№ 1430
гр. София, 27.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20221000500874 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 266918/13.12.2021 г., постановено по гр.д. № 12246/2020 г. по
описа на СГС, ГО, 18-ти състав, на основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ,
Гаранционен фонд е осъден да заплати на М. М. Т., Б. М. Т. и П. М. Т., чрез тяхната
майка и законен представител М. В. Т., сумите от по 5 000 лева на всеки от тях,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба С. С. Т.,
починала при ПТП, настъпило на 03.01.2018 г., ведно с лихвата за забава върху
главниците считано от 30.09.2020 г. до окончателното плащане, като за разликата до
пълния размер на претенциите от по 26 000 лв., исковете са отхвърлени като
неоснователни.
Недоволен от решението е Гаранционен фонд. В жалбата се сочи, че неправилно
първоинстанционният съд е уважил исковите претенции, макар в производството да не
е установена изключителна близост между починалата и внуците и, надхвърляща по
интензитет и времетраене тази на нормално присъщите на съответната родствена
връзка отношения. Моли решението да бъде отменено и исковите претенции -
отхвърлени. Алтернативно моли присъдените обезщетения да бъдат значително
занижени.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, ответната страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли решението да бъде потвърдено.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с валидна и допустима
жалба, атакуваща валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне
относно правилността на решението с оглед доводите за неправилност, разгърнати във
въззивната жалба.
В производството пред САС не са събирани нови доказателства.
Въз основа твърденията на страните и събрания в първоинстанционното
1
производство доказателствен материал, в рамките на очертания предмет на
проверка, САС прави следните изводи:
Пред Софийски Градски съд са предявени искове с правно основание чл. 432,
ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от М. М. Т., Б. М. Т. и П. М. Т., чрез тяхната майка и законен
представител М. В. Т., против Гаранционен фонд за присъждане на обезщетения в
размер на по 26 000 лв. на всеки от тях, представляващи неимуществени вреди от
смъртта на тяхната баба С. С. Т., починала при ПТП, настъпило на 03.01.2018 г., ведно
със законната лихва върху сумите от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане.
От данните по делото е видно, че ищците са сезирали ответника с молби-
претенции за изплащане на обезщетения и той е определил сумите от по 3 500 лева на
всеки от тях, обезщетение за неимуществени вреди.
Пред въззивната инстанция не се спори, че на 03.01.2018г., в гр.София, около
18:30 часа, лек автомобил с неизвестна марка и регистрационен номер, управляван от
неизвестен водач, при движение по ул. Околовръстен път от бул. Европа към
автомагистрала Люлин, в района на № 667, реализирал ПТП с пресичащата пътното
платно пешеходка С. С. Т., която починала. Не се спори, че виновен за настъпване на
произшествието е водачът, напуснал местопроизшествието, който е ударил
пешеходката. Пред настоящата инстанция не е спорно, а това се установява и от
приетата по делото САТЕ, че пострадалата, за да предотврати произшествието не е
следвало да предприема пресичането на пътното платно на ул. Околовръстен път в
тъмната част на денонощието.
Несъмнено ищците са родственици – внуци на починалата.
За претърпените от тях неимуществени вреди и връзката им с починалата са
събрани гласни доказателства пред първата инстанция.
В производството пред САС въззивникът – ответник поддържа становище за
неоснователност на исковете, евентуално занижаване на определения размер на
обезщетение за неимуществени вреди.
Този състав на САС намира възражението на въззивника за основателно.
В задължителната съдебна практика, обективирана в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, е прието, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени
вреди. При изясняване смисъла, вложен в понятието "особено близка връзка", в
мотивите на тълкувателния акт е изтъкнато, че: В традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и
внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг; Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост;
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези случаи за получаването на
обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е
необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е
понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание
да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и №
5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-
2
близките на починалия.
Тези съображения налагат категоричния извод, че обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на
лицата, очертан в ППВС № 4/61 г. и № 5/69 г., се присъжда само по изключение, при
кумулативното наличие на две предпоставки – да е създадена особено близка връзка
между починалия и претендиращия обезщетението и претърпените от ищеца
неимуществени вреди да надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално
присъщи за съответната връзка.
Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия
обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е
привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да
претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от
25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд.
Обжалваното решение е постановено в отклонение от задължителната съдебна
практика.
Фактите, установени от показанията на разпитаната по делото свидетелка М. И.
– че отношенията между ищците и починалата им баба са били много близки, че тя се
е грижела за тях, поради това, че майка им не се е прибирала, че между тях е
съществувала особено силна връзка и че поради това внуците са понесли морални
болки и страдания, по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения,
сочат на голяма привързаност и уважение между ищците и починалата, на сърдечност
и топлота в отношенията между тях. Подобни отношения, обаче, не могат да се
преценят като изключителни и нетипични за българския бит и душевност. Точно
обратното. Това, че тя се е грижила в голяма степен за тях, поради неустановеното
отсъствие на родителите на ищците, не е основание да се приеме, че е налице
изключително силна връзка. Освен това, не се установява и втората задължителна
предпоставка – страданията на ищците да са значително по-големи от тези, които би
изпитал всеки човек при загуба на обичан близък роднина.
В производството и пред въззивната инстанция не се доказа от ищците, че
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността им с починалата е била
толкова силна, че те търпят от смъртта морални болки и страдания над обичайните
/нормално присъщите/ за съответната родствена връзка и от гледна точка на
справедливостта да обосноват в достатъчна степен основание да се направи
изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи само на най-
близките на починалия. Не бе установено връзката да е изключителна, изпълнена с
особено силен емоционален и духовен заряд, а не да е типична за традиционните за
българското общество отношения между баби/дядовци и внуци, с характерната за тези
отношения взаимна обич, привързаност, уважение, подкрепа и т. н. В случая не са
установени такива обстоятелства, които да обосновават изключението от
разрешението, залегнало в ППВС № 4/196 г. и ППВС № 5/1969 г., като са приложени
разясненията и изводите, дадени с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д.
№ 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
Поради това, че изводите на двете инстанции не съвпадат, обжалваното решение
следва да се отмени изцяло, а исковете в уважената им част да се отхвърлят като
неоснователни.
Решението в неговата необжалвана част е влязло в сила.
С оглед изхода на спора на въззиваемия се следват разноски за въззивната
инстанция в размер на 100 лева, юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №266918/13.12.2021 г., постановено по гр.д.№12246/2020 г.
по описа на СГС, ГО, 18-ти състав, с което на основание чл. 558, ал.5, вр. чл.557, ал.1,
т.1 от КЗ, Гаранционен фонд е осъден да заплати на М. М. Т., Б. М. Т. и П. М. Т., чрез
тяхната майка и законен представител М. В. Т., суми от по 5 000 лева, обезщетения за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба С. С. Т., починала след
ПТП, настъпило на 03.01.2018 г., ведно с лихвата за забава върху главниците считано
от 30.09.2020 г. до окончателното плащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 558, ал.5, вр. чл.557,
ал.1, т.1 от КЗ от М. М. Т., Б. М. Т. и П. М. Т., чрез тяхната майка и законен
представител М. В. Т., против Гаранционен фонд, за заплащане на сумите от по 5 000
лева на всеки от тях, обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от
смъртта на тяхната баба С. С. Т., починала при ПТП, настъпило на 03.01.2018 г., ведно
с лихвата за забава върху главниците считано от 30.09.2020 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА М. М. Т., с ЕГН:**********, Б. М. Т., с ЕГН:********** и П. М. Т., с
ЕГН:********** чрез тяхната майка и законен представител М. В. Т., с ЕГН:
**********, с адрес: гр.***, ул.“***“, №**, да заплатят на основание чл. 78, ал.3 и ал.8
ГПК на Гаранционен фонд, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, сумата от 100 лева, юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4