МОТИВИ
към присъда по НОХД № 23/2018г. на ДРС
Подсъдимият К.Г.С. е
предаден на съд за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за това, че на
25.01.2018 г., в 15,21 ч., на ПП I-5, км. 121+450, преди с. Зая, в
посока гр. В. Търново, управлявал МПС - лек автомобил марка “ВАЗ“ мод. “2104“ с рег. № ***, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 2.06 на хиляда,
установена по надлежен ред – с Протокол за химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта № 53/26.01.2018 г. на Специализирана
химическа лаборатория към ЦСМП – гр. Плевен.
В съдебно заседание
подсъдимият заявява, че е получил препис от обвинителния акт и разбира
свойството и характера на предявеното му обвинение. Лично и чрез защитника си
адвокат Р. И. прави искане делото да бъде разгледано по реда на глава 27 НПК -
Съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл.371, т.2 НПК, като заяви, че
признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът разясни правата по
тази разпоредба и след като констатира потвърждаването на самопризнанието от
събраните в досъдебното производство доказателства, с протоколно определение
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да се
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните
прения представителят на Районна прокуратура Дряново заявява, че поддържа
обвинението и го намира за установено и доказано по несъмнен начин. Предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода около една година при
приложение на разпоредбите на чл. 66, ал. 1 от НК, както и да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една
година.
Защитникът на
подсъдимия пледира на последния да бъде наложено наказание при условията на чл.
55 от НК, както и бъде лишен от право да управлява МПС за минимален срок, тъй
като работи като шофьор.
Въз основа на
самопризнанието на подсъдимия и доказателствата, събрани по досъдебно производство
№ 11/2018
г. по описа на РУ гр. Дряново, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Подсъдимият К.Г.С.
***. Същият е правоспособен водач и притежава СУМПС № *********, валидно до
21.12.2019 г.
Около обяд, на 25.01.2018г.,
подсъдимият С., консумирал количество
алкохол и
същия ден около
15,00 ч. се качил в лек автомобил марка „ВАЗ 2104“ с рег. №***, собственост на
Г. С. ***,
привел го в движение и тръгнал по главен път ПП-5, в посока гр. Дряново - гр. В. Търново. Около 15,21 ч.,
преди разклона за с. Зая, км. 121+450, бил спрян за проверка от автопатрулен екип на РУ
Дряново, в състав полицейските служителите св. Д.Й. и св. Г.М.. На място подсъдимият бил
изпробван за употреба на алкохол с с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“
с фабр. № ARBB-0081.
Уредът отчел алкохол в издишвания въздух 1.69 промила. Горното било отразено и
в изготвения и приложен по делото АУАН № 43/25.01.2018 г., който подсъдимият
подписал с възражение, че иска да даде кръвна проба за изследване. Полицейските
служители дали талон за медицинско изследване на подс. С., който
се явил в болницата в гр. Дряново
и дал кръвна проба за изследване. Видно от Протокол за химическо изследване за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 53/26.01.2018 г. на
Специализирана химическа лаборатория към ЦСМП – гр. Плевен, концентрация на
алкохол в кръвта на подсъдимия е била над 1,2 на хиляда – 2.06 на хиляда.
Видно от приложената справка за съдимост, подсъдимият С.
не е осъждан. От приложената в досъдебното
производство справка за водач от сектор ПП при ОДП– Габрово се
установява, че от 17.03.2006 г. до 28.02.2013 г. подсъдимият С. е наказван
многократно по административен ред с наказателни постановления за нарушения на
ЗДвП, като не е наказван за шофиране след употреба на алкохол. От представения
трудов договор се установява, че подсъдимият С. от 09.11.2017 г. работи като
шофьор на тежкотоварен автомобил. От обясненията на подсъдимия става ясно, че
преди тази работа няколко години е работил като международен шофьор.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът счита, че с деянието си подсъдимият е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което следва да бъде
признат за виновен и да носи наказателна отговорност.
От обективна страна
подс. С. е управлявал МПС след употреба на алкохол - концентрацията на алкохол
в кръвта му е била над 1,2‰ – 2,06 ‰, установена по надлежния ред с химическа експертиза.
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасни последици и
е искал те да настъпят.
За извършеното от
подсъдимия умишлено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева.
При определяне на
вида и размера на наказанието предвид това, че производството е проведено по
специалните правила на чл.370 и сл. от НПК, при условията и реда на съкратено
съдебно следствие, следва да се приложи разпоредбата на чл. 58а от НК. При
извършената преценка по чл. 58а, ал. 4 от НК, с оглед приложението на чл. 55 НК, при съвкупната преценка на обстоятелствата, обуславящи отговорността на
подсъдимия, съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства: чистото му
съдебно минало, направените самопризнания, съдействието му за разкриване на
обективната истина по делото, изключително критичното му отношение към
извършеното деяние и изразено съжаление, както и обстоятелството, че макар да е
многократно наказван по административен ред за нарушения на ЗДвП, последното
административно наказание, наложено с наказателно постановление от преди 5
години – на 28.02.2013 г., което означава, че за доста дълъг период, когато е
работил като професионален шофьор, подсъдимият не е наказван за нарушения на
ЗДвП. Освен това до този момент никога не е наказван по административен ред за
шофиране след употреба на алкохол. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът отчете високата концентрацията на алкохол в кръвта му от 2,06 ‰. Преценявайки горепосочените
обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че в случая са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при наличието на които и
най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко с
оглед конкретното престъпно деяние, поради което следва да се приложи
разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК и на подсъдимия да се наложи наказание
лишаване от свобода под предвидения в закона размер от една година, а именно
лишаване от свобода от шест месеца, както и глоба в полза на държавата в
минимален размер от 200 лв.
По отношение на
наказанието лишаване от свобода съдът счете, че в случая следва да намери
приложение чл. 66, ал. 1 от НК. Наложеното наказание лишаване от свобода е в
размер на шест месеца, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и за постигане целите на превенцията и преди
всичко за поправяне на осъдения не е наложително същият да изтърпи наказанието.
Поради изложеното и
на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното
наказание от шест месеца лишаване от свобода за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г във
вр. чл. 343б, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 7
от НК, съдът лиши подсъдимия С. от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като намира, че така
определеният срок най-пълно ще способства за постигане на целите, установени в чл.
36 НК и най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца. На основание чл.
59, ал. 4 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият С. е бил лишен по административен
ред от възможността да упражнява това право, считано от 25.01.2018 г.
Съдът счете, че с
така наложените наказания ще бъдат осъществени най – ефективно целите по чл.36 от НК.
Разноски по делото
не са направени.
В този смисъл е
произнесена присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :