№ 399
гр. София , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502606 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 1694 от 7 май 2020г. по гр. д. № 28/2019г. Окръжен съд
– Благоевград, ГО, 8 състав е осъдил Б. Б. В. с ЕГН ********** с адрес:гр.***,
ул.’’***” №77 да заплати на основание чл.50 ЗЗД във вр.с чл.51 ал.1 ЗЗД на В.
А., гражданин на Република Гърция,роден на ***г. в гр.***, с паспорт №АМ
***, изд. на 15.09.2015г. от GRC, валиден до 14.09.2020г., и на Е.
Г.,гражданка на Република Гърция,родена на ***г. в гр.***, с паспорт № AN
***, изд. на 07.04.2016г. от GRC, валиден до 08.04.2021г., общо сумата от 36
976,38 лв. /тридесет и шест хиляди деветстотин седемдесет и шест лева и
тридесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразени в направени разходи за ремонт и репатриране на собствения
им лек автомобил марка JEEP, модел WRANGLER, гръцка регистрация №
***, номер на рамата: 1С4ВJWО50FL554306, цвят-бял, обем на двигателя -
2776 сс, година на производство 2015г., причинени при ПТП на 16.12.2017г.
на главен път II-19 в посока гр.Банско-Благоевград поради челен удар на
лекия автомобил с едро домашно животно - крава, порода „Лимузен” с
ушна марка BFSA BG **********, собственост на ответника, ведно със
1
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 11.02.2019г. до
окончателното заплащане на сумата по главницата, както и да им заплати
сумата от 3 695, 77 лв. / три хиляди шестотин деветдесет и пет лева и
седемдесет и седем стотинки/ за направените деловодни разноски по
първоинстанционното производство.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба
на Б. Б. В. срещу решението по гр. д. № 28/2019г. на ОС - Благоевград в
осъдителните му части. С доводи за неправилност на решението,
концентрирани върху незадълбочен анализ на доказателствата по делото и
необоснован извод за причината за ПТП, както и липса на основание за
присъждане на цялата претендирана сума в негова тежест, тъй като твърди, че
е бил в брак към момента на настъпване на ПТП, иска отмяна на решението в
обжалваните части и вместо това отхвърляне на предявените искове.
Подаването на въззивната жалба е потвърдено от ответника, от чието име е
подадена, поради което констатираната преди образуване на производството
пред въззивния съд нередовност на същата е отстранена.
Насрещните страни В. А. и Е. Г. са подали отговор на въззивната
жалба, с който, освен че са посочили, че е нередовна като подадена от лице
без представителна власт, са оспорили и основателността й, като са
концентрирали защитата си върху неподаване на отговор на исковата молба
от страна на жалбоподателя, поради което считат релевираните от него
възражения за преклудирани. Искат решението в обжалваните части да се
потвърди като правилно, постановено след анализ на събраните
доказателства за основанието и размера на исковете.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
в полза на ищците като собственици на увреден от ПТП автомобил,
настъпило при удар с крава, чиято внезапна поява на пътя е предизвикала
произшествтието, е възникнало вземане по чл. 50 ЗЗД срещу собственика на
кравата в размер на 36 976, 38 лв. – за ремонт на автомобила и на 585 лв. – за
репартрирането му, при пропуск на съда да отрази формираната си воля,
личаща от мотивите, че вземането включва и посочената сума от 585 лв. (чл.
247 ГПК). За този извод съдът е изходил от установеното по делото, с оглед
приетото за проведено главно пълно доказване, при непроведено насрещно
2
доказване от ответника, неподал отговор на исковата молба в срок, че ударът
с животното е бил непредотвратим и ищецът не е допуснал нарушение на
ЗДвП.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваните части (разгледана
е предявена с редовна искова молба искова претенция от компетентния
български съд – съдът по мястото на настъпване на вредоносното събитие -
чл. 7, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на
Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела), а като
косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за правилно в тези
части.
Предявени са искове при правна квалификация чл. 50 ЗЗД –
приложимо материално право като правото на държавата, в което е увредено
имуществото на ищците (чл. 4, пар. 1 вр. съображение 17 от Регламент (ЕО)
№ 864/2007г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11.07.2007г. относно
приложимото право към извъндоговорни задължения – „Рим II“). Съгласно
цитираната норма, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако
вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е
избягало или се е изгубило. Размерът на търсената с исковата претенция сума
от ищците, като собственици на увреден от ПТП с животно автомобил, е 38
236, 23 лв. – съгласно уточнителна молба от 01.03.2019г., включваща сумата,
платена по твърдения на ищците за ремонтни дейности – части, материали,
труд - на автомобила, и сумата за репатрирането му до автосервиз в размер на
585 лв.
Не се спори на настоящия етап от производството, че ищците са
собственици на процесния автомобил, увреден при ПТП, станало на
16.12.2017г. За безспорно и ненуждаещо се от доказване в
първоинстанционното производство е прието обстоятелството, че ответникът
е собственик на кравата от порода Лимузин, с която е станало ПТП, от чието
3
настъпване ищците твърдят, че са им причинени вреди и претендират
обезщетение за имуществени вреди. Съдът е обявил на страните и
общоизвестни факти относно посочената порода (протоколно определение от
20.02.2020г.). Спорен във въззивното производство на първо място е
механизмът на ПТП, в частност налице ли е внезапна поява на кравата на
пътното платно, при поддържана от жалбоподателя теза, че тя се е намирала
на пътя, движила се е последна в стадото, не би могла да изникне внезапно,
тъй като е тежка и трудно подвижна, и водачът я е забелязал отляво по
посоката си на движение. Съответно спорен е и въпросът съобразена ли е
била скоростта на движение на автомобила, избрана от ищеца, при наличие на
пътен знак А 21 за възможна впезапна поява на домашни животни, при теза
на жалбоподателя, че ПТП е настъпило в обхвата на действието на този знак.
С доводите си за неправилност на обжалвания съдебен акт по същество
жалбоподателят преповтаря свои възражения от първото по делото заседание
относно начина на настъпване на процесното ПТП. Основното му твърдение в
това заседание е за осъществяване на друг факт, различен от изложеното в
исковата молба, а именно, че кравата е била бременна, движила се е дълго
време по пътя и е била последна в стадото, което е квалифицирано от
ответника като опасност за движението по пътя с релевирано възражение, че
ищецът е могъл да възприеме животното като опасност. Насрещните страни
считат доводите на жалбоподателя за неправилност на решението, основани
на твърдения за друг механизъм на ПТП, за неоснователни, а оспорването
като резултат на заключението на авто-техническата експертиза за
преклудирано. А по същество намират, че вариантът, обсъждан от вещото
лице, за предотвратимост на удара е практически изключен с оглед пътните
условия, цвета на кравата и особеностите на породата, които водят до
изключване на възможността кравата да е стояла неподвижно на пътното
платно, като поддържат, че и на двете възможни места на ПТП, обсъждани от
вещото лице като място на ПТП, знакът А 21 няма да регулира поведението
на водача на автомобила, тъй като в единия случай локацията е преди знака, а
във втория след разстоянието, за което се отнася.
От протокол за ПТП, съставен на 16.12.2017г., 19.10ч., след
настъпване на ПТП, на което са основани исковете, и от показанията св. Ц. –
съставител на протокола, е установено по делото, че на посочената дата
4
свидетелят в качеството си на младши автоконтрольор в РУ на МВР-Разлог, е
посетил ПТП, станало извън населено място на главен път II клас 19, в посока
Банско към гр. Благоевград, на около 15 км от табелата за гр.Разлог в посока
към Благоевград. Произшествието станало при сблъсък на превозно средство
джип с гръцка регистрация с крава с ушна марка BG 31460085, която умряла
от удара, а по автомобила, който се намирал в крайна дясна част на пътното
платно към Благоевград, имало повреди в предната част, които свидетелят
описал в протокола неизчерпателно като напр. свити преден капак и предна
броня, счупени предни калници, фарове, мигачи и др. Идвайки към мястото
на ПТП, свидетелят забелязал на около 50 м преди мястото няколко крави с
пастир, които пресичали пътя. Според свидетеля мястото на ПТП, посочено в
протокола като „24, 6 км“, било прав участък, предхождан от лек десен завой,
на около 200-300 м от най-високата точка на пътя при спускане надолу (след
което бил завоят), където са Параклисът и има чешма, в посока към
Благоевград, като се намира малко преди отбивката за бившата почивна база
на Булгартабак и на километър от караваните и намиращите се там заведения
за обществено хранене. От върха до мястото на ПТП нямало видимост. Преди
мястото имало табела за преминаване на животни, а след преминаване на
височината имало поставен знак, обозначаващ опасност от преминаване на
животни, като свидетелят счита, че се касаело за селскостопански животни и
сочи, че до мястото на ПТП „има 200-300 м от знака за преминаване на
животни“. ПТП било посетено, когато вече било тъмно, движението било
натоварено. Нямало очевидци на ПТП, което не било запазено, а водачът на
автомобила споделил, че кравата е дошла отдясно. Протоколът за ПТП не е
пряко доказателствено средство за установяването на механизма на ПТП, но
се ползва със задължителна материална доказателствена сила относно
удостоверените, възприети от съставителя факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП като участници в ПТП, характер и вид на
нанесените вреди, мястото на произшествието (чл. 179, ал. 1 ГПК). В този
смисъл посоката, начина на движение и местоположението на животното, с
което е настъпило ПТП преди настъпването му, не е установена с обвързваща
съда материална доказателтвена сила.
От заключението по АТЕ, изготвено въз основа на протокола за ПТП,
показанията на св.Ц. и след оглед и замервания на място от експерта,
5
уточнено в съдебно заседание, неоспорено своевременно от страните (чл. 200,
ал. 3, изр. 2 ГПК), което съдът възприема като компетентно и обосновано и
приема като осъществил се един от обсъжданите в него варианти на
механизъм на ПТП, е установено, че процесното ПТП, станало вечерта, в
условия на ограничена видимост на пътя, е настъпило на пътното платно,
където е поставен пътен знак А 21, предупреждаващ за възможна поява на
домашни животни, който е под табелата, указваща отклонението към почивна
станция „Holiday house“ в м.”Предела” /приета от първоинстанционния съд
като бившата почивна база на Булгартабак, - фактически извод, неоспорен във
въззивното производство/. Вещото лице е уточнило, че на около 200 – 300 м
след поставения знак се намират от дясната страна на пътя по посоката на
движение на автомобила места с минимална денивелация между равнината на
пътя и ландшафта, както и с липса на растителност, възпрепятстваща
излизането на животни, а по време на огледа, извършен на 30.10.2019г., е
наличен и опънат кабел за ограничаване навлизането на тревопасни животни,
който на места е провесен. Изхождайки от деформациите по автомобила,
вещото лице е определило приблизителна скорост на автомобила преди
момента на удара от 72 км/ч, а към момента на удара от 68 км/ч, което според
уточнението на експерта е в рамките на разрешената скорост от 90 км/ч. В
заключението са разработени два варианта на предотвратимост на удара –
единият, в който животното е стоящо или бавно движещо се по пътното
платно, тогава опасната зона е по-малка от зоната на осветеност на фаровете
при къси светлини, и следователно, при своевременно възприемане на
опасността и предприемане на намаляване на скоростта или аварийно спиране
ПТП, би било предотвратимо. В случай на внезапно навлизане от животното
на пътното платно отдясно с темп „тръс“, ударът е непредотвратим – липсва
техническа възможност за своевременни действия за избягване на ПТП.
Вещото лице е пояснило в съдебно заседание при приемане на заключението,
че изводите му са валидни и за животно от порода Лимузин (каквато е порода
на кравата, с която е настъпило ПТП) със средни показатели. Изследването е
при движение на къси светлини, но вещото лице е уточнило, че при движение
на дълги светлини двата варианта на осветяване на пресичащия обект са
възможни при същите условия, които е обсъждал. Мястото на ПТП вещото
лице е локализирало на 200 – 300 м след мястото на пътен знак А 21 по
посоката на автомобила, а по ширината на пътя на 0, 476 – 1 , 877 м от
6
средната линия към лентата за движение. Вещото лице е формирало извод, че
водачът е направил опит да избегне удара с кравата вероятно извивайки
волана надясно, при което е последвал челен удар с предна лява част на
автомобила в лявата страна на животното. От удара тялото на животното е
било отхвърлено нагоре и е попаднало директно върху предния капак и маска
на автомобила, които са претърпели тежка деформация. Под въздействието на
освободената при удара кинетична енергия детайли пред двигателя на
автомобила са били увредени – деформирана е гредата над радиатора,
счупени са облицовъчни кожуси на двигателя, повредени са радиатора,
перката за охлаждане, заедно с предпазните решетки, ремъчната шайба на
коляновия вал и др. Стойността на причинените щети на автомобила с 2 г., 11
м. и 11 дни експлоатационен период, в причинна връзка с ПТП, вещото лице
оценява, като изхожда от монтаж и смяна на части, труд и материали за
боядисване, на 36 976, 38 лв. с ДДС, а стойността от 585 лв., също
претендирана от ищците, определя, че е в рамките на средната стойност за
репатриране на катастрофирали автомобили.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, изслушана
по делото, изготвено въз основа на приложени по делото в превод от гръцки
език фактури и платежни документи и писмо на автосервиз, е установено
още, че ищците са заплатили за ремонта на автомобила си сумата от 19 500
евро на автосервиз „AVC’A. E. -официален дистрибутор и оторизиран
автомобилен сервиз, находящ се на национален път Солун-Неа Мудания,
Гърция, както и сумата 585 лв. - в брой, която не се спори, че е заплатена за
превоз на автомобила до автосервиза.
След съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и
въззивният съд намира, че ПТП е настъпило при внезапно навлизане от
животното на пътното платно отдясно, като тази поява е направила
невъзможно предотвратяване на удара с него. Няма фактическа основа за
възприемане на вариант, при който животното е последно от стадото, имало е
групи животни, както твърди жалбоподателят, и се е движило бавно по
самото пътно платно до конфликтната точка. Жалбоподателят не е провел
насрещно доказване, разколебаващо доказването, извършено от ищците,
което да даде основание за извод, че местоположението и движението на
кравата е позволявало своевременното й възприемане като опасност за
7
движението. Той не е осигурил, след като му е дадена възможност, за разпит
лицето, сочено като пастир на стадото, нито е изтъкнал процесуални
нарушения на съда във връзка с непровеждането на такъв разпит. Противно
на доводите на жалбоподателя, от показанията на разпитания по делото
свидетел не се установява, че блъснатата крава е била заедно с други крави и е
била последна в колоната от животни. Фактът, че при посещение на мястото
на ПТП и преди самото място свидетелят е възприел стадо крави, не прави
възможен извод, че въпросната крава при настъпване на ПТП е била заедно
със стадото, към което принадлежи. Както е посочил и първоинстанционният
съд, местоположението на кравата на пътя в конкретния случай в конкретната
част на денонощието и при натоварено движение може да бъде обяснена само
с внезапна поява, а не с неподвижно положение на пътното платно. От
реакцията на водача да завие надясно, т.е. обратно на посоката, от която се е
появила кравата – отдясно (съобразно възприетия механизъм на ПТП), също
не може да се заключи, че кравата е стояла на пътното платно. Налага се
извода, формиран в обжалваното решение, че животното е било само,
отделило се от стадото и при внезапната му поява в осветеното пространство
пред автомобила ПТП е било непредотвратимо. ПТП е настъпило в участък
след поставен предупредителен знак за опасност А 21 "Възможна е поява на
домашни животни". Съгласно чл. 44, ал. 1, изр. 1 ППЗДвП извън населените
места предупредителните пътни знаци за опасност се поставят на разстояние
от 100 до 150 м преди началото на опасния участък, а в населени места - на
разстояние от 50 до 100 м. Посредством заключението на АТЕ е установено,
че при избраната скорост на движение, ако животното не беше излязло
внезапно, водачът на МПС е могъл да спре в зоната на осветеност от
светлините на фаровете. Жалбоподателят, който не е оспорил заключението
на АТЕ, не е провел насрещно доказване при каква скорост на движение и
внезапно излизане на животното на пътното платно ударът би бил евентуално
предотвратим, като се изхожда и от обстоятелството, че движението е било
натоварено, а поведението на животното, излязло внезапно на пътното
платно, не може да се предвиди не само с оглед особеностите на породата. Не
е доказано и, че ПТП е настъпило в участък от пътя, за който важи
сигнализацията с пътния знак А 21, тъй като се прие, че ПТП е настъпило в
диапазона от 200 до 300 м след знака. Според нормата на чл. 20, ал. 4 (Изм. -
ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) от Наредба № 18 от 23 юли
8
2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, при необходимост от
сигнализиране на опасност по по-дълъг от 50 m пътен участък дължината на
участъка се указва с допълнителна табела Т2 (вж. чл. 60, ал. 2 ППЗДвП). В
случая не е установено да е била поставена такава табела, поради което
следва да се приеме, че предупреждението е за опасност максимум до 200 м
след знака. Ето защо и въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът счете за установено в разглеждания случай, че опасността за
движението е възникнала внезапно и непредвидимо в опасната зона на
автомобила, чиято скорост на управление не е доказано да е била
несъобразена с отрицателното влияние на всички фактори, които усложняват
конкретната пътна обстановка, за да може да спре пред всяка налична
опасност на пътя и да предотврати настъпването на ПТП (чл. 20, ал. 2 ЗДвП).
С оглед приетото за установено по-горе, предявените при условията
на активно субективно съединяване искове са основателни до размера, уважен
от първоинстанционния съд. Безвиновната отговорност по чл. 50 ЗЗД за
увреждане, последица от специфичните качества на дадена вещ/животно, без
връзка с действия или бездействия на собственика и/или лицето, под чийто
надзор е тя, е солидарна между посочените лица и кредиторът може да иска
изпълнение от всеки от длъжниците (чл.123 ЗЗД). При това положение
ответникът, като собственик на животното, което е причинило ПТП, е
легитимиран да отговаря по исковата претенция. По делото не е проведено
доказване, че лицето, упражнявало надзор над животното, е единствено
виновно за увреждането (и отговаря по чл. 45 ЗЗД), така че да се изключи
обективната отговорност на собственика на животното. В тежест на ответника
е да докаже и осъществяване на поведение на увреденото лице, повлияло на
настъпването на ПТП, което не е сторил. Както е приел и ОС – Благоевград,
при проведеното пълно главно доказване (чл. 154, ал. 1 ГПК) ищците са
успели да установят, че имуществото им е увредено от животното, попаднало
на пътя, като понесените от тях като собственици на увредената вещ
имуществени вреди под формата на загуби - разходи за ремонт и
придвижване на автомобила до сервиз възлизат на 36 976, 38 лв. и на 585 лв.
Това е пазарна стойност на тези разходи за възстановяване на фактически нов
автомобил - със срок на експлоатация под 3 години, определена със
заключението на АТЕ (последните разходи не са посочени цифром в
9
диспозитива на решението). Следва да се подчертае, че позоваването от
страна на жалбоподателя, извършено за първи път пред въззивния съд, че
собственик на кравата е и съпругата на ответника (гражданският брак е
сключен през 2015г.), е несвовременно (чл. 266, ал. 1 ГПК) и не кореспондира
с процесуалното му поведение в първоинстанционното производство, в което
той е признал, че е собственик на кравата (без твърдения, че собственик е и
друго лице) и съдът е обявил това обстоятелство за ненуждаещо се от
доказване (чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК). Дори и съпругата на ответника да е
собственик на кравата (родена на 01.04.2013г.), това не обуславя съвместна
процесуална легитимация на съпрузите, поради което не е и от значение за
изхода на спора.
Така мотивиран, въззивният съд счете доводите в разглежданата
жалба за неоснователни. Решението в обжалваните части като правилно
подлежи на потвърждаване и чрез препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, кореспондиращи на приетото от въззивния съд (чл.
272 ГПК). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, при този изход на спора, в полза
на ответниците по въззивната жалба се присъжда платеното от тях адвокатско
възнаграждение от 1 200 лв., което е под минималния размер на
възнаграждението, изчислимо на база материалния интерес по делото. По
тази причина искането на жалбоподателя за намаляването му е
неоснователно.
Водим от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1694 от 7 май 2020г. по гр. д. № 28/2019г. на
Окръжен съд – Благоевград, ГО, 8 състав в обжалваните части, при допусната
очевидна фактическа грешка в решението – пропуск да се отрази сумата 585
лв. – присъдени разходи за репатриране.
ОСЪЖДА Б. Б. В., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на В. А., гражданин на Република Гърция, роден на ***г. в гр.***, и на
Е. Г., гражданка на Република Гърция, родена на ***г. в гр.***, сумата 1 200
лв. – разноски.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11