РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 21.03.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, тричленен състав, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря ДЕДИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора
ЦВЕТОМИР ПАПУРКОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАД № 67/2022 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 285, ал. 1 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във
връзка с глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
С решение № 176 от 30.11.2021 г., постановено по адм.д. № 237/2018 г., Административен съд – Ловеч е отхвърлил изцяло предявения иск от П.С.П., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в размер на 20 000,00 /двадесет хиляди/ лв. за претърпени от него неимуществени вреди – неудобство от унизително и нехуманно отношение, болка и страдание от неправилно поставяне на помощните охранителни средства, като в резултат на силното стягане е получил отичане на крайниците и нарушено кръвообращение за времето от 14.03.2014 г. до 24.03.2014 г. по време на престоя му в МОБАЛ „****“ АД гр. В. Търново. Със същото решение е оставено без уважение искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Недоволен от така постановеното решение е останал П.С.П. ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч, който е подал касационна жалба. Касаторът не е съгласен с изводите на първоинстанционния съд, че не са причинени неимуществени вреди. Сочи, че са били налице твърдените от него обстоятелства, изложени в исковата молба, че е претърпял болки и страдания от незаконосъобразно поставените му помощни охранителни средства по време на престоя му в МОБАЛ „****“ АД гр. В. Търново. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на друго решение, с което на касатора да се присъди обезщетение.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява
лично и с назначения служебен защитник адв. Н., която поддържа касационната жалба и моли да бъде отменено
първоинстанционното решение, като вместо него да бъде постановено друго, с
което да бъде уважен изцяло предявеният иск. В допълнително представени писмени
бележки с вх. № 717/06.03.2023 г. в АдмС Ловеч процесуалният представител на
ищеца развива съображения по съществото на спора, като излага доводи по отношение
приложението на чл. 114, ал. 1 и чл. 115, ал. 1 от ЗИНЗС.
Ответникът по касационната жалба - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София не изпраща представител в съдебно заседание. В писмен отговор вх. № 804/16.02.2022 г., чрез ст. юрисконсулт Георгиева, намира касационната жаба за неоснователна, а решение № 176 от 30.11.2021 г., постановено по адм.д. № 237/2018 г. на Административен съд – Ловеч, за правилно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и обосновано, като моли касационната инстанция да остави в сила обжалваното решение. Излагат се аргументи, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, доколкото липсва доказано по делото незаконосъобразно действие или бездействие на администрацията, нито е установено нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, като в исковия период ищецът не е бил подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко и/или унизително отношение. Сочи се още, че обездвижването на болните към болничните легла в лечебното заведение, в което е бил настанен ищецът, се извършва по лекарско предписание и се прилага спрямо болните, когато състоянието им го изисква, като не са доказани твърденията на П., че краката му са били вързани с кожени ремъци. В отговора се сочи също, че по делото е доказано, че използването на белезници спрямо П.С.П. през процесния период е било законосъобразно и обосновано с оглед конкретните обстоятелства и предвид факта, че лицето е било с наложена мярка „задържане под стража“ за престъпление по чл. 116, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 115 от НК. От страна на ответника не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявения иск от П.С.П., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в размер на 20 000,00 /двадесет хиляди/ лв. за претърпени от него неимуществени вреди – неудобство от унизително и нехуманно отношение, болка и страдание от неправилно поставяне на помощните охранителни средства, като в резултат на силното стягане е получил отичане на крайниците и нарушено кръвообращение за времето от 14.03.2014 г. до 24.03.2014 г. по време на престоя му в МОБАЛ „****“ АД гр. В. Търново.
Посочената подробно в мотивите на решението, постановено по адм.д. № 237/2018 г. на Административен съд – Ловеч, фактическа обстановка се установява от всички писмени и гласни доказателства, събрани от първоинстанционния съд, които са непротиворечиви, подробни и ясни, поради което правилно са кредитирани.
Във връзка с направеното от П. доказателствено искане е постъпило писмо от изпълнителния директор на МОБАЛ „****“ АД – гр. Велико Търново с вх. № 434/08.02.2023 г. /л. 96/, от което се установява, че към месец март 2014 г. в Отделение по анестезиология и интензивно лечение на МОБАЛ „****“ АД – гр. Велико Търново не е имало монтирани камери за видеонаблюдение и съответно записи.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства еднопосочно и безпротиворечиво се установява, че за периода от 14.03.2014 г. до 24.03.2014 г. П.С.П. се е намирал в МОБАЛ „****“ АД – гр. Велико Търново, като касаторът е бил поставен под охрана чрез разкриване на временен пост в ОАРИЛ към лечебното заведение /л. 82-89 от АД № 237/2018 г. по описа на АдмС Ловеч/ и по отношение на него са били употребени помощни средства – белезници, тъй като спрямо П. е била взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ от Окръжен съд В. Търново. В представената Инструкция за особеностите на поста и задълженията на постовия служител от надзорно-охранителния състав на Арест - гр. В.Търново на пост № 4 за охрана на П.С.П. /л. 83-84 от АД №237/2018 г. по описа на АдмС Ловеч/ в точка IV, отнасяща се до употребата на физическа сила и помощни средства, е регламентирано, че употребата на помощни средства – белезници се допуска съобразно условията, когато помещението /болничната стая/, където се настанява задържаното лице не отговаря на изискванията за охрана и изолация и след консултация с лекуващия лекар относно здравословното му състояние. Те могат да се поставят на едната ръка, двете ръце и/или на краката на задържания при прояви, предположения, уличаващи го в подготовка за бягство или нападение, при буйство, тежко психическо разстройство и когато има опасност да посегне върху живота си или живота и здравето на други хора. В тези случаи постовите служители са длъжни по възможност да пазят живота и здравето на задържаните лица. Белезниците се поставят без да се притягат и причиняват физическо страдание на задържаните лица.
Мотивите за употреба на белезници спрямо ищеца са, че той е бил в качеството на задържан по обвинение в тежко престъпление против личността и се намирал извън пределите на Арест - гр. В. Търново; поведението му било застрашаващо както неговото здраве и живот, така и тези на медицинския персонал, другите пациенти и служителите от охраната; намирал се в септична зала № 2, в която не се допускат немедицински лица, постовите изпълняват служебните си задължения пред вратата на зала № 2, като имали непостоянен визуален контакт със задържания; тази зала имала два прозореца без решетки, с безпрепятствен достъп до зала № 1 и зала № 3, и не отговаряла на условията за изолация и охрана на задържаното лице; в зали № 1 и 3 се приемали и лекували и други болни, някои от които в критично състояние.
Първостепенният съд е приел, че използването на белезници е предвидено в чл. 115, ал. 1 от ЗИНЗС, като в случая използването на белезници по отношение на П. е било възможно и необходимо за осъществяване на непрекъсната охрана в болнично заведение, различно от местата за задържане. С оглед конкретната обстановка, използването на белезници е било оправдано и наложително. Отчетено е и обстоятелството, че лечението е проведено в болница извън ареста, болничната стая, в която е бил настанен ищецът, не е отговаряла на изискванията за охрана и изолация, като П.С.П. е бил задържан по обвинение в тежко престъпление против личността, поведението му е застрашавало неговото здраве и живот, както и тези на медицинския персонал. Съдът приел, че използването на белезници по отношение на ищеца в случая не е акт на нечовешко отношение към ищеца, причиняващо му силна физическа болка или страдание, не е израз на унизително отношение, уронващо човешкото му достойнство, не е действие което нарушава забраните, регламентирани в чл. 3 от ЗИНЗС или в ЕКПЧОС.
Първостепенният съд приел, че отговорността на ответната страна може да бъде ангажирана само при доказано незаконосъобразно действие от страна на охраняващите служители към ГДИН. В случая такова незаконосъобразно действие не е налице. При това положение не може да има настъпили неимуществени вреди за ищеца, нито пряка и непосредствена причинна връзка между вреди и незаконосъобразни действия.
Според касационната инстанция тези изводи на съда са правилни.
В случая, използването на белезници спрямо П. е било по време на болнично лечение, което е в съответствие с разпоредбите на чл. 114, ал. 1 от ЗИНЗС и цитираната по горе Инструкция за особености на пост във външно болнично заведение. Следва да се посочи, че помощни средства, каквито са белезниците, могат да се използват не само в хипотезата на чл. 114, ал. 1 от ЗИНЗС. Такава възможност е предвидена и в разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от ЗИНЗС, а както е в настоящия случай - използване на помощни средства е възможно и необходимо с оглед осъществяване на непрекъсната охрана в заведение, различно от местата за задържане. Предвид това, използването на помощни средства е било оправдано и наложително с оглед конкретната обстановка. Освен това преценката за използване на белезници е на служителите на ГДИН и определящо за тази преценка е конкретната обстановка и поведението на лишения от свобода. В случая преценката е обвързана с обстоятелството, че лечението е проведено в болница извън затвора, болничната стая, в която е бил настанен ищеца не е отговаряла на изискванията за охрана и изолация, като П.С.П. е бил задържан по обвинение в тежко престъпление против личността, поведението му е застрашавало неговото здраве и живот, както и тези на медицинския персонал и е съществувала опасност осъденият да се отклони. С оглед на това следва да се приеме, че служителите на ГДИН не са извършили незаконосъобразни действия.
Правилен е изводът на решаващия съд, че ищецът не е търпял физически дискомфорт от използването на белезници. Видно от всички събрани и обсъдени по делото доказателства, които като подробни, ясни и непротиворечиви по между си, съдът кредитира, не се установяват твърденията на ищеца в този смисъл.
Съгласно чл. 112 и сл. на ЗИНЗС при изпълнение на служебните
си задължения служителите на ГДИН могат да използват физическа сила, помощни
средства и оръжие, ако спазването на реда и дисциплината не може да бъде
постигнато по друг начин. Законът дава право на служителите да ползват помощни
средства по своя преценка и при съобразяване с обстоятелствата по чл.
115, ал. 1 от закона - конкретната обстановка, характера на нарушението и
личността на нарушителя. Определящото за действията на служителите на ГДИН за
всеки конкретен случай е както присъдата, която изтърпява лицето, респективно
взетата мярка за неотклонение, така и неговото поведение и характерови
особености.
Видно и от справка № 728/2014 г. на Окръжна прокуратура –
Велико Търново на лист 356-357 от адм. д. № 237/2018 г. по описа на АдмС Ловеч,
независимо от моментното си здравословно състояние, П. е бил подчертано агресивен, изцяло своеволен и нетърпящ чуждо
присъствие около себе си.
Горното касационната инстанция сочи като допълнителен аргумент за законосъобразност на обжалваното решение на Административен съд – Ловеч.
Касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, с които искът на П. е отхвърлен изцяло.
Най-същественото е липса на предпоставките за уважаване на иск по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, във вр. с липса на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС - Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС - В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС - Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Следва да се посочи, че ищецът не доказва подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, нито от събраните писмени и гласни доказателства от първостепенния съд се установяват такива обстоятелства. Дори напротив, от показанията на разпитаните свидетели се установява, че П. е бил закопчан с белезници за леглото, тъй като пациентите са целите в кабели, кислород, катетри и сонди, се случва да им бъдат фиксирани ръцете, за да не извадят тези неща, както и че П. не се е оплаквал от отоци по време на престоя си.
Отделно не се констатираха по настоящото дело не само предпоставките на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, но и тези на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, съгласно която норма – За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че правилно и въз основа на всички събрани по делото доказателства първоинстанционният съд е стигнал до извод за неоснователност на иска, поради което същият е отхвърлен изцяло.
Следва да се посочи, че не е установено по делото нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, нито на ал. 1, нито на ал. 2 на чл. 3 от ЗИНЗС.
За да бъде приет искът за вреди с правно
основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за основателен, следва кумулативно да бъдат
доказани следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което/които се нарушава
чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението имуществена или
неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, както и причинна връзка между
тях.
Ангажирането на отговорността на административния орган изисква кумулативното наличие на предпоставките – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по повод извършване на административна дейност, вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия състав на разпоредбата, отговорността на държавата в лицето на съответната правосубектна институция, към която принадлежи органа, не може да бъде ангажирана. В конкретния случай съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не обуславя извод за установени незаконосъобразни действия или бездействия на служителите на ГДИН. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото не може да бъде направен несъмнен извод и за претърпени от касатора неимуществени вреди през исковия период.
Касационната инстанция споделя напълно мотивите на административния съд, с които е отхвърлен изцяло иска по чл. 284 от ЗИНЗС, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Поради изложените по-горе съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
От страна на ответника по касация не се претендират разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като отделно в ЗИНЗС липсва изрична уредба,
която да предвижда отговорност на ищеца за разноски за юрисконсултско
възнаграждение, поради което съдът не следва да се произнася относно
разноските.
На основание гореизложеното и чл. 221, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 176 от 30.11.2021 г., постановено по адм.д. № 237/2018 г. по описа на Административен съд – Ловеч.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: