№ 1403
гр. Варна, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20223110110624 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от адвокатско
дружество “*”, Булстат *, срещу *, ЕИК *, иск за осъждане на ответното
дружество да заплати в полза на ищеца сумата от 330 лв. /след допуснато в
о.с.з. изменение на иска чрез неговото увеличаване на основание чл. 214
ГПК/, представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение
по щета с номер * за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждания по облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла и
спойлер предна броня на лек автомобил „*” с ДК № *, причинени в резултат
на настъпило застрахователно събитие по застраховка „Каско” по
застрахователна полица №*, за които увреждания в ответното дружество е
образувана щета №*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на задължението.
Твърди се в исковата молба , че на 30.01.2019г. между страните бил
сключен Договор за застраховка „Каско” по отношение на автомобил *, с
ДКН *, собственост на адвокатското дружество. Твърди се, че
застрахователната премия била изцяло платена. Сочи се, че по време на
действие на договора е настъпило застрахователно събитие, при което са
причинени увреждания на облицовка предна броня с отвори за фарове за
мъгла и спойлер предна броня на лек автомобил „*” с ДК № *. Излага се, че
необходимата сума за възстановяване на щетите възлизала на 370лв., от които
ответникът изплатил само 220,80лв. Твърди се, че за настъпилите увреждания
до достигане на стойността на сумата, необходима за отремонтиране на
автомобила, е предявен частичен иск за 10лв. и е образувано гр.д.
№6521/2020 г. по описа на ВРС, Х състав, като с отговора на исковата молба
1
ответникът признал иска и е постановено влязло в сила решение въз основа на
което образувал изпълнително дело. Излага се, че понастоящем разликата до
претендирания размер на щетите не е възстановен, което инвокира интереса
му от предявяване на иска. Моли се за уважаване на иска и присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание искът се поддържа в изменения му размер
в последното открито съдебно заседание и се моли за уважаването му.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника *, в който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Поддържа, че със определеното и заплатено обезщетение в
размер на 222,80лв. обезщетение, вредите, понесени от ищеца са изцяло
репарирани. По тези съображения се моли за отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Депозирана е писмена молба от процесуалния представител на ответната
страна, с която изразява становище по същество на спора за отхвърляне на
предявените искове и релевира възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца в условията на евентуалност. Намира, че
определената средна пазарна цена от вещото лице за завишена. Претендира
сторените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по
делото наличието на сключен договор за имуществено застраховане „Каско на
МПС” от 30.01.2019г. по отношение на автомобил *, с ДКН *, собственост на
адвокатското дружество, със срок на действие от 05.02.2019 г. -04.02.2020. по
застрахователна полица застрахователна полица №*.; че застрахователната
премия е изцяло заплатена; че по време на действие на договора е настъпило
застрахователно събитие, при което са причинени увреждания на облицовка
предна броня с отвори за фарове за мъгла и спойлер предна броня на лек
автомобил „*” с ДК № *, че на 12.12.2019 г. уведомил застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, след което бил извършен оглед на
автомобила, изготвен снимков материал и изготвено опис-заключение за
щетите; че е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 220,80лв.; че
с влязло в сила решение по гр.д. №6521/2020 г. по описа на ВРС, Х състав
ответникът е осъден да заплати сумата от 10лв., представляваща остатък от
неизплатено застрахователно обезщетение по щета с номер * за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждания по облицовка предна броня
с отвори за фарове за мъгла и спойлер предна броня на лек автомобил „*” с
ДК № *, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по
застраховка „Каско” по застрахователна полица №*, за които увреждания в
ответното дружество е образувана щета №*, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
2
Съобразно допуснатата по делото първоначална съдебна
автотехническа експертиза, се установява, че общата стойност за
възстановяване на автомобила по средни пазари цени за към датата на
произшествието, е в размер от 563,88лв.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата по искане на
ответника повторна САТЕ се установява, че общата стойност на за
възстановяване на автомобила по средни пазари цени за към датата на
произшествието, е в размер от 714,57лв. Вещото лице е извършило
индивидуално проучване в отделните сервизи и е взело предвид средните
пазарни цени в автосервизи, притежаващи сертификат за качество и такива,
които не притежават такъв. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че не
е взел предвид цените от сервизи, които са официален сервиз за марката.
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.405 КЗ,
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване в
процеса наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното
дружество по сключен договор за застраховка „Каско”, с включено покритие
на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на
застрахователното събитие, обстоятелството, че на сочената дата е настъпило
застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял
твърдяните имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно-
следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че е
изправна страна в правоотношението със застрахователя, като е заплатил
дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми
своевременно застрахователя за увреждането и да му представи
необходимите документи.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението за
репариране на претърпените вреди или направените правоизключващи и
правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното
обезщетение.
Прието е за безспорно между страните на основание чл.146, ал.1, т.3 и 4
ГПК, че между тях е сключен договор за имуществено застраховане „„Каско
на МПС” от 30.01.2019г. по отношение на автомобил *, с ДКН *, собственост
на адвокатското дружество, със срок на действие от 05.02.2019 г. -04.02.2020.
по застрахователна полица застрахователна полица №*.
Не е спорно по делото и от съвкупния анализ на събраните писмени
доказателства, се установява настъпване на застрахователно събитие, като
резултат от което са настъпили вреди за ищеца. Застрахователят е извършил
опис на щетите и е образувал преписка по щета, т.е. същият е бил уведомен за
застрахователната претенция на ищеца.
Спорен по делото въпрос е в какъв размер следва да бъде определено
дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.1 КЗ, при настъпване на
3
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на
отговорност). По аргумент на втората алинея на цитираната разпоредба
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Съобразно трайната съдебна практика обезщетението по имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането (в този смисъл решение № 115/9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК, решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013
г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на
ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г. на ВКС,
II т.о. и др. , актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от
01.01.2016 г.). Обезщетението се дължи по действителната стойност на
увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която
вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е.
по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на
прилагане и коефициент за овехтяване.
В случая от изслушаната в съдебно заседание повторна САТЕ, която
съдът кредитира изцяло, тъй като почива на непосредствени проучвания в
съответните сервизи, се установява, че средните пазарни цени за увредените
части и за труд възлизат на 714,57 лв. Тъй като действителната стойност на
вредата следва да бъде съизмерима със средните пазарни цени съдът намира,
че дължимото обезщетение в настоящата хипотеза следва да се изчисли на
средната стойност между цената на средната стойност за труд и материали в
сертифицирани сервизи и такива, които не притежават сертификат, поради
което съобразно изчисленията на вещото лице възлиза в размер на 714,57лв.
Неоснователни са възраженията на ответника, че неправилно са определени
средните пазарни цени, тъй като вещото лице е взел стойности за труд и
ремонт, проучвайки различни сервизи при изчисляването им. Ответникът не е
ангажирал доказателства, че посочената от вещото лице сума, е завишена,
поради което съдът намира, посочените от вещото лице изчисления за
правилни и обосновани.
Не е спорно, че застрахователят е изплатил сумата от 220,80 лева и че с
влязло в сила решение е осъден да заплати сумата от 10лв., като тези суми
следва да се приспаднат от така дължимото застрахователно обезщетение от
714,57лв., или разликата която се следва възлиза на сумата от 483,77лв.
По изложените съображения, предявеният иск за изплащане на
застрахователно обезщетение е основателен и следва да бъде уважен в
заявения размер от 330 лв., като претендираната сума бъде присъдена, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
4
05.08.2022 г., до окончателното изплащане на задължението. Присъждането
на законна лихва от датата на исковата молба е законна последица от
уважаване на иска и е обвързан от неговата основателност, каквато е налице в
случая.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и
представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 500лв., от които 50лв.
заплатена държавна такса, 300лв. адвокатско възнаграждение и 150лв. депозит
за САТЕ. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ищцовата страна е неоснователно, доколкото възнаграждението
е в предвидения в Наредба № 1 минимален размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *,
да заплати на Адвокатско дружество “*”, Булстат *, със седалище и адрес на
управление гр. *, сумата от 330 лв. /триста и тридесет лева/, представляваща
остатък от неизплатено застрахователно обезщетение по щета с номер * за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждания по облицовка
предна броня с отвори за фарове за мъгла и спойлер предна броня на лек
автомобил „*” с ДК № *, причинени в резултат на настъпило застрахователно
събитие по застраховка „Каско” по застрахователна полица №*, за които
увреждания в ответното дружество е образувана щета №*, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *,
да заплати на Адвокатско дружество “*”, Булстат *, със седалище и адрес на
управление гр. *, сумата от 500лв. (петстотин лева), представляваща сторени
по делото разноски, на осн.чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5