорът е сключен съобразно изискванията за необходимо съдържание на
чл. 10, ал. 1 ЗПК и на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 8, т. 9, т. 9а, т. 10, т. 11, т. 12 и т. 20
ЗПК. Твърди, че определената такса за оценка на риска не е свързана с
управлението на кредита, доколкото в т. 7.1. от Договора е определено ясно,
че таксата е дължима еднократно и предварително преди сключване на
договора, като установеното разсрочено погасяване на тази такса е с оглед
улесняване на потребителя. Твърди, че тази такса покрива разходи на банката,
осъществени към момента на сключване на договора и непосредствено след
него, като не е свързана с усвояването на кредита. Счита, че таксата за оценка
на риска не е установена в противоречие с добрите нрави. По така изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
2
Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на клаузата
за „Еднократна такса за оценка на риска“ на основание чл. 10 а ЗПК, чл. 21,
ал. 1 ЗПК, чл. 33 ЗПК и чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, както и поради установяването
й в противоречие с добрите нрави.
По предявения установителен иск съдът дължи произнасяне по
релевираните от ищеца в исковата молба основания за недействителност на
клаузата за „Еднократна такса за оценка на риска“. Това е така, тъй като
ищецът по иск за недействителност на договор, за разлика от ответника по
иск за изпълнение на договорно задължение, не е длъжен в рамките на един
иск или един процес да изчерпи всичките си правоизключващи възражения.
В производството по делото е представен договор за потребителски
кредит № ***** от 25.06.2018 г., сключен между „Ти Би Ай Банк” ЕАД и Е.Е.
Ш., по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника
сумата от 1 000 лв., представляваща чистата стойност на предоставения на
длъжника за ползване финансов ресурс. В клаузата на чл. 7.1. от Договора е
установено, че общият размер на кредита е от 699 лв. за закупуване на стоки и
услуги. В договора е предвидена и еднократна такса за оценка на риска в
размер на сумата от 41, 94 лв. Установено е, че таксата за оценка на риска,
дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от
кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски
съгласно погасителния план. В договора за кредит е посочено, че годишния
лихвен процент е в размер на 10, 73 %, а годишният процент на разходите е
от 28, 24 %. В договора за потребителски кредит е обективиран и погасителен
план с посочване на падежа на всяка вноска и нейния размер, като падежът на
първата дължима вноска е на 25.07.2018 г., а на последната на 25.03.2019 г., с
размер на вноската от 86, 06 лв. В клаузата на чл. 10 от Договора е
установено, че общата сума дължима от потребителя е в размер на сумата от
774, 46 лв.
Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с
възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента
на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг.
чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
3
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно
отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и
уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на
заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и
използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски
кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При
формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези,
установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит,
но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1
ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или
услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне
на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и
3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването
на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и
други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени
ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, като в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК е установено,
че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Съдът намира, че за длъжника не е възникнало задължение за
заплащане на такса за оценка на риска, установена в клаузата на ч. 7.1. от
договора, тъй като в посочената й част тази разпоредба е нищожна и не
4
поражда права и задължения между страните. Това е така, тъй като тази
клауза от договора е установена в противоречие с разпоредбата на чл. 10 а,
ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Разходите за оценка на риска, представляват разходи, свързани с
усвояване на кредита. Нещо повече – задължение на кредитодателя е да
осъществи преценка за платежоспособността на лицето, в чиято полза се
предоставя за временно и възмездно ползване определен финансов ресурс,
като в противоречие с добросъвестността е да се възлага в тежест на
длъжника такса за оценка на кредитното му досие. Осъществяването му е в
полза на кредитодателя, който въз основа на оценката взима информирано
решение за кредитиране на длъжника на основание платежоспособността му
към момента на постигане на съгласие на страните.
По така изложените съображения клаузата, установяваща задължение за
заплащане на „Еднократна такса за оценка на риска“ е нищожна на основание
чл. 21, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 10 а, ал. 2 ЗПК, поради което предявеният
установителен иск следва да бъде уважен на посоченото основание, като не
следва да се пристъпва към разглеждане на останалите, сочени от ищцата,
основания за недействителност на клаузата.
В производството по делото ищцата е защитавана на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което и с оглед изхода на правния спор в полза на
процесуалния представител на ищцата – адв. М., следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение, определено в размер от 300 лв. на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие – ДВ, бр.7
от 22.01.2019 г.
В производството по делото е ищцата е освободена от заплащане на
държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което и с оглед
изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
внесе по сметката на съда сумата от 50 лв. за държавна такса.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
5
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ти Би Ай Банк” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, ул.
„Димитър Хаджикоцев” № 52- 54, по предявения от Е.Е. Ш., ЕГН
**********, с адрес гр. П, ул. *****, иск с правно основание чл. 124 ГПК, че
клаузата на чл. 7.1. от Договор за потребителски кредит № ***** от
25.06.2018 г., предвиждаща задължение за заплащане на „Еднократна такса за
оценка на риска“ в размер на сумата 41, 94 лв., е нищожна на основание чл.
21, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 10 а, ал. 2 ЗПК.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
адв. Д.В. М., АК – П, с адрес гр. П, бул. *****, сумата от 300 лв. – адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр.д. №
15464/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК
*********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Пловдив сумата от 50 лв. – разноски за държавна такса в
исковото производство по гр.д. № 15464/2021 г. на Районен съд - Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
6