Р
Е Ш Е
Н И Е № 1046
04.06.2014 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, 5-ти граждански състав,
в
закрито заседание на 28.02.2014
г., в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина
Стефанова
Виолета Гъдева
като разгледа докладваното от
съдията
Виолета Гъдева гражданско дело №
1482/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл. 435 и сл. от ГПК.
Жалбоподателката
Е.Я.В., чрез адвокат М., обжалва налагането на възбрана върху 1/2 ид. ч. от жилище /апартамент/, находящо се в гр. София,
на ул. „****, със застроена площ 80,22 кв. м., ведно с изба № 7, 7,87 кв. м.,
както и 1,15 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
дворното място, УПИ - 978, кв. 8, по плана на гр. София, м. „****”, по приложеното
изп. дело № 336/2009 г. на ЧСИ рег. № 758 /Мариана Обретенова/. Иска то,
налагането, да бъде отменено като незаконосъобразно, т. к. описаното жилище не
принадлежи на длъжника по делото К.Д.Г.. С решение от 02.04.2008 г. Свиленградският
районен съд прекратява гражданския брак между жалбоподателката и длъжника,
както и предоставя жилището в изключителна собственост на жалбоподателката. Отделно
жилището е единствено и не може да се раздели при условията на чл. 39, ал. 2 от
ЗС, ако /дори да/ надхвърля жилищните нужди на жалбоподателката.
Въззиваемият „Тракия
РМ” ЕООД /чрез упр. Х.М./ смята, че жалбата е недопустима, т. к. налагането на
възбрана съставлява обезпечителна мярка, не същинско изпълнително действие, и
не подлежи на обжалване съгл. гл. 39-та, р. 1-ви от ГПК, евентуално - неоснователна;
брачното решение е вписано едва на
18.12.2012 г. и е непротивопоставимо „по отношение на възбраната”.
Въззиваемият К.Г.
не взема становище.
Пловдивският окръжен съд, 5-ти граждански състав, като се запозна с доказателствата по
делото, констатира
следното :
Жалбата е
допустима като подадена в срока по чл. 436, ал. 1, както и срещу действие, което може да се обжалва от третото
лице съгл. чл. 435, ал. 4 /насочване на изпълнението върху вещ, във владение на
това лице/.
/Възбраната
е разпореждане на съдия-изпълнителя, с което съответната недвижима вещ на
длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, следователно налагането на възбрана вече
съставлява насочване на
изпълнението върху вещта./
Разгледана по
същество е неоснователна.
С решение от 02.04.2008
г. Свиленградският районен съд действително предоставя описаното жилище в изключителна
собственост на жалбоподателката. Решението обаче е вписано на
18.12.2012 г., а възбраната - на
16.07.2009 г. А пре-хвърлянето на вещни права, разпореждането с 1/2 ид. ч. от
прекратена СИО напр. , което не е било вписано преди възбраната, не може да се противопостави на взискателя
/чл. 453, т. 1 от ГПК/. Предвид горното придобиването на жилището от
жалбоподателката не може да се противопостави на взискателя „Тракия РМ”.
Колкото до
възражението за несеквестируемост на жилището, разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК ползва само длъжника - физическо лице, не и третото лице /„изпълнението не
може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника…”/
Предвид
горното жалбата трябва да бъде оставена без уважение.
Така
Пловдивският окръжен съд, 5-ти граждански състав,
Р
Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е.Я.В., чрез адвокат М.,
срещу налагането на възбрана върху 1/2 ид. ч. от жилище, находящо се в гр.
София, на ул. „****, със застроена площ 80,22 кв. м., ведно с изба № 7, 7,87
кв. м., както и 1,15 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж
върху дворното място, УПИ - 978, кв. 8, по плана на гр. София, м. „****”, по
изп. дело № 336/2009 г. на ЧСИ рег. № 758.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :