Решение по дело №797/2019 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. В., 25.11.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВРЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на двадесет и тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА

 

при участието на секретаря Р. М.

като разгледа докладваното от съдията

н.а.х.д. №797/2019 г. по описа на ВрРС

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН

 

Образувано е по жалба на ЕТ „Трифон Тасков - Гергана Данова“, с. Л., против Наказателно постановление /НП/ №06-001061/30.07.2019 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - В., с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв. за нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ.

 

В жалбата се твърди, че наказващият орган е достигнал до неправилни фактически констатации и до неправен извод, че е извършено административно нарушение. При това се моли за отмяна на санкционния акт като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Коцанкова – АК В., която поддържа жалбата и по изложените в нея съображения и след самостоятелен анализ на фактическата обстановка, моли за отмяна на НП.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. К., която поддържа тезата за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

 

Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитани са св. С. Ц., Ц. Ц. и К. К..

 

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Св. Ц. Ц. и управителят на едноличния търговец били в приятелски отношения. Тъй като св. Ц. Ц. желаел да извърши боядисване на броня на автомобила си, а едноличният търговец разполагал с автосервиз в с. Л., където живеел и св. Ц. Ц., последният помолил управителя на търговеца да му бъде предоставена възможност да боядиса бронята си лично, но в автосервиза на търговеца. Уговорили се св. Ц. Ц. са отиде в автосервиза и на 10.06.2019 г. последният отишъл в базата на търговеца и оставил бронята си, като се уговорил с работещите в сервиза, че ще си свърши работата в сряда, когато и те могат да му помогнат.

На 12.06.2019 г. сутринта, св. Ц. Ц. отишъл в автосервиза и след като му било обяснено от работещите в сервиза какво да прави, той започнал да шкури бронята си. Около 09:40 часа, св. С. Ц. – главен инспектор в Д „ИТ“ В., заедно с колегата си Т. И.извършили проверка на работещите в автосервиза. При проверката установили, че св. Ц. Ц. е в базата на търговеца и шкури броня. На същия била дадена декларация, в която да попълни от кога работи в сервиза и при какво работно време и трудово възнаграждение. Тъй като при разговорите си с управителя на търговеца, св. Ц. Ц. постигнал договорка да започне след време работа в автосервиза, същият решил, че проверяващите лица са служители на търговеца и че предоставената му декларация е документ, касаещ бъдещите му правоотношения с търговеца. Незнаейки какво да попълни, след обяснения от страна на проверяващите за работното време на сервиза, същият попълнил в декларацията, че работи с работно време от 08 до 17 часа при минимално трудово възнаграждение с почивни дни събота и неделя. Отразил също, че няма сключен трудов договор.

 

С оглед направената констатация, на търговеца е съставен АУАН №06-001061/14.06.2019 г., в който нарушението е квалифицирано като такова по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ. АУАН е съставен в присъствието на представител на жалбоподателя и му е връчен лично, като в графа „възражения”, същият не е направил вписване.

Въз основа на така съставения АУАН, на 30.07.2019 г. е издадено НП, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв.

 

Така изложената фактическа обстановка се установява въз основа показанията на С. Ц., Ц. Ц. и К. К., които съдът кредитира като логични, последователни и незаинтересовани. Свидетелката С. Ц. лично е извършила проверка на жалбоподателя и е констатирала, че св. Ц. Ц.извършва дейност в обекта на търговеца. Установила също, че лицето няма сключен трудов договор. Уточнява също, че останалите лица в обекта са имали сключен трудов договор, както и установява обстоятелствата около съставения АУАН. Съдът се отнесе с доверие към показанията на свидетелката. Кредитира и заявеното от св. Ц. Ц. и К. К., които разказват, че св. Ц. Ц. е бил в обекта по лична работа, за да шкури бронята на личния автомобил, като е имал уговорка с управителя на търговеца, с когото са в приятелски отношения. Установяват също, че на по-късен етап лицето е работило в обекта по трудово правоотношения и че идеята да започне работа в автосервиза се е зародила около посещенията му в базата на търговеца във връзка с боядисването на бронята му. Свидетелите установяват също, че в деня на проверката, св. Ц. Ц., вършейки си своя лична работа, се е заблудил, че проверяващите са служители на търговеца, както и че попълва документи във връзка с бъдещата му работа в автосервиза и че е попълнил данните в предоставената му декларация под диктовка на единия от проверяващите.

Съдът кредитира и писмените материали по делото, а именно протокол за проверка от 12 и 14.06.2019 г., удостоверяващ изводите, до които са достигнали проверяващите по време на проверката; декларация от св. Ц. Ц., в която същият е вписал, че няма трудов договор; декларация от управителя Гергана Данова, в която е отразено, че лицето не работи в обекта, и другите писмени материали. С оглед спорните обстоятелства между страните, обаче, по-прецизното обсъждането на доказателствената маса не е необходимо.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е подадена в установения в чл.59, ал.2 ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

 

Разгледайки я по същество, съдът намира следното:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Разглеждайки НП от материално-правна гледна точка, съдът счита, че наказващият орган неправилно е достигнал до извод за допуснато административно нарушение по смисъла на Кодекса на труда. Видно е, че по делото се установява, че св. Ц. Ц. е извършвал своя лична работа в автосервиза на търговеца, за което св. Ц. Ц. и управителя на търговеца са имали предварителна уговорка. Действително, установено е, че св. Ц. Ц. е извършвал дейност от вида, извършващ се в автосервиза. Не се установява, обаче, по време на проверката св. Ц. Ц., да е извършвал тази дейност по силата на трудови правоотношения. Трудовият договор е вид договор, при които се дължи работна сила, предоставена на подчинение на изискванията и разпорежданията на работодателя по отношение на работно време, трудова дисциплина и т.н. По делото не се установява страните да са се договорили да се дължи работна сила, не се установява и това св. Ц. Ц. да се е задължил да идва всеки ден на работа за неустановен, неопределен срок както е при трудовия договор, както и не се установява лицето да е подчинено на изискванията и разпорежданията на работодателя по отношение на работно време, трудова дисциплина и т.н. Действително, разпитания по делото свидетел С. Ц. твърди, че лицето, установено на обекта, е заявило, че работи в обекта. От събраните по делото доказателства, обаче, не се установява това лице да е било на  подчинението на работодателя по смисла на трудовия договор. Напротив - от доказателствата по делото се установява, че лицето, установено на обекта на жалбоподателя е целяло да боядиса лично броня на автомобила си. При това съдът счита, че не са събрани достатъчно доказателства, за да се установи и възприеме наличието на трудово-правни отношения, изискващи сключването на трудов договор. Възприетото от съда му дава основание да приеме, че издаденото НП като недоказано и неправилно следва да се отмени, ведно с всички произтичащи от това последици.

 

С оглед гореизложеното, съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите наведени от страните доводи, доколкото същите не биха променили изхода на делото.

 

Така мотивира и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът

           

                          

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №06-001061/30.07.2019 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - В., с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ, на ЕТ „Трифон Тасков - Гергана Данова“, с. Л., е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв. за нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. В. в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: