О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48/31.01.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ
граждански състав, в закрито заседание на 31.01.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
частно гражданско дело № 26/2020 г., намира за установено следното:
Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 33299/11.11.2019 г. от Г.И.К. ЕГН **********
против разпореждане № 8970/24.10.2019 г., постановено по в. г. д. № 1000/2019
г. по описа на ОС – Пловдив, с което, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК,
е върната касационна жалба вх. № 26265/05.09.2019 г. против решение № 946/15.07.2019 г., постановено по
в. г. д. № 1000/2019 г. по описа на ОС – Пловдив, тъй като решението не подлежи
на касационно обжалване.
Моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното разпореждане
и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по жалбата „И.“ ЕООД не e взел становище.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството по в. г. д. № 1000/2019 г. пред ОС – Пловдив е образувано
по въззивна жалба вх. № 8300/04.02.2019 г., допълнена с жалба вх.№
8859/06.02.2019 г. от „И.“ ЕООД, против решение № 4373/14.12.2018 г.,
постановено по г. д. № 4337/2018 г. по описа на РС - Пловдив, с което е отхвърлен
искът на дружеството против Г.И.К. за признаване за установено, че последният му
дължи сумата от 19 328.50 рева по запис на заповед от 12.07.2017 г., с
падеж 31.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.01.2018 г., до окончателното погасяване, за което вземане са издадени
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК по ч. г. д.
№ 115/2018 г. по описа на РС – Пловдив.
С решение № 946/15.07.2019 г., постановено по в. г. д. № 1000/2019 г. по
описа на ОС – Пловдив, първоинстанционното е отменено, а предявеният иск
уважен. Препис от въззивното решение, с указан едномесечен срок за обжалване, е
съобщено до Г.К., по реда на чл. 44, ал. 1 от ГПК (л. 25 от делото на ОС) на 12.08.2019
г. В дадения едномесечен срок той е подал касационна жалба вх. № 26265/05.09.2019
г. При извършена проверка съгласно чл. 286 от ГПК, съдът е приел жалбата за
недопустима и с атакуваното разпореждане № 8970/24.10.2019 г. я е върнал. За да
постанови посочения съдебен акт, съдът е заключил, че жалбата е подадена против
решение, което не подлежи на касационно обжалване.
Този извод е законосъобразен.
Съобразно нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК от обхвата на касационно
обжалване са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000.00
лева – за граждански дела и до 20 000.00 лева - за търговски дела, с
изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху
недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение
за иска за собственост.
Правилното разрешаване на настоящия спор се състои в отговора на въпроса
дали делото е търговско. Преценката за това следва да бъде извършена в
зависимост от предмета на спора и от качеството на страните по него. Търговски
са делата, по които като страни участват търговци, както и делата между
търговец и нетърговец, които имат за предмет спор за право, произтичащо от или
отнасящо се до търговска сделка от кръга на абсолютните по чл.1, ал.1 от ТЗ или
търговска сделка, сключена от търговеца при упражняване на неговото занятие
(чл.286 от ТЗ).
Производството, по което е постановено обжалваното разпореждане, е
образувано по положителен установителен иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, за съществуването на парично вземане на „И.“ЕООД, предмет на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, издадени по чл. 417 от ГПК по ч. г. д. №
115/2018 г. по описа на РС – Пловдив. Съгласно
заявения в исковата молба предмет на правния спор, вземането произтича от запис
на заповед. Записът на заповед е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 8 от ТЗ, чиято правна
уредба се съдържа в чл. 535 и следващите от ТЗ. Посоченото основание на
ищцовата претенция определя делото като търговско. Никоя от страните по него няма качеството потребител, за да е мислима
хипотезата на чл. 113 от ГПК, в редакцията след изменението
и с ДВ брой 100/23.12.2019 г.
Цената на иска, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, е под въведения с
чл.280, ал. 3 от ГПК минимум от 20 000.00 лева.
Налага се извод, че решение № 946/15.07.2019 г., постановено по в. г. д. №
1000/2019 г. по описа на ОС – Пловдив не подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е недопустима в хипотезата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК.
В допълнение следва да се посочи, че в своето решение въззивната инстанция
е указала на страните, възможността за обжалването му пред Върховен касационен
съд на Република България, но това не може да промени необжалваемостта, установената
по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
До тези правни изводи е достигнал и съставът на окръжния съд, по-ради което
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 8970/24.10.2019 г., постановено по в. г. д. № 1000/2019
г. по описа на ОС – Пловдив, с което е върната касационната жалба вх. №
26265/05.09.2019 г., подадена от Г.И.К. ЕГН ********** против разпореждане №
8970/24.10.2019 г., постановено по в. г. д. № 1000/2019 г. по описа на ОС –
Пловдив, с което, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК, е върната касационна
жалба вх. № 26265/05.09.2019 г. против решение № 946/15.07.2019 г., постановено по
в. г. д. № 1000/2019 г. по описа на ОС – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: