Р Е Ш Е Н И Е
№ 55, том.1, стр. 56
Гр. Кула 17.09.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд
Кула, в открито заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: Дияна Дамянова - Цанкова
със секретаря
Лозана Петкова и с
участието на прокурора
............................ като разгледа докладваното от
съдията Дияна Дамянова - Цанкова гражданско дело № 46 от 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба от „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София ул. „Московска” №19,
представлявано от Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова чрез Л.
Цанкова Л. - юристконсулт за призоваване по чл. 51 от ЗН на наследниците на
длъжника С.В.П.с ЕГН ********** от с. Б., починала на 01.11.2016г., за която се твърди в молбата, че е сключила
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица на 21.02.2013г. с молителя, по силата на който банката е
отпуснала на Петкова кредитна карта с кредитен лимит в размер на 1000 лв. В
молбата е посочено, че в проведено производство по реда на чл. 51 ЗН,
наследниците от първи ред са загубили правото да го приемат, поради което
следва да призоват наследниците от следващия ред.
От приложеното за послужване частно гражданско дело №
28/2018г. по описа на РС – Кула, в което се съдържа Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица, сключен на 21.02.2013г. между „ Банка ДСК“ ЕАД и С.В.П., се установява, че молителят е кредитор на С.П. Ето защо съдът приема,
че молителят е заинтересовано, по смисъла на разпоредбата на чл. 51 от ЗН, лице и има право да иска от съда да призове
наследниците на починалата П. и да им определи срок,
в който те да заявят дали приемат или се отказват от наследството, оставено
след смъртта на наследодателката им.
От постановеното по ч.г.д. 28/2018г. Определение № 12 от
18.04.2018г. се установява, че наследниците В.Р. Л. и Д. Р. Л. – синове на П., на основание чл. 51, ал.2 от ЗН са загубили правото да
приемат наследството на майка им П. От представените по делото Удостоверение за
съпруг/а и родствени връзки изх. № АО 12/631 от 08.04.2019г., издадено в с.
Бойница се установява, че починалата П. няма живи
родители и съпруг, има брат П.В.П. и сестра М. В. Н., която е починала. Видно от представеното от молителя Удостоверение за
наследници изх. № АО01АУ-06-928 от 14.05.2019г., издадено в гр. Видин,
наследници на починалата М. В. Н. са нейните син и дъщеря А.Н. К. и Б.Н.К..
За насроченото открито съдебно заседание
редовно са призовани наследниците П.В.П., А.Н. К. – К., но същите не се явяват,
като в проведеното съдебно заседание съдът им е определил едномесечен срок, в
който да заявят приемат или се оказват от наследството на С. П., за което същите са
уведомени и са им разяснени последиците, предвидени в чл. 51, ал.2 ЗН.
В предоставения им едномесечен срок, от наследниците не постъпило волеизявление в съда дали
приемат или се отказват от оставеното им наследство от С.В.П..
Въпреки всички положени
усилия от съда да бъде установено местонахождението на наследника Б.Н.К.,
същото не бе установено и К. не бе редовно призован за съдебното заседание, за
да му бъде определен срок, в който да заяви приема или се отказва от
наследството на С.П.
Направена е служебна
проверка в книгата за отказите от наследство в РС – Кула, от която се установи,
че в книгата няма вписани откази от наследството на С.П. от наследниците П.В.П., А.Н. К. – К. и Б.Н.К..
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Последният постоянен адрес на
кредитополучателката П. е в с. Б., общ. Б., поради което настоящият състав е компетентен по
правилата на местната подсъдност да се произнесе.
Съдът намира исковата молба за
допустима като подадена от заинтересовано лице по чл. 51 ЗН, чийто правен интерес се обуславя от наличието на изискуеми
вземания от наследодателя на ответниците, като кредитополучател по посочения
договор за кредит.
Съгласно чл. 48 и сл. от ЗН
наследството се придобива с приемането му, което произвежда действие от
откриването на наследството - с писмено заявление до районния съдия, в района
на който е открито наследството; с извършване на конклудентни действия от
страна на наследника, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме
наследството (т. 14 на ШТВС № 4/1964 г. на ВС), или когато укрие наследствено
имущество (в последната хипотеза наследникът губи правото на наследствен дял от
укритото имущество). Недееспособните (в т.ч. ненавършилите пълнолетие - чл. 5
от ЗЛС), държавата и обществените организации приемат наследството само по опис
(чл. 61, ал. 2 от ЗН). Наследниците, които са приели наследството, отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.
Наследник, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на
полученото наследство (чл. 60 от ЗН). Съгласно чл. 51, ал.1 от Закона за наследството (ЗН)
по искане на всеки заинтересован, районният съдия, след като призове лицето,
което има право да наследява, му определя срок, за да заяви дали приема
наследството или се отказва от него. Алинея втора предвижда, че ако в дадения
му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството, като
изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал.1 от ЗН
(ал.3). Заявлението до съда следва да е писмено, като съдебната практика
допуска то да е изразено и устно лично пред съда и вписано в съдебния протокол.
Посоченото в чл. 51 ЗН заявление е строго личен формален акт, представляващ
разпоредително действие с имуществени права и който акт има както вещноправни,
така и облигационни последици. Наследството се придобива с приемането му, което
може да бъде изрично или мълчаливо с конклудентни действия. Когато призованият
наследник не е приел наследството и му е даден срок по реда на чл. 51 ЗН, той следва да изрази своята воля дали приема наследството
или не.
Наследниците П.В.П. и А.Н. К. – К. не са изразили волеизявление дали
приемат или се отказват от наследството на С.В.П.в определения им от съда
месечен срок. С изтичането на срока се погасява правото им да приемат
наследството, като същите са надлежно уведомени за последиците при
бездействието им, а именно, че съдът ще приеме, че наследникът е загубил
правото да приеме наследството. Поради това съдът следва да
постанови да се впише в особената книга за приемане на наследство по чл.49 ал.1
от ЗН, че съгласно чл.51 ал.2 вр. ал.1 от
ЗН П.В.П. и А.Н. К. – К. са загубили правото да приемат наследството, оставено от С.В.П..
Приложението на чл. 51 ЗН предполага не само известен адрес на наследника, но и
редовно призоваване на лицето и уведомяване от съда с ясно дадени указания по
приложението на чл. 51 ЗН.
Съгласно трайната практика
на ВКС – напр. Определение № 315 от 23.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3092/2015 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Т.Н., постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК,
Определение № 460 от 22.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3616/2015 г., III г.
о., ГК, докладчик съдията Л. Б..,
постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК,
Определение № 100 /12.02.2015 г. по ч.гр. д. № 190/2015 г., III гр. отд. на ВКС
и други, в особеното охранително производство по чл. 51 ЗН не са приложими фикциите за връчване, установени в общите
процесуални правила по чл. 40 и чл. 41 ГПК,
както и процедурите за призоваване чрез залепване на уведомление или чрез
"Държавен вестник"
Настоящето производство е
охранително и е свързано с упражняването на лични права от наследника.
Приемането на наследството направо или под опис и отказът от наследство са
строго лични актове на лицето, призовано към наследяване. Тези актове са
свързани със строго лична /субективна/ преценка на лицето, призовано към
наследяване, като с оглед изключителната значимост и тежест на правните им
последици и свързаността им с личността на техния носител, те не могат да бъдат
извършени от процесуален представител, разполагащ с обща процесуална
представителна власт спрямо отсъстващото лице. Недопустимо е това изявление да
бъде извършено от особен представител, респективно на особен представител да му
бъде определен срока за изразяване на това волеизявление, независимо от
основанието и реда, по които то е натоварено в това си качество да осъществява
процесуално представителство на страната по делото. Същият се назначава по дела
с цел да защитава правата на конкретен субект, като естеството и обемът на
представителната му власт и целите, които институтът преследва, изключват
възможността същият да осъществява валидни разпоредителни действия с
материалноправен ефект от името и за сметка на представлявания, още по-малко –
такива, при които действието е свързано с личността на представлявания.
С оглед изложеното, така
подадената молба по отношение на наследника Б.Н.К. следва да се отхвърли, като
на молителя се укаже, че съгласно чл. 538, ал.3 ГПК
отхвърлянето на молбата не е пречка да се подаде повторно молба пред същия съд
за издаване на същия акт.
Мотивиран от горното, съдът:
РЕШИ:
ДА СЕ ВПИШЕ в особената книга за приемане на наследството, водена при РС
гр.Кула, че съгласно чл.51, ал.2, вр. ал.1 от ЗН, А.Н. К. –
К., ЕГН **********, с адрес *** и П.В.П., ЕГН ********** *** са загубили правото да приемат
наследството, оставено след смъртта на С.В.П., бивш жител ***, починала на
01.11.2016г./Акт за смърт № .г., съставен в с. Б., общ. Б., обл. В.
ОТХВЪРЛЯ молбата на
"Банка ДСК" ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София ул. „Московска” №19, представлявано от Виолина Маринова Спасова и
Доротея Николаева Николова чрез Л. Цанкова Л. - юристконсулт за призоваване на Б.Н.К.,
ЕГН ********** *** - наследник на длъжника С.В.П., бивш жител ***, починала на
01.11.2016г./Акт за смърт № .., съставен в с. Б., общ. Б., обл. В. и да му се
даде срок да заяви приема ли или се отказва от нейното наследство.
Решението, в частта, в която
се отхвърля молбата, може да се обжалване по реда на определенията – чл. 538, ал 2, изр. последно ГПК пред Окръжен съд - Видин с частна жалба в едноседмичен срок
от връчване на решението на страната, съгласно Определение № 315 от 23.06.2015
г. на ВКС по ч. гр. д. № 3092/2015 г., I г. о., ГК, докладчик председателят
Теодора Нинова, постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на молителя, че
съгласно чл. 538, ал.3 ГПК
отхвърлянето на молбата не е пречка да се подаде повторно молба пред същия съд
за издаване на същия акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:..................