№ 16633
гр. София, 09.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20231110145251 по описа за 2023 година
Ищецът Г. Х. Т. е подала искова молба срещу „СОФИЙСКА ВОДА“ АД
за установяване недължимостта на сумата в размер н а 214,10 лева,
представляваща цена за ВиК услуги за периодите от 13.11.2019 г. до
31.12.2019 г. и от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. по фактура №
**********/19.05.2023 г. за имот, находящ се в гр. София, район „Овча
Купел“, кв. „Овча купел“, ул. „Народио хоро“, № 11, ет. 5, кл. № **********,
договорна сметка **********.
Ищецът твърди, че според ответното дружество за откритата за
горепосочения имот партида се дължали суми за предоставени на последния
ВиК услуги. Излагат се твърдения, че процесната сума е отразена във фактура
№ **********/19.05.2023 г. („Фактурата“). Посоча, че стойността на
фактурата е в общ размер от 683,64 лева, като същата включва периоди на
фактуриране по - дълги от три години, а именно 13.11.2019 г. - 31.12.2019 г.;
01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. и 01.01 2021 г. - 08.05.2023 г. Начислените суми
били следните: за период 13.11.2019 г. - 31.12.2019 г. била дължима обща сума
19,37 лева без ДДС, съответно 23,24 лева с ДДС за консумация на вода за 9
куб.м., изчислена на база съгласно Фактурата; за период 01.01.2020 г. -
31.12.2020 г. била дължима обща сума 159,05 лева без ДДС, съответно 190,86
лева с ДДС за консумация на вода за 69 куб.м., изчислена на база съгласно
1
Фактурата; за период 01.01.2021 г. - 08.05.2023 г. била дължима обща сума
397,49 лева без ДДС, съответно 476,99 лева с ДДС за консумация на вода за
162,51 куб.м., изчислена на реален отчет съгласно Фактурата. Навеждат се
твърдения, че ищцата по електронен път подала молба, подписана с
квалифициран електронен подпис, входирана по надлежния ред с получен
входящ № М - 2411 от 06.07.2023 г. В молбата се съдържало изрично
възражение за настъпила погасителна давност за задълженията, относими за
период 13.11.2019 г. - 31.12.2019 г., както и за периода 01.01.2020 г. -
05.07.2020 г. Поддържа се, че за този период исковата сума не се дължала като
погасена по давност. Посочва се, че сумите за тези периоди били изчислени не
на реален отчет, а операторът имал право да получи заплащане само на реално
доставена до потребителя питейна вода. Направено е искане за приемане за
установено, че сочените суми са недължими. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е
депозирала отговор. В отговора е посочено, че не се оспорва иска и прави
искане за постановяване на решение при признание на иска. Излагат се
съображения за недължимост на разноски в настоящото производство от
ответника, тъй като последният не дал повод за завеждането му. Посочва се, че
дружеството не е предприемало действия по принудително събиране на
сумата. Твърди се, че било без правно значение дали кредиторът е отписал
вземането си, отчитайки го като загуба, или продължавал да го води по избран
от него начин, за да осчетоводи последващо доброволно плащане. Поддържа
се, че извънсъдебната покана за плащане, дори и съдържаща заплаха за
съдебни мерки, не била повод за предявяване на иска. Направено е възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищеца.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правна
квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че за
имот, находящ се в гр. София, район „Овча Купел “, кв. „Овча купел“, ул.
„Народно хоро“, № 11, ет. 5, кл. № **********, договорна сметка **********,
е била издадена фактура № **********/19.05.2023 г. , обхващаща и сумата в
2
размер на 214,10 лева за задължения за цена за ВиК услуги за периодите от
13.11.2019 г. до 31.12.2019 г. и от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., които са
погасени по давност, както и всички правопораждащи и правопогасяващи
юридически факти, на които ищецът се е позовал в исковата молба.
Следователно страните не спорят относно основателността на исковите
претенции по основание и размер.
Въпреки формалната липса на предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска, с оглед изявленията на ищеца и ответното
дружество, чрез пълномощниците им, които съдът цени по реда на чл. 175 от
ГПК и обявяването за безспорни на всички обстоятелства, на които ищецът
основава исковата си претенция, съдът счита за доказани и безспорни всички
елементи от фактическия състав за недължимостта на процесните суми. С
оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК,
задължаваща съда да вземе предвид при постановяване на решението си и
фактите, настъпили след предявяване на иска, съдът счита, че не са налице
спорни моменти относно основателността на ищцовата претенция в
претендирания размер, поради което същата следва да бъде уважена в цялост.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца
съдебни разноски за държавна такса и адвокатски хонорар, за заплащането на
които се представят доказателства, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК, в общ
размер от 450,00 лева. Съдът счита, че не следва да се приложи разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото ответникът не е признал исковата претенция
надлежно (за да са и налице предпоставките по чл. 237, ал. 1 от ГПК), а
именно – чрез изрично упълномощен по смисъла на чл. 34, ал. 3 от ГПК
процесуален представител, и видно от представените доказателства по делото
е дал повод за завеждане на делото, поддържайки че не може служебно да
приложи давността в писмо с изх. № И-2411/20.07.2023 г. в отговор на
изрично направено възражение в този смисъл от ищеца в молба от 05.07.2023
г. Що се отнася до възражението за прекомерност на адвокатския хонорар,
направено в отговора на исковата молба, същото е неоснователно, доколкото
претендираният хонорар е в минималния размер съгласно разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., актуална към датата на сключване на
договора за правна защита и съдейсвтие.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. Х. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „Народно хоро“ № 11, срещу
„СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 159, Бизнес Център Интерпред
Цар Борис, ет. 2 и 3, иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Г. Х. Т., ЕГН **********,
не дължи на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *********, сумата в размер на
214,10 лева, представляваща цена за ВиК услуги за периодите от 13.11.2019 г.
до 31.12.2019 г. и от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. по фактура №
**********/19.05.2023 г. за имот, находящ се в гр. София, район „Овча
Купел“, кв. „Овча купел“, ул. „Народио хоро“, № 11, ет. 5, кл. № **********,
договорна сметка **********, като погасена по давност.
ОСЪЖДА „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 159, Бизнес Център
Интерпред Цар Борис, ет. 2 и 3, да заплати на Г. Х. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „Народно хоро“ № 11, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата в размер на 450,00 лева, представляваща разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното исково производство.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4