№ 369
гр. Пазарджик, 30.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Мариана Ил. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500813 по описа за 2021 година
Производството е въззивно , по реда на чл. 274 и сл. от ГПК - за въззивен контрол по отношение
определение на районния съд .
І.Развитие на съдебното производство .
Районен съд Пазарджик е сезиран молба, подадена от “Банка ДСК“ ЕАД , ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление на дейността гр. София , ул. „Московска“ № 19,против наследниците на Л.П.Г. .В молбата е
посочено, че лицето Л.П.Г. е кредитополучател по договор за кредит за текущо потребление. Посочено е ,че на
10. 02. 2017г. лицето е починало .Поискано е от съда ,на основание чл. 51 от ЗН, да се призоват наследниците на
починалото лице ,за да заявят дали приемат или се отказват от наследството.
С Решение № 806/30. 07. 2020г. на районен съд Пазарджик ,постановено по гр. д. № 3911/2018г. по описа на
същия съд , молбата е отхвърлена, като неоснователна .
Против решението на районния съд з е подадена частна въззивна жалба от молителя “Банка ДСК“ ЕАД,ЕИК
********* . В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на постановеното решение .Искането е
да се отмени обжалваното решение и спора да се реши по същество от въззивната инстанция , като се уважи
молбата по чл. 51 от ЗН.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от противната страна .
ІІ.Правни изводи .
Частната жалба е процесуално допустима.
Частната жалба изхожда от активно легитимирана страна в съдебното производство ( молител в производството
пред районния съд ) .
Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 538 ал.1 от ГПК.
Частната жалба е насочена против съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 538 ал.1 от ГПК).
Разгледана по съществото частната жалба е неоснователна .
По въпроса за характера на производството по чл. 51 от ЗН има обилна и непротиворечива практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 274 ал. 3 от ГПК (виж Определение № 184/02.11. 2017г. по ч. гр. д. № 3684/2017г. на 2-ро гр.отд.
на ВКС ; Определение № 315/23.06. 2015г. по ч. гр. д. № 3092/2015г. на 1-во гр.отд. на ВКС ; Определение № 460/22.07. 2015г. по ч.
гр. д. № 3616/2015г. на 3-то гр.отд. на ВКС ; Определение № 203/29.02. 2016г. по т. д. № 1911/2015г. на 1-во т.отд. на ВКС ;)
Какво се приема в посочената съдебна практика?
1
1/ Приема се ,че производството по чл. 51 от ЗН по своята правна природа е охранително производство и по
отношение на него се прилагат правилата на охранителното производство- чл.530 и сл. от ГПК .
Приложимостта на правилата на исковото производство е уредена в текста на чл. 540 от ГПК. Поради
едностранния характер на охранителното производство при разглеждането на молбата не се прилага
разпоредбата на чл.131 от ГПК за размяна на книжата. Не се прилага и разпоредбата на чл. 140 от ГПК за
подготовка на делото в закрито съдебно заседание.
2/ При първата хипотеза на чл. 51 от ЗН ( какъвто е настоящия казус ) съдът следва да призове лицата, които имат
право да наследяват, като им определи срок да заявят дали приемат наследството или се оказват от него .
Производството по чл. 51 ал. 1 от ГПК приключва с постановяване на решение , което е с характер на
определение(чл. 538 ал.2 от ГПК ). Решението е в зависимост от изразената воля на наследника . Ако в дадения му
срок наследника се яви и заяви , че приема или се отказва от наследството това се отразява в мотивите на решението , а в
диспозитива се постановява вписване на изявлението на наследника по реда на чл. 49 ал.1 от ЗН. Ако в дадения срок наследника не
се яви и не отговори с решението се постановява ,че наследника губи правото да приеме наследството( чл.51 ал. 2 от ЗН).
3/ Решението на съда подлежи на обжалване по реда на обжалване на определенията( чл. 538 ал.2 изречение
последно от ГПК ).
4/ Приемането или отказа от наследството представляват едностранни и неотменими волеизявления, които
имат строго личен характер и зависят изцяло от личната преценка на призования към наследяване . Волята на
наследника трябва да бъде изразена лично и самостоятелно . По тази причина в производството по чл. 51 от ЗН
се изключва приложението на предвидените в ГПК фикции по чл. 40 и чл. 41 от ГПК . Неприложимо е и
призоваването по чл.47 от ГПК чрез залепване на уведомление или това по чл. 48 от ГПК чрез „Държавен
вестник „ , което предполага назначаването на особен представител. Особеният представител не би могъл да
изрази воля от името на наследника, тъй като това зависи изцяло от личната преценка на призования
наследник и се отразява в неговата имуществена сфера.
Според текста на чл. 51 ал. 1 от ГПК производството може да бъде иницирано по молба на всяко
„заинтересувано лице „. Според горепосочената съдебна практика,“заинтересувано лице „ по смисъла на закона
може да бъде:
друг наследник от същия ред на наследяване ,който има интерес да принуди наследника да заяви дали
приема наследството или се отказва от него , тъй като отказа би увеуличил неговия дял ;
кредитор на наследодателя ;
В конкретния казус молбата по чл. 51 от ЗН е подадена от Банката в качеството й на“кредитор „ на
наследодателя Л.П.Г. по договор за кредит за текущо потребление/заем / в размер на 6600лв. След подаване на
молбата с Разпореждане № 299/ 09. 01. 2020г. и с протоколно определение от 10. 03. 2020г. районния съд е
указал на молителя да представи препис от договора за кредит за текущо потребление, в подкрепа на твърдението
си ,че има правен интерес от инициране но производство по чл. 51 от ЗН и качеството на „заинтересувано лице „ .
Въпреки дадените указания доказателства не са представени . При това положение съвсем правилно районния
съд е приел ,че молителя няма правен интерес от инициране на производство по чл. 51от ЗН ,както и няма
качеството на „заинтересувано лице“ по смисъла на чл. 51 ал. 1 от ЗН.
Ще следва решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Независимо от крайния изход на повдигнатия правен спор, въззивната инстанция е длъжна да отбележи ,че
районния съд е процедирал неправилно по отношение на ответницата АДР. Н. ГР. , съпруга на
кредитополучателя Л.П.Г..
Призовките ,които са изпращани до тази страна са върнати в цялост с отбелязване ,че лицето живее и работи в
чужбина . При тези данни районния съд е разпоредил страната да бъде призована по реда на чл. 47 от ГПК , чрез
залепване на уведомление. Това процесуално действие на районния съд е неправилно ,тъй като, както бе
посочено по-горе в производството по чл. 51 от ЗН се изключва приложението на предвидените в ГПК фикции по
чл. 40 и чл. 41 от ГПК ,неприложимо е призоваването по чл.47 от ГПК чрез залепване на уведомление или по чл.
48 от ГПК чрез „Държавен вестник „ , което предполага назначаването на особен представител, което е
недопустимо в това производство . След като страната не е намерена на посочения от молителя адрес,
районния съд е следвало да остави без разглеждане молбата по чл. 51 от ЗН по отношение на този наследник и
2
да прекрати производството по делото в тази част,а не да отхвърля молбата ,като неоснователна . Това
процесуално нарушение не се отразява обаче на правилността на крайния съдебен акт , тъй като правните
последици и в двата случая са едни и същи , а именно неоснователност на молбата по чл. 51 от ЗН.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 806/30. 07. 2020г. на районен съд Пазарджик ( с характер на определение) ,
постановено по гр. д. № 3911/2018г. по описа на същия съд.
На основание чл. 274 ал. 1 от ГПК определението на въззивната инстанция не подлежи на касационно
обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3