№ 2640
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20241100502020 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ищеца
„Лизингова къща София лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, срещу решение
№20102468/09.09.2023г., постановено по гр.д. №23253/2014г. по описа на СРС,
52 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от дружеството срещу
„Пътстрой“ ООД, ЕИК *********, искове с правно основание чл.232, ал.2,
пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.345, ал.1, предл.1 от ТЗ за заплащане на сумата от
17566,56 евро (с левова равностойност от 34357,21 лева), представляваща
лизингови възнаграждения за периода от 01.03.2012г. до 30.08.2012г. по
сключени между страните девет договора за лизинг.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че в тази част решението е
неправилно и незаконосъобразно. Неправилно първоинстанционният съд
приел, че претендираните суми са погасени чрез плащане, като приел, че
начислената неустойка накърнява добрите нрави и това я прави нищожна.
Размерът на неустойката бил уговорен изначално при определено
неизпълнение на договорите – забавено изпълнение или пълно такова.
Ищецът бил изправна страна по договорите, поради което не следвало да
1
доказва претърпени вреди или техния размер. Определянето на размера на
неустойката било по волята на страните. Клаузата за неустойка била
индивидуално уговорена и ответникът не направил възражения в тази връзка.
Уговорената неустойка не накърнявала добрите нрави, тъй като точно те
изисквали страните да изпълняват точно и коректно поетите от тях договорни
задължения. По делото било доказано, че ищецът е изпълнил задълженията си
по договорите, както и, че през периодите на забава лизингополучателят
продължил ефективно да използва лизинговото имущество, не го върнал и не
направил предложение за предоговаряне на условията или промяна на
погасителния план. Това поведение на ответника следвало да бъде
квалифицирано като недобросъвестно и противоречащо на добрите нрави. С
така постановеното решение първоинстанционният съд позволил на
неизправната страна да черпи права от собственото си противоправно
поведение, което било недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.
Направеният от страните избор относно начина на определяне на неустойката
не нарушавал нито добрите нрави, нито принципа на справедливост, за да
може да се тълкува клаузата като нищожна. Диспозитивният характер на
нормата на чл.92, ал.1 от ЗЗЗД предоставял възможност на страните свободно
и равнопоставено да определят размера на договорната отговорност. Същата
следвало да бъде в размер, който стимулира длъжникът да изпълни
задълженията си. Като приел, че така уговорената неустойка е в противоречие
на добрите нрави, първоинстанционният съд отрекъл изцяло както
стимулиращата така и обезпечителната, а и наказателната функция на
неустойката. В случая неустойката по договорите била предвидена в размер на
1% дневно върху лизинговата вноска и била дължима от лизингополучателя за
всеки ден забава. Определеният процент сам по себе си, съпоставен размера
на дължимата цена по договора, не бил основание за нищожност поради
противоречие с добрите нрави. Така определената неустойка стимулирала
длъжника към изпълнение. В случая неустойката нараснала значително не
заради недобросъвестното формиране, а единствено поради
продължителното неизпълнение на длъжника. Пред първоинстанционния съд
не били ангажирани доказателства относно прекомерност на неустойката, тъй
като не бил изчисляван размерът на вредите, които лизингодателят е
претърпял вследствие на неизпълнение на задълженията на ответника по
делото и развалянето на договорите. Също така поддържа, че договорите са за
2
финансов лизинг и лизингодателят е закупил от производителя лизинговото
имущество по поръчка на лизингополучателя при сключване на договорите и
точното изпълнение на задълженията на лизингополучателя са от съществено
значение за кредитора и възвръщане на направената от него инвестиция.
Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и
предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна „Пътстрой“ ООД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Предмет на въззивно обжалване от ищеца е постановеното
първоинстанционно съдебно решение в частта, в която са отхвърлени
предявените осъдителни искове с правно основание чл. 345, ал. 1 ТЗ във вр. с
чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД.
За да отхвърли предявените искове първоинстанционният съд е приел,
че между страните са сключени посочените в исковата молба девет броя
лизингови договора, по силата на които ищецът като лизингодател е
предоставил на ответника като лизингополучател девет броя автомобили,
както и, че ответникът е заплащал надлежно лизинговите вноски по
договорите до края на м. февруари 2012г., а договорите са били развалени от
лизингодателя поради неизпълнение, считано от 31.08.2012г. На следващо
място първоинстанционният съд е приел, че с извършените от лизингодателя
плащания на 15.10.2012г., 01.02.2013г. и 09.08.2013г. с левова равностойност
3
от общо 45 017,84 лева са погасени претендираните от ищеца лизингови
вноски по договорите за исковия период от 01.03.2012г. до 31.08.2012г., като
неправилно лизингодателят е отнесъл тези плащания за погасяване на
вземания за неустойки за забава по договорите, като е приел, че уговорената с
договорите неустойка за забава в размер на 1% на ден върху дължимото
плащане за всеки ден забава, считано от първия работен ден след петия, е
нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради противоречието с
добрите нрави.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Събраните в първата инстанция
доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд
към релевантните за спора факти и обстоятелства. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Спорът между страните, пренесен във въззивната инстанция, съобразно
изложените оплаквания във въззивната жалба на ищеца, е относно това дали с
извършените от ответника плащания в общ размер на 45 017,84 лева са
погасени претендираните в настоящото производство лизингови вноски, като
тези плащания са отнесени от лизингодателя за погасяване на начислени
задължения за неустойки за забава.
Неустойката, съгласно разпоредбите на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, представлява
предварително определен от страните размер на обезщетението за вредите,
които кредиторът, би претърпял от неизпълнението или лошото изпълнение на
договора. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне
основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор, е:
наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението,
уговорена неустойка. При неустойка, съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вредите се
обезщетяват, без да е нужно да бъдат доказвани.
В случая не е спорно между страните и се установява от събраните по
делото доказателства, че със сключените между тях договори за лизинг е
уговорена неустойка за забава в размер на 1% върху дължимото плащане за
всеки ден забава, считано от първия работен ден след петия.
Уговорката за неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
4
повелителни норми на закона и на добрите нрави. Условията и
предпоставките, при наличието на които уговорена в търговски договор
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал.1, предл. трето ЗЗД, са предмет на разглеждане в TP № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС. Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи
служебно. Начинът на определяне на неустойката, както и границите й, не са
определени с императивни правни норми, поради което договарянето без
краен предел, както и евентуалната прекомерност, сами по себе си не водят до
нищожност на неустойката. Неустойката следва да се приеме за нищожна на
основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД тогава, когато единствената цел, за която
е уговорена, излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и на
примерно изброените критерии като естество и размер на обезпеченото с
неустойка задължение; обезпечаване на задължението с други, различни от
неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена; съотношение между неустойката и
очакваните вреди от неизпълнението, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии: 1/ естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава
с неустойка; 2/ дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3/ вид на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; 4/
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди (в този смисъл решение №36 от
08.03.2017г. по т.д. №318/2016г. на ВКС, ІІ ТО).
Действително в случая неустойката по договорите за лизинг е
уговорена от страните, т.е. тя е израз на признатата им в чл. 9 от ЗЗД свобода
на договарянето. Фактът на двустранно уговаряне на неустойката, обаче, сам
по себе си е ирелевантен и законът не му отдава правно значение при
преценката за валидността на неустоечната клауза, ако тя не съответства на
императивните норми на закона и на добрите нрави, в частност на принципа за
5
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските
правоотношения.
В случая съдът намира, че така уговорената неустойка излиза извън
присъщите за института функции, поради което е нищожна. Уговореният
размер от 1% дневно обуславя размер от над 300% годишно, като предвид
паричния характер на задължението, обичайната цена на финансовия ресурс и
широките възможностите за набирането му, уговорката противоречи на
принципите за справедливост и добросъвестност, тъй като очевидно води до
неоснователно обогатяване и при незначително неизпълнение. Следва да се
отбележи, че обезпечителната и санкционна функции на неустойката също не
биха могли да обосноват съобразност на мораторната неустойка с добрите
нрави, тъй като и по отношение на тези функции важат принципите за
съразмерност, адекватност и справедливост, а уговореният размер не ги
покрива. В нито един случай вредите от забавеното изпълнение не могат да
достигнат до размер по-голям от основното задължение, поради което
неустойка в такъв размер не може да има обезщетителна функция. Що се
касае до наказателната функция на неустойката, същата следва да се определи
до размер достатъчен да санкционира длъжника за неправомерното му
поведение, но не трябва тази санкция да се превръща в източник на
неоснователно обогатяване. В конкретния случай така уговореният размер на
неустойката не е съобразен както с обезщетителната, така и с наказателната и
функция, като многократно надвишава размера, който би следвало да се
определи при съобразяване с тези функции. Следователно така уговорената
неустойка е предвидена в размер, противоречащ на добрите нрави, което я
прави нищожна по смисъла на 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Поради изложеното
правилен е изводът на първоинстанционния съд, че с извършените от
лизингополучателя плащания са погасени изцяло лизинговите вноски по
договорите за процесния период, като неправилно тези плащания са били
отнесени от лизингодателя за погасяване на начислени задължения за
неустойки.
Поради изложеното предявените от ищеца искове с правно основание
чл. 345, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД са неоснователни и
решението, с което същите са отхвърлени, е правилно и следва да бъде
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
6
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване по
аргумент на чл. 280, ал. 3 от ГПК, с оглед цената на всеки един от предявените
искове за заплащане на лизингови вноски по отделни договори за лизинг.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20102468/09.09.2023г., постановено по
гр.д. №23253/2014г. по описа на СРС, 52 състав, в обжалваната част, с която са
отхвърлени предявените от „Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу „Пътстрой“ ООД, ЕИК *********, искове с правно
основание чл.232, ал.2, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.345, ал.1, предл.1 от ТЗ за
заплащане на сумата от 17566,56 евро (с левова равностойност от 34357,21
лева), представляваща лизингови възнаграждения за периода от 01.03.2012г.
до 30.08.2012г. по сключени между страните девет договора за лизинг.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7