Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 09.01.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав, в открито съдебно заседание
на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 8651 по
описа за 2018г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Със съдебно
решение № 380503 от 10.04.2018 г., постановено по гр.дело № 24486/2016г. по
описа на Софийския районен съд (СРС), І ГО, 24-ти състав, съдът е отхвърлил
предявените от Р.Н.Р. против „С.в.“ АД искове с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, вр. чл. 82 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 196.93 лева – претърпени вреди
вследствие неправомерно начислена и заплатена сума по фактура №
**********/06.11.2015г., както и мораторна лихва върху посочената сума в размер
на 7.75 лева за периода от 16.12.2015г. до 05.05.2016г.; сумата от 51.66 лева -
неправомерно начислена и заплатена сума по фактура № **********/08.01.2016г.,
както и мораторна лихва върху посочената сума в размер на 1.53 лева за периода
от 19.01.2016г. до 05.05.2016г.; сумата от 220.80 лева – заплатена от ищеца
разлика над стойността на монтираните четири водомера във фактура № **********/24.11.2015г.,
сумата от 24 лева – разлика над стойността на монтирана възвратна клапа от
15.12.2015г., лихва в размер на 4.20 лева за периода от 07.12.2015г. до
05.05.2016г. върху сумата от 100.80 лева – цената на четири броя водомери,
представляваща претърпени вреди в размер на разликата над заплатената сума от
220.80 лева, както и мораторна лихва в размер на 0.30 лева за периода от
15.01.2016г. до 05.05.2016г. върху сумата от 10.00 лева, до платената от ищеца
сума в размер на 24 лева, ведно със законната лихва върху главницата, както и
иска за неимуществени вреди в размер на сумата от 1 100 лева, като
неоснователни и недоказани. С решението, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът
е осъден да заплати на ответника сумата от 200 лева – съдебни разноски.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от Р.Н.Р., в която са изложени съображения
за неправилност на решението поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи и допуснати нарушения на материалния закон.
Въззивникът излага подробни оплаквания за неправилността на обжалваното решение.
Моли за отмяна на решението изцяло, като незаконосъобразно и бъде постановено
друго, с което да бъдат уважение предявените от него искове за присъждане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Претендира присъждане на
разноските по делото. Не сочи доказателства.
В открито
съдебно заседание въззивникът, лично поддържа въззивната жалба по изложените в
нея съображения. Не ангажира доказателства. Представя писмена защита, в срока
по чл. 149, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 273 от ГПК, в която развива подробно
доводите си за неправилност на обжалваното решение и за основателност на
предявените искове.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият ответник, чрез представител по пълномощие, е
подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като неоснователна и
необоснована. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК.
В открито
съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Не изразява становище по въззивната жалба и не сочи доказателства.
Във
въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира, че фактическата обстановка по
делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд
доказателства, в обжалваното решение е описана вярно и изчерпателно, поради
което не е необходимо отново да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Предявени са
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 82 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД - за заплащане на обезщетения за претърпени от ищеца имуществени и
неимуществени вреди и лихва за забава.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно чл.269, изр.2
от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно
правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените
указания по тълкуването и прилагането на закона в т.1 от Тълкувателно решение №
1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Следва, че въззивният съд е
ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, а е задължен единствено да провери
правилното прилагане на релевантните към казуса императивни материалноправни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото,
като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
формира свои фактически и правни изводи, като обсъди своевременно заявените и
относими към спора доводи и възражения на страните.
В мотивите на
обжалваното решение е прието, че с протоколно определение от 22.06.2018г. е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните в
производството, че са налице договорни отношения, свързани с предоставянето и
ползването на ВиК услуги, като ищецът има качеството потребител на ВиК услуги.
В този смисъл настоящият съдебен състав приема за установено, че ищецът има
качеството на потребител на услугите за доставка на питейна вода и пречистване
и отвеждане на отпадни води и между страните е налице договорно правоотношение
по сключен неформален договор за предоставяне на ВиК услуги – доставяне на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, за обект представляващ
апартамент № 5, находящ се в гр. София, район ********. Следва, че
ищецът-въззивник в настоящото производство, е потребител на водоснабдителни
услуги, с доставчик ответника-въззиваема страна, за имот описания имот, вкл. и
за периодите за които са били издадени фактури с №№ **********/06.11.2015г. и **********/08.01.2016г.
Последният извод кореспондира както с приетото за безспорно между страните,
така и от легалната дефиниция дадена с разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от
Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно последната,
потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост. Ищецът е изложил твърдения, че имотът в който е
доставяна услугата от ответника, е придобит в съпружеска имуществена общност на
24.07.2014г., в който случай, съгласно § 1, т. 2, б. „в“ от Допълнителните
разпоредби на цитираната Наредба № 4/14.09.2004г., той е нов потребител и
съществуващите правни норми намират приложение и спрямо него. По изложените
съображения следва, че облигационните отношения между страните се уреждат от
влезлите в сила на 01.09.2006г. Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, а
за неуредените въпроси са приложими действащите норми на Закона за водите и
Наредба № 4/14.09.2004г.
Ищецът е
оспорил дължимостта на начислените и заплатени от него суми по посочените
фактури, като счита, че те са неправомерно заплатени и формира претенцията му
за обезщетение на имуществени вреди. Тези възражения са неоснователни.
От събраните
в първоинстанционното производство доказателства по делото се установи, че съгласно
контролен лист № S2 от 17.02.2015г. представители на ответното дружество са извършили проверка
в имота на ищеца, като на ищеца е връчено предписание за монтиране на възвратна
клапа на единия от водомерите, което е следвало да бъде изпълнено в тримесечен
срок. Това предписание не е оспорено от ищеца, който го е подписал лично. Не се
твърди и няма доказателства по делото, предписанието да е било отменено по
административен или съдебен ред. След изтичането на дадения срок, на
29.05.2015г. е извършена повторна проверка, при която не са установени
предприети действия по предписанието от 17.02.2015г. Според разпоредбата на
чл.11, ал.5 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
- доставката, монтажът, проверката, поддържането
и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите.
Следва, че именно ищецът не е изпълнил задължението си за поддържането и
ремонтът на един от индивидуалните водомери в своя имот, като в срока на
даденото му предписание не е монтирал възвратна клапа на водомера в своя имот. В
случая за спора е без правно значение дали тази възвратна клапа е следвало да
бъде поставена преди или след водомера, както и дали бойлерът е бил употребяван
или не, тъй като предписанието е било дадено от териториален представител на
ответника, при спазване на Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (последното изрично отразено и в двата контролни листа).
Същевременно
се установи, че с писмото от 07.12.2015г. в базата данни на ответното дружество
за имота на ищеца е отразено вписаните нови измервателни уреди, съгласно
приемо-предавателен протокол № 0700426/07.12.2015г. с посочени фабрични номера
на новите водомери, номера на пластмасовите пломби и с начални нулеви
показания.
От
кредитираното и от настоящата съдебна инстанция заключение на вещото лице, като
обективно дадено и неоспорено от страните, по допуснатата от районния съд
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че фактура № **********/24.11.2015г.
е на стойност 34.70 лева с начислен ДДС в размер на 6.96 лева, или общо сумата
от 41.75 лева, към която сума са прибавени 155.18 лева с основание старо салдо,
т.е. общият размер на претендираната сума е 196.93 лева, която е заплатена от
ищеца в брой на 24.11.2015г. Установи се, че във фактурата са посочени
стойността на начислена вода на база - 23,671 куб/м и 0.038 куб/м общо
потребление. Доставяне на питейна вода – 23.67 х 0.99 = 23.43 лева; отвеждане на
отпадъчни води 23.67 х 0.200 = 4.73 лева и пречистване на отпадъчни води 23.67
х 0.280 = 6,63 лева. Сумите по посочените от ищеца фактури в размер на 196.93
лева и 51.66 лева са заплатени от него съответно на 16.12.2015г. и на
19.01.2016г.
Редът и начинът
на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на
количествата отведени и пречистени отпадни води, е уреден в разпоредбите на
глава ІІІ на неоспорените от страните Общи условия (одобрени с решение на ДКЕВР
от 17.07.2006г.) и на глава VІ от цитираната Наредба № 4/14.09.2004г. Услугите
В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение - чл. 32, ал. 1 от цитираната Наредба № 4. Изразходваните
количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното
отклонение от В и К оператора и по индивидуалните водомери, поставени при
сгради - етажна собственост, а отчитането на общия водомер се извършва в
присъствието на представител на потребителите (арг. от чл. 32, ал. 2). Съгласно
чл. 21, ал. 4 от Общите условия, отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител. По делото не е спорно,
че водомерите в имота на ищеца за доставената услуга през процесния период, са
отчетени от представители на ответника в присъствието на ищеца, което признание
на ищеца е факт, който съдът приема за доказан. Т.е. по делото е установено
потребление на ВиК услуги в имота на ищеца за процесния период.
Настоящият
съдебен състав приема, че сумите са правомерно начислени от ответното дружество
и са дължимо заплатени от ищеца. Последният извод се основава на разпоредбата
на чл.39, ал.5 (Попр. - ДВ, бр. 93 от 2004г.) от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, която постановява, че по
изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на
водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество
изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: 1. по 6
куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател; а
съгласно чл.39, ал.6 до поставянето на индивидуални водомери в сгради етажна
собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител
определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1.0
куб. м за всеки обитател. В същия смисъл е и неоспореното заключение на вещото
лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза.
Следва, че
ответното дружество е начислило процесните суми на база общо потребление, а не
според реалното потребление от потребителите, след като е установило, че не са
изпълнени указанията по монтирането на възвратна клапа на водомера в имота на
ищеца, респ. след като е приложено изключението на чл.39, ал.5 и ал.6 от
Наредба № 4/14.09.2004г. Монтирането на възвратната клапа е в тежест на
потребителя (въззивник в настоящото производство), на основание чл.24, т.9 от Закона
за водите, според която норма частна собственост са: сградните водопроводни
инсталации и вътрешните водопроводни мрежи, разположени в имотите на
потребителите, до измервателните уреди на водопроводните отклонения. В този
смисъл следва да се приема, че ищецът не е съобразил действащите правни норми,
което е дало основание на ответника да приложи изключението на чл. 39 от
Наредба № 4/14.09.2004г. при отчитане на потребената В и К услуги. Нито в
първоинстанционното съдебно производство, нито пред въззивната инстанция
ищецът-въззивник е ангажирал доказателства от които да се установи, че дадените
му предписания с контролен лист № S2 от 17.02.2015г. са били отменени, респ. че
са приети по съответния ред за незаконосъобразни.
Следва, че предявените
искове за заплащане на имуществени вреди за разходи за закупена възвратна
клапа, както и иска за заплащане на сумите по издадените от ответника за
потребената от ищеца В и К услуги в общия размер на претендирана сумата от 196.93
лева, са неоснователни, тъй като същите са начислени от ответника съобразно
наредбата, поради неизпълнените указания за монтиране на възвратна клапа в тримесечния
срок. Аналогично, изложеното следва да се приеме за относимо и за сумата от
51.66 лева, която е заплатена по фактура № **********/08.01.2016г.
Изцяло
недоказан е и предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, както по основание, така и по размер. В този смисъл
правилно районният съд е отхвърлил исковете за имуществени и неимуществени
вреди, които са предявени срещу ответника.
По предявените
искове с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съдът приема следното:
След като главните искове за заплащане на обезщетение
за причинени вреди на ищеца са неоснователни, то следва извод за
неоснователност и на акцесорната претенция за лихва.
Настоящият
съдебен състав приема, че въведените с въззивната жалба възражения, са
неотносими към настоящия спор в едната си част, а другите са неоснователни, тъй
като не е установено неправомерно поведение от ответника по делото, т.е. не е
установено неизпълнение на договорното задължение от „С.в.“ АД за процесния
период и относно имот - № 5, находящ се в гр. София, район ********.
По изложените
съображения въззивната жалба е неоснователна.
Поради пълното
съвпадане на изводите на въззивния състав с тези на първоинстанционния съд,
решението на СРС е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.
По разноските съдът приема следното:
Съдът дължи произнасяне по разноските
в изпълнение нормата на чл. 81 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК.
При този изход на спора, на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, следва да бъдат присъдени претендираните от
въззиваемия ответник „С.в.“ АД разноски за настоящата инстанция в размер на 100
лв. – за юрисконсултско възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8,
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
На въззивника не се дължат разноски.
С оглед цената на исковете и на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран и на основание чл. 271,
ал. 1 от ГПК, Софийски градски съд, ГО, ІІ-А въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 380503 от 10.04.2018г., постановено по гр. дело № 24486/2016г. по описа на Софийския районен съд, І ГО, 24-ти състав.
ОСЪЖДА Р.Н.Р., ЕГН **********, да заплати на „С.в.“ АД, ЕИК **********, сумата в размер на 100 (сто) лева – разноски по въззивно гр. дело № 8651/2018г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.