№ 766
гр. П., 16.05.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело
№ 20235220100203 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:25 часа се явиха:
Ищцата И. А. Е. - редовно призована чрез процесуалния си
представител, се явява лично и с адв. В. Ц. С. от АК-Пловдив - надлежно
упълномощен с ИМ.
Ответното дружество „Г. Г.“ ООД - редовно призовано чрез
процесуалния си представител, не изпраща законов представител.
Представлява се от адв. А. С. от САК - надлежно упълномощен с ОИМ.
Вещото лице Б. З. Г. – редовно призован, не се явява.
АДВ. Ц.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. С.: Поддържам ИМ. Оспорвам писмения отговор. Във връзка с
направеното от ответника искане за допускане на един свидетел, по което
съдът не се е произнесъл, правя и аз доказателствено искане за допускане на
1
един свидетел. Моля да ни се допусне един свидетел за обстоятелствата, за
които е поискан свидетелят от ответника, но в обратния смисъл.
АДВ. С.: Поддържам подадения писмен отговор. Оспорвам ИМ.
Поддържаме направените искания. Освен приетите писмени доказателства,
приложени с ОИМ, държим и на направеното от нас доказателствено искане
за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане от наша
страна. Правя оспорване за допускането на един свидетел на ищцата като
несвоевременно и неоснователно.
СЪДЪТ докладва делото:
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. А. Е., с
ЕГН **********, с адрес с. Г., общ. П., ул. „***“ №1 чрез пълномощник – адв.
В. С. от АК П., съдебен адрес гр. П., ул. „Й. Г.“ №39 против „Г. Г.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Л., общ. Л., обл. В. Т., ул.
„В. Л.“ №164, представлявано от М. В. Р. и С. В. В., с искане съдът да
постанови решение, по силата на което да обяви за недействителна поради
заобикаляне на закона клаузата за срок за изпитване в полза на работодателя
в допълнително споразумение от 30.11.2022 г., сключено между страните; за
признаване на извършено уволнение със Заповед № 1151/10.01.2023 г.,
връчена на ищцата на 10.01.2023 г. за незаконно и неговата отмяна; за
възстановяване на предходно заемана длъжност „мениджър екип“ в отдел
Мениджмънт при ответното дружество.
Обстоятелства, на които ищецът основава претендираното право и
предявения иск:
Ищцата твърди, че е сключила с ответното дружество трудов договор
№ 884 от 29.06.2018 г. на основание чл. 70, ал. 1 във връзка с чл. 67, ал. 1 от
КТ и е била назначена на длъжността „продавач“ с месторабота в павилион за
бързо хранене Г. - 069 с. Г., Автомагистрала Тракия - Север. Трудовият
договор бил сключен с шест месечен срок за изпитване в полза на
работодателя, след което договорът се е трансформирал в безсрочен такъв.
Впоследствие се сочи, че с допълнително споразумение от 29.05.2019 г.
ищцата била преназначена на длъжност „специалист с контролни функции“ в
павилион за бързо хранене Г.-070 с. Г., Автомагистрала Тракия - Юг.
С допълнително споразумение от 29.11.2021 г. била преназначена на
2
длъжност „регионален мениджър“ в отдел Мениджмънт при ответното
дружество, а с допълнително споразумение от 30.11.2022 г. била
преназначена на длъжност „мениджър екип“ в отдел Мениджмънт при
ответното дружество. Твърди се, че със заповед № 1151/10.01.2023 г., считано
от 11.01.2023 г., трудовото правоотношение между страните било прекратено
без предизвестие от работодателя на основание чл. 71, ал. 1 от КТ.
Счита, че в случая чрез привидно позволени действия ответното
дружество е целяло и постигнало забранен от закона резултат, тъй като
същото в качеството на работодател на ищцата е знаело, че ищцата е годна да
изпълнява „новата“ длъжност поради факта, че регионалният мениджър
отговаря за целия регион, т.е. за неколкократно повече обекти, докато
мениджър екип отговаря само за два обекта – една малка част от обектите, за
които отговарял регионалният мениджър. Посочва, че това е и разликата в
длъжностните характеристики на „регионален мениджър“ и „мениджър екип“
- мениджър екип отговаря за определени обекти, докато регионалният
мениджър отговаря за всички обекти в региона.
В тази връзка сочи, че в нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ работодателят е
действал недобросъвестно при сключване на допълнителното споразумение
от 30.11.2022 г., като е включил клауза за срок за изпитване с цел да прекрати
ТПО на ищцата. Заявява, че клаузата от трудовия договор за определяне на
„срок за изпитване“ е недействителна поради заобикаляне на закона, когато с
нея не се цели проверка на годността на работника или служителя за
изпълняваната работа и в този случай прекратяването на трудовия договор на
основание чл. 71 КТ е незаконно поради злоупотреба с право в нарушение на
чл. 8, ал. 1 КТ. Заобикаляне на закона е налице, когато с правомерни средства
се постига забранен резултат, а злоупотребата с право представлява
упражняване на субективното право с цел да се увреди друго лице. Цитира
съдебна практика. Претендира разноски.
Правна квалификация:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правни
основания чл. 74, ал. 4 вр. 1 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
Обстоятелства, на които ответникът основава възраженията си:
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „Г. Г.“
ООД чрез пълномощници – адв. С. Д.-А. и адв. Й. Ч. депозира отговор на
3
исковата молба. Счита предявените искове за допустими, но неоснователни.
Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен валиден
трудов договор №884 от 29.06.2018 г., по силата на който ищцата е била
назначена да изпълнява длъжността „Продавач, павилион“. Не оспорва, че
между страните са сключвани няколко допълнителни споразумения, като с
Допълнително споразумение от 29.05.2019 г. ищцата е била преназначена на
длъжност „Регионален мениджър“.
Посочва, че в резултат на незадоволителното представяне от страна на
ищцата при изпълнението на функциите, присъщи за длъжността „Регионален
мениджър“, страните подписали Допълнително споразумение от 30.11.2022 г.
за промяна от длъжност „Регионален мениджър“ към „Мениджър екип“, като
при изпълнение на новата си длъжност ищцата е следвало да отговаря за два
павилиона за бързо хранене, а именно - Г.-069, с. Г., Автомагистрала Тракия
Север и Г.-070, с. Г., Автомагистрала Тракия Юг. Сочи, че при подписване на
Допълнителното споразумение от 30.11.2022 г. със знанието, без
противопоставянето и със съгласието на ищцата, е уговорен срок за изпитване
по чл. 71, ал. 1 от КТ, доколкото функциите за изпълнение на двете
длъжности били коренно различни.
Сочи, че при постигнато съгласие за промяна на длъжността отпадала
забраната на чл. 70, ал. 5 от КТ, че за една и съща работа с един и същ
работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок
за изпитване може да се сключва само веднъж. В новия трудов договор или с
допълнително споразумение можело отново да се включи клауза по чл. 70, ал.
1 от КТ, с която да се уговори срок на изпитване до 6 месеца. Клаузата за
определяне срок за изпитване била част от сключеното между страните
допълнително споразумение, именно поради желанието на работодателя да
провери и да се убеди в притежаваните от служителката качества,
необходими за извършване на дейностите, включени в изпълнението на
новата й длъжност „мениджър екип“. Твърди, че допълнителното
споразумение и предвидената в него клауза за определяне на срок за
изпитване на ищцата при назначаването й на длъжността „мениджър екип“ са
напълно законосъобразни и ответното дружество действало напълно
добросъвестно и при спазване на законовите си права и задължения, тъй като
новата длъжност на ищцата включва изпълняването на различни трудови
4
функции от предходната - „регионален мениджър“.
Счита, че идентичността на трудовите функции се преценявала с оглед
естеството на възложената от работодателя работа като от значение е
трудовата функция в съществените й права и задължения. Извод за
идентичност не можел да се направи само от наименованието на длъжността
или от сравнение измежду трудовите задължения, записани в длъжностна
характеристика. При преценката дали работата е една и съща значимото
различие следвало да се търси в съществените права и задължения на
трудовата функция, изпълнявана от работника, на първоначално
изпълняваната длъжност и тази, на която впоследствие е бил преназначен.
В случая съпоставяните длъжностни характеристики са съответно за
длъжности „регионален мениджър“ и „мениджър екип“ и можело да се
заключи еднозначно, че същите предполагали съществени разлики в правата
и задълженията на трудовите функции, изпълнявани от служителя на всяка от
тях. Основните задължения на „регионален мениджър“ били свързани с
менажиране и управление на обекти на ответното дружество в даден регион
от страната съгласно вътрешното разпределение в дружеството, като в
изпълнението на длъжността се включват дейности по изграждане и
поддържане престижа на фирмата и продуктите, които предлага; познаване в
детайли и анализиране състоянието на пазара и активна работа за изпълнение
на търговските цели на фирмата. За основните задължения за тази длъжност
било отбелязано, че усилията и трудовата сила на работника трябва да бъдат
насочени към координиране дейността на фирмата в обектите в региона.
Основните отговорности в длъжностната характеристика, връчена на ищцата,
също отразявали спецификата на длъжността, която е пряко свързана с
поемане на отговорности във връзка с всички павилиони за бързо хранене на
работодателя в региона. В тази връзка можело да се направи заключение, че
изпълнението на функциите, съдържащи се в длъжността „регионален
мениджър“ изискват да се извършва управленска дейност, свързана с
координиране работата на обектите в региона и менажиране на обектите и
резултатите от тях в цялост.
Поради отчетени ниски резултати и несправяне с длъжността като
„регионален мениджър“ след около година работа на тази длъжност,
ответното дружество преназначило ищцата на длъжност „мениджър екип“.
5
Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „мениджър екип“
същата включвала дейности по контрол и координиране работата на
служителите от два конкретно определени павилиона за бързо хранене - Г.-
069, с. Г., Автомагистрала Тракия Север и Г.-070, с. Г., Автомагистрала
Тракия Юг. Основните задължения към длъжността били пряко свързани с
координиране работата на служителите в двата горепосочени павилиона, като
те се изразявали във възлагане и проверка на работата; определяне на
работните графици; участие в разрешаването на работни проблеми и
оценъчна дейност по отношение на служителите в тези обекти на фирмата.
Твърди се, основните отговорности за длъжността „мениджър екип“ се
различавали съществено от функциите, присъщи за длъжността „регионален
мениджър“. Изпълняваните функции за дейността на „мениджър екип“ били
свързани с контрол на персонала на два изрично посочени обекта, а не
контрол и координиране работата на всички обекти в определен регион.
Именно предвид съществените различия при изпълнението на двете
длъжности, се сочи, че за работодателя е възникнало правото да уговори
изпитателен срок за заемане на новата длъжност „мениджър екип“ - за да се
увери, че служителката притежава необходимите качества и умения за
заемане на позицията. Допълва, че това с още голяма сила важи при
положение, че работодателят е имал знанието за предходното несправяне от
страна на ищцата със задълженията за заеманата позиция „регионален
мениджър“.
Във връзка с гореизложеното се оспорва твърдението на ищцата, че
вече е имало знание от страна на работодателя за уменията и годността й да
изпълнява новата длъжност. Сочи се, че длъжностите „регионален мениджър“
и „мениджър екип“ освен различни наименования, различни задължения,
изложени в длъжностните си характеристики, поставят и напълно различни
изисквания във функциите й качествата, необходими за заемане на
длъжността от съответните служители. Съществените функционални
различия между двете длъжности доказвали, че служителката е била
преназначена на коренно различна длъжност с коренно различни функции от
тези на длъжността, която тя преди преназначаването не е изпълнявала и
поради това работодателят имал законното право да включи срок за
изпитване в допълнителното споразумение към договора, сключено на
30.11.2022 г.
6
Твърди се, че двете длъжности, заемани от ищцата не само нямали
идентични трудови задължения и отговорности, но и за заемането им се
изисквали различни и специфични умения, знания и опит. В случая ищцата
заемала не само две различни длъжности като наименование, но и съобразно
описаните функции в длъжностните им характеристики същите не са имали
дори и идентични трудови задължения и отговорности. За заемане на
позицията „регионален мениджър“ се изисквали качества за координиране на
множество обекти, на ниво регион, а не контрол на работата на персонала в
определени единични обекти.
Предвид изложеното се счита, че ответното дружество не е нарушило
разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от КТ, както и разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от КТ,
поради което включването на клаузата за срок на изпитване в допълнително
споразумение с ищцата е действителна и не представлява заобикаляне на
закона.
По отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ:
Посочва, че сключеният между страните трудов договор № 884 от
29.06.2018 г. е прекратен със Заповед № 1151 от 10.01.2023 г. на основание
чл. 71, ал. I от КТ, който срок е уговорен в подписаното между страните
допълнително споразумение от 30.11.2022 г., в рамките на изпитателния срок
и поради липсата на качества и умения от страна на ищцата за изпълняване на
длъжността „мениджър екип“. Съобразно изложените аргументи относно
същностните характеристики на двете длъжности се твърди, че уговорената
между страните клауза за срок на изпитване в процесното допълнително
споразумение е действителна и не представлява заобикаляне на закона,
поради което работодателят е имал правната възможност да прекрати
договора с ищцата в срока за изпитване на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, като
същият не е бил длъжен да мотивира заповедта си. Цитира съдебна практика.
Счита прекратяването на трудовото правоотношение между страните за
законосъобразно, като поради това няма основание и ищцата да бъде
възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност „мениджър
екип“.
Претендира разноски.
Доказателствени искания:
Съдът се е произнесъл по част от доказателствени искания на страните с
7
Определение № 632 от 15.03.2023 г., като е допуснал изслушването на СТЕ,
която не е поискана от нито една от страните и е неотносима към предмета на
делото, поради което в тази част определението ще следва да се отмени.
С цитирано определение съдът не се е произнесъл по искането за
допускане на свидетел на ответната страна, което доказателствено искане
настоящият състав намира за относимо и допустимо.
Направеното от процесуалния представител на ищцата доказателствено
искане за допускане на един свидетел при режим на довеждане като
допустимо и относимо, и с оглед равнопоставеност на страните в процеса,
също следва да се уважи.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 632 от 15.03.2023 г. в частта, с която е
допусната СТЕ по делото.
ДОПУСКА един свидетел при режим на довеждане от ответната страна.
ДОПУСКА един свидетел при режим на довеждане от ищцовата страна.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК съдът следва да укаже на
страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения,
както и връзките между тези факти
Безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е, че между
страните е сключен валиден трудов договор № 884 от 29.06.2018 г., по силата
на който ищцата е била назначена длъжността „Продавач, павилион“; че
между страните са сключени допълнително споразумение от 29.11.2021 г., с
която ищцата била преназначена на длъжност „регионален мениджър“ в отдел
Мениджмънт и допълнително споразумение от 30.11.2022 г., с който ищцата
била преназначена на длъжност „мениджър екип“ в отдел Мениджмънт; че
със заповед № 1151/10.01.2023 г. трудовото правоотношение между страните
е прекратено без предизвестие от работодателя на основание чл. 71, ал. 1 от
КТ.
УКАЗВА на ищцата, че следва да докаже наличието на трудово
правоотношение за посочената от нея длъжност, прекратено на твърдяното
8
основание, както и твърдението си, че клаузата за срок за изпитване в
допълнителното споразумение от 30.11.2022 г. е включена единствено с цел
да се прекрати трудовото правоотношение без предизвестие от работодателя
УКАЗВА на ответника, че следва да докаже законосъобразността на
уволнението, вкл. че са отчетени ниски резултати и несправяне с изпълнение
на функциите на длъжността „регионален мениджър“
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да се напътят страните към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
АДВ. С.: Нямам възражения по доклада. Моля само да включите към
него като безспорно и ненуждаещо се от доказване сключеното допълнително
споразумение между страните от 29.05.2019 г., тъй като същото е час от
трудовото й досие.
АДВ. С.: Моля да ми се предостави срок да взема становище по
приемането на доклада. Моля също да ми се предостави препис от протокола
на следния електронен адрес, а именно: ***********@*******.***
С оглед изявлението на адв. С., че му е необходим срок, за да изрази
становище по доклада на делото, а и предвид, че делото ще се отлага за
събиране на допуснатите доказателства, то докладът по делото не следва да
бъде обявен за окончателен в днешното съдебно заседание.
Предвид горното и за събиране на допуснатите доказателства, то
същото следва да се отложи и насрочи за друга дата.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 22.06.2023 г.
АДВ. С.: Имам дело от 10 часа в София на тази дата.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 15.06.2023 г. от 13:15 часа, за която
дата и час ищцата – уведомена лично от днес, ответното дружество –
уведомено чрез процесуалния си представител.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 10:46 часа.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9
Секретар: _______________________
10