№ 4715
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110206034 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „****“ ЕООД с ЕИК &********, подадена
чрез адв. Л. Х. от АК - гр. Благоевград, срещу наказателно постановление
/НП/ № 125/08.09.2021 г., издадено от директора на Областна дирекция по
безопасност на храните /ОДБХ/ - София град, с което на основание чл. 134,
ал. 2 от Закона за храните /ЗХ/ на дружеството - жалбоподател е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000
/хиляда/ лева за нарушение на чл. 26, ал. 16 от ЗХ.
В жалбата се претендира незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, като се твърди, че при издаването на НП са
допуснати нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като
нарушението не е описано по достатъчно ясен и точен начин и не става ясно
коя законова разпоредба се твърди да е нарушена. Сочи се, че е налице
несъответствие между обстоятелствените части на съставения акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ и на наказателното
постановление. Оспорва се компетентността на лицата издали АУАН и НП.
Застъпва се тезата, че изводът на административнонаказващия орган /АНО/ за
допуснато от дружеството нарушение не е подкрепен с достатъчно
доказателства, а освен това е и неправилен, доколкото не е налице промяна
във видa и дейността на обекта, стопанисван от дружеството - жалбоподател.
1
Развиват се съображения за маловажност на случая. Към съда се отправя
искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят „****“ ЕООД - редовно призован,
не изпраща представител, като чрез постъпила по делото молба от адв. Х.
поддържа жалбата и по изложените в нея съображения моли за отмяна на
оспорваното наказателно постановление. Претендира присъждане на
сторените разноски по делото и прави евентуално възражение за
прекомерност на претендираното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна - директорът на Областна дирекция по безопасност
на храните - София град - редовно призована, се представлява от адв. Б. с
представено пълномощно, която намира подадената жалба за неоснователна и
моли за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление. Счита, че
същото е издадено от компетентен орган при стриктно спазване на
процесуалния и материалния закон. Претендира присъждане на разноски по
делото.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните
доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и
възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
„****” ЕООД е бизнес оператор, който извършва дистрибуция на храни
чрез съхранение, транспортиране и търговия, и е регистриранo като магазин
за търговия на дребно.
По повод сигнал до ОДБХ - София град № 4676/12.05.2021 г. за
извършвани прием, съхранение, етикетировка и дистрибуция на едро на
хранителни добавки и храни за спортисти, на 21.05.2021 г. била извършена
съвместна проверка с инспектори от Икономическа полиция при СДВР от
комисия в състав: Д.С.В. - старши инспектор в отдел „КХГК” при ОДБХ -
София град, инж. К. Х. Х. - старши инспектор в отдел „КХГК” при ОДБХ -
София и д-р Г.К. - главен инспектор в отдел „КХГК” при ОДБХ - София град,
на място в обект - магазин за хранителни добавки с Удостоверение за
регистрация № ****/25.11.2020 г. и рег. № ***, находящ се в гр. София, район
„Студентски“, бул. „********” № **, стопанисван от дружеството -
жалбоподател „****“ ЕООД с ЕИК &********.
В хода на проверката било установено, че в обекта се извършва дейност
по прием, съхранение, етикетиране и дистрибуция на едро на хранителни
добавки и храни за спортисти. Екипът от проверяващи констатирал, че в
проверявания обект се съхранявали големи количества от цитираните храни -
на палета в двора на обекта, в складово помещение на първи етаж, в
оперативен склад на първи етаж и в търговската зала. Проверяващите
инспектори установили, че в обекта имало оборудване (машини) за
етикетиране, както и че в оперативния склад на обекта се извършвало
етикетиране и експедиция на храните.
В хода на извършваната проверка от страна на дружеството -
жалбоподател били представени документи за експедиция и стокови
разписки. От представените документи за изходящ контрол „Преместване”, в
това число и „Преместване № М000025898/18.05.2021 г. от склад НБ5 -
2
Централен склад до HS5 - Пловдив за артикулен № NF3881-Adam Men's
Vitamins - 180 Softgels, приел/предал „Бодиарт“ ЕООД“, комисията от
проверяващи установила, че „****“ ЕООД извършва дейност по дистрибуция
до обекти за търговия на дребно.
Въз основа на установеното при извършване на проверката комисията
приела, че с извършването на дейност по прием, съхранение на големи
количества храни и хранителни добавки (в палета в двора на обекта, в
складово помещение на първи етаж, в оперативен склад на първи етаж и в
търговска зала), етикетиране и дистрибуция на едро (до обекти на търговия на
дребно) на хранителни добавки и храни за спортисти, бизнес операторът
„****” ЕООД е променил вида и дейността на горепосочения обект - от
магазин за търговия на дребно в склад за дистрибуция на едро с храни, без да
е извършил нова регистрация по реда на Закона за храните, в нарушение на
изискванията на чл. 26, ал. 16 от ЗХ. Констатациите от извършената проверка
били обективирани и подробно описани в констативен протокол /КП/ №
0011851/21.05.2021 г. с продължение в КП № 0011852/21.05.2021 г., с
продължение в КП № 0011853/21.05.2021 г. и КП № 0011854/21.05.2021 г.
За установеното нарушение на чл. 26, ал. 16 от ЗХ и в присъствието на
инж. К. Х. Х. - свидетел при установяване на нарушението, както и на
управителя на дружеството - жалбоподател свидетелят Д.С.В. съставила
срещу „****” ЕООД акт за установяване на административно нарушение №
0000182/25.05.2021 г. Актът бил предявен за запознаване на управителя на
дружеството - жалбоподател, който го подписал и получил екземпляр от него.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта постъпили писмени възражения,
в които била застъпена тезата, че дружеството не е извършило вмененото му
нарушение.
Въз основа на така съставения АУАН и от директора на Областна
дирекция по безопасност на храните - София град било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 134, ал. 2
от ЗХ на „****” ЕООД било наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 26, ал. 16
от ЗХ. Препис от НП бил връчен на жалбоподателя на 29.04.2022 г., а на
05.05.2022 г. била подадена и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събрания в хода на производството доказателствен материал, а
именно: показанията на свидетелите К. Х. Х. и Д.С.В., известие за доставяне,
разписка, констативен протокол № 0011851/21.05.2021 г., констативен
протокол № 0011852/21.05.2021 г., констативен протокол № 0011853/
21.05.2021 г. и констативен протокол № 0011854/21.05.2021 г., възражение
срещу АУАН, извлечение от информационна система на Българска агенция
по безопасност на храните и регистъра на обектите за търговия на дребно с
храни, заповед № ВР-6/28.06.2021 г. и заповед от 02.11.2020 г. на
изпълнителния директор на БАБХ, постановление на СРП от 26.04.2021 г.,
писма от и до БАБХ, фотоснимки на проверявания обект, длъжностна
характеристика, както и останалите писмени доказателства, съдържащи се по
административнонаказателната преписка и представени в хода на съдебното
следствие.
Съдът кредитира показанията на свидетелите К. Х. Х. и Д.С.В.,
3
доколкото същите са лицата, които лично са извършили проверка в обекта,
стопанисван от дружеството – жалбоподател, и лично са констатирали
нарушението. Показанията на свидетелите Х. и В. са последователни,
подробни, обективни и информативни, като от тях се установяват
обстоятелствата, свързани с извършената на 21.05.2021 г. проверка, както и
съставянето на АУАН. И двамата свидетели заявяват, че в проверявания
обект, регистриран като магазин за търговия на дребно, са били извършвани
дейности по прием, съхранение, етикетиране и дистрибуция на едро -
експедиция и доставки на хранителни добавки към различни обекти за
търговия на дребно, без обектът да е регистриран като склад за търговия на
едро с храни по реда на ЗХ.
Съдът кредитира и приетите по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства - същите са съставени за цели извън процеса и допринасят за
изясняване на релевантната фактология. Приетите по делото две заповеди на
изпълнителния директор на БАБХ установяват заеманите от актосъставителя
и АНО длъжности към датата на съставяне на АУАН, респ. издаване на
наказателното постановление.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от получаване
на препис от НП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни за това административни органи по смисъла
на чл. 138, ал. 1, т. 1 и чл. 139, т. 1 от ЗХ, видно от представените заповеди на
изпълнителния директор на БАБХ.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила - и двата акта съдържат всички
изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН /в сила към датата на
съставянето им/. Нарушението е описано ясно, точно и недвусмислено,
посочени са датата и мястото на неговото извършване, като му е дадена
съответстваща на фактическото описание правна квалификация.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е налице противоречие
между отразеното в акта и наказателното постановление, както и че
словесното и цифровото описание на нарушението е неясно и неточно.
Констатираното и описано нарушение се изразява в промяна на вида на
дейността на обекта - от магазин за търговия на дребно в склад за
дистрибуция на едро с храни, без да е извършена нова регистрация по реда на
чл. 26, ал. 1 - ал. 15 от Закона за храните.
При съставяне на двата акта са спазени давностните срокове по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Спазена е и процедурата по съставяне на АУАН,
доколкото същият е съставен в присъствието на представител на дружеството
4
и на един свидетел, който е бил част от комисията, извършила проверката в
обекта, стопанисван от „****“ ЕООД, и е присъствал при установяване на
нарушението. АУАН е подписан от актосъставителя, свидетеля и
представител на дружеството - жалбоподател, като на последния е връчен
екземпляр от акта.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 16 от ЗХ при промяна на адреса на
обекта и на вида на дейността, както и при правоприемство с прекъсване на
дейността в обекта, се извършва нова регистрация по реда на ал. 1 – 15.
Според § 1, т. 5 от ДР на ЗХ „дейност по производство, преработка
и/или дистрибуция“ е отделна операция, извършвана върху храните, която
попада в обхвата на един от етапите на производство, преработка и/или
дистрибуция, но може да бъде извършвана самостоятелно по време или място.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗХ „дистрибуция на храни“ е всеки етап на
разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос
и износ на храни.
От формираната по делото доказателствена съвкупност безспорно се
установи, че в обект - магазин за хранителни добавки с Удостоверение за
регистрация № ****/25.11.2020 г. и рег. № ***, находящ се в гр. София, район
„Студентски“, бул. „********” № **, стопанисван от „****“ ЕООД, освен
търговия на дребно /продажби на хранителни добавки/ е извършвана и
дистрибуция по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗХ - извършвани са дейности по
съхранение, транспортиране и търговия с хранителни добавки, като по този
начин е променен вида и дейността на обекта - от магазин за търговия на
дребно в склад за дистрибуция на едро с храни. По делото се установи по
категоричен начин, че за промяната във вида на дейността на обекта,
стопанисван от дружеството -жалбоподател, не е извършена нова регистрация
по реда на Закона за храните, като по този начин „****“ ЕООД е осъществило
състава на административно нарушение по чл. 26, ал. 16 от ЗХ.
В разглеждания казус, за да бъде извършена такава нова регистрация е
следвало да бъдат подадени до директора на ОДБХ - София град изброените в
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗХ документи, сред които и заявление
по чл. 26, ал. 2 от ЗХ, в което да бъдат посочени вида и дейностите,
извършвани в обекта. Регистрацията се извършва съгласно чл. 26, ал. 7, т. 2 от
ЗХ, а именно чрез вписване в съответния регистър по чл. 24 от ЗХ на обекта
за производство, преработка и/или дистрибуция на храни за заявените
дейности. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗХ Българската агенция по безопасност на
храните поддържа на интернет страницата си публичен национален регистър
на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или
дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за
употреба при интензивно мускулно натоварване.
От гореизложеното се налага изводът, че „****“ ЕООД е извършвало
дейност по дистрибуция на храни, която не е била вписана в регистъра по чл.
24, ал. 1 от ЗХ, което съгласно санкционната норма на чл. 128, ал. 1 от ЗХ се
наказва с административно наказание глоба или имуществена санкция в
размер от 2 000 до 4 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, а
съгласно чл. 128, ал. 2 от ЗХ, когато нарушението е извършено от бизнес
оператор, какъвто е жалбоподателят, същият се наказва с глоба или
5
имуществена санкция в размер от 4 000 до 6 000 лева.
Административнонаказващият орган обаче е наложил на дружеството -
жалбоподател имуществена санкция в размер на 1 000 лева, като е приложил
санкционната разпоредба на чл. 134, ал. 2 от ЗХ, съгласно която за други
нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му
наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 1 000 до 3 000
лева, ако не е предвидено по-тежко наказание. Тази санкционна разпоредба е
обща и би била приложима само тогава, когато законодателят не е предвидил
отделна санкционна разпоредба за определено административно нарушение.
В случая законодателят е предвидил специална санкционна норма, касаеща
извършване на дейност, която не е вписана в регистъра по чл. 24, ал. 1 от ЗХ,
и това е нормата на чл. 128, ал. 2 от ЗХ, която обаче се явява закон за по-
тежко наказуемо нарушение с оглед предвидения в същата размер на
имуществената санкция от 4 000 до 6 000 лева за бизнес оператори, каквото
качество има и жалбоподателят. Предвид това и с оглед забраната за
влошаване положението на жалбоподателя /reformatio in pejus/, съдът не
разполага с правомощия да измени наказателното постановление, като
приложи разпоредбата на чл. 128, ал.2 от ЗХ и увеличи наложената
имуществена санкция.
Доколкото обаче описаното в АУАН и НП деяние съставлява
административно нарушение по чл. 26, ал. 16 от ЗХ, то наказателното
постановление, с което за извършеното е наложена имуществена санкция в
размер на 1 000 лева на основание общата санкционна норма на чл. 134, ал. 2
от ЗХ, следва да бъде потвърдено. Този подход отговаря както на
правомощията на съда по НПК, така и на отразеното в Тълкувателно решение
№ 8 от 16.09.2021 г. на ВАС разбиране, че „правораздавателната функция на
държавата, в случая упражнявана от районния съд, не е подчинена единствено
на целта да се осигури право на защита на лицето, подведено под
административнонаказателна отговорност, а и на целта да се защити
правовият ред, когато безспорно е установено неговото нарушение“. В
настоящия случай правото на защита на нарушителя е гарантирано с
изложените в НП фактически и правни рамки на нарушението, като
подвеждането му под общата санкционна норма на чл. 134, ал. 2 от ЗХ,
доколкото същата се явява по-лека, е по-благоприятно за жалбоподателя и не
съставлява основание за отмяна на наказателното постановление. Съдът
намира, че така наложената имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/
лева се явява справедлива, като доколкото същата е определена в минимален
размер, не се налага допълнителното й обсъждане.
Съставът на съда счита, че извършеното от жалбоподателя
административно нарушение не може да се определи като маловажен случай
по смисъла на действащата понастоящем разпоредба на § 1, т. 4 от ДР на
ЗАНН, доколкото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид, а разкрива
типичната такава, взета предвид от законодателя при определяне състава на
административното нарушение. Извършеното нарушение, макар и формално
по своя характер, засяга значими обществени отношения, охраняващи
безопасността на храните, с оглед защита на здравето и интересите на
потребителите. Въведеното в закона изискване за извършване на съхранение,
6
търговия, транспортиране на храни единствено в обекти, регистрирани по
реда на ЗХ, както и да се извършва нова регистрация при условията,
предвидени в ЗХ, е в интерес на потребителите и цели да се гарантира
качеството на предлаганите храни, респективно хранителни добавки, и да се
осъществява контрол върху производителите/дистрибуторите на храни, както
и създаване на гаранции за съответствие на обектите с хигиенните изисквания
и безопасността на предлаганите храни. Ето защо, нарушението, с оглед
неговия характер, интересите, които засяга и възможните неблагоприятни
последици от него, се явява такова с немалка степен на обществена опасност,
поради което и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.
В обобщение на изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, ограничили правото на защита на наказаното лице. Извършеното
нарушение е безспорно доказано, а наложената санкция в минимален размер,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна
на представителя на въззиваемата страна правото на разноски възниква в
полза на Областна дирекция по безопасност на храните - София град на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, , вр. чл. 143, ал. 1 от АПК. Видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие /л. 28 от
делото/ при подписване на договора въззиваемата страна е заплатила на адв.
Беев сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в сила към датата на последното съдебно заседание/
минималното адвокатско възнаграждение за дела, при които наложеното
наказание е под форма на имуществена санкция в размер до 1 000 лева, е в
размер на 300 лева. Съдът съобрази от една страна фактическата и правна
сложност на делото, обема на извършената от процесуалния представител
работа, активното му участие при разпита на свидетелите, а от друга и
обстоятелството, че уговореното и заплатено от въззиваемата страна
възнаграждение по делото е в размер, незначително надхвърлящ минималния
такъв, посочен в Наредба № 1/2004 г. поради което намира, че то не е
прекомерно и не следва да бъде намалявано.
Искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски по делото не може да бъде уважено, доколкото съдът
достигна до извод за необходимост от потвърждаване на наказателното
постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН и чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 125/08.09.2021 г.,
издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните -
София град, с което на основание чл. 134, ал. 2 от Закона за храните /ЗХ/ на
7
жалбоподателя „****“ ЕООД с ЕИК &******** е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 26, ал. 16 от ЗХ.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД с ЕИК &******** да заплати на Областна
дирекция по безопасност на храните - София град сумата от 400
/четиристотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административния съд – София - град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8