Р Е Ш Е Н И Е
№47 13.01.2020г. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти
състав
На тринадесети декември година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: К.С.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 5002 по описа на съда за 2019 година
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*** 13“ ЕООД; ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „***“
№ 20, вх. Г, представлявано от К.С.П., ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 02-0002678/09.09.2019г.на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което за нарушение на чл.
63, ал. 2 от Кодекса на труда КТ), на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, на дружеството - жалбоподател е
наложено наказание имуществена санкция, в размер на 3 500 (три хиляди и
петстотин) лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В открито съдебно заседание, за жалбоподателя се явява
надлежно упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли НП да
бъде отменено, а като алтернатива, да бъде намален размера на наложената
санкция. Сочи доказателства.
Административнонаказващият орган –Дирекция
„Инспекция по труда” - Бургас, надлежно призовани, се представлява от
юрисконсулт Н., която оспорва жалбата. Посочва,
че нарушението, за което е санкционирано дружеството е безспорно доказано.
Счита, че правилно е приложен законът и моли съдът да потвърди постановлението
като правилно и законосъобразно. Не се сочат нови доказателства.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване. Подадена е от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, пред материално и териториално компетентен
съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съдът, след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
При извършена проверка от проверяващи инспектори –
служители в Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас на 24.07.2019 г. в 17:00 ч.
в обект - бистро „Л.“, находящо се в Къмпинг
„Каваци-север“, общ. Созопол, стопанисвано от фирмата – жалбоподател,
проверяващите установили, че до работа е било допуснато лицето В.Д.А., ЕГН: **********, на
длъжност „барман“, преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП. Към момента на извършване
на проверката, В.Д.А. ЕГН **********,
полагал труд като „барман“ - обслужвал клиенти и приготвял напитки зад
бара в заведението.
Нарушението било установено от актосъставителя
Д.П.С. на 30.07.2019 г., при извършена проверка по
документи в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Бургас: трудов договор № 13/24.07.2019
г., Справка от ТД на НАП с изх. № 16388193111393/25.07.2019 г., 17:47:05 ч., и
др.
Съставен бил акт за установяване на административно
нарушение от 06.08.2019 г, в който като нарушена била посочена нормата на 63,
ал. 2 КТ. Упълномощено лице на дружеството, подписало АУАН, без да сочи
възражения.
На 09.09.2019 г, било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което при пълна идентичност с фактологията
и правната квалификация на нарушението и за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, вр. чл.
414, ал. 3 от КТ, на дружеството - жалбоподател е
наложено наказание имуществена санкция, в размер на 3 500 (три хиляди и
петстотин) лева.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните по делото материали по административнонаказателната
преписка, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът, въз основа вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Правилно са посочени нарушените материалноправни
норми. В АУАН и НП ясно е записано, че не е предоставено уведомлението по чл.
62, ал. 3 от КТ, което е нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него.
Няма спор, че към датата на проверката между
дружеството-жалбоподател, в качеството му на „работодател” и лицето Веселин
Андреев е бил налице валиден трудов договор, по силата на
който последният е приел да изпълнява длъжността „барман” в
горепосочения обект. Видно от показанията на разпитания актосъставител,
към момента на проверката, работникът е полагал труд – приготвял напитки,
обслужвал клиенти. Този факт се доказва и от представеното от жалбоподателя
копие от тетрадката за инструктаж на л.27, от което е видно, че на 24.07.2019
г. е бил проведен инструктаж на Андреев.
При така доказаните факти съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административно
нарушение по чл.414, ал.3, вр. чл.63, ал.2 от КТ.
Законодателят е въвел императивно изискване за работодателя, преди да допусне
до работа работника или служителя, да му предостави документите по чл. 63, ал.1 от КТ, сред които са и копие
от уведомлението по чл. 62, ал.3, заверено от ТД на
НАП.
В конкретния случай, видно от доказателствата по
делото, дружеството - жалбоподател не е изпълнило вменените му задължения и е
допуснало до работа на 24.07.2019г. служителя Андреев, преди да му връчи копие
от уведомлението по чл. 62, ал.3 КТ, заверено от ТД на
НАП, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната
му отговорност.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че
всъщност е била налице обективна невъзможност да изпълни задължението си. От
показанията на св. Д. Й.се установява, че на
24.07.2019 г. изобщо не е правила опит да подаде уведомленията на „*** 13“ ЕООД
към НАП, тъй като преди това при подаването на документи на други дружества,
имало технически проблем, т.е. не е ясно дали при нов опит не е било възможно,
евентуално да се подадат документите. Освен това, въпросните уведомления могат
да бъдат подадени и на хартиен носител. На последно място, след като не е било
възможно да се подадат документите, дружеството така или иначе не е следвало да
допусне работника до работа.
В случая, не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е формално, а не резултатно, така че липсата на
вредни последици от него, не представлява смекчаващо отговорността
обстоятелство. От друга страна самия факт, че неизпълнението на описаното в
цитирания текст задължение е обявено за нарушение е достатъчно да се приеме, че
то съдържа вредни последици за трудещия се. Нарушението не се отличава с по -
ниска степен на обществена опасност от останалите такива от същия вид, напротив
– то е типичен пример за неизпълнение на задължението на работодателя по чл. 63,
ал. 2 КТ.
За извършеното нарушение, разпоредбата на чл. 414, ал.
3 от КТ предвижда наказание „имуществена санкция“, в
размер от 1500 лв. до 15 000 лв. Санкционната норма правилно е приложена от
наказващия орган като относима към процесното нарушение и на дружеството - жалбоподател е
наложено наказание имуществена санкция, в размер от 3500лв. Съдът счита, че
този размер е завишен, предвид обстоятелствата, че няма данни, това да е
поредно нарушение на дружеството. Ето защо, настоящият състав прие, че
наказанието следва да бъде намалено до минималния размер от 1500 лева, с което
ще се постигнат целите по чл. 12 от ЗАНН, без да се засяга прекалено
имуществената сфера на дружеството, като така ще се спази принципа за
пропорционалност между обществената опасност на нарушението и наказанието. С
така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
Мотивиран от изложените доводи, Бургаският районен
съд, XII наказателен състав на основание чл.63
от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002678/09.09.2019г.на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас
против „*** 13“ ЕООД; ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Асеновград, ул. „***“ № 20, вх. Г, представлявано от К.С.П., ЕГН: **********, с което за
нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ),
на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, вр.
чл. 414, ал. 3 от КТ, на
дружеството - жалбоподател е наложено наказание имуществена санкция, в размер
на 3 500 (три хиляди и петстотин) лева, като НАМАЛЯВА размера на наказанието
имуществена санкция от 3500 (три хиляди и петстотин) лева на 1500 /хиляда и петстотин/
лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.С.