№ 2733
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110142279 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от к срещу Н. Р. И. иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за заплащане
на сумата в размер на 6382,36 лева, представляваща обезщетение поради прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 03.08.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 25.08.2021 г. сключил трудов договор с ответника Н. Р. И., с
брутно възнаграждение в размер на 3191,18 лева. Поддържа, че със Заповед от 13.01.2022 г.
ответникът бил дисциплинарно уволнен, поради това, че не се явил на работа в течение на
два последователни дни, като с влязло в сила решение от 08.06.2022 г. на СРС по гр. д. №
13647/2022 г. бил отхвърлен предявеният от Н. И. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание. По така изложените доводи
предявява разглеждания иск за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на
две брутни трудови възнаграждения за неспазения срок на предизвестие от страна на
ответника, който съгласно трудовия договор бил уговорен да е за срок от 2 месеца.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
признава предявения иск, като поддържа, че е заплатил в полза на ищеца претендираната
сума заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до датата на
плащане, за което представя доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ в тежест на ищеца е да установи
наличието на следните предпоставки: 1. безсрочно трудово правоотношение с ответника,
което е било прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, като
заповедта за наложеното дисциплинарно наказание да е влязла в сила; 2. размера на
последното брутно трудово възнаграждение; 3. срока на предизвестието.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
1
плащане на претендираното обезщетение.
Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства – трудов
договор от 25.08.2021 г., заповед от 13.01.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание –
уволнение, както и Решение от 08.06.2022 г. по гр. д. № 13647/2022 г., по описа на СРС, 156
състав, влязло в сила на 24.06.2022 г., се установява, че страните са се намирали в трудово
правоотношение, по което ищецът е заемал длъжност „програмист, софтуерни приложения“
с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2993,60 лева и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професинален опит в размер на 0,6 % от
основното месечно възнаграждение за всяка година придобит трудов стаж, както и че са
уговорили 2-месечен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор.
Установява се, че със заповед от 13.01.2022 г. на ответника било наложено дисциплинарно
наказание – „уволнение“, като с Решение от 08.06.2022 г. по гр. д. № 13647/2022 г., по описа
на СРС, 156 състав, влязло в сила на 24.06.2022 г., е отхвърлен предявеният от ищеца иск за
признаване за незаконно на уволнението му, извършено с посочената заповед. Тези
обстоятелства са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване с
оглед признанието им от страна на ответника, поради което и на основание чл. 154, ал. 2
ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Между страните не е спорно също, а и от представеното от ответника преводно
нареждане от 17.11.2022 г. е установява, че ответникът е заплатил на ищеца сумата в общ
размер на 6573,83 лева, включваща претендираната главница и законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 03.08.2022 г. до датата на плащането – 17.11.2022 г.
С оглед признанието на иска и извършеното плащане следва да се постанови решение,
с което предявеният иск да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора, доколкото плащането на исковата сума е извършено в хода
на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът, като същият
претендира такива в общ размер на 1046,30 лева, от които 255,30 лева за платена държавна
такса и 791 лева за платено адвокатско възнаграждение. Ответникът релевира възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира
за неоснователно, тъй претендираното такова е съобразено с минимума, предвиден в чл. 7,
ал. 2, т. 2 Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от к, ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 47А, срещу Н. Р. И., ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к.
„Хаджи Димитър“, бл. 33, ет. 8, ап. 53, иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за заплащане
на сумата в размер на 6382,36 лева, представляваща обезщетение поради прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 03.08.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н. Р. И., ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 33,
ет. 8, ап. 53, да заплати на к, ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 47А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1046,30 лева
– разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3