Р
Е Ш Е
Н И Е
№…..
гр. София, 25.05.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV „Д” състав, ВО в публичното заседание на двадесет
и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Здравка Иванова ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира
Кордоловска Мл.
съдия : Мария Малоселска
при участието на секретаря Екатерина
Калоянова, като взе предвид докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 864/2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивната жалба е подадена от ответника в
производството – З. „А.“ АД, чрез процесуалният му представител, срещу решение
№ 223882/24.09.2019 г. на СРС, 59 с-в, по гр. д. № 32951/2015 г., в частта, в
която „Застрахователно Акционерно Дружество А." АД, с ЕИК: ****е осъдено
да заплати на „Л.2." ООД, с ЕИК: ******,
на основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) във вр. с чл.
206, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми : 8 928 лв., представляваща направени разноски за възстановяване
на повредено застраховано имущество, въз основа на фактура № ********** от
09.02.2015 г., издадена
от „У.БГ" АД, сумата в размер на 275, 56 лв., представляваща мораторна лихва за периода 23.01.2015 г. – 14.05.2015 г., сумата в размер на 257, 56 лв. мораторна
лихва (при допусната ОФГ) върху сумата в размер на 8 928 лв. за периода
23.01.2015 г. - 14.05.2015 г., както и сумата в размер на
1 502, 69 лв., представляваща направените
по делото разноски.
В частта, в която искът по чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) е отхвърлен до пълния
предявен размер, решението е влязло в сила.
В жалбата се
излагат доводи, че решението в оспорените части, е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закона и производствените правила, както и в
противоречие със събраните по делото доказателства. Поддържат се съображения,
че събитието не представлява покрит от застраховката риск, като процесните
повреди в механизма на ветрогенератора, който не е в
досег с околната среда, не са причинени от буря. Излагат се съображения, че
авариралите компоненти са били окислени и повредени и са били налице изключенията
по т. 10. 10 и 10. 11 от ОУ на полицата, които са приети от застрахования при
подписването й. В застрахователната полица страните отнапред са уговорили
събитията, които не се покриват от застрахователя. Поддържа се, че хипотезите на изключен риск
се различават от хипотезите на неизпълнение на договорните задължения от
застрахования. Позовава се и на хипотезата на т. 10. 21 от договора, при която
не се покрива механична или машинна авария, каквато е процесната.
Ответникът се позовава на допуснати нарушения на СРС поради необсъждане на
възраженията за съпричиняване на резултата в размер
на 10 %, както и на възражението за
прихващане с дължимата сума на третата и четвърта вноска по застрахователната
премия, на основание т. 30 от ОУ на дружеството. Според ответника, съдът
неправилно не е отчел възраженията му за липса на основание за заплащане на
застрахователно обезщетение. Поддържа, че не са представени доказателства за
основателност на претенцията. Съдът е кредитирал избирателно приетите пред него
доказателства, като неоснователно е отказал допускане на повторна САТЕ, в
нарушение на процесуалните правила. Моли да се отмени решението и да се отхвърлят
исковете изцяло. Претендира разноски съгласно списък и прави възражение за
прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Въззиваемата
страна – ищец „Л.2.“ ООД, чрез
представителя си, в отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263 ГПК, оспорва
същата. Становището на ответника е, че решението е законосъобразно, подробно и
обосновано, съобразено със събраните по делото доказателства, постановено в
съответствие с процесуалния и материален закон. Правилно СРС е уважил исковете,
като обосновано е намерил за неоснователни възраженията на ответника за
изключен риск и съпричиняване на резултата. Поддържа,
че от доказателствата безспорно е установено, че между страните е сключен
договор за имуществена застраховка на ветрогенератор, собственост на ищеца, находящ
се в с. Зетьово, както и че в срока на договора е настъпило застрахователно
събитие - буря, съгласно т. 77 от ОУ на застрахователя. Поддържа се още, че в
тази точка са изчерпателно изброени покритите от застраховката увреди на
имуществото. Посоченото събитие е причина за вредите във ветрогенератора,
като причинно - следствената връзка е установена от приетата пред СРС СТЕ.
Излагат се множество подробни съображения
относно установените от СТЕ констатации, като се поддържа, че
експертизата не е установила повредите да се дължат на ръжда, износване на
части или замърсявания на вала на генератора. Ищецът сочи, че е представил
всички изискуеми документи по щетата в срок, като в процеса са ангажирани
доказателства за ремонтиране на повредените в резултат от бурята части.
Възразява срещу твърденията на ответника, че не е установена причинна - връзка на
повредите със събитието от 07.01.2015 г., както и че не е налице покрит риск. Моли
да се потвърди решението на СРС в оспорената част. Претендира разноски във въззивното производство съгласно списък.
Софийският
градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните доказателства, намира следното :
Съдът е бил
сезиран с главен иск с правно основание чл. 208 КЗ (понастоящем отменен, но
действащ към датата на ПТП) за заплащане на обезщетение по имуществена застраховка
„защитено имущество“, както с акцесорен иск за лихви
за забава върху него - по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В рамките на проверката,
която следва да осъществи въззивния съд върху
обжалваното решение по чл. 269 ГПК, настоящият състав намира, че решението е
валидно и допустимо в оспорените части.
При постановяване на
решението СРС е взел предвид представените пред него доказателства в тяхната
цялост, които е обсъдил подробно, като е изложил установената въз основа на тях
фактическа обстановка. Въззивният съд не намира за
необходимо да я преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.
В допълнение към
изложеното от СРС и като съобрази възраженията направени във въззивното производство, съдът намира следното:
В
производството не е било спорно и видно от представените пред СРС
доказателства, ищецът е собственик на вятърен генератор тип „Micon М
750", находящ се в У ПИ V-31,
масив 22, местност „Мангеле коросу“, в землището на с. Зетьово, община Айтос, област
Бургас, който съгласно изискванията на закона и на основание чл. 222, ал.1, т. 8
и чл. 177, ал. 2 от Закона за устройство на територията, е въведен в
експлоатация с Разрешение за ползване No ДК-
07-ЮИР-37/24.08.2010 г.
Не
е спорно, че дружеството е сключило договор за застраховка на имущество с
ответника - застрахователно дружество, по полица № 143000802С022553.
Според
Общите условия на застраховката, приети пред СРС, покритите рискове в клауза „Б“
включват няколко групи - клауза „Б 1", клауза „Б 2", клауза „Б 3"
и клауза „Б 4".
Срещу
заплащане от ищеца на застрахователната премия, посочена в застрахователната
полица, ответното застрахователно дружество осигурява се е задължило да осигури
застрахователно покритие на имуществото, собственост на „Л.2.“ ООД,
представляващо вятърен генератор тип „Micon М 750“, срещу рискът, посочен в
клауза „Б1“, а именно: „буря, ураган,
увреждане от падащи клонове и дървета“. Не се установява ищецът да не изпълнил
задълженията си по договора и да има непогасени задължение за застрахователна
премия, в какъвто смисъл са направените от ответника възражения в жалбата.
С писмо от 09.02.2015 г. ответникът е указал на ищеца да представи фактура
за закупуване на ветрогенератора, становище от
оторизиран сервиз относно причината за настъпилите увреждания, фактура за
възстановяване на увредените детайли на ветрогнератора
и скъсаният изходящ вал от планетарния редуктор за извършване на анализ и
изследване.
Всички
поискани допълнително документи, както и скъсаният изходящ вал са предоставени
на ответника на 12.02.2015 г., като за върнатите части е подписан Приемо - предавателен протокол за върнати части по щета №
30015080200003. Не е спорно и се установява, че ищцовото
дружество е възложило на „У. БГ" АД с ЕИК ******възстановяване на
увредените детайли на вятърния генератор, както и изработка и доставка на шицов вал и комплект дистанционни шайби за азимут редуктор
на вятърен генератор „Micon М 750 - 400 KW", извършване на
демонтаж на увредения редуктор и монтаж на отремонтирания
азимут редуктор, извършване на транспорт на увредения редуктор до работилницата
на „У.БГ" АД и транспортиране на отремонтирания
редуктор обратно до с. Зетьово, наем на специализирана техника - кран във
връзка с демонтажа и монтажа на редуктора.
За
извършената работа, „У.БГ" АД е издал фактура № ********** от 09.02.2015
г. на стойност 8 928 лв., която сума е заплатена
от страна на ищеца за отстраняване на повредите по генератора, според приетите
по делото платежни нареждания.
На следващо
място, за да се ангажира отговорността на ответника е необходимо да се
установи, че вредите по имуществото на ищеца са непосредствено причинени от
покрития от застрахователя риск - буря.
Основният спорен въпрос, пренесен и във въззивното производство, е бил дължи ли ответника застрахователно
обезщетение за установените в производството вреди и съставляват ли те покрит
от застраховката риск. По този въпрос въззивният съд намира следното :
По силата на
договора за
застраховка, застрахователят се задължава да поеме
определен риск срещу заплащане на застрахователна премия от страна
на застрахования и при настъпването на застрахователното събитие - да му заплати
застрахователно обезщетение.
При съдебно предявена претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение
по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на
застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.). Действителната стойност на вредата, съгласно разпоредбата
на чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.), е стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество.
Предпоставките
за заплащане на обезщетение по чл. 208, ал. 1 КЗ са доказване на валидно
застрахователно правоотношение, сбъдване на застрахователното събитие по покрит
със застраховката риск в рамките на срока на застрахователния договор, както и
вреди от неговото настъпване.
Основанията, при които застрахователят по
имуществена застраховка може да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение, са уредени в хипотезите на чл. 189, ал. 4 КЗ (отм.), чл. 190, ал.
4 КЗ (отм.), чл. 207, ал. 2 КЗ (отм.), чл. 206, ал. 3 ТЗ (отм.) В тези случаи обаче е предвидено, че
застрахователят може само да намали обезщетението, не и да откаже изцяло
изплащане на обезщетението.
Отказ от изплащане може да направи само ако застрахователят
изрично е предвидил това в ОУ на договора. Общата разпоредба за отказ
да се плати при имуществени застраховки се съдържа в чл. 211 КЗ
(отм.) : 1. при умишлено увреждане, 2. при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор, което е значително с оглед на интереса
на застрахователя и е било предвидено в закон или застрахователния
договор,
3. в други случаи, предвидени в закон. Хипотезите на
чл. 211, т. 1, 2 и 3 КЗ (отм.) касаят цялостно неизпълнение на задължения на
застрахования по застрахователния договор и умишлено причиняване на вредите на
застрахованото имущество.
В случая, от доказателствата представени пред СРС се установява, че на
07.01.2015 г. е настъпило събитието „буря“, което според въззивният състав е
включено в покритите от застраховката рискове, както основателно е приел и СРС.
Този извод следва от посоченото в текста на т. 77 от ОУ на застрахователния договор, на които се позовава ответника. Според този текст под понятието „буря“ се има предвид : „природно явление, при което вятърът е със скорост над 15 м/с“, като в същата точка е посочено още, че се покриват вредите, изразяващи се в събаряне, счупване, разкъсване или отнасяне или друго механично увреждане на застрахованото имущество.
От
представения пред СРС отговор с изх. № 9/20.01.2014
г. от Националния институт по метеорология и хидрология - РЦ Варна е видно, че на
07.01.2015 г. в синоптичната станция при ХМО - Бургас, измереният максимален
вятър с посока север – северозапад е бил със скорост от 18 м/с. Както сочи и
СРС, метеорологичната станция измерва скоростта на вятъра близо до земната
повърхност, а вятърният генератор е съоръжение, в което повредената вследствие
на бурята част (редуктора), е разположена на височина от 37, 2 метра от земната
повърхност. Безспорно скоростта на вятъра на тази височина е по - голяма от
измерените 18 м/с скорост на вятър от синоптичната станция при ХМО – Бургас.
Този извод се потвърждава и от заключението на СТЕ.
Съпоставяйки
посочената информация с изискванията в Общите условия на застрахователя, основателно
СРС е приел, че вятър със скорост от и над 18 м/с представлява „буря“, съгласно
посоченото в т. 77 от Общите условия на ответника, съгласно които бурята е
„природно явление, при което вятърът е със скорост над 15 м/с".
Предвид
изложеното, обосновано съдът е направил извод, че е налице покрит от застраховката
риск и не е налице основание да се изключи отговорността на застрахователя.
Въззивният състав намира още,
че неоснователно ответникът се позовава на изключенията по т. 10. 10 и т. 10.
11 или т. 10. 21 от ОУ на договора.
Според
т. 10. 10 застрахователят не покрива риск настъпил в резултат от неспазване на
технологии и стандарти, неправилна експлоатация или безстопанствено съхранение,
а според т. 10. 11 не се покриват вреди настъпили в резултат от груба
небрежност, умишлени действия или бездействия на застрахования, неговия
персонал или лица, ангажирани с охраната на имуществото, както и на всяко трето
ползващо се лице. Съгласно т. 10. 21 не се покриват и щети от грешки или
дефекти, механични аварии, елекронни или електрически
повреди, прекъсване на електричеството и т. н.
Настоящият
въззивен състав намира, че в производството не се установяват
тези общи изключения, при настъпване на които застрахователят се освобождава от
отговорност за обезщетявате на настъпилите вреди, по смисъла на чл. 211 КЗ
(отм.) Възраженията на ответника, развити и във въззивното
производство, относно неправилна преценка наличието на посочените хипотези от
страна на СРС, са изцяло неоснователни.
На следващо
място, за да се ангажира отговорността на ответника е необходимо да се
установи, че вредите по имуществото на ищеца са непосредствено причинени от
покрития от застрахователя риск - буря.
В
случая конкретния размер на вредите по ветрогенератора
към момента на събитието и причинната им връзка със събитието се установяват от
приетото пред СРС заключение на СТЕ. Неоснователно ответникът се е позовал на
допуснати процесуални нарушения от СРС при постановяване на решението, поради
недопускане на повторна СТЕ, тъй като основната приета СТЕ е била оспорена от
него. Въззивният съд намира, че приетата пред първоинстанционният съд експертиза е била пълна, ясна,
задълбочена и разбираема, поради което не се е налагало допускане на повторна,
по аргумент за противното от чл. 201 ГПК.
Според
заключението СТЕ и отговорите на вещото лице, дадени в съдебно заседание, вследствие
на външните атмосферни условия - скорост на вятъра 18 метра в секунда и външна
температура от минус 7, 8 градуса, е възможно да се е повишил вискозитетът на
маслото в хидравличната система, вследствие на охлаждането му, което е довело
до моментно намаляване натиска на спирачките и е позволило ударното завъртане
на гондолата, довело до скъсването на процесния вал. Вещото
лице е дало заключение, че е възможно порива на вятъра да е бил с още по - голяма скорост и усукващият момент да е още
по - голям от изчисления, като по този начин да е преодолял спирачките, когато
са били разхлабени по команда от контролера, за да може мотор редуктора да
завърти ветрогенератора срещу вятъра. Експертът е дал
заключение, че разрушението на вала е настъпило моментално, защото при
постепенно разрушаване би се получило дебалансиране и
вибрации, които ще повишат товара и температурата на електродвигателя, което ще
доведе до изключването му, а с това и на ветрогенератора.
Заключението на вещото лице и изводите, до които е достигнало, съвпадат с изводите
на вещото лице - експерт, участвал в комисията, извършила първоначалния оглед
на демонтирания от вятърния генератор редуктор, за да установи техническото му
състояние, размера на щетите и евентуалните причини за повредата. Вещото лице е
посочило, че вятърният генератор е увреден вследствие на механична авария в
редуктора за азимутно ориентиране. Експертът е
констатирал освен това липса на признаци за износване или техническа
неизправност на редуктора, като е дал заключение, че причината за усукването
(скъсването) на вала е във външно силово (спиращо) въздействие, с посока -
противоположна на направлението, в което редуктора завърта гондолата в
определения момент. Според експерта усукване и скъсване на изходен вал на
редуктора, не може да бъде причинено от износване или техническа неизправност
на редуктора, а единствено и само от външно механично въздействие, каквото
представлява силния страничен порив на вятъра, в момент, в който редукторът
извършва позициониране на гондолата, чиято аеродинамичност
е оптимална по оста на ротора. Според вещото лице, общата маса на гондолата и
ротора е 17 тона и самата гондола се позиционира спрямо посоката на вятъра от
един единствен редуктор - тоест става въпрос за съоръжение с огромна маса,
което се намира на голяма височина от земната повърхност и всеки порив на
вятъра, който е над 15 м/с, т. е. е буреносен, може да повреди съоръжението.
Съдът намира за
неоснователно възражението, че ищецът е допринесъл 10 % за настъпване на
вредите по имуществото, тъй като в производството не са ангажирани доказателства за такова поведение от ответника, чиято е
тежестта на доказване в случая. Недоказани, а от там и неоснователни са останали
възраженията за съпричиняване на вредоностния
резултат от застрахованото лице – т. е., че ищецът с поведението си е
допринесъл за причиняване на вредите, чието обезщетяване претендира, каквото е
изискването на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за да се говори за наличие на съпричиняване. Както се посочи и по – горе, според
експертизата не са налице признаци за износване или техническа
неизправност на редуктора, като причината за усукването (скъсването) на вала е
във външно силово (спиращо) въздействие, в случая от бурята.
В заключение настоящият състав изцяло споделя изводите на СРС, че в
производството се установява, пълно и главно, че вредите причинени на
имуществото на ищеца са настъпили в резултат от покрит от застраховката риск и
са в причинна връзка с този риск.
Предвид изложеното в съвкупност, въззивният
съд приема, че се дължи заплащане на обезщетение в размер стойността на вредите
към момента на настъпване на събитието - чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), във връзка с чл. 206, ал. 1 от КЗ (отм.).
В случая се установява, че направените
от ищеца разноски за отстраняване на възникналата от събитието щета са в размер
на 8 928 лв., съгласно фактура № ********** от 09.02.2015 г. издадена от У.БГ"
АД. Ответникът не е ангажирал доказателства за опровергаване на размера,
необходим за отстраняване на повредата по застрахованото имущество. При това
основателно искът е приет от СРС за доказан за предявения размер и е уважен. Въззивният състав не намира основания за промяна изводите
на СРС.
По
повод възражението на ответника за прихващане със суми за неплатени премии от
ищеца по застраховката, въззивният съд констатира, че в производството не се
установява ищецът да има непогасени задължение за застрахователна премия, в
какъвто смисъл са направените в жалбата възражения.
По акцесорната претенция за лихви за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в жалбата не се излагат никакви конкретни
съображения, поради което въззивният състав намира, че не са налице основания
за промяна на изводите на СРС и в тази част.
Само за пълнота следва да се посочи, че в производството се
установява, че ищецът е съобщил на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие с уведомление на 08.01.2015 г., към
който момент не се спори, че е представил документите по щетата. Съгласно т. 55
ОУ, изплащането на застрахователното обезщетение се извършва до 15 дни. Следователно
ответното дружество е изпаднало в забава от 23.01.2015 г. СРС е определил
обезщетение за забава по реда на чл. 162 ГПК за периода 23.01.2015 г. – 14.05.2015 г. е в размер на 275, 56 лв., за която сума е приел иска
за основателен.
Предвид изложеното,
решението следва да се потвърди и в частта относно присъдените лихви за
забава.
Съдът констатира, че при изписване на сумата на
лихвите в диспозитива на решението, СРС е допуснал техническа грешка – два пъти е посочил
лихвата за забава – веднъж в приетия размер от 275, 56 лв. за периода 23.01.2015 г. –
14.05.2015 г. и веднъж в размер на 257, 56 лв.
за същия период. В същото време СРС е пропуснал да присъди законната лихва
върху сумата по главницата от подаване на исковата молба 11.06.2015 г. до
окончателното изплащане, което е законна
последица от уважаване на главния иск, поискана в исковата молба от ищеца. Въззивният
състав намира, че е допусната очевидна техническа (фактическа) грешка, която
може да се отстрани от СРС, безсрочно при връщане на делото, по реда на чл. 247 ГПК.
Тъй
като изводите на настоящият състав изцяло съвпадат с тези на СРС, решението в
оспорената част следва да се потвърди. Този
извод се отнася и за разноските,
присъдени в полза на ищеца, които са съобразени с изхода от спора и
доказателствата за направени разноски.
По разноските пред СГС :
С оглед изхода от спора право на разноски за адвокат има ищеца. В
производството са представени доказателства за заплатени разноски в размер на
1 000 лв. адвокатски хонорар за въззивната инстанция.
Ответникът е
направил възражение за прекомерност на тези разноски по смисъла на чл. 78, ал.
5 ГПК. При материалния интерес по спора, минималния размер на възнаграждението съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ е 776 лв.
Като съобрази
фактическата и правна сложност на спора, материалният интерес по делото,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ и обстоятелството, че производството е
приключило в едно съдено заседание, както и извършените от адвоката процесуални
действия, съдът намира че възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца пред СГС е основателно. Според настоящият
състав в полза на ищеца следва да се присъди възнаграждение в размер на 800 лв.
за тази инстанция.
Воден от
горното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 223882/24.09.2019 г. на СРС, 59 с-в, по гр. д. № 32951/2015 г.,
в частта, в която „З.А." АД, с ЕИК: ****е осъдено да заплати на „Л.2.“ ООД, с ЕИК: ******, на основание чл.
208, ал. 1 КЗ (отм.) във вр. с чл. 206, ал. 1 КЗ
(отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми : 8 928 лв., представляваща направени разноски за възстановяване
на повредено застраховано имущество, въз основа на фактура № ********** от
09.02.2015 г., издадена
от „У.БГ" АД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 11.06.2015 г.
до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 275, 56 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 23.01.2015 г. –
14.05.2015 г., сумата
в размер на 257, 56
лв. мораторна лихва (при допусната ОФГ)
върху сумата в
размер на 8 928 лв. за периода 23.01.2015 г. - 14.05.2015 г., както и направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в частта, в която искът по чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.)
е отхвърлен до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА „З.А.“ АД, с ЕИК: ******, с адрес на управление:***, да заплати на „Л.2." ООД, с ЕИК: ******, с адрес по делото :
гр. София, ул. „******, офис 12, чрез адв. В. Б., на
основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 5 ГПК, вр. с чл. 7, ал. 2 НМВАВ, сумата от 800 лв.
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.