Решение по дело №1689/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 66
Дата: 10 януари 2019 г.
Съдия: Анна Иванова Иванова
Дело: 20185300501689
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    66

 

Гр.Пловдив, 10.01.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в открито заседание на 18.10.2018 г. в следния състав :

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова

                                       ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

                                                           Иван Анастасов                                                                                    

като разгледа гр.д.№1689/2018 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:

         Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от Община ****, БУЛСТАТ: ****, адрес: гр. ****, представлявана от кмета Д. Ф. Д. чрез пълн. й адв.С.Г. против решение №149/27.04.2018 г. по гр.д.№1413/2017 г. на КРС, 2 гр.с., с което с  което е признато за установено по отношение на Община ****, че Районна потребителна кооперация „Наркооп“ – гр. ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, е собственик на СГРАДА с идентификатор 68080.503.5052.1, застроена площ 209 кв.м., брой етажи 1, предназначение: сграда за обществено хранене и СГРАДА с идентификатор 68080.503.5052.2: застроена площ 328 кв.м. брой етажи 1, предназначение: сграда за търговия, съобразно скица на ПИ с идентификатор 68080.503.5052, с отразените в нея сгради, представляващи „Цех за производство на банички и газирани напитки”, както и на прилежащия терен към гореописаните сгради, с площ от 802 кв. м., надлежно онагледен и заключен в многоъгълник АБВГДЕА, в приетата по делото и представляваща неразделна част от настоящото решение скица - извадка от КК на гр. ****, одобрена със Заповед №РД-18-8/2011 г., която площ, прилежаща към сградите, ведно със ЗП на сградите представлява 16,29 % спрямо площта на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.503.50.52, находящ се в гр. **** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 8/11.03.2011г., последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: гр.****, целият с площ от 4923 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал 94, парцел III-пазар, съседи на целия имот: 68080.503.9004; 68080.503.5051; 68080.503.5048; 68080.503.9003  и ОСЪЖДА Община **** да предаде на ищеца Районна потребителна кооперация „Наркооп“ – гр. **** владението върху гореописания недвижим имот, както и да й заплати направените по делото разноски в размер на общо 1036.07 лв. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, иска се неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на разноски .

             Постъпил е в срок отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна- Районна потребителна кооперация „Наркооп“ – гр. ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявана от юр.Т.Б., с който жалбата се оспорва, моли да се потвърди обжалваното решение.Претендират се разноски, в т.ч. и юрисконсулско възнаграждение.

         Пловдивският окръжен съд, 14 граждански състав, след като прецени данните по делото, намира следното:

         Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирана страна, внесена е дължимата ДТ за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона  по форма, съдържание и приложения.

         Производството, в което е постановено обжалваното решение, е образувано по осъдителен  ревандикационен иск за собственост  с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от РПК“Наркооп“-гр.**** против Община-гр.****. Искът е уважен.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че ИМ е нередовна, т.к. ищецът не е посочил точно, ясно и конкретно претендирания имот; счита, че искът е неоснователен, тъй като имотът е придобит от общината по давност – според св.Д. Общината владее имота като свой от 2004 г.; че АОС са съставени още от 1993 г. - №563/15.07.1993 г.; от показанията на св.Ч. Д. се установило, че кооперацията притежава единствено сграда към 1990-91 г. с размери 5 на 15 местра, т.е. 75 кв.м., а през 1994 г. била построена втората сграда от трети лица, а не от ищеца; от КРП от 1973 г. било видно, че до 1996 г. сгради в процесния терен не са съществували; че от заключението на в.л., прието пред ПОС и от свидетелите, сграда №1 е строена от Фирма „Комфорт-2000“ООД през началото до средата на 90-те години, което строителство намало нищо общо с кооперацията, а свидетелите на въззиваемия нямат никави преки впечатления от процесния имот след 1989 г.; че имотът  е придобит от общината по давност – позовава се на показанията на свидетелят Д., според който общината владеела имота като свой от 2004 г.; от приетия по делото АЧОС от 2007 г. се установявало че имотът е общинска собственост още от 1993 г.; че решението на ПОС от 2006 г. не е вписано, а придобивната давност на общината не е прекъсната, не е предявен иск и не са предприети действия на принудително изпълнение; че признатите от КРС 802 кв.м. не са доказани и установени по законен ред, т.к. ищецът не е посочил и доказал точния терен, който претендира, а правилата на Приложение №1 към чл.21 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устрнойствени зони се отнася само за жилищни и курортни комплекси, какъвто не е процесния имот. Въззиваемата страна е депозирала отговор на ВЖ, с който оспорва жалбата. Счита, че ИМ е редовна и имотите са индивидуализирани; по възражението, че процесуалния пълномощник не е представил договор, от който да е видно упълномощаването на ищеца – в с.з. на 26.03.2018 г. е представен и приет без оспорване трудов договор на юр.Б.; във възражението за придобиване на имота по давност не е посочен начален и краен момент на давностното владение; счита, че АОС имат декларативен характер и нямат правопораждащо действие.

По направените оплаквания и доводи на страните, от представените по делото доказателства, съдът намира следното:

Въззивникът община **** се легимира като собственик на УПИ III-пазар, цялото с площ от 4515 кв.м. ведно с изградените в него сгради от 336 кв.м. с акт за ЧОС №17/04.06.2007 г., в който е посочено, че е съставен въз основа на предходен акт за общинска собственост №563/15.07.1993 г. и Акт за ЧОС №98/06.01.2000 г., както и че е съставен на основание Указ №318/02.09.2003 г., от които е видно, че преди него като собственик на имота е записан Община ****. Актовете за държавна и общинска собственост са официални свидетелствуващи документи, които съгласно чл.179,ал.1 ГПК се ползват с обвързваща материална доказателствена сила за отбелязванията в тях и до тяхното оборване се смятат за установени.

Въззиваемата РПК“Наркооп“-Гр.**** се легитимира като собственик на процесния имот – включващ сградите и прилежащия към тях терен, представляващ „Цех за банички и газирани напитки“, находящ се в гр.**** с обща застроена и незастоена площ около 1000 кв.м., при съседи: улица, общински имот, цех на „Металхим“ и пазарище, съставляващ парцел III, кв.94 по действащия план /кв.108 по стария план/ на гр.**** на основание чл.2, ал.3 от ЗОС, считано от 01.06.1996 г. / от вл.с. на закона, обн.,ДВ бр.44/1996 г./, тъй като е построила тези сгради до 13.07.1991 г. Това е установено по отношение на Община-**** с влязло в сила на 05.01.2007 г. решение №2192/22.11.2006 г. по гр.д.№3160/2005 г. на ПОС, 9 гр.с. по УИ за собственост с пр.осн.чл.97,ал.1 ГПК/отм./. С вл.с. решение от 29.01.1996 г. по гр.д.№455/1995 г.  на КРС,3 гр.с. е признато за установено по отношение на Община-****, че кооперацията е изградила процесните постройки в периода 1959 -1979 г. с необходимите строителни книжа и разрешителни.

В хода на делото с Указ №318/02.05.2003 г. се утвърждават границите на Община гр.****, които включват населелените места гр.**** и с.****, които досега са били в границите на Община –****, в следствие на което е настъпило правоприемство  по отношение на гореописания имот  като делото е продължило без да бъде конституирана Община-**** като страна, съгласно правилото на чл.226, ал.1 и 3 ГПК, където е казано, че ако в хода на делото спорното право бъде прехвърлено, делото следва своя ход между първоначалните страни, а решението има сила на присъдено нещо и спрямо приобретателя.

От представените по делото скици на ПИ е видно, че прилежащият терен с площ около 1000 кв.м. не е самостоятелен ПИ , а съставлява реална част от ПИ, целият от 4923 кв.м. За да се зачете силата на присъдено нещо на решението на ПОС, е станало наложително да се установи точния размер и граници на прилежащия терен към сградите на кооперацията, които са със застроена площ 209 кв.м. и 328 кв.м. От назначената по делото СТЕ, изпълнена от в.л. К. /л.122 и сл. от д.РС/, е видно, че прилежащия терен към двете сгради е с площ 802 кв.м., както и че чл.17,ал.1,т.2 от Наредба 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони дава възможност за образуване на УПИ чрез преструктуриране като това се отнася не само за жилищни блокове, но и за сгради с предназначение за обществено хранене и за търговия – л.123 от д.РС. Заключението на вещото лице не е оспорено от ответника и същото е прието по делото. От доп.заключения на в.л.К. от 29.06.2017 г. и 25.10.2017 г.  се установява, че сгради с идентификатор 68080.503.5052.1 и 68080.503.5052.2 съгласно КК на гр.**** са идентични със сградите заснети и нанесени в парцел III-РПК „Наркооп“ в кв.94 по плана на гр.****.

По възражението за продовибане на сградите по давност:  Не е посочен начален и краен период, за който се претендира давностно владение. По делото са разпитани свидетелите Ц. Б., Т. Н., Ч. Д. и Д. Д. Св. Ц. Б., който е работил в „Наркооп“ от 1959 г., а от 1970 г. станал председател на кооперацията до 1991 г., установи, че сградата ,т.н.“лимонадена работилница“ била построена от 1965 г. и знае че до 1991 г. се ползувала от кооперацията; св.Т.Н. работи в Наркооп от 1989 г. и живее на същата улица, където се намира следкарския цех и цеха за безалкохолни напитки. Същата установи, че кооперацията е владяла имота  през 90-те години, а през 2006 г. е спечела делото по спора за собственост с община-****.

Св.Д. установи, че е ходил в заведението, което се правили понички, а след това –безалкохолно, които се правили от фирма „Комфорт 2000„ със собственик П. А., но не знае на какво основание А. е ползувал помещенията и до кога. Св.Д.- служител в община-**** от 2004 г. установи, че от 2004 г. общината се грижи за имота и го дава под наем.Съдът не кредитира показанията на св.Д., като необективни и заинтерисовани да подкрепят тезата на работодателя му, поради което и само въз основа на тези показания не може да се приеме за доказано твърдяното давностно владение, считано от 2004 г. Установи се по делото, че от 2011 г. общината е отдала за ползване „срещу обезщетение от 302 лв. месечно“ на „Исиа“ЕООД, представлявана от Р. С. процесните сгради – видно от споразумение от 02.03.2011 г.

 Съгласно чл.115,б.“ж“ и чл.116,б.“Б ЗЗД давността не е текла до 05.01.2007 г.- до вл.с. на решението по гр.д. 3160/2005 г. , а с предявяване на ревандикационния иск на 22.12.2016 г. – давността е прекъсната. В периода 05.01.2007 г.- 22.12.2016 г. не е изтекъл 10-годишния давностен срок за придобиване на имота чрез непрекъснато владение съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗС, както и не се доказа, че анимусът на въззивника да държи имота за себе си е бил изрично демонстриран за целия 10 годишен период от време.  

По изложените съображения съдът намира, че е доказано по делото, че ищецът е собственик на имота, а общината го владее без правно основание, поради което въззивната   жалбата е неоснователна, а решението на РС е правилно и законосъобразно  и следва да бъде потвърдено.

Съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция следва да се присъдят на въззиваемия с оглед изхода на делото – 300 лв. юрисконсулско възнаграждение.

Водим от горното съдът

Р   Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение №149/27.04.2018 г. по гр.д.№1413/2017 г. на КРС, 2 гр.с.

ОСЪЖДА Община ****, БУЛСТАТ: ****, адрес: гр. ****, представлявана от кмета Д. Ф. Д.,  да заплати на  Районна потребителна кооперация „Наркооп“ – гр. ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявана от председателя Д. С. Д. сумата от 300 лв. разноски пред ПОС за юрисконсулско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок  от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          ЧЛЕНОВЕ: