О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………………………………….г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито заседание на 01.04.2022г.,
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело 701/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалбата на Н.А.Н.
срещу решение №231/11.03.2022г. и срещу мълчалив отказ и двата акта на
председателя на Върховния административен съд във връзка с искане на Н.Н. за
достъп до обществена информация с вх.№ 2807/01.03.2022г.
Постъпила е молба от Н.А.Н., приложена към
негово писмо вх.№5130/30.03.2022г., в
която се иска да му бъде предоставена правна помощ – процесуално представителство
на основание чл.21 т.3 от Закона за правната помощ ЗПП/ и чл.23 ал.3 и ал.4 от
същия закон, поради липса на средства. Приложена е декларация за имотно
състояние, от която е видно, че е получил през м.февруари 2022г. сумата от 281 лева.
Процесуалните
правила по заведеното от жалбоподателя адм.д. №701/2022г. не предвиждат негово
задължително процесуално представителство, поради което не са налице условията
по чл.23, ал.1 ЗПП за задължително назначаване на процесуален представител.
Съгласно чл.23, ал.2 ЗПП, системата за правна
помощ може да обхване и случаи, когато страната по административно дело не
разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите
на правосъдието изискват това. Или за да бъде предоставена правна помощ на това
основание е необходимо кумулативно: 1. страна по административно дело да не
разполага със средства за заплащане на адвокат; 2. нейно желания да има адвокат
и 3. интересите на правосъдието да изискват назначаване на правна помощ. В
случая не е налице третата предпоставка от изискванията на закона. Липсата на
правно образование не е основание за назначаване на правна помощ.
След
образуване на настоящото дело е приложимо служебното начало в административния
процес, предвид
разпоредбите на чл.
9
и чл.
168, ал. 1 от АПК, и задължението на съда да провери изцяло
законосъобразността на обжалвания административен акт, независимо от изложените
в жалбата основания.
Ниската
фактическа и правна сложност на разглеждания спор не обуславя задължително
процесуално представителство. Процесуалната
активност на жалбоподателя и по други дела, осъществявана без адвокатска
помощ и съдействие е видна в Единния
портал за електронно правосъдие и сочи към възможност за организиране на
защитата по административни дела със засилено служебно начало.
Назначаването
на процесуален представител по чл.21, т.3 ЗПП би натоварило бюджета на
Националното бюро за правна помощ, както и евентуално този на жалбоподателя при
негативен за него изход, тъй като в този случай заплатените разноски биха били
възложени на него.
С оглед на
това съдът счита, че интересите на правосъдието не изискват предоставяне на
правна помощ. Освен това и на основание чл.24, т.1 ЗПП предоставянето на правна
помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето,
кандидатстващо за правна помощ, предвид изложените по-горе обстоятелства.
Затова и на
основание чл.95, ал.4 ГПК вр. чл.144 АПК и чл.25, ал.1 ЗПП, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТКАЗВА предоставяне на Н.А.Н. на правна помощ по
чл.21, т.3 ЗПП – за процесуално представителство по адм.д. № 701/2022г. по
описа на Варненския административен съд.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: