Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………..
гр. Варна, ………...2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Варна, XІV състав в публично заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА като разгледа докладваното от съдията ПЕЛОВСКИ адм. дело № 937 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба от П.С.Х., ЕГН **********,***, срещу Ревизионен акт № Р-03000317007298-091-001/03.12.2018
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 420/26.02.2019
г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно
осигурителна практика“ /ОДОП/ Варна при Централно управление на
Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с който на жалбоподателя е
ангажирана отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на „Пин Код“ ЕООД, както
следва: 1. За корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2013г. в размер на
80.52лв. - главница и лихва в размер на 38.36лв.; 2. За данък върху добавената
стойност (ДДС) по ЗДДС за данъчен период м.05.2014-м.02.2017г. в общ размер на
15 004.56 лв. - главница и 3079.29лв. – лихва; 3. За данък върху доходите
от трудови и приравнени на тях правоотношения за данъчен период м.09.2013 г. –
м.11.2013г. и м. 01.2014г. – м. 02.2017г. в общ размер на 5 601.12лв. –
главница и 1812.34 лв. – лихви; 4. За ДОО – за осигурители за данъчен период м.09.2013г.
– м. 02.2017г. в общ размер на 15069.47 лв. – главница и 4974.64лв. – лихви; 5.
За вноски за здравно осигуряване – за осигурители за данъчен период м. 09.2013г.
– м. 02.2015г. и м. 09.2015г. – м. 02.2017г. в общ размер на 6264.63лв. –
главница и 2039.05лв. – лихви; 6. За универсален пенсионен фонд – за
осигурители за данъчен пероид м. 09.2013г. – м. 02.2017г. в общ размер на 4244.43лв.
– главница и 1403.28лв. – лихви.
В
жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на ревизионния акт поради
издаването му в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на
процесуалните правила. Оспорва се извода на органите по приходите, за
доказаност на фактическия състав на чл. 19 ДОПК. Твърди, че от наведените като извършени от
управителя действия, с които се обективира укриване на факти и обстоятелства,
не се установява неговото участие по начин, който да обоснове умисъл, което
изключва приложението на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Счита, че е спорно ревизираното
лице да е имало качеството управител в периода на задълженията, т.к. голяма
част от търговските и счетоводни документи са подписвани от пълномощници.
Излага довод, че жалбоподателят е действал добросъвестно като е декларирал
всички публични задължения на дружеството и частично е погасявал такива. Счита,
че не е установена и причинно-следствена връзка между поведението на
ревизираното лице и несъбраните задължения. Сочи, че не са налице и
предпоставките за реализиране на отговорността и по втората хипотеза на чл. 19,
ал. 2 ДОПК. Твърди, че в случая не е доказано, че управителят е отчуждил
имущество на цени, значително по-ниски от пазарните, както и че не е установено
имуществото на дружеството да е намаляло. Твърди, че органите по приходите
неправомерно са разширили законовоопределения размер на отговорността със
законова лихва за забава. Счита, че има пълно разминаване относно посочените
основания за солидарна отговорност в Ревизионния акт и в Решението, с което е потвърден.
В РА се вменява солидарна отговорност по чл.19, ал.1 и ал.2 ДОПК, докато в
Решението с което се потвърждава РА се вменява солидарна отговорност само на
осн. чл. 19, ал.2, пр. 1-во ДОПК, и се приема че не са налице основания за
вменяване на солидарна отговорност по чл.19 ал.1 ДОПК. В тази връзка изтъква,
че отговорността по чл. 19, ал.2 ДОПК на управителя на дружеството не може да
бъде ангажирана въз основа на декларация обр.6 или декларация по ЗДДС. След
като публичните задължения на „Пин Код” ООД по декларации за ревизирания период
не са установени с влязъл в сила ревизионен акт по чл. 118 ДОПК или с влязъл в
сила акт за установяване на публични вземания по чл. 106 или чл. 107 ДОПК, за
тях не може да се търси отговорността на управителя по реда на чл. 19, ал.2 ДОПК, защото същите не могат да се приемат за законоустановени и непогасени.
Изтъква, че в хода на ревизионното производство са извършени съществени
процесуални нарушения, тъй като процесният РА и ревизионен доклад са издадени
от некомпетентен орган и не в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, както и в нарушение на материалния и процесуалния закон. Релевира доводи,
че в първоначалната Заповед за възлагане на ревизия не е конкретизирано за
каква отговорност става въпрос. В РА не е посочена и точната нормативна база за
ревизирания период, с оглед измененията в ДОПК. Моли за отмяна на ревизионния
акт и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната
страна – Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален
представител, в съдебно заседание и в депозирана по делото писмена молба
оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Счита, че ревизионният
акт е валиден и законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 160,58 лева. В
депозирано чрез процесуален представител писмено становище се излагат обстойни
съображения за законосъобразност на ревизионния акт.
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване акт, от легитимирано лице –
адресат на акта, и пред надлежния съд, поради което се явява допустима за
разглеждане и съдът дължи произнасяне по същество.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, Административен съд – Варна приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ревизионното
производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-03000317007298-020-001/26.10.2017
г. /л. 48/,
изменена относно срока за завършване на ревизията със Заповед за изменение на
ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-03000317007298-020-002/30.01.2018 г. /л. 20/, издадени от Е.С.Хр.,
на длъжност Началник на сектор в ТД на НАП Варна. Обхватът на ревизията включва
установяване на отговорност за задълженията на „Пин Код“ ЕООД, гр. Варна, както
следва: 1. Отговорност за корпоративен данък за периода от 01.01.2013 г. до
31.12.2013 г.; 2. Отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени
на тях правоотношения за периода от 01.09.2013 г. до 28.02.2017 г.; 3. Отговорност
за данък върху добавената стойност за периода от 01.05.2014 г. до 28.02.2017
г.; 4. Отговорност за ДОО – за осигурители за периода от 01.09.2013 г. до 28.02.2017
г.; 5. Отговорност за вноски за здравно осигуряване – за осигурители за периода
от 01.09.2013 г. до 28.02.2017 г.; 6. Отговорност за универсален пенсионен фонд
– за осигурители за периода от 01.09.2013 г. до 28.02.2017 година. Със Заповед
№ Р-03000317007298-023-001/22.03.2018 г. /л. 12/, издадена от Е.С.Хр., на
длъжност Началник на сектор в ТД на НАП Варна, производството по извършване на
ревизията е спряно, считано от 22.03.2018 г. до приключване на проверка за
установяване на факти и обстоятелства с УИН: П-03000318052699, а със Заповед №
Р-03000317007298-143-001/31.08.2018г. /л. 8/, производството е възобновено,
считано от 31.08.2018 г. С последната заповед е определен срок на ревизията
след възобновяването - 10.09.2018 г.
Органите,
издали ЗВР, ЗИЗВР, заповедите за спиране и възобновяване на ревизионното
производство, са надлежно оправомощени със Заповед № Д-1249/30.06.2017 г. на
Директора на ТД на НАП Варна /л. 4/.
Резултатите
от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад № Р-03000320007298-092-001/25.09.2018г.
/л. 2337-2236/, изададен от Й.Р.Хр.– главен инспектор по приходите /ръководител
на ревизията/ и Хр.П.Хр.– инспектор по приходите, връчен на жалбоподателя по реда
на чл. 32 от ДОПК на 05.11.2018г. /л. 2234/.
Срещу
РД не е подадено възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК и не са
представени нови доказателства.
Ревизионното
производство е финализирано с Ревизионен акт № Р-03000320007298-091-001/03.12.2018
г. /л. 2407-2361/, издаден от Е.С.Хр., на длъжност началник сектор, възложил
ревизията и Й.Р.К., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията. РА е връчен по електронен път на 11.12.2018г.
Ревизионен
акт № Р-03000320007298-091-001/03.12.2018 г. е обжалван по административен ред
пред Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, който с Решение № 420/26.02.2019 г. го е потвърдил изцяло.
В хода
на проведеното ревизионно производство са направени следните, относими към
предмета на делото, фактически констатации:
Установено
е, че с учредителен договор от
13.12.2012 г. /стр.127/ е учредено дружество с ограничена отговорност „Пин Код“
ООД от съдружници П.С.Х., А.Д.А-и Хр.Ст.Г.. Дружеството е регистрирано със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ***. Капиталът на дружеството е в
размер на 100 лв., разпределени в сто дяла с номинална стойност 1 лв. за всеки
един, разпределен както следва:
- П.С.Х. с 34% от капитала или 34 дяла;
- А.Д.А-с 33% от капитала или 33 дяла;
- Хр.Ст.Г. с 33% от капитала или 33
дяла;
Управител
на дружеството е П.С.Х..
Констатирано
е, че на 05.04.2017 г. всички дружествени дялове са прехвърлени на безимотното
социално слабо, притежаващо множество фирми със задължения лице - Д.Г.Б., който
е вписан и като управител на дружеството на 11.04.2017г. Седалището и адресът
на управление е променен на гр. Варна, *** Основна дейност на дружеството е
стопанисването на питейни заведения и такива за бързо хранене във верига
заведения с общо наименование Gossip Bar в гр. Варна, ***. Дружеството е регистрирано по
ЗДДС на 14.05.2014 г. и дерегистрирано на 09.08.2017 г. при установени
обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС.
При
извършена проверка в Търговския регистър е констатирано, че П.С.Х. е едноличен собственик
и представляващ едно дружество и притежава дялове в още 10 дружества, между
които и „Пин Код“ ООД с ЕИК ********* /за периода 19.12.2012 г. - 11.04.2017
г./. Ревизираното лице има регистрирано и ДЗЗД „Павтайм“ с ЕИК *********, което
е с прекратена регистрация.
Органите
по приходите са констатирали, че процесните дружества осъществяват дейност в
питейни заведения и такива за бързо хранене във верига заведения с общо
наименование Gossip Bar, като при осъществяването на дейността си дружествата не са внасяли
дължимите данъци и осигурителни вноски и в повечето случаи при изпълнението на
принудителни мерки за събирането им, собствеността на дружествата се прехвърля
на Д.Г.Б. - безимотното социално слабо лице, притежаващо множество фирми със
задължения.
Установено
е, че дейността в търговските обекти продължава да се осъществява с
новоучредени дружества на същите физически лица, като фискалните устройства са
пререгистрирани и персоналът е преназначен в новите дружества. Отделно от горното,
органите по приходите са установили, че се прекратяват трудовоправните
отношения с наетите лица от едно дружество и същите се назначават на същата
длъжност в друго дружество, при запазване мястото на работа.
Установено
е, че за периода от 19.12.2012 г. до 11.04.2017 г., през който П.С.Х. е
управител на „Пин Код“ ООД, дружеството е формирало ликвидни изискуеми
задължения както следва:
-задължения
по Декларация образец 6 - ДОО общо в размер на 20 044,11 лв.;
-задължения
по Декларация образец 6 - здравно осигуряване общо в размер на 8303,68 лв.;
-задължения
по Декларация образец 6 – УПФ общо в размер на 5 647,71 лв.;
-задължения
по Декларация образец 6 - ДДФЛ общо в размер на 7 413,46 лв.
-задължения
по Декларация по ЗДДС - ДДС общо в размер на 18 083,85 лв.:
-задължения
по ГДД по чл.92 от ЗКПО - корпоративен данък общо в размер на 118.88 лв.
Цитираните
задължения са декларирани от „Пин Код“ ООД с Годишна данъчна декларация по ЗКПО,
Декларации образец 6 и справки-декларации за ДДС, поради което органите по
приходите са направили извода, че П.С.Х. е знаел, че „Пин Код“ ООД има
задължения за данъци и осигурителни вноски. Констатирано е, че към датата на
издаване на обжалвания ревизионен акт задълженията не са погасени.
В хода
на ревизията са събрани доказателства от дирекция „Събиране", отдел „Публични
вземания" при ТД на НАП Варна, относно предприети действия за събиране на
задълженията на „Пин Код“ ООД /стр.2096-2074/. Органите по приходите са
констатирали, че е образувано изпълнително дело № **********/2015 г. При
извършена проверка в информационния масив на НАП е установено, че „Пин Код“ ООД
не притежава недвижими имоти и МПС, не притежава въздухоплавателни средства,
няма вписвания в ЦРОЗ относно притежавани движими вещи. За обезпечаване на
задълженията по ИД № **********/2015 г. с постановление за налагане на
обезпечителни мерки № С16003-022-0026321/07.10.2016 г. е наложен запор на
банкови сметки в ДСК и с постановление за налагане на обезпечителни мерки № С170003-022-0031557/01.06.2017г.
е наложен запор на всички банкови сметки в банки на територията на РБългария. С
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. Постановление №
9663-000004/04.06.2015 г. /стр.2081/ е наложен запор върху средства на задълженото
лице в каси.
В хода
на ревизията на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 ДОПК е
изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-03000318007298-040-001/31.10.2017
г. /стр.2152/, връчено на ревизираното лице по електронен път на 31.10.2017г. С
вх. № 1489/31.01.2018 г. /стр.2145 гръб/ от П.С.Х. са представени писмени
обяснения, съгласно които управлението на „Пин Код“ ООД е извършвано от него. В
качеството си на управител е упълномощил лицето Т.М.В.. Търговската дейност,
както и подписването на договори, фактури и протоколи, се е осъществявала от
него като управител, както и от персонал и упълномощени лица (без да е посочено
кое е упълномощеното лице). Трудовите възнаграждения са се изплащали от него
или от управител на обект. Разплащането на разходите и консумативите във връзка
с дейността на дружеството се е осъществявало от него, както и от персонал и
упълномощени лица (без да е посочено кое е упълномощеното лице). Посочено е, че
паричните транзакции са се осъществявали от него като управител. Плащанията са
се осъществявали в брой и по банков път. Плащанията в брой са извършвани от
него, от персонал или упълномощени лица. С банковите сметки на фирмата е
боравил той или упълномощени лица (без да е посочено кое е упълномощеното
лице).
Ревизираното
лице е посочило, че ГДД по чл. 92 ЗКПО, ГФО, СД по ЗДДС и декларации обр. 1 и
обр.6 са подписани от него, като управител и подавани от фирма „Бултакс Варна“
ЕООД. Твърди, че всички първични документи на „Пин Код“ ООД се съхраняват в
счетоводната кантора, която обслужва дружеството до момента на прехвърлянето на
дружеството, а именно „Бултакс Варна“ ЕООД, находяща се на ул. „Охрид“ № 26,
както и в стопанисвания обект. Ревизираното лице е посочило, че документите за
осчетоводяване са носени в счетоводната кантора от него, от персонала и
упълномощени лица (без да е посочено кое е упълномощеното лице). Отчетната
стойност е формирана на средни доставни цени. Приходите се отчитали всеки ден
след приключване на вечерната смяна от него, управител на обект или персонала.
Инвентаризации са извършвани всеки месец с някого от назначените бармани и един
от съдружниците.
Към
писмените обяснения е приложен опис на предадените документи на „Пин Код“ ООД,
подписан за предал от П. Х. и за приел от Делю Георгиев. Видно от описа са
предадени 8 бр. класьори с документи за периода от м.09.2013 г. до м.02.2017 г.
без да са описани съдържанието по папки и страници /стр.2143/.
В хода
на ревизията е извършена насрещна проверка на „Пин Код“ ООД, обективирана в
ПИНП № П-03000317192234-141-010/16.03.2018г. /стр. 1255-1239/. В хода на
проверката е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения
/ИПДПОЗЛ/, връчено по електронен път на 15.11.2017 г. В указания 14-дневен срок,
в ТД на НАП гр. Варна, офис Шумен, не са представени изисканите документи и
писмени обяснения от задълженото лице.
В хода
на ревизията е извършен преглед на наличните данни в подадените от „Пин Код“
ООД дневници за покупки и дневници за продажби, относно контрагентите, с които
дружеството извършва стопанска дейност. До част от тях са отправени искания за
предоставяне на документи и информация, с цел установяване на обстоятелството
от кого са подписвани документите, с кого от страна на „Пин Код“ ООД са
договаряни условията по договорите и други. На основание чл. 57 от ДОПК са
поискани писмени обяснения от трети лица, контрагенти на „Пин Код“ ООД и са
представени обяснения. Изготвените и връчени искания, както и представените
документи, са подробно описани на стр.5-13 от РД /стр.2333-2325/.
Установено
е, че счетоводното обслужване на „Пин Код“ ООД е извършвано от счетоводна
кантора „Бултакс Варна" ЕООД. Установено е, че в счетоводната кантора няма
документи на „Пин Код“ ООД, тъй като същите са предадени на представляващия дружеството
Д.Г.Б. /стр.1226/.
Осъществен
е контакт с управителя на дружеството Д.Г.Б., който писмено заявява /стр.1227/,
че не е получавал документи на „Пин Код“ ООД, не си спомня да е упълномощавало
други лица да го представляват, не е упражнявал дейност с фирмата, не е плащал
за придобиване на дялове, както и не е получавал възнаграждение. За посещението
е съставен Протокол № 0586904/07.03.2018 г./стр. 1229-1227/.
От
представените в хода на ревизията справки за движението по притежаваните от
дружеството банкови сметки, е констатирано, че П.С.Х. е внасял и теглил парични
средства, като не са представени справки, декларации, пълномощни за опериране
по банковите сметки от лица, различни от управителя и други, съдържащи се в
банковите досиета на дружеството.
С
Протоколи №0878729/21.09.2018г. /стр.2073/ и №0586858/16.08.2018г. /стр.2070/
са присъединени като доказателства към преписката получени отговори от банкови
институции, регистрирани на територията на РБългария, относно открити/закрити
банкови сметки, по които титуляр е П.С.Х., съответно движението по тях. При
извършения анализ на движението по банковите сметки не са установени данни за
движение на парични средства между „Пин Код“ ООД и П.С.Х., не са установени
доказателства извършваните от П.С.Х. операции по сметките да са свързани с
проверяваното дружество.
В хода
на ревизията с протокол №0878728/21.09.2018 г. от ревизионното производство на А.Д.А-/съдружник
на ревизираното лице в „Пин Код“ ООД/ и с протокол №0878727/21.09.2018 г. от
ревизионното производство на Хр.Ст.Г. /съдружник на ревизираното лице в „Пин
Код" ООД/ са приобщени събрани доказателства по реда на ДОПК в хода на
извършени проверки на лицата, назначени по трудов договор в дружество „Пин Код“
ООД. Лицата, на които са извършени проверки, са подробно описани в табличен вид
на стр.38-41 от РД, съдържаща данни за номера на производствата и имената на
лицата. При
анализ на представените от процесните физически лица документи и писмени
оояснения, органите по приходите са констатирали, че трудовите договори и
длъжностните характеристики на лицата, наети по трудови правоотношения от „Пин
Код“ ООД, са подписани от П.С.Х.. Възнаграждението е изплащано в брой. Лицата
сочат като пряк ръководител и контролиращ дейността управителя, но не посочват
конкретно име, някои твърдят, че това е Т.В.. Извършена е насрещна проверка Т.М.В.,
в хода на която лицето е декларирало, че е било назначено на длъжност салонен
управител и е извършвал дейност, определена от трудовата му характеристика. Т.М.В.е
декларирал, че е бил нает от управителя на дружеството и предполага, че той е
разписвал всички документи. Посочва, че трудовите възнаграждения са получавани
в плик с името на всеки поотделно. Декларира, че като салонен управител прекия
му началник е управителя на дружеството и на него е давал отчет за извършената
дейност. Управителят на дружеството е назначавал и прекратявал договори и
предполага, че сам ги е разписвал, стоката се приемала срещу стокова разписка,
управителят на дружеството се разплащал с доставчиците, всички парични средства
се съхранявали в управителя на дружеството.
Относно
организацията на дейността на „Пин Код” ООД в приобщените писмени обяснения, А.Д.А-/стр.2102-2001/
и Хр.Ст.Г. /стр.2134-2133/ декларират идентични факти и обстоятелства, а
именно, че поради паричен недостиг не са предприели погасяване на данъчно -
осигурителните задължения. Задълженията и отговорностите им са били
равнопоставени с тези на другите съдружници. Управлението на дружеството се е
извършвало от управителя на дружеството. Упълномощено било лицето Т.М.В..
Търговската дейност, както и подписването на договори, фактури и протоколи, са
се осъществявали от управителя или упълномощено лице. Трудовите възнаграждения
са изплащани от управителя на дружеството. Разплащането на разходите и
консумативите във връзка с дейността на дружеството се е осъществявало от
управителя на дружеството, персонала на дружеството или упълномощено лице. ГДД
по чл. 92 ЗКПО, ГФО, СД по ЗДДС и декларации обр. 1 и обр.6 са подписвани от
управителя и подавани от фирма „Бултакс Варна“ ЕООД. Всички първични документи
на фирмата са се съхранявали в обекта на дружеството или в обслужващата
счетоводна кантора, до момента на прехвърлянето на дружеството. Отчетната
стойност е формирана на база на себестойността на стоките. Приходите са
отчитани всеки ден след приключване на вечерната смяна от управителя на
дружеството, персонала на дружеството или упълномощено лице. Инвентаризации са
се извършвали всеки месец с някой от назначените бармани и един от
съдружниците. Паричните транзакции са се осъществявали от управителя на
дружеството или упълномощено лице. Плащанията са се осъществявали в брой и по
банков път. При плащане в брой плащанията са приемани от персонала на обекта. С
банковите сметки на фирмата е боравил управителя на дружеството. Контролът се е
осъществявал от съдружниците, които периодично са посещавали обекта. Продажната
цена е на база пазарната в момента на продажбата на дружеството. Документите на
дружеството са предадени на Д.Б. от П.Х..
В хода
на ревизията са извършени насрещни проверки на „Бар Луук 16" ЕООД,
„Формула груп" ООД, „Випа дей” ЕООД, „Стебар” ЕООД, за които са съставени
Протоколи за извършена насрещна проверка № №П-03000318065606-141-001/27.07.2018
г. /стр. 1316/, П-03000318065625-141-001/27.07.2018 г. /стр. 1318/, П-
03000318065630-141-001/27.07.2018 г. /стр.1320/, П-03000318065720-141-001/27.07.2018
г. /стр. 1308/.
От
извършени справки в информационните масиви на НАП и в ТР, органите по приходите
са установили, че дружествата „Формула груп“ ООД, „Випа дей” ЕООД и „Стебар“
ЕООД по времето, в което същите са управлявани от П.Х., са натрупали публични
задължения, които не са погасили, продадени са на едно и също малоимотно лице -
Д.Г.Б., който е собственик на 149 неработещи дружества с големи задължения,
публикуваните от дружествата отчети са изготвени от едно и също дружество – „Бултакс
Варна“ ЕООД и подписани за ръководител от П.Х.. По отношение на „Формула груп“
ООД е констатирано, че е извършено контролно производство, при което е
установено, че по времето, когато П.Х. е бил управител, дружеството не е
отчитало всички реално реализирани приходи, което се явява предпоставка за
отклоняване на парични средства от дружеството в полза на управителя и
свързаните с него лица.
В хода
на ревизията е извършен анализ на паричните потоци на дружеството при който е
установено, че в касата на дружеството на определени дати е имало парични
средства достатъчни за погасяване на всички и/или поне на част от задълженията
към бюджета, в т.ч. по данни, представени от счетоводните баланси на
дружеството, а именно:
-към
31.12.2013 г. паричните средства в касата на дружеството са 20 хил. лв., а
задълженията за ЗОВ 2 хил. лв..
-към
31.12.2015 г. паричните средства в касата на дружеството са 6 хил. лв., а
задълженията за ЗОВ и данъци 20 хил. лв..
-към
31.12.2016 г. - паричните средства в касата са 28 хил. лв., а задълженията за
ЗОВ и данъци 43 хил. лв.
Баланс
на дружеството към датата на продажбата на предприятието не е представен,
представен е протокол за предаване на новия собственик на папки с документация
без подробен опис, като не са представени доказателства за предаване на
наличните към датата на продажбата активи - в т.ч. налични парични средства в
брой.
При
извършен анализ за установяване на паричните средства в брой към датата на
продажбата на предприятието е установено, че към 31.12.2016 г. съгласно данните
от Баланса на „Пин Код“ ООД, подписан от П.С.Х., в касата на дружеството са
налице 28 хил. лв., а съгласно информационния масив ФУДВ с фискално устройство
са отчетени постъпили парични средства в размер на 50247.33 лв., последният
дневен отчет е на 22.02.2017 г., след тази датата в заведението работи друго
дружество „Пин Груп 16“ ЕООД. Съгласно данни от програмен продукт VАТ 14
от „Пин Код“ ООД са извършени покупки на обща стойност 22 106,66 лв. От
банковата сметка на дружеството са изтеглени 4 124 лв. /2 746 лв. е последната
изтеглена сума на дата 01.03.2017 г., след като фирмата на практика е
преустановила своята дейност/. Органите по приходите са установили, че общо
паричните средства в брой, с които е разполагало дружеството „Пин Код" ООД
към датата на продажбата му, са в размер на 60 264.67 лв. /28 000+50 247,33-22
106,66+4 124/. С оглед на посоченото е установена липса на парични средства към
28.02.2017 г. в размер на 60 264,67 лв., като е прието, че П.С.Х., в качеството
му на управител на „Пин Код“ ООД, се е разпоредил в своя полза с процесните
парични средства, с които е можело да се погасят данъчните и осигурителни
задължения на дружеството.
С
оглед установеното органите по приходите са направили извод, че за П.С.Х. са
налице обстоятелствата по смисъла на чл.19 ДОПК за лична имуществена
отговорност, тъй като са налице недобросъвестни разпоредителни сделки от страна
на П.С.Х., който в качеството му на съдружник и управител на „Пин Код“ ООД,
ведно с другите съдружници, прехвърля дружествените си дялове в посоченото
дружество по номинална стойност към социално слабо лице с множество фирми със
задължения, при наличие на натрупани и непогасени задължения за данъци и
осигурителни вноски, като по този начин избягва плащането на задълженията. П.С.Х.
в качеството му на съдружник и управител в „Пин Код“ ООД, ведно с другите
съдружници, не погасява натрупаните задължения на дружеството от търговската му
дейност при условие, че търговските обекти работят, като в същото време и не
уведомява, че дружеството е в състояние на неплатежоспособност и не открива
производство по несъстоятелност, т.е. укрива факти и обстоятелства, които по
закон е бил длъжен да декларира.
След
анализ на всички доказателства в хода на ревизия е прието, че е налице
фактическият състав, пораждащ отговорността по чл. 19 ДОПК. В резултат на
извършените процесуални действия и анализа на събраните доказателства в хода на
ревизионно производство е прието, че са налице основания за прилагането на
отговорност по чл.19, ал.1 и ал.2 ДОПК спрямо лицето П.С.Х. за несъбраните
задължения на "Пин Код“ ООД за периода 01.01.2013 г. - 28.02.2017 г.,
както следва: по ГДД по реда на чл. 92 ЗКПО за 2013 г. за задължения за
корпоративен данък, по СД по ЗДДС за периода 01.05.2014 г. - 28.02.2017г. за
задължения за ДДС, по Декларации обр.6 за периода 01.09.2013 г. -28.02.2017г.
за задължения за ДДФЛ, по Декларации обр.6 за периода 01.09.2013 г. -28.02.2017г.
за задължения за ДЗПО, УПФ, по Декларации обр. 6 за периода 01.09.2013г. -
28.02.2017 г. за задължения за ДОО и НЗОК, за главница и лихви в размери общо
на 59611,69 лв.
При
така установената фактология съдът прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима като подадена в срока по чл.156 ал.1 ДОПК от лице,
имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване
административен акт и след като е осъществено обжалването по административен
ред съобразно изискванията на чл.156 ал.2 ДОПК.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл.160 ал.2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на
ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му.
Настоящият съдебен състав намира, че атакуваният РА № Р-03000317007298-091-001/03.12.2018 г. е издаден от компетентен орган в кръга на определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК.
По
отношение наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на РА, поради
това, че в ЗВР не е посочено коя от всичките хипотези в двете алинеи на чл. 19 ДОПК е предмет на ревизията, съдът намира същите за неоснователни. Чл. 113, ал.
1 ДОПК предвижда, че в ЗВР следва да бъдат посочени ревизираният период и
видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни
вноски. Отнесено към разпоредбата на чл. 19 ДОПК, това означава, че необходимо
и достатъчно е в ЗВР да се посочи, че ревизията се възлага за установяване на
този вид отговорност. По коя точно хипотеза на чл. 19 ще бъде ангажирана
отговорността е въпрос на правна преценка, която би могло и следва да се
направи едва след установяване на релевантните факти и обстоятелства в РД и в ревизионния
акт.
Отговорността
на физическото лице по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК е субсидиарна - възниква в
случаите, когато задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски не
могат да бъдат събрани от лицето по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. Относимите редакции
на нормата са тези, обнародвани в ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006
г. и ДВ, бр. 94 от 04.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г. и ДВ, бр. 63 от 04.08.2017
г., в сила от 04.08.2017г.
Според чл. 19, ал. 1 в редакцията на ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г. когато член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, той отговаря за несъбраното задължение. Ал. 2 предвижда, че управител или член на орган на управление, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.
В
редакцията на чл. 19, ал.1 (ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) е
предвидено, че който в качеството си на член на орган на управление, управител,
прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено
юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон
е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и
вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение. А ал. 2
предвижда, че който в качеството си на управител, член на орган на управление,
прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено
юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 недобросъвестно извърши плащания в натура
или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито
разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото
лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на
което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени
данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до
размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на
имуществото.
Видно
е, че и в двете приложими редакции за ангажиране на отговорността в спорната
хипотеза са установени идентични предпоставки, включително изискване за
недобросъвестност на действията на управителя.
Следователно
елементите на фактическия състав на нормата чл. 19, ал. 1 ДОПК са: 1. субект на
отговорността е орган на управление или управител на задълженото лице, а в по-
късната редакция - прокурист, търговски представител или търговски пълномощник;
2. укриване на факти и обстоятелства, които особеният субект е длъжен по закон
да обяви по съответния ред пред
съответния орган по приходите; 3. необходимо е да е налице и непосредствена
причинно-следствена връзка между укриването на тези факти и обстоятелства от
органа по приходите или публичния изпълнител, пред който е следвало да бъдат
обявени и невъзможността да се съберат задълженията за данъци, респективно
задължителни осигурителни вноски; 4. укриването на факти и обстоятелства
предполага наличието на умисъл /недобросъвестност/, което следва от посочената
в нормата причинно - следствена връзка между деянието и невъзможността да се
съберат публичните вземания: 5. обективна невъзможност да се съберат
задълженията за данъци/осигурителни вноски в резултат на това поведение.
Втората
хипотеза за възникване на отговорността е по реда на чл. 19, ал. 2 ДОПК, когато
управителят, член на органа на управление, прокурист, търговски представител,
търговски пълномощник на задължено юридическо лице недобросъвестно извърши
някое от посочените от закона действия, в резултат на което имуществото на
задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за
данъци и/или задължителни осигурителни вноски.
Следователно
следва да са налице кумулативно посочените предпоставки: 1. Качество на лицето,
спрямо което се ангажира отговорността на управител или член на орган на
управление; 2. Активни действия от страна на субекта на отговорността,
вследствие на които имуществото на задълженото лице е намаляло, които обхващат
две отделни хипотези: а/ плащания в натура или в пари от имуществото на
задължено юридическо лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или
дивидент или б/ отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или
по цени, значително по-ниски от пазарните; 3. Недобросъвестност при извършване
на посочените действия; 4. Причинно-следствена връзка между поведението на
субекта и невъзможността за събиране на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски; 5. Обективната невъзможност да се съберат задълженията за
данъци/осигурителни вноски.
Разпоредбата
на чл. 19 ДОПК изисква каузална връзка между поведението на управителя в случая
и неплащането на данъчните задължения на представляваното дружество, т.е.
посоченото поведение на управителя следва да е единствената причина за
обсъжданото неплащане на публичните вземания.
Тази
отговорност не покрива априори всички възникнали публични задължения, а следва
да се ограничи само до тези, които в резултат на действията на третото лице не
могат обективно да бъдат погасени. Казано по друг начин наличието на тази
предпоставка изисква установяването от обективна страна на задължения, които са
изискуеми и не могат да бъдат платени и това да е в резултат на някое от
действията на трети лица, посочени в чл.
19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, а от субективна страна извършените действия от третото
лице да са насочени към такива правни последици и да целят тяхното настъпване.
Именно тогава ще следва третото лице да понесе отговорността за тези
задължения, които в резултат на неговите действия не могат да бъдат погасени.
Само при доказан фактически състав, включващ посочените елементи, физическото
лице отговаря за несъбраното задължение. Тежестта на установяване на всички
елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който
следва да докаже същите, съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр.
с § 2 от ДР на ДОПК.
По приложението
на чл. 19, ал. 1 от ДОПК съдът приема следното:
Жалбоподателят
не оспорва обстоятелството, че за процесните периоди е бил управител на „Пин
Код“ ООД. От данните от Търговския регистър се установява, че през периода от създаването на дружеството - 19.12.2012 г.
до 11.04.2017 г., когато дяловете от капитала са продадени на Д.Б., П.С.Х. е бил съдружник и управител на
„Пин Код“ ООД, с което е изпълнена първата предпоставка за ангажиране на
отговорност по чл.19, ал.1 ДОПК.
По
отношение на втората предпоставка за реализиране на отговорността, а именно лицето да е укрило факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно
да знае или е следвало да представи на органите по приходи, съдът намира, че същите са установени от
представените доказателства по делото.
В хода на ревизионното производство е констатирано,
че „Пин Код“ ООД се управлява от П.С.Х. през периодите, в които са възникнали несъбраните
задълженията на дружеството. Това се потвърждава от представените писмени
обяснения от лицето, водените търговски преговори и сключените договори с
контрагенти на дружеството, подписани от П.С.Х.. Той е и лицето, което е
оперирало с банковите сметки на дружеството и е било запознато с Годишните
финансови отчети за дейността на дружеството. В дадените писмени
обяснения /л.2145-2144/ П.С.Х. заявява, че търговската дейност, както и подписването
на договори, фактури и протоколи, както и подаването на декларации и финансови отчети, се е осъществявало
от него като управител на фирмата, той като управител се е разпореждал с
финансовите средства на дружеството, подписвал е платежните документи,
трудовите договори и заповедите за освобождаване. Същото се потвърждава и от другите двама съдружници
- А.Д.А-и Хр.Ст.Г. в дадените от тях писмени обяснения.
Съгласно чл. 141, ал. 1
от Търговския закон /ТЗ/, управителят организира, ръководи и представлява
дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание. С
оглед на това, той е органът на управление на дружеството.
„Пин Код“ ООД е носител на задължения по подадени ГДД по ЗКПО за 2013г., декларации
обр. 6 и СД по ЗДДС в периода на управлението на дружеството от П.С.Х.. В
публикуваните ГФО дружеството декларира задължения към доставчици, други
задължения, осигурителни и данъчни задължения в зйачителни размери. При анализ
на публикуваните данни се установява, че задълженията със срок за погасяване до
една година постепенно нарастват, като през първата година от създаването на
дружеството - 2013 г., те са 20 хил. лв., през 2014 г. - 30 хил. лв., през 2015
г. - 61 хил. лв., а през 2016 г. достигат размер 103 хил. лв. /анализ на
стр.29-30 от РД/, след което през м. 02.2017 г. дружеството е продадено на малоимотно
лице, без да са платени задълженията му. Управителят на дружеството е бил
своевременно запознат с размера на задълженията за данъци и осигурителни
вноски, но не е предприел никакви действия за погасяването им.
Обстоятелството,
че дружеството декларира задължения в големи размери, които не обслужва, е
предпоставка за наличие на неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ.
Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията,
какъвто е и процесният случай. Съгласно чл. 626, ал. 1 Търговския закон, длъжник, който
стане неплатежоспособен или свръхзадлъжнял, е длъжен в 15 - дневен срок да
поиска откриване на производство по несъстоятелност. Молбата, съгласно чл. 626,
ал. 2 ТЗ, се подава от длъжника, негов наследник, управителен орган, съответно
ликвидатор на търговско дружество или неограничено отговорен съдружник.
Съгласно чл. 627 ТЗ, при неизпълнение за заявяване, лицето по чл. 626, ал. 2 от ТЗ отговаря солидарно пред кредиторите за вредите, причинени от забавата.
Съгласно чл. 742, ал. 1 ТЗ, търговското дружество е свръхзадлъжняло, ако
неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ДОПК, в случаите на искане за откриване на производство
по несъстоятелност, направено от длъжника или негов кредитор преди внасяне на
молбата в съда, се уведомява НАП. В производство по несъстоятелност предмет на
вземането са именно задълженията на дружеството в пълният им размер, които ще
бъдат погасени от масата на несъстоятелността, в случай, че последната е
достатъчна за да ги покрие. В случая не е спорно,
че жалбоподателят не е предприел действия по
обявяване на дружеството в несъстоятелност и съответно не е уведомил НАП за
това. Това му действие с оглед
създаването на нови дружества и продължаването на същата дейност с тях, в
същите обекти и със същия персонал може да
се определи именно като лични, целенасочени и виновни действия или
бездействия на жалбоподателя, целящи да се препятства събирането на публични
задължения на „Пин Код“ ООД. В
случая жалбоподателят е действал умишлено тъй като е бил наясно относно смисъла и значението на действията си, предвиждал
е неговите последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. С оглед горното посоченото от приходните органи бездействие, състоящо се в липса на
предприети действия по обявяване на дружеството в несъстоятелност може да се
квалифицира като укриване на данни.
В
подкрепа на горното е и факта, че „Пин
Код“ ООД още от м.09.2013 г. спира
да погасява задълженията си към бюджета, като това
негово поведение продължава до продажбата на дружеството през м.02.2017 г.
Анализът на данните показва, че постепенно дружеството задлъжнява все повече,
като показателите му за ликвидност се влошават и на практика дружеството се декапитализира. В същото време дружеството не разполага с активи, които да успеят да
покрият натрупаните задължения. Това потвърждава извода на ревизиращите, че
през ревизирания период физическото лице П.С.Х. в качеството си на управител и
представляващ търговско дружество „Пин Код“ ООД е укрило факта, че дружеството
е неплатежоспособно и свръхзадлъжняло, който факт лицето по закон е било длъжно
да обяви пред приходната администрация.
Отделно от това
е установено, че през д.п.м.01.2017 г. по фискалното устройство на „Пин Код“
ООД са отчетени приходи в размер на 39 191,85 лв. /ДО 32 659.87 лв. и ДДС 6
531.98 лв./, а в подадената СД по ЗДДС са декларирани приходи с ДО в размер на
12 219.88 лв. и ДДС в размер на 2 443,98 лв. Следователно П.С.Х., подавайки
декларация с неверни данни /по-малко приходи/, е укрил факти и обстоятелства,
които по закон е бил длъжен да обяви, които факти са от значение за
установяване на действителното финансово положение на дружеството. Укривайки тези
факти, лицето е възпрепятствало събирането на непокритите данъчни задължения на
дружеството. Освен това на 04.06.2015 г. при извършено от органи по приходи посещение
на търговския обект на „Пин Код“ ООД с цел изземване на наличните в касата на
дружеството парични средства във връзка с неплатените задължения на дружеството
е констатирано, че вместо отчетената по касов апарат сума в размер на 88.37
лв., в касата са били налични едва 5,40 лв. Горното свидетелства за укриване на
касови наличности, което е още едно доказателство за укриване на факти и
обстоятелства, които по закон дружеството, в частност представляващия го, е
следвало да обяви. Следователно правилни са изводите
на органите по приходите, че чрез
поведението на управителя са укрити факти и обстоятелства, които по закон е
следвало да бъдат обявени пред органа по приходите или пред публичния
изпълнител. Администрацията
е била практически лишена от изпълнително основание, въз основа на което да
проведе успешно принудително изпълнение.
Третият елемент
от фактическия състав на чл.19, ал.1 ДОПК изисква да е налице причинно -
следствена връзка между необявяването на фактите и обстоятелствата и
несъбираемостта на съответното задължение от задълженото лице. В случая всички описани по-горе действия на П.Х. - укриване
на факта на неплатежоспособност на дружеството, деклариране на по-малък от
действителния размер приходи, укриването на касови наличности, сочат, че
лицето е нямало намерение да
заплати дължимите от дружеството, чийто управител е, публични задължения и дори напротив прави всичко възможно да осуети събирането им, като веднага след
натрупване на задълженията продава дружеството на малоимотно лице, не
сътруднични на публичния изпълнител, а в същото време се разпорежда с част от
активите на дружеството /наличните парични средства в касата/. Неуведомявайки навреме данъчната администрация за действителното
финансово състояние на дружеството, лицето на практика прави невъзможно
принудителното събиране на натрупаните публични задължения. Единствените реални
активи на дружеството са паричните му средства, с които като управител се
разпорежда единствено той. Отклонявайки всички налични парични средства от дружеството преди продажбата на дружествените
дялове, управителят на практика осуетява погасяването на задълженията на
дружеството.
По
отношение на наличието на умисъл /недобросъвестност/ свидетелства цялостното
поведение на П.С.Х. в качеството му на собственик и управител на други
дружества във връзка с установяване на неплащането на задълженията на „Пин Код“
ООД. Установено е, че за същия период П.С.Х., заедно с други физически лица, в
качествата им на управители или членове на органите за управление на задължени
юридически лица, осъществяват дейност в питейни заведения и заведения за бързо
хранене във верига заведения с общо наименование Gossip Bar, които след натрупване на
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски /и в повечето случаи
при изпълнението на принудителни мерки за събиране/, без да спазят разпоредбата
на чл. 626, ал. 1 ТЗ
прехвърлят дружествените си дялове на едно и също
безимотно социално слабо, притежаващо
множество фирми със задължения, лице – Д.Г.Б..
Същите
физически лица, вкл. и П.С.Х., чрез новоучредени дружества, продължават
дейността в заведенията/търговските обекти, като пререгистрират фискалните
устройства и преназначават същия персонал. Например за обект Gossip Bar в гр. Варна, *** има регистриран 1 брой фискален принтер, който се
пререгистрира последователно от стопанисващите обекта дружества, както следва:
за периода 29.02.2012 г. до 12.09.2013г. е регистриран на дружество „Фортекс 10“
ООД, за периода 13.09.2013 г. до 22.02.2017 г. е регистриран на дружество „Пин
Код“ ООД, за периода от 22.02.2017 г. до момента на издаване на РА е
регистриран на дружество „Пин Груп 16“ ЕООД.
Собственици
на капитала на „Фортекс 10“ ООД, което е с прекратена регистрация по ЗДДС и
задължения към НАП, за периода 05.01.2010 г. - 29.01.2013 г. са били П.С.Х., Хр.Ст.Г.,
Й.Т.Й.и А.Д.А.. Собственици на капитала на „Пин Код“ ООД, което е с прекратена
регистрация по ЗДДС и задължения към НАП, за периода 19.12.2012г. - 05.04.2017
г. са били П.С.Х., Хр.Ст.Г. и А.Д.А.. Собственик на капитала на „Пин Груп
16" ЕООД за периода от 06.06.2016 г. до момента на издаване на РА е А.Д. А.
Следователно в гореописаната схема участват едни и същи лица, в т.ч.
ревизираното лице. Установено е, че част от персонала е преназначаван
последователно с пререгистрацията на фискалния принтер в посочените по-горе
дружества. Например Т.М.В.за периода 04.03.2011 г. - 28.07.2014 г. е бил
назначен във „Фортекс 10“ ООД, за периода 18.09.2013 г. - 22.02.2017 г. е
преназначен в „Пин Код“ ООД, за периода 22.02.2017 г.- 19.06.2017г. и от
01.09.2017 г. до момента е преназначен в „Пин Груп 16" ЕООД.
Подавани
са декларации обр. 1 и обр. 6 за ревизираните периоди, с които са декларирани
дължими: данък върху доходите на физическите лица, задължения за ДОО, ЗО,
ДЗПО-УПФ, но същите не са платени. Дружеството, като трето задължено лице по
чл. 14, т. 2 от ДОПК е удържало дължимите данък и здравно-осигурителни вноски
от лицата, работещи по трудови правоотношения, но не е внесло същите в бюджета,
с което неправомерно се е облагодетелствало.
За
недобросъвестност свидетелства и фактът, че П.С.Х., подписвайки ГФО на
дружеството, е знаел за финансовото състояние на „Пин Код“ ООД, знаел е, че в
касата на дружеството на определени дати е имало парични средства, с които е
можело да бъдат погасени всички и или поне част от задълженията към бюджета, но
със същите не са погасени съществуващите към съответния период публични
задължения.
Недобросъвестното
поведение на лицето, целящо избягване плащането на данъчни задължения, се
проявява и в извършените тегления на парични средства от банковите сметки на
дружеството, за които парични средства след изтеглянето им няма данни да са
постъпили в касата на дружеството или да са използвани за дейността на
дружеството, както и със същите не са погасени съществуващите към съответния
период публични задължения.
Чрез
посочената схема на съзнателно и волево действие се реализира недобросъвестно
препятстване на последващото събиране на данъци и задължителни осигурителни
вноски, дължими от „Пин Код“ ООД.
Органите по
приходите са направили верния извод, че е налице определен модел на действие,
при който П.Х. и съдружниците му регистрират дружество, работят с него 1-2
години, декларират дължими данъци и осигурителни вноски, но не ги заплащат,
след което прехвърлят дружеството със задълженията му на малоимотно лице, като
пререгистрират фискалното устройство, преназначават работниците и продължават
същата дейност в същия обект само че с ново дружество, което също не плаща
задълженията си към бюджета. Така описаният модел се повтаря неколкократно и в
него участват едни и същи лица.
Само по себе си
наличието на модел на действие като така описания сочи недобросъвестност и
наличие на умишлено поведение от страна на управителя, целящо пряко укриването
на проявените факти и обстоятелства от приходната администрация, а извършеното
разпореждане с единствените активи на предприятието - паричните средства в каса
и по банкови сметки, малко преди да бъде прехвърлено на малоимотно лице е
доказателство за субективния елемент от фактическия състав на отговорността -
знанието на лицето, че това поведение води до невъзможност за събиране на
публичните задължения.
Именно
жалбоподателят е извършвал фактическото
управление на дружеството, факт който е потвърден и от
тримата съдружници, които декларират, че СД по ЗДДС и Декларации обр. 1 и
обр. 6 са подписвани от управителя и са подавани от фирма упълномощено лице „Бултакс Варна“ ЕООД;
платежните документи на дружеството са се подписвали от управителя П.С.Х. или
упълномощени лица; търговската дейност, както и подписването на договори,
фактури и протоколи се е осъществявало от управителя на фирмата, персонала или
упълномощени лица; с банковите сметки на фирмата е оперирал управителя или
упълномощени лица; трудовите договори и заповедите за освобождаване са се
подписвали от управителя; касовият апарат е регистриран от управителя или
упълномощено лице; договорите за наем са подписвани от управителя или
упълномощено лице; поръчките към доставчици, както и приемане на стока и
подписването на документи с доставчици се е осъществявало от управителя,
персонала, салонен управител или упълномощени лица.
При извършената
проверки на персонала повечето проверени физически лица - салонен управител, бармани, сервитьори, назначени по трудови
правоотношения, и юридически лица - контрагенти на дружеството - наемодатели,
доставчици на услуги и др., също твърдят, че отговорен за назначаването на
персонала, изплащането на възнагражденията, документацията, сключването на
договори-трудови, телекомуникационни и др., снабдяването на обекта със стоки и
материали, разплащането с доставчици, подаването на декларации, уведомления и
др., е бил П.Х. в качеството си на
управител и представляващ на „Пин Код“ ООД. „Бултакс Варна“ ЕООД - обслужващата
счетоводна кантора, чийто управител чрез електронен подпис подава СД, ГДД,
Декларации обр.6, Уведомления и др., също декларира, че пълномощното за
подаване на данни по електронен път и отчетите са подписани от управителя на
дружеството - П.Х.. Твърденията са подкрепени от приложените доказателства към
проверките на контрагентите на дружеството.
Следователно
гореописаните действия обосновават извода за волево поведение на съдружника и
управител П.С.Х., което цели пряко неплащането на дължимите от дружеството
задължения по ЗДДС, ЗКПО и осигурителни вноски, като лицето е съзнавало, че
това поведение води до невъзможност да се съберат публичните задължения.
Предвид изложеното следва да се приеме за доказана и четвъртата предпоставка на
отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК.
Относно
последната предпоставка на чл.19 ал. 1 ДОПК, свързана с невъзможността да бъдат
събрани задълженията за данъци на дружеството от приобщените доказателства се установява, че от дирекция „Събиране“ при ТД на
НАП Варна са предприети своевременни мерки за обезпечаване на задълженията на „Пин Код“ ООД.
Образувано е изпълнително дело № **********/2015 г. Наложени са обезпечителни
мерки с Постановление № 9663-000004/04.06.2015 г. - запор на средства на
задълженото лице в каси в размер на 5.40 лв. /установен оборот на парични
средства/. С постановление за налагане на обезпечителни мерки №
С16003-022-0026321/07.10.2016 г. е наложен запор на банкови сметки в ДСК и с
постановление за налагане на обезпечителни мерки
№С170003-022-0031557/01.06.2017 г. е наложен запор на всички банкови сметки в
банки на територията на Р България.
Съгласно
справка за проучено имущественото състояние на дружеството изх. №
С170003-134-0003038/11.08.2017 г. е установено, че дружеството не притежава
активи, освен банкови сметки без авоари и наложени предходни запори. Задълженията са определени като трудносъбираеми, от което следва, че не могат да
бъдат събрани от дружеството и следва да бъдат предприети действия по чл. 19 ДОПК /стр.2096-2074/.
Неоснователни
са твърденията на жалбоподателя, че не е взето под внимание, че имуществото на
юридическото лице, в което влизат и вземанията, които то има от своите
длъжници, надвишава дължимите данъци и осигурителни вноски.
В хода на ревизията
поради непредставяне на търговска и счетоводна документация от „Пин Код” ООД
при извършената насрещна проверка, приключила с ПИНП № П-03000*********-141-001/16.03.2018г.,
е извършен анализ на подадените ГФО за дейността на дружеството, с които са
декларирани данни в счетоводния баланс.
Видно от
представените счетоводни баланси за 2013 г. в активите на дружеството са
отразени суровини и материали в размер на 1 хил. лв. и парични средства в
размер на 20 хил. лв. За 2014 г. в активите на дружеството са отразени
суровини и материали в размер на 1 хил. лв. и вземания от клиенти 2 хил. лв. За 2015г. в активите на дружеството са отразени съоръжения и други в размер на 2 хил. лв., суровини и материали в размер на 4 хил. лв., продукти
и стоки в размер на 3 хил. лв., вземания от клиенти 1 хил. лв. и парични средства
в размер 6 хил. лв. За 2016г. в активите на дружеството са отразени дълготрайни
материални активи в размер на 1 хил. лв., вземания от клиенти 29 хил. лв. и
парични средства в размер на 28 хил. лв.
При преглед на
счетоводните баланси се установява, че вземанията от клиенти за 2013 г., 2014 и 2015 г. са в несъществени размери, единствено в 2016 г.
те са в размер на 29 хил. лв., но независимо от размера им следва да се посочи,
че това е още едно доказателство за недобросъвестното поведение на
жалбоподателя, изразяващо се в това, че същият не е извършил необходимите
действия за събиране на дължимите му суми с оглед погасяване на съществуващите
публични задължения.
Неоснователни
са релевираните твърдения в жалбата относно бездействие на публичния
изпълнител, тъй като същият не бил предприел действия да събере вземанията от
трети лица - клиенти. Поради непредставяне на търговска и счетоводна
документация на „Пин Код“ ООД не е възможно да се установят клиентите
/физически и/или юридически лица/, вземанията от които са декларирани в
счетоводния баланс. С непредставянето на изисканите документи е възпрепятствана
умишлено приходната администрация да предприеме действия в тази връзка и да
обезпечи дълга.
По приложението на чл.19, ал.2 ДОПК съдът приема следното:
Първата
и последната предпоставка са идентични с условията по ал. 1 на чл. 19 ДОПК, за
които по-горе се изложиха мотиви, че са безспорно установени, а именно
качеството на лицето на управител на „Пин Код“ ООД и обективната невъзможност
за събиране на установените публични задължения.
За да
е налице скрито разпределение на печалбата, като основание за реализиране на
отговорността, намалението на имуществото на дружеството, предизвикано от
същото, следва да е причинило невъзможността за погасяване на задълженията за
данъци и осигурителни вноски. ДОПК не е въвел дефиниция за „скрито
разпределение на печалбата“ или „дивидент“ за целите на чл. 19 ДОПК. При липса
на легална дефиниция понятието се прилага с това значение, което има в друг
клон на правото, или при наличие на няколко - в най-близкия такъв. Легални
дефиниции на двете понятия са въведени за целите на ЗКПО. По отношение на
термина „скрито разпределение на печалбата“ за целите на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 ДОПК, приложимо е определението, дадено в §1, т. 5 от ДР на ЗКПО, а именно: б.
„а“ - сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност
или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени
под каквато и да в форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с
тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви „а“ и „б“.
Както
от текста на чл. 19, ал. 2 ДОПК, така и от приложимата дефиниция на ЗКПО е видно,
че скритото разпределение на печалбата има следните характеристики:
-форма
- плащане в пари или натура;
-получатели
на сумите - собственикът на капитала, акционерите, съдружниците или свързани с
тях лица;
-характер
на сумата - несвързана с дейността или превишаваща обичайните пазарни нива.
По
отношение на понятието „свързани лица“ е приложима дефиницията, дадена в §1, т.
3 от ДР на ДОПК. В случая безспорно жалбоподателят се явява свързано лице с
„Пин Код“ ООД, в което е управител и съдружник.
Относно
втората предпоставка на чл.19 ал.2 ДОПК - извършените от управителя действия,
представляващи скрито разпредление на печалбата, в хода на ревизията е
установено, че П.С.Х. се е разпореждал с паричните средства на „Пин Код“ ООД,
като същият в периода 05.09.2013 г. - 01.03.2017 г. е изтеглил от банковите
сметки на дружеството суми в общ размер на 25 854.00 лв., подробно описани в
табличен вид на стр. 6-7 от РА /стр. 2401/, за които не са представени
доказателства, че са постъпили в дружеството.
Не са
представени никакви доказателства за последващото разпореждане с изтеглените в
брой суми от банковите сметки на дружеството, от които да е видно, че те
остават в патримониума на търговското предприятие на „Пин Код“ ООД, било под
формата на касова наличност или вземания от трети лица. Следователно изтеглените
парични средства не са разходвани за дейността на дружеството, не са постъпили
в касата на дружеството, тъй като няма данни по какъв начин управителят П.С.Х.
разходва изтеглените парични средства от банковата сметка на дружеството.
Относно
тегленията на суми от банковата сметка на дружеството, следва да се отбележи,
че същите са извършени в периоди, в които дружеството е имало налични публични
задължения, но представляващият дружеството не е използвал изтеглените суми за
погасяване на част или на всички задължения на дружеството за главници -
например към датата на изтегляне на сумата 14 950 лв. задълженията на
дружеството по декларация обр.6 /към РА е приложена справка за декларираните с
Декларация обр.6 задължения до 12.07.2015 г./ са по-малко от изтеглената сума,
и дружеството е уведомено с Постановление за налагане на обезпечителни мерки
9663-000004/04.06.2015 г. за изпълнително дело, по което дружеството дължи 13
756.03 лв., т.е. П.С.Х. е отклонил в своя полза суми, достатъчни за покриване
на задълженията на дружеството.
С
действията по теглене на пари от банкова сметка *** „Пин Код“ ООД е извършено
недобросъвестно плащане в пари от имуществото на задълженото лице в собствена
полза, което представлява скрито разпределение на печалба. След като паричните
средства се теглят от П.С.Х. и няма данни за последващото им разходване, то
обоснован е изводът на органите по приходите, че същите остават в негова полза,
тъй като няма данни сумите да са използвани за дейността на дружеството,
изплатени са на съдружник в дружеството, поради което представляват скрито
разпределение на печалбата по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗКПО.
Отделно
от това при извършения анализ на паричните потоци на дружеството е установено,
че в касата на дружеството на определени дати е имало парични средства,
достатъчни за погасяване на всички или поне на част от задълженията към
бюджета. Извършен е анализ за установяване на паричните средства в брой към
датата на продажбата на дружеството, при който е установено, че паричните средства
към този момент са били в общ размер на 60 264.67 лв. /28 хил. лв. по баланс
към 31.12.2016 г. + 32 264,67 лв. от продажби в брой, отчетени по ФУ до
22.02.2017 г./. Не са представени доказателства, че паричните средства в общ
размер на 60 264.67 лв. не са били в касата на дружеството към датата на
продажбата или пък че са предадени на новия собственик Д.Б., т.е. П.С.Х. е
отклонил в своя полза 60 хил. лв. - сума, достатъчна за покриване на
задълженията на дружеството към бюджета.
Едва в
хода на съдебното обжалване от страна на жалбоподателя беше представен протокол
за предаване на активи и материални ценности, ведно с опис на предадени
материали и опис на предадени парични средства. Същите документи бяха оспорени
от ответника по дата на съставяне и съдържание. За да прецени, дали да открие
производство по чл. 193 и сл. ГПК, съдът съобрази доказателствената сила на
оспорените документи. Документите могат да бъдат истински или неистински: с
оглед истинността на съдържанието им те са верни или неверни, а с оглед
истинността на автора - автентични или неавтентични. Частният свидетелстващ
документ има материална доказателствена сила, но тя не е обвързваща съда.
Предмет на производството е именно доказателствената сила на документа, която
оспорващият се домогва да преодолее. Затова производство се открива по
отношение на автентичността на частни и официални документи - те имат формална
доказателствена сила и по отношение на съдържанието (вярност с действителните
факти) на официалните свидетелстващи документи - те имат обвързваща съда
материална доказателствена сила. При оспорване съдържанието на частни
документи, каквито са представените приемо-предавателен протокол и описи
производство не се открива, тъй като няма обвързваща доказателствена
сила, която да бъде оборена в това производство. Съдът ги преценява по вътрешно
убеждение, съобразно всички останали данни по делото, като не е обвързан от
тяхната материална доказателствена сила. Част от съдържанието на документа е и
неговата дата на съставяне, поради което за установяване на достоверността й
също не се открива производство по оспорване, още повече, че достоверността на
датата на документа се преценява съобразно законовата разпоредба на чл. 181 от ГПК. Според нея частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в
който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа
невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня,
в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от
деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото
го съставяне на документа. В случая не е налице нито една от хипотезите на
посочената разпоредба, тъй като от представените по делото писмени
доказателства такова установяване не може да бъде извършено. Следователно предвид
липсата на достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК съдът приема, че декларираното
предаване на активи и материални ценности не се е състояло на дата 05.04.2017г.
На следващо място представените документи не представляват достоверно
доказателство и за вписаните в тях стопански операции, тъй като представените
счетоводни регистри /аналитични главни книги на сметки 503 и 501/ не са
подписани от съставител, поради което не е ясно кое е лицето, отговорно за
верността на вписаната в тях информация по см. на чл.11 от ЗСч. /отм., в сила
до 31.12.2015 г./ и чл.10 от ЗСч. /в сила от 01.01.2016 г./; не са представени
първичните счетоводни документи, въз основа на които са създадени представените
счетоводни регистри по см. на чл.6, ал.1, т.2 от ЗСч. /отм., в сила до
31.12.2015 г./ и чл.4, ал.4 от ЗСч. /в сила от 01.01.2016 г./, поради което
няма как да бъде проверена верността на вписаните в регистрите стопански
операции. Отделно от горното в хода на ревизията е извършено посещение на място
в офиса на счетоводна кантора „Бултакс Варна“ ЕООД, за което е съставен
протокол серия АА № 0586902 от 30.01.2018 г., видно от който управителят на
„Бултакс Варна“ ЕООД е заявил, че в счетоводната кантора няма документи на „Пин
Код“ ЕООД, тъй като същите са предадени на представляващия дружеството Д.Б.,
поради което не е представил на ревизиращите никакви счетоводни документи -
нито първични /фактури, ордери, банкови извлечения, договори/, нито вторични
/счетоводни регистри/. Самият Д.Б. собственоръчно заявява в декларация /л.
1227/, че не е получавало документи от „Пин Код“ ООД. Заявеното от Д.Б. е в
противоречие както с представения в хода на ревизията протокол за предаване на
документи, така и с новопредставения в хода на съдебното производство протокол
и описи към него за предаване на материални и парични ценности. По изложените
съобръжения съдът не кредитира представените в съдебното производство протокол
и описи към него и преценява същите като новосъздадени с цел да подкрепят
защитната теза на жалбоподателя.
Гореописаното
поведение на съдружника и управител П.С.Х. обоснова и наличието на
причинно-следствената връзка между действията по отчуждаване на имущество и
неплащането на установените публични задължения. Решение на
управителя е да не погаси изискуемите публични задължения, а вместо това да
извърши действия, представляващи скрито разпределение на печалбата. Не се
твърди и не се установява друга причина за непогасяването на публичните
задължения, освен действията на управителя.
П.Х. несъмнено
е знаел за наличието на вече изискуеми публични задължения към моментите на
извършване на намаляващите имуществото на дружеството действия, доколкото се
касае за задължения, посочени в подадени от дружеството декларации. С оглед на
това съдът приема за осъществен и доказан и следващият елемент от фактическия
състав на отговорността по чл.19, ал.2 ДОПК, а именно „недобросъвестност“
при извършване на действията от жалбоподателя. При
липса на легално определение на понятието, даденото от правната теория и
съдебната практика тълкуване е, че добросъвестен е този, който знае определено
обстоятелство. Добросъвестността в правото се свързва със знание или не на
определени обстоятелства. В хипотезата на отговорността по чл.19, ал.2 ДОПК
добросъвестността на лицето, чиято отговорност се ангажира, съществува, когато
то не знае за възникването или наличието на данъчни и/или осигурителни
задължения на дружеството, което управлява. Когато е доказано, че знае или няма
как да не знае за съществуването на тези задължения към момента на извършване
на разпоредителните действия, недобросъвестност е налице.
Отнесено
към настоящия спор, недобросъвестността се свързва със знанието на
жалбоподателя за съществуващо задължение и при наличие на такова знание
извършване на действия по намаляване на имуществото на задължението лице, с
което се избягва плащането на задълженията. В конкретния случай П.С.Х. като
управител на „Пин Код“ ООД е знаел за съществуващите задължения
на дружеството за процесните данъчни периоди. Безспорно е установено, че
ревизираното лице е извършило действия по теглене на парични средства и се е
разпореждало с паричните средства в брой на дружеството, за които действия няма
представени доказателства да са свързани с дейността на дружеството.
Следователно същите са недобросъвестни, тъй като управителят е съзнавал, че с
тези действия влошава финансовото състояние на дружеството, с което цели
избягване на плащането на публичните задължения на дружеството.
Не намира опора в закона и възражението на жалбоподателя, че тъй като
оспорените задължения на „Пин Код“ ООД не са установени в ревизионно
производство същите не могат да му се вменят по реда на чл. 19 ДОПК. В
случая се касае за знание на управителя относно
наличието на възникнали задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски
на ЮЛ, представлявано от ревизирания данъчен субект, и съзнателно бездействие
по непогасяването им. Дружеството с подадените декларации обр.6, справки -
декларации по ЗДДС и ГДД на ЗКПО е декларирало задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски. Съгласно чл.105 ДОПК, задълженията по
декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък
и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в
съответния закон. Задълженията по декларации са годно изпълнително основание по
смисъла на чл.209, т.2 ДОПК. Предвид нормативна уредба не е необходимо
издаването на ревизионен акт по установяването им, за да възникне правно
задължение по тяхното погасяване. П.Х. е
знаел за публичните задължения на „Пин Код“ ООД за
данъци и задължителни осигурителни вноски, подробно описани в РД и обжалвания
РА, защото именно той в качеството на управител на търговското
дружество, е подавал съответните декларации, в които са декларирани задължения
за данъци и осигуровки по КСО и ЗЗО.
Правилно
органите по приходите са приели, че като е подписвал счетоводна и финансова
документация, респективно е оперирал със средства на дружеството в касата и по
банковите сметки, вкл. е осъществявал администриране на задълженията за данъци
и ЗОВ, управителят П.С.Х. несъмнено е бил наясно, че „Пин Код“ ООД има
изискуеми и непогасени публични задължения за данъци /КД, ДДС и данъци върху
доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения/ и ЗОВ. В качеството на
съдружник и управител на „Пин Код“ ООД, П.С.Х. е насочил парични средства в
своя полза общо в размер на 60 254.57 лв., при непогасени задължения на
дружеството за данъци и ЗОВ в общ размер на 59 611.69 лв. главница и лихви.
Посочените
обстоятелства са достатъчни да обосноват недобросъвестност на П.С.Х. - същият е
разполагал с пълна информация за имущественото и финансово състояние на
дружеството и въпреки, че е знаел за съществуващите изискуеми и непогасени
публични задължения на „Пин Код“ ООД, целенасочено във времето е насочвал
финансовите потоци на дружеството в лична полза. Липсата на документална
обоснованост на разходването на изтеглените парични средства и липсата на доказателства
това да е извършено във връзка с обичайната дейност на дружеството, обосновават
извода за наличието на скрито разпределение на печалбата, което е довело до
намаляване на имуществото на юридическото лице със сума, надвишаваща
декларираните задължения за данъци и осигурителни вноски. При наличието на
добросъвестност в поведението на управителя на това дружество, изтеглените
парични средства биха могли да послужат за погасяване на декларираните и
изискуеми задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. В тази
връзка като правилни се определят изводите на органите по приходите, че
разполагайки с пълната информация за имущественото и финансовото състояние на
дружеството през процесните периоди за жалбоподателя е било невъзможно да не
знае, че в резултат на извършените тегления на парична средства настъпва
намаление в размера на имуществото на дружеството, което от своя страна води до
невъзможност за погасяване на изискуемите задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски. При съобразяването на посочените обстоятелства
действително следва да се счита за установена и причинно-следствената връзка
между недобросъвестното плащане на парични средства от имуществото на
дружеството и настъпилата несъбираемост на публичните задължения на
дружеството. Добросъвестното управление на
дейността на търговеца предполага целенасочени действия по упражняване на
правата му /вкл. събиране на вземанията/, респ. изпълнение на задълженията - в
т.ч. погасяване на изискуемите публични такива. Поведение на управителя по
непогасяване на публичните задължения на дружеството за целия му период на
управление - от 01.01.2013 г. до 28.02.2017 г., не може да се квалифицира като
добросъвестно. Съвкупната преценка на
специфичните за разглеждания казус обстоятелства и предприетите действия от
страна на приходната администрация за принудително събиране на задълженията от
основния длъжник и невъзможността същите да бъдат събрани по причина, че
дружеството не разполага с имущество, което да послужи за принудително
изпълнение, обосновава извод за поведение на управителя, което е единствената
причина за несъбираемост на установените на дружеството публичните вземания.
Предвид
горното, възражението на жалбоподателя, че не е доказана причинно-следствената
връзка между неговото поведение и невъзможността на дружеството да плати
задълженията си, са неоснователни.
Отговорността
на П.С.Х. за невнесените и изискуеми задължения на „Пин Код“ ООД е до размера
на намалението на финансовите активи на дружеството - 60254.57 лв., изтеглени в
брой. Предвид факта, че задълженията на дружеството са в по-малък размер от
посочената сума, за П.С.Х. са налице обстоятелства за възникване на отговорност
по смисъла на чл.19, ал.2 ДОПК за целия размер на задълженията на „Пин Код“
ООД, подробно описани в таблиците на оспорения ревизионен акт.
Относно
задължението за лихви и предвид задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно
решение № 5 от 29.03.2021 по тълкувателно дело № 7/2019 г. по описа на Общото
събрание на колегиите на Върховния административен съд следва да бъде прието,
че отговорността на третото задължено лице включва и установеното задължение за
лихви на главния длъжник. Лихвите са дължими и попадат в обхвата на солидарната
отговорност по чл. 19 ДОПК. Възприетият
подход е в унисон и с мотивите, съдържащи се в решение от 13.10.2022г. по дело
С-1/2021г. на СЕС.
С
оглед гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, а оспорения РА като законосъобразен следва да бъде оставен в сила.
При
този изход на правния спор искането на жалбоподателя за присъждане на разноски
е неоснователно и не следва да се уважава, а искането на ответната страна
следва да се уважи. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на
Дирекция „ОДОП“ - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 418.94 лв.,
определен съобразно чл. 8, ал.1, вр. чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /при материален
интерес от 59 611.69лв./.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.С.Х., ЕГН **********,***, срещу
Ревизионен акт № Р-03000317007298-091-001/03.12.2018 г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 420/26.02.2019 г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ - Варна при ЦУ
на НАП, с който на жалбоподателя е ангажирана отговорност по чл. 19 от ДОПК за
задължения на „Пин Код“ ЕООД, както следва: 1. За корпоративен данък по ЗКПО за
данъчен период 2013г. в размер на 80.52лв. - главница и лихва в размер на
38.36лв.; 2. За данък върху добавената стойност (ДДС) по ЗДДС за данъчен период
м.05.2014-м.02.2017г. в общ размер на 15 004.56 лв. - главница и 3079.29лв. –
лихва; 3. За данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения
за данъчен период м.09.2013 г. – м.11.2013г. и м. 01.2014г. – м. 02.2017г. в
общ размер на 5 601.12лв. – главница и 1812.34 лв. – лихви; 4. За ДОО – за
осигурители за данъчен период м.09.2013г. – м. 02.2017г. в общ размер на
15069.47 лв. – главница и 4974.64лв. – лихви; 5. За вноски за здравно
осигуряване – за осигурители за данъчен период м. 09.2013г. – м. 02.2015г. и м.
09.2015г. – м. 02.2017г. в общ размер на 6264.63лв. – главница и 2039.05лв. – лихви;
6. За универсален пенсионен фонд – за осигурители за данъчен пероид м.
09.2013г. – м. 02.2017г. в общ размер на 4244.43лв. – главница и 1403.28лв. –
лихви.
ОСЪЖДА П.С.Х., ЕГН **********,*** да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, сумата от 5
418.94 /пет хиляди четиристотин и осемнадесет лева и деветдесет и четири
стотинки/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: