Р Е Ш
Е Н И Е № 82
гр.В., 21.06.2021 година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският окръжен съд, гражданска колегия в открито
заседание на 20 април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: А. П.
Членове: 1. В. М.
2. Г. Й.
при секретаря А. А. като разгледа
докладваното от съдия А. П. въззивно гражданско дело № 125 по описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №31 от 02.02.2021г.
по гр.д.№1100/2020г. Районен съд - гр.В. е отхвърлил
предявените от М.М.С., ЕГН:********** и адрес *** против „Т. к. Б. ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр.В., район Североизточен, имот №076005, обективно
кумулативно съединени искове за признаване Заповед за прекратяване от
308/11.05.2020г. на Управител М. К. П., издадена на основание чл.325, ал.1 ,
т.1 КТ за незаконосъобразна и отмяната и, за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност “монтажник ел.елементи“ и за присъждане на обезщетение за
оставане без работа заради незаконосъобразното уволнение в размер 1800.00 лева
за периода 11.05.2020г.- 31.05.2020г.
Недоволен от така
постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението на районния съд,
като сочи доводи за неправилност, и моли съда да го отмени и постанови друго, с
което да уважи предявените искове.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който
излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на деловодни разноски.
Въззивната жалба
е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва
да се разгледа по същество.
Видинският окръжен
съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и
прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери
жалбата за неоснователна.
Районен съд
- гр.В. е бил сезиран с обективно съединени искови претенции по
чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ от от М.М.С. *** против „Т. к. Б.“ ЕООД, със седалище в
гр.В., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за отмяна на
незаконосъобразно издадена заповед за прекратяване на трудово правоотношение ,
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на
обезщетение за оставане без работа заради незаконосъобразното уволнение в
размер 1800.00 лева за периода 1 1.05.2020г.- 31.05.2020г. Сочи се, че
правоотношението е било за длъжността „монтажник ел.елементи“ и е прекратено
със заповед от 308/11.05.2020г. на основание чл.325, ал.1 , т.1 КТ. Твърди се,
че заповедта е незаконосъобразна, тъй като ищцата е била принудена поради
упражнен натиск да подпише предварително подготвена молба от нейно име, както и
предварително подготвена заповед за прекратяване на правоотношението, не е
изявявала воля за прекратяването.Била извикана от нейния пряк ръководител Г. И.,
която и казала да ги подписва и да се маха. По същия начин е било прекратено
правоотношението и с друга нейна колежка. Твърди,че волеизявлението е нищожно,
тъй като е липсвало съгласие за прекратяване.
Ответникът оспорва иска , във подадния в срок отговор, като излага, че
ищцата се явила на 11.05.2020г. преди втора смяна при прекия и ръководител с
молба за прекратяване на трудовия договор. В помещението се намирали и други
служители, провеждащи оперативка. Заповедта е законосъобразно издадена ,
правоотношението е прекратено по взаимно съгласие. Моли да бъдат отхвърлени
претенциите.
Безспорно е
установено по делото, че страните са били в трудовоправни отношения, като ищцата
е била назначена на длъжността “ монтажник ел.елементи ” в ответното предприятие, с
посочено място на работа - гр.В., Североизточен район , имот № 076005. Трудовото правоотношение е било
прекратено със Заповед 308/11.05.2020г. на Управителя на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Фактическата обстановка по делото е
изяснена обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил всички събрани по
делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически
констатации. Правните изводи на първоинстанционния съд относно
неоснователността на предявените искове също са правилни и са базирани на
установените по делото факти. Настоящият въззивен състав споделя
изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
По депозираните в
жалбата оплаквания по съществото на спора: На първо место следва да се
отбележи, че е несъстоятелно позоваването от ищцовата страна на
упражняване на принуда към работника за прекратяване на правоотношението. Не се
събраха в производството доказателства за оказан натиск и принуда върху ищцата.
В този смисъл писмените, гласните доказателства, както и заключението на
съдебно графическата експертиза не си противоречат и установяват посочените
факти.
В чл.325, ал.1, т.1
от КТ е предвидено изискване съгласието за прекратяване на договорната връзка
да бъде взаимно, предложението отправено от работника до работодателя следва да
бъде прието в седмоддевен срок. Не е оборена формалната доказателствена
сила на молбата, като същото има достоверна дата - 11.05.2020г. по смисъла на
чл.181, ал.1 от ГПК по отношение на работника, доколкото той не е трето на
документа лице съобразно горната разпоредба, а работодателят е издал заповедта
за прекратяване на 11.05.2020г., която с оглед твърденията на жалбоподателя и
удостовереното в заповедта е получена от него на 11.05.2020г. Съгласието на
работодателя може да се изрази и чрез връчване на заповед за прекратяване на
трудовия договор, в какъвто смисъл са и Решение № 326 от 19.05.2010 г.,
постановено по гр.д. № 706/2009 г. по описа на ВКС, IV ГО и
Решение № 258 от 23.09.2013 г., постановено по гр.д. № 1231/ 2012 г., по
описа на ВКС, ІV ГО, по чл.290 от ГПК, които съгласно указания дадени в
Тълкувателно решение № 2/28.09.2011 г. по тълкувателно дело № 2/2010 г. на
ОСГТК на ВКС представляват задължителна съдебна практика за настоящата
инстанция. С оглед гореизложеното, неоснователни са доводите изложени
във въззивната жалба, че работодателят не е отправил писмено съгласие
до работника, тъй като с издаване на оспорваната заповед за прекратяване на
трудовия договор изрично е изразено становището за приемане на волеизявлението
на работника по смисъла на чл.325, ал.1,
т.1 КТ, което е достигнало да знанието на ищцата.
На следващо место е
необходимо да бъде отбелязано, че страната, отправила предложението се счита
обвързана от него до изтичане на установения в закона седмодневен срок,
освен в случаите, когато волеизявлението за оттегляне на
предложението е достигнало до насрещната страна преди или най-късно
едновременно с предложението - чл.13, ал.2 ЗЗД. Оттеглянето на предложението за
прекратяване на трудовия договор от заявилата го страна след достигането му до
насрещната страна по трудовия договор не поражда правни последици, тъй като до
изтичане на установения в закона седемдневен срок предложителят е обвързан
от предложението си (чл.13, ал.1 ЗЗД),
а насрещната страна разполага с възможността да изрази съгласие за приемането
му.
Предложението
по чл.325, ал.1, т.1 КТ следва да изразява ясно и по безсъмнен начин
волята за прекратяване на трудовия договор, без да е нужно страната да е
посочила точния текст от закона - достатъчно е от изявлението и да следва, че
желае трудовото правоотношение да бъде прекратено. Основание за прекратяване на
трудовия договор трябва да бъде посочено или да следва от текста на
изявлението, когато страната по договора упражнява потестативното си
правото да го прекрати едностранно на друго основание, различно от това
по чл.325, ал.1, т.1 КТ, тъй като тогава изявлението и не съставлява предложение, а
уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение и поражда правни
последици от момента на достигането му до адресата. Единствената, предвидена
в Кодекса на труда хипотеза,
в която всяка от страните по трудовия договор може да предложи на насрещната
прекратяването му без да сочи причини за това е по чл.325, ал.1, т.1 КТ, поради което нито предложителя следва да посочва изрично
основанието за прекратяване на трудовия договор, нито за това е задължен
приемащия предложението, ако от писменото му изявление следва ясно изразено
съгласие за прекратяването. Основанието по чл.325, ал.1, т.1 КТ за прекратяване на трудовия договор следва да бъде посочено
задължително само в заповедта за уволнение, имаща констативен характер, предвид
различните последици от прекратяване на трудовото правоотношение в зависимост
от основанието за това. В горния смисъл и Решение №265 от 15.11.2013 г. на ВКС
по гр.д.№1383/2012 г., IV г. о., постановено по чл.290 от ГПК.
Цитираната от жалбоподателя съдебна практика касае коренно различна от
настоящата хипотеза и е неотносима към процесния казус.
По оплбакванията за
процесуални нарушения съдът се е произнесъл с определението по чл.267 ГПКвъв
връзка с исканията за допускане на доказателства.
Предвид изложеното
съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е законосъобразно и
правилно, поради което и следва да се потвърди. Разноски от въззиваемата страна
не са претендирани , поради което не следва да се присъждат.
Водим от горното, и
на основание чл.272 от ГПК, Видинският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №31 от 02.02.2021г.
по гр.д.№1100/2020г. Районен съд - гр.В..
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението, при условията на чл.280
от ГПК.
Председател: Членове: