РЕШЕНИЕ
№ 1219
гр. Варна, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110110633 по описа за 2021 година
Производството е образувано след като касационната инстанция Адм.С
Варна с решение №1007/15.07.2021г. по к.адм.д.№1222/2021г. е отменила
решение №260798/8.03.2021г. постановено от РС Варна по гр.д.
№15597/2019г.
Първоначалното производство е по жалба на Ст.Г. и П. Г. от гр.Варна
срещу Заповед №171/11.04.2019г. поправена със Заповед №226/15.05.2019г.
на Кмета на Район „Приморски”, с която е възстановено правото на
собственост на наследниците на Е. М. Г., при условията на пар.§4б, ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ върху 391кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор ** по
КККР на гр.Варна по ПНИ на м.“Св.Никола“, р-н „Приморски“, Община
Варна, целия с площ 391кв.м., при граници и съседи по КК: **.
Жалбоподателите твърдят незаконосъобразност на процесната заповед,
като сочат, че с нея са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и материалния закон, водещи до нищожността й, не са били
конституирани като заинтересована страна при издаването на обжалваната
заповед и липсва правно основание за издаването й, доколкото приемат, че
никога не са губили собствеността си върху процесната част от техния имот.
Заявяват, че не са обжалвали ПНИ, той като имота не бил разделян на части.
Твърдят, че не са били уведомявани за отделяне от техния имот на части и
съответно за образуването на имот №1521. Настоява за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателите чрез процесуалния си
1
представител адв.Н. поддържа предявената жалба.
Ответникът Община Варна, район Приморски не се представлява в
съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Заинтересованите страни чрез процесуалния си представител са
изразили становище за неоснователност на жалбата. Сочат, че обжалваната
заповед е издадена при условията на обвързана компетентност и е
законосъобразна..
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Съгласно представените по делото доказателства с нотариален акт
№158, т.V д.1133/1953г. К. И. Г.а купува 2780кв.м от лозе, находящо се в
курортно предградие „Лозята", представляващо дворище ****в кв.121,
включени в парцел III кв.121 при граници: шосе, съпругът Я. /Е./ М., снахата
В. Р. М.а, С. Т. и път. От този имот с Решение 4046/30.12.1988 на ОбНС -
Варна са одържавени 1580кв.м., от които впоследствие са образувани два
нови имоти с квадратура 700 и 880кв.м., предоставени по силата на ПМС
№26/1987 за ползване съответно на Т. Ш. и Г. П. /с вписано право на ползване
по 600кв.м., а реално въведени във владение върху горните квадратури/.
Установява се, че с нотариален акт №108, т.11, рег.1492, д.275/1937 Я.
/Е./ М. Г. купува 1500кв.м. от лозе -хавра, в местност „Ваялар" /впоследствие
„Траката"/ при граници: А.М., В.С. и К. Е.. От този имот, видно от нотариален
акт №148 т.Х1 д.1133/1966 е извършена замяна на 800кв.м. Установява се, че
с Решение №4046/30.12.1988 на ОбНС - Варна са одържавени останалите
700кв.м. и само 400кв.м. от които са предоставени на ползвателя Динко
Чуров.
Със същото Решение 4046/30.12.1988 ОбС от остатъците на двата имота
на съпрузите е образуван нов имот в който Е. /Я./ участва с 300кв.м.
/източната част/, а съпругата му К. с 900кв.м. /западната част от
новообразувания, в която се намира и построената вила/ нови граници, с обща
площ 1200кв.м.
По отношение на този имот не са налице отчуждителни мероприятия.
От приложената към Решение 4046/30.12.1988 ОбС скица се установява,
че новообразуваният имот с площ от 1200кв.м. представлява дял I /юг/ и е
записан на К. И.Г.а, а отчуждените части съставляват три нови имота, с
вписани ползватели, както следва: дял II – Т.Ш. /север/, дял III – Г.П.
/североизток/ и дял IV - наследници на Ч. /югоизток/.
От приложените доказателства се установява, че в резултат на
извършеното отчуждаване и трансформиране, след образуване на четири нови
имота, семейство Е. и К. Г.и остава собственик в СИО на ПИ с площ
1200кв.м., с лице 21,20м към съществуващия път между О.Т 495 и 496, при
граници: от изток наследниците на ползвателя Д. Ч., от юг път, от запад В.
2
М.а, от северозапад Д. Б., от север ползвателя Т. Ш. и от североизток
ползвателя Г. П..
Установява се, че с нотариален акт №23, т.VI, д.1781 от 17.04.1990г.
двамата съпрузи Е. и К. Г.и продават срещу задължение за издръжка и
гледане на СТ. Н. Г. и П. Н. Г., на всеки от тях по 600кв.м. от собствения си и
неотчуждаван имот с обща площ от 1200кв.м., образуван след разделянето и
отчуждаването на други части с Решение 4046/30.12.1988 ОбС-Варна.
През 1991г. по силата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ съпрузите Г.и подават
молба за възстановяване правото на собственост, но само на отчуждените
части от бившите им два самостоятелни имота, описани по-горе, които
общинската Поземлена комисия възстановява с решения от 1992г. с един и
същ протокол №14/08.10.1992, но с различни номера на преписките. В
решенията е записано, че възстановяването е по реда на чл.18, б.ж от
ППЗСПЗЗ, т.е имотите са възстановими в стари реални граници.
С решения №2312/15.01.1996г. по дело №2856/1994г. и №2303/
14.03.1996г. по дело №2855/1994г. ВАС постановява за двама от
ползвателите, че отчуждаването е било извършено неправилно, като не е
следвало да бъде отнемана в полза на държавата никаква част от бившите
имоти на съпрузите Г.и, тъй като те никога не са попадали в територия по
параграф 4, а са били дворни места в зона за здравни и курортни нужди.
Решенията на ВАС са влезли в сила, като отчуждените с решение на ОбНС
№4046/30.12.1988г. по реда на чл.12 ЗСГ части се връщат на бившите им
собственици съпрузите Г.и, с изключение на най-източната част, за която
наследниците на ползвателя Д. Ч. се снабдяват впоследствие с нотариален
акт.
Със Заповед №18-8593-12.10.2018г. на Началника на СГКК гр.Варна е
одобрено изменение в кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Варна,
ЕКЛТТЕ 10135, общ.Варна, одобрена със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на
изп.д. на АК, състоящо се в: Заличаване от КК и КРНИ на поземлен имот с
идентификатор **: площ 765кв.м., начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10т), собственост на Я. М. Г. въз основа на документ:
Решение на ПК по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ (чл.18ис, ал.1 от ППЗСПЗЗ) за
възстановяване на право на собственост в стари реални граници № 14 от
08.10.1992г.
Със същата Заповед се създават в КК и КРНИ нови обекти, а именно:
- поземлен имот с идентификатор **: площ: 374кв.м., начин на трайно
ползване: Ниско застрояване (до 10 т), собственост на С. Р. Б. и А. Р. Б. въз
основа на документ: Нотариален акт № 82 от 05.09.20061., том LXXII, peг.
№22570, дело №17114 на Служба но вписванията гр. Варна.
- поземлен имот с идентификатор **: площ: 391кв. м., начин на трайно
ползване: Ниско застрояване (до 10т), собственост на Я. М. Г. въз основа на
документ: № 14/08.10.1992г. на Поземлена комисия гр.Варна.
3
Със Заповед №171/11.04.2019г. Кмет на Район приморски при Община
Варна, поправена със Заповед №226/15.05.2019г. на осн. §4 Б, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ нарежда да бъде възстановено правото на собственост на
наследниците на Е.М.Г. съгласно регистър от база данни „Население" (насл.
на Я. М. Г. съгласно регистър ПНИ), върху имот, представляващ имот с ид. №
1** по ПНИ на м. „Св. Никола" с площ от 391 кв.м. при граници: имоти №**
От приложения Списък на заинтересованите лица по заповедта за
възстановяване право на собственост за имот ид. № **, кад. район 2526 по
ПНИ на м.„Св.Никола", землище Виница, гр.Варна се установява, че
жалбоподателите не са били надлежно уведомени за издаването й.
От заключението на назначената по делото СТЕ, кредитирано като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че
при издаване на Заповед РД18-92/14.10.2008г. на ИК на АГКК за одобрение
на КККР имотът на жалбоподателите е бил с идентификатор **, така както е и
към настоящия момент със същата площ и граници. В кадастралния регистър
към настоящия момент няма записан собственик, а процесният имот попада в
южната част на бивш ПИ** който е съществувал при одобряването на КК.
Установява, че след запознаване с КККР, че ПИ ** попада в границите на
бившия имот 1** и по специално в южната му част, като на изготвената от
в.л. комбинирана скица, в червен цвят е показа бившия имот **, а с черен
цвят действащата към момента КК. Към настоящия момент ПИ ** не
съществува, а вместо него е образуван имот **, като му е добавена площ от
западната страна. Вещото лице установява, че съгласно действащия към
момента на издаването на Заповед 18-8593/12.10.2018г. на началника на СГКК
ОУП на гр.Варна, одобрен със Заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012г. /за ОУП
и Правила към него/ и Заповед №РД-14-2197/03.09.2012г. /за специфични
правила към ОУП/ на МРРБ процесния имот попада в „Жилищна
устройствена зона с ниско застрояване с допълнителни специфични
изисквания". Съгласно предходния ТУП на община Варна, одобрен с Решение
на ОбС-Варна №1611-5 от Протокол №32/05.1998г. имотът е попадал във
„Вилна зона със смесени функции - предимно за отдих и обитаване".
Установява, че разделянето на ПИ ** на два имота е одобрено със заповед №
18-8593-12.10.2018г. на Началника на СГКК Варна(л.50-54) и е станало по
искане на С. Р. Б., легитимиращ се като собственик на новообразувания имот
**. Съгласно тази заповед, за новообразувания имот 10135.2526.2451 е
останал същия собственик отпреди промяната, а именно Я. М. Г. с документ
за собственост „Решение №14/08.10.1992г. на ПК по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ
за възстановяване право на собственост в реални граници". След извършения
оглед и контролни измервания на място вещото лице е установило, че
процесния имот не е ограден изцяло. Има огради от северната му страна,
откъм имот **5 и от изток откъм улицата. Други вътрешни трайни граници на
ПИ ** няма и той представлява едно цяло с ПИ **
Вещото лице сочи, че тъй като имотът обективиран в н.а.
№23/17.04.1990г. не е индивидуализиран по действащия КП от 1977г., и най-
4
вероятно не е попълнен като отделен поземлен имот, е приело като меродавна
скицата приложена на л.17 от първоначалното дело, изготвена към Решение
4046/30.12.1988 ОбС-Варна за отчуждаване на части от имоти. След
графични изчисления върху КП от 1977г. и след като отчел аналитичните
данни(измерени разстояния) върху нея построил парцел I, в който е записана
К. И.Г.а, и на която се определят 1200кв.м. съгласно т.1 от Протокола
приложен на л.16 от първоначалното дело. Площта на така получения парцел
графично изчислена се получава 1283кв.м., което като се вземат предвид
методите на измерване и изчисление на площи към 1988г. и настоящия
момент е в рамките на допустимата разлика. Вещото лице е нанесло на
приложената Комбинирана скица този парцел с виолетов цвят, като се
установява, че по-голямата част от ПИ ** попада в парцел I от скицата на л.17
от първоначалното дело, но не е изцяло в него. Разликата между северната му
граница и тази по КП от 1977г. се различава с 43-44см., което е в рамките на
допустимата грешка по чл.18 от Наредбата за създаване и поддържане на
КККР, така че може да се приеме, че не се е променяла. В същото време
установява, че не е налице пълно съвпадение между северната граница на ПИ
** съвпада с част от тази на парцел I от скицата на л.17 от първоначалното
дело, тъй като разликата е между 1.27 и 1.50м, което е над допустимата
грешка по чл.18 от същата Наредба.
Вещото лице изтъква, че тъй като имотът по Нотариален акт за
покупко-продажба на имот срещу гледане и издръжка №23, том IV, дело 1781
от 17.04.1990г. не е индивидуализиран по действащия към 1990г. КП от
1977г. не може категорично да отговори дали е идентичен с имот **. В
същото време ако се приеме за меродавна скицата приложена на л.17 отново
от първоначалното дело/ към Решение 4046/30.12.1988 ОбС-Варна за
отчуждаване на части от имоти/ и че имотът описан в горния акт е идентичен
с парцел "I" от нея, то тогава той не е идентичен с ПИ ** по КК. На
изготвената от в.л. Комбинирана скица парцел "I" е показан с виолетов цвят, а
ПИ *** по КК с черен цвят.
Предвид изложената фактология, съдът от правна страна приема
следното:
От приложените към административната преписка писмени
доказателства не се установява на жалбоподателите да е връчена обжалваната
заповед поради което следва да се приеме, че разглежданата жалба е
депозирана в срок.
Спора за материални права не може да бъде предмет на изследване в
настоящото производство.
От друга страна, обаче от заключението на назначената съдебно-
техническа експертиза се установява, че жалбоподателите се легитимират
като собственици с нотариален акт за части от ПИ *** по КККР на гр.Варна и
това води на извода, че с обжалваната заповед се засят техни права, поради
което за тях е на лице интерес от обжалването.
5
Обжалваната заповед е издаден от компетентен орган, предвид нормата
на §4”к”, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и представената заповед на кмета на Община
Варна/л.20-21 от първоначалното дело/. Постановен е положителен
административен акт в изискуемата от закона писмена форма и по заявление
на собствениците с признато право на собственост. С оглед на изложеното
настоящият състав приема, че е налице действителен административен акт.
По отношение на законосъобразността на обжалваната заповед съдът
намира следното:
От уредбата на чл.28, ал.6 и ал.7 от ППЗСПЗЗ може да се направи
извод, че в полза на реституираните собственици се възстановява конкретен
имот, определен с плана за новообразуваните имоти, като са предвидени и
изисквания по отношение размера на имотите.
В същото време съдът приема за безспорно устатновено, че със Заповед
№171/11.04.2019г. на Кмет на Район Приморски при Община Варна,
поправена със Заповед №226/15.05.2019г. се засягат правата на
жалбоподателите.
Съдът приема за установено, че жалбоподателите са собственици на
годно правно основание – придобиване на собственост срещу задължение за
издръжка и гледане на по две равни части от имот с площ от 1200 м2
представляващ дял I /юг/ от приложена скица към Решение 4046/30.12.1988
ОбС, с лице 21,20м. към съществуващия път между О.Т 495 и 496, при
граници: от изток наследниците на ползвателя Д. Ч., от юг път, от запад В.
М.а, от северозапад Д. Б., от север ползвателя Т. Ш. и от североизток
ползвателя Г. П., идентичен в по-голямата си част с ПИ ** по КК и КР на
Варна. Установява се, че този имот никога не е бил предмет на отчуждаване и
съответно възстановяване на собственост, но в същото време от заключението
на вещото лице по изготвената СТЕ е видно, че част от него попада в
границите на поземлен имот с идентификатор **: площ: 765кв.м., от който
впоследствие е образуван процесния имот ПИ **, който също частично
попада в границите на ПИ ** по КК и КР на Варна.
Разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ касаят земеделски земи, които са
били отчуждени и върху тях е било учредено право на ползване.
При настоящия случай не се установява процесния ПИ ** да е бил обект
на отчуждаване, на предоставяне за ползване и съответно подлежащ на
реституиране. Не се доказва и, че той е представлявал земеделска земя.
За да бъде нередовен един административен акт, той следва да не
отговаря поне на един от следните предвидени в чл.146 от АПК критерии
1. липса на компетентност на административния орган който го е издал;
2. неспазване на установената от закона форма;
3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила;
4. противоречие с материалноправни разпоредби;
6
5. несъответствие с целта на закона.
По отношение на първия възможен порок съдът вече формира
становище, че обжалваната заповед е издадена от компетентен
административен орган в случая Кмета на район Приморски на гр.Варна, като
същият е действал при условията на чл.46 от ЗМСМА, вр. пар.4к, ал.7, от ПЗР
на ЗСПЗЗпар.4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ в рамките на своите правомощия. Що
се отнася до второто предвидено от закона основание за нередовност
неспазване на установената от закона форма, то настоящият състав приема
следното:
Заповедта от формална страна е редовна, като съдържа всички
изискуеми се от закона основни реквизити.
Установява се обаче нарушение по т.3, а именно нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като при повторното
разглеждане на спора от РС са представени копие отново от заповед
№171/11.04.2019г. на ответника, вече и заповед №226/15.05.2019г. на същия
за поправка на ОФГ допусната в предходната заповед и скица №15-239244-
19.03.2019г. от СГКК гр.Варна. Видно е обаче, че скицата съдържа записване,
че е издадена по КК и КР, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на
изп.д. на АГКК, но не съдържа изявление което да я свързва с настоящата
обжалвана заповед, което е по-малкия порок. Съставът след запознаване със
съдържанието на обжалваната заповед намира, че при издаването и в нея не е
извършено никакво отбелязване, че тя се издава със съпровождаща я скица
още по-малко за конкретна скица. При това положение е на лице основание
да се приеме, че административният орган е действал при нарушение на
разпоредбата на пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ предвиждащ изрично, че
заповедта следва да е съпроводена със скица на съответния имот.
При тези констатации се налага извода, че обжалваната заповед е
издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и като
такава е назаконосъобразна.
Заповедта обаче се явява издадена в нарушение и на материалния закон,
тъй като е издадена за имот, за който липсва установено отчуждаване и
съответно не са на лице основания за прилагане процедурите на
реституционния закон и като такава е незаконосъобразна.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени съдебно – деловодни разноски в размер на 2 725 лева, съобразно
приложения по делото списък по чл. 80 от ГПК/ л.95 от второто дело/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя по жалба вх.№РД19014665ПР–004ВН/30.09.2019г., подадена от
7
СТ. Н. Г. ЕГН********** и П. Н. Г. ЕГН********** и двамата действащи
чрез адв.П.Н. с адрес гр.Варна, ** срещу Заповед №171/11.04.2019г.
поправена със Заповед №226/15.05.2019г. на Кмета на Район „Приморски”
при Община Варна, с която е възстановено правото на собственост на
наследниците на Е. М. Г., при условията на пар.§4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ
върху 391кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор ** по КККР на гр.Варна
по ПНИ на м.“Св.Никола“, р-н „Приморски“, Община Варна, целия с площ
391 кв.м., при граници и съседи по КК: *** и ИЗПРАЩА делото като
преписка на административния орган за произнасяне по същество, при
съобразяване на задължителните указания на съда по прилагането на
материалния закон.
ОСЪЖДА Кмета на Район „Приморски” при Община Варна да заплати
на СТ. Н. Г. ЕГН********** и П. Н. Г. ЕГН********** сумата от 2 725лв.
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8