Решение по НАХД №937/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 909
Дата: 26 юни 2021 г. (в сила от 20 юли 2021 г.)
Съдия: Атанаска Анастасова Анастасова
Дело: 20215330200937
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 909
гр. Пловдив , 26.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330200937 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. Д. М., ЕГН ********** против Електронен
фиш /ЕФ/ Серия К № 4314147, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от Закон за движението по пътищата
/ЗДП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание,
жалбоподателят М. моли съда да отмени обжалвания ЕФ.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. Депозирано е становище от същата, представлявана от
директора, чрез процесуалния си представител, в което се излагат
съображения за неоснователност на жалбата, като се иска същата да бъде
оставена без уважение, а обжалваният ЕФ потвърден. Прави се възражение,
при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на присъдените
разноски за адвокатско възнаграждение до размера на минималното
предвидено в закона такова. Претендират се направените разноски по
настоящето производство, както и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
1
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 20.12.2020г. в 09:42ч. в с. Труд, ул. „Карловска“ до № 42 в посока юг
към север в населено място, било заснето извършено нарушение за скорост с
МПС – л. а. „БМВ 525“ с рег. № ******, установено с мобилна система за
автоматично фиксиране ТFR1-М № 529, като при ограничение на скоростта
от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч в полза на
водача, била установена скорост от 86 км/ч или превишаване на разрешената
скорост с 36 км/ч. Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран
собственик М. Д. М..
За така констатираното нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП и на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП на М.М. е наложена глоба в размер на
400 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, които съдът
кредитира като обективни и непротиворечиви – справка за нарушител/водач,
снимков материал, справка за собственици на превозното средство л. а. „БМВ
525“ с рег. № ******, Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система /АТСС/ от 20.12.2020г., Протокол № 2-32-20/12.06.2020
от проверка на мобилна система за видеоконтрол ТFR-1М, Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че е
налице състава на административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, тъй като
на 20.12.2020г. в 09:42ч. в с. Труд, ул. „Карловска“ до № 42 в посока юг към
север в населено място, жалбоподателят М., управлявайки л. а. „БМВ 525“ с
рег. № ******, е превишил разрешената скорост с 36 км/ч, което било
установено с ATCC № ТFR1-М № 529, като при въведено ограничение на
скоростта от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч,
била установена скорост от 86 км/ч. Това се потвърждава и от приложения
към административната преписка снимков материал. Съгласно разпоредбата
на чл.189 ал.15 от ЗДП изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
2
административнонаказателния процес.
Дадената от наказващия орган правна квалификация е коректна с оглед
на приетите доказателства по делото и напълно съответна на текстовото
описание на нарушението.
За така установеното нарушение е издаден обжалваният ЕФ, за която
форма и съдържание следва да се приемат за задължителни само изброените в
чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДП реквизити. От отразеното в електронния фиш се
установява, че същият съдържа всички реквизити по утвърдения в посочената
разпоредба образец - териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Електронният фиш правилно е издаден по отношение на
жалбоподателя, като собственик на процесното МПС, доколкото от данните
по делото не се установява последният да се е възползвал от възможността по
чл.189 ал.5 от ЗДП.
Нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-M, за която е доказано, че
отговаря на установените технически изисквания и е преминала съответната
проверка. Действително приложеното по административната преписка
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 е валидно
до 24.02.2020г. Съгласно чл.30 ал. 5 от Закон за измерванията, когато срокът
на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства
за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Наред с това съгласно представения по делото Протокол № 2-32-
20/12.06.2020г. за лабораторна проверка, процесната мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е преминала
последваща проверка в лабораторни условия за точността на измерване, като
периодичността на проверката на видео-радарните системи е една година, т.е.
към датата на нарушението използваното АТСС е проверено и съгласно
заключението на горепосочения протокол за лабораторна проверка
съответства на одобрения тип.
В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била
измерена скорост на движение 89 км/ч. В горепосоченият протокол от
лабораторна проверка на използваното АТСС изрично е отбелязано, че
грешката при измерване на скоростта при техническото средство е ±3 км/ч до
100 км/ч и ±3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от
измерената скорост 89 км/ч, са били приспаднати 3 км/ч толеранс, поради
3
което наказуемата скорост е 86 км/ч, която скорост е указаната в ЕФ.
Изпълнено е и изискването на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., видно от съдържащия се в преписката Протокол за използване
на АТСС от 20.12.2020г., който е задължителен за мобилните устройства и
системи. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на
извършеното нарушение, както и на техническото средство, което го е
заснело. Приложена към преписката е и снимка на служебния автомобил, в
който е било разположено АТСС и чийто регистрационен номер съвпада с
посочения в протокола за използване на АТСС. Протоколът е надлежно
попълнен и същият представлява официален свидетелстващ документ за
законосъобразното използване на АТСС. Няма място за съмнение според
настоящия съдебен състав и на обстоятелството, че представената по
преписката снимка на статично изображение е изведена от използваното в
случая мобилно АТСС, доколкото е налице идентичност на посочената в
снимката дата на нарушението и датата на използване на техническото
средство, като часът на нарушението, отразен в снимката се включва във
времевия диапазон на начало и край на работа на процесното АТСС.
Правилно и законосъобразно за така установеното нарушение
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП, която
норма предвижда наказание глоба в размер на 400 лв. за водач, който
превиши разрешената скорост в населено място от 31 до 40 km/h.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед изложените съображения ЕФ следва да бъде потвърден като
законосъобразен.
Съобразно изхода на спора, на основание чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН и
направеното от въззиваемата страна искане, следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Възнаграждението следва да бъде определено от съда съобразно нормата на
чл.27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лв. и 120 лв. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, съдът определя минималния
размер от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4314147, издаден от
ОДМВР Пловдив, с който на М. Д. М., ЕГН **********, на основание чл.189
4
ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от Закон за движението по пътищата /ЗДП/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР Пловдив
разноските по делото в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5