Р Е Ш Е Н И Е
№ 66
Гр.Пловдив, 10.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в открито
заседание на 18.10.2018 г. в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
като разгледа гр.д.№1689/2018 г. по описа на ПОС, за се произнесе,
съобрази:
Производство по чл.258 и сл.
от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от Община ****, БУЛСТАТ:
****, адрес: гр. ****, представлявана от кмета Д. Ф. Д. чрез пълн. й адв.С.Г. против решение
№149/27.04.2018 г. по гр.д.№1413/2017 г. на КРС, 2 гр.с., с което с
което е признато за установено по отношение на Община ****, че Районна потребителна кооперация „Наркооп“ – гр. ****, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, е собственик на СГРАДА с
идентификатор 68080.503.5052.1, застроена
площ 209 кв.м., брой етажи 1, предназначение: сграда за обществено хранене и СГРАДА с идентификатор 68080.503.5052.2:
застроена площ 328 кв.м. брой етажи 1, предназначение: сграда за търговия,
съобразно скица на ПИ с идентификатор 68080.503.5052, с отразените в нея
сгради, представляващи „Цех за производство на банички
и газирани напитки”, както и на
прилежащия терен към гореописаните сгради, с площ от 802 кв. м., надлежно
онагледен и заключен в многоъгълник АБВГДЕА, в приетата по делото и
представляваща неразделна част от настоящото решение скица - извадка от КК на
гр. ****, одобрена със Заповед №РД-18-8/2011 г., която площ, прилежаща към
сградите, ведно със ЗП на сградите представлява 16,29 % спрямо площта на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.503.50.52, находящ се в гр. **** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
8/11.03.2011г., последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР, адрес на поземления имот: гр.****, целият с площ от 4923
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг
вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал 94,
парцел III-пазар,
съседи на целия имот: 68080.503.9004; 68080.503.5051; 68080.503.5048; 68080.503.9003 и ОСЪЖДА
Община **** да предаде на ищеца Районна потребителна кооперация
„Наркооп“ – гр. **** владението върху гореописания недвижим имот, както и да й заплати направените по делото разноски в размер на общо 1036.07 лв. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, иска се неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск, както и за
присъждане на разноски .
Постъпил е в срок отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна- Районна потребителна кооперация „Наркооп“ – гр. ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявана от юр.Т.Б., с който жалбата се оспорва, моли да се потвърди
обжалваното решение.Претендират се разноски, в т.ч. и юрисконсулско
възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, 14
граждански състав, след като прецени данните по делото, намира следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирана страна,
внесена е дължимата ДТ за въззивно обжалване и е
изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на
закона по форма, съдържание и
приложения.
Производството, в което е постановено обжалваното решение, е образувано по осъдителен ревандикационен
иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от РПК“Наркооп“-гр.**** против Община-гр.****. Искът
е уважен.
Във въззивната жалба са
изложени оплаквания, че ИМ е нередовна, т.к. ищецът не е посочил точно, ясно и
конкретно претендирания имот; счита, че искът е неоснователен, тъй като имотът
е придобит от общината по давност – според св.Д. Общината владее имота като
свой от 2004 г.; че АОС са съставени още от 1993 г. - №563/15.07.1993 г.; от
показанията на св.Ч. Д. се установило, че кооперацията притежава единствено
сграда към 1990-91 г. с размери 5 на 15 местра, т.е.
75 кв.м., а през 1994 г. била построена втората сграда от трети лица, а не от
ищеца; от КРП от 1973 г. било видно, че до 1996 г. сгради в процесния
терен не са съществували; че от заключението на в.л., прието пред ПОС и от
свидетелите, сграда №1 е строена от Фирма „Комфорт-2000“ООД през началото до
средата на 90-те години, което строителство намало
нищо общо с кооперацията, а свидетелите на въззиваемия
нямат никави преки впечатления от процесния
имот след 1989 г.; че имотът е придобит
от общината по давност – позовава се на показанията на свидетелят Д., според
който общината владеела имота като свой от 2004 г.; от приетия по делото АЧОС
от 2007 г. се установявало че имотът е общинска собственост още от 1993 г.; че
решението на ПОС от 2006 г. не е вписано, а придобивната
давност на общината не е прекъсната, не е предявен иск и не са предприети
действия на принудително изпълнение; че признатите от КРС 802 кв.м. не са
доказани и установени по законен ред, т.к. ищецът не е посочил и доказал точния
терен, който претендира, а правилата на Приложение №1 към чл.21 от Наредба №7
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устрнойствени зони се отнася само за жилищни и курортни
комплекси, какъвто не е процесния имот. Въззиваемата страна е депозирала отговор на ВЖ, с който
оспорва жалбата. Счита, че ИМ е редовна и имотите са индивидуализирани; по
възражението, че процесуалния пълномощник не е представил договор, от който да
е видно упълномощаването на ищеца – в с.з. на 26.03.2018 г. е представен и
приет без оспорване трудов договор на юр.Б.; във
възражението за придобиване на имота по давност не е посочен начален и краен
момент на давностното владение; счита, че АОС имат
декларативен характер и нямат правопораждащо
действие.
По направените оплаквания и доводи на страните, от
представените по делото
доказателства, съдът намира следното:
Въззивникът община **** се легимира
като собственик на УПИ III-пазар,
цялото с площ от 4515 кв.м. ведно с изградените в него сгради от 336 кв.м. с
акт за ЧОС №17/04.06.2007 г., в който е посочено, че е съставен въз основа на
предходен акт за общинска собственост №563/15.07.1993 г. и Акт за ЧОС
№98/06.01.2000 г., както и че е съставен на основание Указ №318/02.09.2003 г.,
от които е видно, че преди него като собственик на имота е записан Община ****.
Актовете за
държавна и общинска собственост са официални свидетелствуващи
документи, които съгласно чл.179,ал.1 ГПК се ползват с обвързваща материална
доказателствена сила за отбелязванията в тях и до тяхното оборване се смятат за
установени.
Въззиваемата РПК“Наркооп“-Гр.**** се легитимира като собственик на
процесния имот – включващ сградите и прилежащия към
тях терен, представляващ „Цех за банички и газирани
напитки“, находящ се в гр.**** с обща застроена и незастоена
площ около 1000 кв.м., при съседи: улица, общински имот, цех на „Металхим“ и пазарище, съставляващ парцел III, кв.94 по действащия план /кв.108
по стария план/ на гр.**** на основание чл.2, ал.3 от ЗОС, считано от
01.06.1996 г. / от вл.с. на закона, обн.,ДВ бр.44/1996 г./, тъй като е построила тези сгради до
13.07.1991 г. Това е установено по отношение на Община-**** с влязло в сила на
05.01.2007 г. решение №2192/22.11.2006 г. по гр.д.№3160/2005 г. на ПОС, 9 гр.с.
по УИ за собственост с пр.осн.чл.97,ал.1 ГПК/отм./. С
вл.с. решение от 29.01.1996 г. по гр.д.№455/1995
г. на КРС,3 гр.с. е признато за
установено по отношение на Община-****, че кооперацията е изградила процесните постройки в периода 1959 -1979 г. с необходимите
строителни книжа и разрешителни.
В
хода на делото с Указ №318/02.05.2003 г. се утвърждават границите на Община
гр.****, които включват населелените места гр.**** и
с.****, които досега са били в границите на Община –****, в следствие на което
е настъпило правоприемство по отношение на гореописания имот като делото е продължило без да бъде
конституирана Община-**** като страна, съгласно правилото на чл.226, ал.1 и 3 ГПК, където е казано, че ако в хода на делото спорното право бъде прехвърлено,
делото следва своя ход между първоначалните страни, а решението има сила на
присъдено нещо и спрямо приобретателя.
От
представените по делото скици на ПИ е видно, че прилежащият терен с площ около
1000 кв.м. не е самостоятелен ПИ , а съставлява реална част от ПИ, целият от
4923 кв.м. За да се зачете силата на присъдено нещо на решението на ПОС, е
станало наложително да се установи точния размер и граници на прилежащия терен
към сградите на кооперацията, които са със застроена площ 209 кв.м. и 328 кв.м.
От назначената по делото СТЕ, изпълнена от в.л. К. /л.122 и сл. от д.РС/, е
видно, че прилежащия терен към двете сгради е с площ 802 кв.м., както и че
чл.17,ал.1,т.2 от Наредба 7 за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони дава възможност
за образуване на УПИ чрез преструктуриране като това се отнася не само за
жилищни блокове, но и за сгради с предназначение за обществено хранене и за
търговия – л.123 от д.РС. Заключението на вещото лице не е оспорено от
ответника и същото е прието по делото. От доп.заключения
на в.л.К. от 29.06.2017 г. и 25.10.2017 г.
се установява, че сгради с идентификатор 68080.503.5052.1 и
68080.503.5052.2 съгласно КК на гр.**** са идентични със сградите заснети и
нанесени в парцел III-РПК
„Наркооп“ в кв.94 по плана на гр.****.
По
възражението за продовибане на сградите по
давност: Не е посочен начален и краен
период, за който се претендира давностно владение. По
делото са разпитани свидетелите Ц. Б., Т. Н., Ч. Д. и Д. Д. Св. Ц. Б., който е
работил в „Наркооп“ от 1959 г., а от 1970 г. станал председател на кооперацията
до 1991 г., установи, че сградата ,т.н.“лимонадена работилница“ била построена
от 1965 г. и знае че до 1991 г. се ползувала от
кооперацията; св.Т.Н. работи в Наркооп от 1989 г. и живее на същата улица,
където се намира следкарския цех и цеха за
безалкохолни напитки. Същата установи, че кооперацията е владяла имота през 90-те години, а през 2006 г. е спечела
делото по спора за собственост с община-****.
Св.Д.
установи, че е ходил в заведението, което се правили понички, а след това
–безалкохолно, които се правили от фирма „Комфорт 2000„ със собственик П. А.,
но не знае на какво основание А. е ползувал
помещенията и до кога. Св.Д.- служител в община-**** от 2004 г. установи, че от
2004 г. общината се грижи за имота и го дава под наем.Съдът не кредитира
показанията на св.Д., като необективни и заинтерисовани да подкрепят тезата на работодателя му,
поради което и само въз основа на тези показания не може да се приеме за
доказано твърдяното давностно
владение, считано от 2004 г. Установи се по делото, че от 2011 г. общината е
отдала за ползване „срещу обезщетение от 302 лв. месечно“ на „Исиа“ЕООД, представлявана от Р. С. процесните
сгради – видно от споразумение от 02.03.2011 г.
Съгласно чл.115,б.“ж“ и чл.116,б.“Б ЗЗД
давността не е текла до 05.01.2007 г.- до вл.с. на
решението по гр.д. 3160/2005 г. , а с предявяване на ревандикационния
иск на 22.12.2016 г. – давността е прекъсната. В периода 05.01.2007 г.-
22.12.2016 г. не е изтекъл 10-годишния давностен срок
за придобиване на имота чрез непрекъснато владение съгласно разпоредбата на
чл.84 от ЗС, както и не се доказа, че анимусът на въззивника да държи имота за себе си е бил изрично
демонстриран за целия 10 годишен период от време.
По изложените съображения
съдът намира, че е доказано по делото, че ищецът е собственик на имота, а
общината го владее без правно основание, поради което въззивната жалбата е неоснователна, а решението на РС е
правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция следва да се присъдят на въззиваемия
с оглед изхода на делото – 300 лв. юрисконсулско
възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№149/27.04.2018 г. по гр.д.№1413/2017 г. на КРС, 2 гр.с.
ОСЪЖДА
Община ****,
БУЛСТАТ: ****, адрес: гр. ****, представлявана от кмета Д. Ф. Д., да
заплати на Районна потребителна
кооперация „Наркооп“ – гр. ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. ****, представлявана от председателя Д. С. Д. сумата
от 300 лв. разноски пред ПОС за юрисконсулско
възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок
от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: