№ 596
гр. Варна, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20243110204980 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба от "АВТОТРАНС ПЕТКОВ"
ЕООД гр. Балчик, ЕИК *********, против Електронен фиш № **********,
издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който за нарушение по чл.102,
ал.2 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) и на. чл. 187а, ал. 2,т.3 вр. чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, на въззивника е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер 2500.00 лв.
Въззивникът счита оспореният ЕФ за незаконосъобразен, неправилен и
издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и моли, същият
да бъде отменен. Твърди, че за вмененото му нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП
не е предвидена възможност за издаване на ЕФ, а следва да се прилага общата
процедура на ЗАНН и да се издаде АУАН. Твърди също, че не е спазен срока
по чл.34 ЗАНН и е нарушена процедурата по установяване на нарушението и
налагане на административно наказание, както и че следвало да се приложи
чл. 28 от ЗАНН. Нямало дата на издаване на ЕФ, липсвали данни кога е
съставен същия и не съдържал реквизитите посочени в чл. 189, ал.4 ЗДвП.
Претендира присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, представлява се от адв.
А., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на процесния ЕФ като
неправилен и незаконосъобразен. Претендират се разноски.
1
Въззиваемата страна Агенция пътна инфраструктура се представлява от
юрк. Калчев, който изразява своето становище по отношение на депозираната
жалба единствено посредством писмени бележки, не се представлява от
законен или процесуален представител по време на откритото съдебно
заседание по делото. Пледира за потвърждаване на издадения ел.фиш и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На 07.03.2022 г. в 10:22 ч. с устройство №10082 - елемент от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП, намиращо се на път А-2,
км.418+126, с посока Намаляващ километър, в Община Аксаково, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, било установено /заснето/ нарушение с
ППС – влекач „МАН ТГА 18.480“, рег.№ТХ9544АН, с технически допустима
максимална маса 18000 кг, 2 броя оси, екологична категория Евро 4, в състав с
ремарке с общ брой оси 5, обща технически допустима максимална маса на
състава 40000 кг, за което изцяло не била заплатена пътна такса по чл.10, ал.1,
т.2 ЗП според категорията на ППС, тъй като за посоченото ППС нямало
валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ-декларация за преминаването.
Процесния ЕФ №**********, който бил връчен на въззивника на 02.12.2024г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и се потвърждава
от приобщените по делото писмени доказателства и допълнително
представени от АНО, приобщени по реда на чл.283 НПК, а именно:
Електронен фиш №**********, известие за доставяне, справка нарушения,
справка собственост, три броя снимки, протокол, заповед, пълномощно, писмо
с изх. №3068/18.02.2025 год. от „Интелигентни трафик системи“ АД с
приложено към него справка и др.
Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по
начина, възприет от съда.
При така възприетото от фактическа страна, съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
2
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
Фактите между страните не са спорни. Спорът е концентриран в
приложението на материалния закон от АНО.
Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл.102, ал.2
вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП вр. чл. 187а, ал.2, т.3, който предвижда наказание за
собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от
Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
Според чл.139, ал.5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.
Според чл.10, ал.1, т.2 ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разС.ие: такса за
изминато разС.ие - ТОЛ такса за пътни превозни средства по чл.10б, ал.3;
заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разС.ие между две точки от съответния път или пътен участък, като
изминатото разС.ие се изчислява въз основа на сбора на отделните тол
сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разС.ие се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разС.ие, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път
или пътен участък. Действително на процесната дата не са били предавани
данни за движението на превозно средство с рег. номер СВ4679ВН, съответно
и тол декларации, поради това, че бордовото устройство е било изключено,
поради изчерпана батерия или неправилно захранване, каквото е становището
на ТОЛ БГ.
Съгласно чл.102, ал.2 ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска
движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 ЗП, според категорията на ППС.
В чл.179, ал.3б ЗДвП е предвидена санкция за собственик на ППС от
категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на
чл.187а, според който при установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б от
ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че ППС е
управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на
ППС е юридическо лице, се налага имуществена санкция по т.3 от същата
3
алинея в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и в случая.
Съгласно чл.39, ал.4 ЗАНН, за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия
минимум по ал.2, за което се издава ЕФ. Следователно, за да бъде издаден ЕФ
за процесното нарушение по чл.179, ал. 3б ЗДП, това трябва да е предвидено в
закон.
Според настоящия съдебен състав, законодателят е предвидил в
разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП възможност за издаване на електронен
фиш само и единствено за нарушения на чл.179, ал.3 ЗДвП, но не и за
нарушения по чл.179, ал.3б ЗДвП, поради което издаденият електронен фиш за
ангажиране отговорността на нарушителя за извършеното от него
административно нарушение следва да бъде отменен само на това основание.
Безспорно е, че новата редакция на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, с
която е допълнено, че „При нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и
заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане
на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение“ е влязла в сила от 13.02.2024 г., ДВ бр. 13 от 2024 г., което
означава, че не съществува възможност за издаването на електронен фиш за
това нарушение при липса на изрична норма за това към момента на
съставянето му.
Така, съгласно разпоредбата на чл.189е, ал.1 и ал.2 ЗДвП актовете за
установяване на административни нарушения по чл.179, ал. 3 - 3в се съставят
от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 - 3б и
чл. 167а съобразно тяхната компетентност (ал. 1), като при установяване на
нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б преди съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, контролните органи уведомяват нарушителя за
възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Когато
актът за установяване на нарушението се съставя в отсъствие на нарушителя,
възможността за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на акта
(ал. 2). Посочената разпоредба постановява, че за административни нарушения
по чл.179, ал.3-3в се съставят актове за административни нарушения, както и
компетентността на органите, които ги съставят.
Възможност за съставяне на ЕФ е недопустимо да се извлече и от
разпоредбата на чл. 167а, ал. 4 ЗДвП, където е уредено изграждането и
поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и
съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179,
ал. 3 – 3в. Същото важи и за разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 ЗДвП, съгласно
която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с
административни нарушения по чл.179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от
4
връчването на акта за установяване на административно нарушение или ЕФ
представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило
нарушението, и копие от свидетелството му за управление на МПС. Нормата
на чл.187а, ал.4 ЗДвП не предвижда изрично издаването на ЕФ за нарушение
по чл.179, ал.3б ЗДвП, а тя разглежда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност за нарушения по чл.179, ал.3 – 3б, за
които са издадени ЕФ или са съставени АУАН, без да се конкретизира ЕФ и
АУАН за кое от нарушенията се отнасят.
Липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за
съставяне на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП изключва възможността
за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения. Като е издал
процесния ЕФ, административнонаказващият орган е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила.
В горния смисъл е и практиката на АССГ, обективирана например в
Решение 6782/30.05.2024г., постановено по КАНД 1427/2024г. Решение № 5561
от 17.05.2024г., постановено по КНАХД № 2845/2024 г.; Решение № 5147 от
15.05.2024 г., постановено по КНАХД № 2789/2024 г.; Решение № 3055 от
09.05.2024 г., постановено по КНАХД № 1763/2024 г. и др.
На следващо място, настоящият състав намира, че е налице
противоречие на разпоредбата на чл.179, ал.3б ЗДвП с разпоредбата на чл.9а
от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 17 юни
1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури. Предвид задължителните
постановки на новопостановеното Решение по дело №С~61/2023г., както и на
решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-501/2014 на СЕС, с
приемането на националната санкционна разпоредба на чл. 179, ал.3 б ЗДвП и
чл.187а, ал.2 т.1, т.2 и т.3 ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност,
тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер
2500 лв., респективно - не дават никаква възможност при налагането им да се
отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и
защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната
национална санкционна уредба - чл.179, ал.3б, вр. чл.187а, ал.2, т.3 ЗДвП - да
бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до
несъответстващ на правото на ЕС резултат. В ЗДвП липсва друга норма,
предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б,
ал.3 ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 ЗАНН, административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава
5
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая
административно наказание под формата на имуществена санкция, то не би
могла да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на
въззивника.
За конкретното производство по издаване на ЕФ са приложими
сроковете по чл.34 ЗАНН. С изменението на ЗДвП (ДВ бр.105 от 2018 г.) и
създаването на новите разпоредби на чл.189ж ЗДвП бе въведена възможност
за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и
ангажиране на административно-наказателна отговорност за тях по опростена
процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП - чрез издаване на ЕФ в
отсъствие на контролен орган и на нарушител. Същевременно, според т.1 от
Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело
№1/2014 г. на ОС на съдиите от Наказателна колегия на Върховен касационен
съд и ОС на съдиите от Втора колегия на Върховен административен съд,
сроковете по чл.34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява
възможността да бъдат реализирани правомощията на административно-
наказващия орган, за което съдът следи служебно. Нормата на чл.1 ЗАНН
въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон
относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и
изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва
друга специална уредба. При липса на специална правна уредба относно
сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по
ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл.1
ЗАНН, сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН са приложими и в производствата по
издаването на ЕФ. Макар законово регламентираните изисквания за форма,
съдържание и процедура за съставяне на актовете за установяване на
административни нарушения и за издаването на наказателни постановления
да са неприложими по отношение на електронните фишове за налагане на
глоба за нарушения, установени с автоматизирани технически средства или
системи, сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН следва да бъдат прилагани в
производствата по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП, доколкото ЕФ по своето правно
действие представлява акт едновременно с установителни (като АУАН) и със
6
санкционни (като НП) функции.
На първо място, предвид целената от законодателя бързина и
оперативност на производството, следва да се приеме, че ЕФ следва да се
издаде в тримесечен срок от откриване на нарушителя. След изтичане на този
срок тази възможност се преклудира, поради изтичане на определения в чл.34,
ал.1 ЗАНН давностен срок. Освен това, нормата на чл.34, ал.1 ЗАНН, която
регламентира давностни срокове, следва да се прилага еднакво за всеки.
Противното би означавало да се даде неограничено правомощие на АНО за
времево издаване на електронните фишове, в което няма правна логика. В
този смисъл, не може, нарушителите, санкционирани с ЕФ, да бъдат
третирани различно спрямо нарушителите, които са санкционирани с
наказателно постановление. Стриктното и еднакво прилагане на правилата на
административното правораздаване не предоставя възможност срокът за
образуване на АНП за едно и също административно нарушение да зависи от
начина на установяването му - физически от служител чрез съставяне на
АУАН, или по електронен път чрез издаване на ЕФ, при което в първия случай
срокът да е тримесечен, респективно - едногодишен, и пропускането му да
води до преклудиране на възможността за административно наказване на
нарушението, а във втория случая срокът да е минимум 3 години - т. е. до
момента на изтичане на давността за преследване на нарушението, което
санкционира фишът.
Приемането за ЕФ на последици, различни от установените за
наказателното постановление, би означавало различно третиране на
нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено
от това, дали то е заснето с електронната система или констатирано от
контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено,
нито е оправдано от правна гледна точка. Допълнителен аргумент в тази
насока е фактът, че ЕФ се издава в една ускорена процедура и има за цел по-
бързо реализиране на административно наказателната отговорност в
сравнение с общия случай на АУАН и НП, именно с оглед елиминирането на
човешкия фактор в това производство. Ефектът от неприлагането на нормите
на чл.34 ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за
продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията
за изключване на отговорността на нарушителя.
7
Поради изложеното и при наличната законодателна уредба следва да
се приеме, че срокът за издаване на ЕФ е този по чл.34, ал.2 ЗАНН - три
месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на
нарушението. Тук следва да се посочи, че липсва необходимостта от
посочване на физическия издател на фиша, който единствено обработва
записана информация, т. е. автоматизираността на процедурата, при която
програма сама генерира фиша игнорира необходимостта длъжностно лице да
се подписва като издател. Вярно е също така, че чл.189, ал.4 ЗДвП не
предвижда като реквизит "дата на съставяне" на фиша, а единствено
посочване датата на нарушението, но датата на издаването му е важна,
доколкото същата има значение за преценка спазването на сроковете по чл.34,
ал.1 ЗАНН. Вероятната причина за липса на реквизит "дата на издаване" в ЕФ
е предвиждането, същият да се издава в деня на установяване на нарушението,
което обаче не се прави в практиката, а няма и разпоредба в закона, от която да
се изведе такова задължение на наказващия орган. Проблемът за
приложението на чл.34 ЗАНН произтича именно от отсъствието на дата на
издаване на ЕФ в одобрения от министъра на вътрешните работи образец.
Процесният ЕФ е съставен изцяло по този образец, както и всеки друг
ЕФ. В тях няма дата, на която те са съставени. Единствената дата, която се
съдържа е датата на нарушението. В този случай, за да се прецени дали са
изтекли давностни срокове, е задължително да бъде установена датата на
издаване на ЕФ, като в случая няма изрично приложен документ, от който да е
видна датата на съставяне на процесния ЕФ. Видно от приложените писмени
доказателства е представена само датата на установяване на нарушението –
20.02.2022 г., без достоверна дата на издаване на процесния ЕФ, поради което
и разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не са спазени.
Изтичането на преклузивните срокове по ЗАНН винаги е
самостоятелно процесуално основание за отмяна на издаденото НП, респ. ЕФ,
дори, без да се обсъжда въпроса по същество, макар и в настоящия случай да
намира извършеното нарушение и неговия автор за установени, доколкото
безспорно се установява, че за регистрирания час на нарушението няма
подадена ТОЛ-декларация, предвид липсата на регистриран в системата
ползвател на процесното МПС и безспорно установения факт, че въззивникът
е негов собственик и за същото няма вписан ползвател. Така застъпеното
8
становище по никакъв начин не противоречи на приетото в Тълкувателно
решение №1 от 26.02.2014 г., постановено по тълк. дело №1/2013 г., където
преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН изобщо не са обсъждани.
Поради изложените съображения обжалвания електронен фиш следва
да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН в тежест
на ответната страна следва да бъдат възложени направените от въззивника
разноски.
Въззивникът претендира и прилага доказателства за извършени
разноски в размер 660.00 лв. за договорено и платено възнаграждение за
адвокат като съдът намира за основателно. Действително, възнаграждението е
над минимална стойност определена с Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, но защитникът се е явявал в съдебно заседание
и предвид правната и фактическа сложност на делото и процесуалната
активност на ангажирания защитник, съдът счита претендираното
възнаграждение за достоверно.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш №**********, издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура", с който за нарушение по чл.102, ал.2 от Закон за движение
по пътищата (ЗДвП) и на. чл. 187а, ал. 2,т.3 вр. чл. 179, ал.3б от ЗДвП, на
"АВТОТРАНС ПЕТКОВ" ЕООД гр. Балчик, ЕИК ********* е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер 2500.00 лв.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" ДА ЗАПЛАТИ на
"АВТОТРАНС ПЕТКОВ" ЕООД гр. Балчик, ЕИК *********, сумата 660.00 лв.
представляваща възнаграждение за адвокат, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9