Определение по дело №251/2020 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 283
Дата: 16 юли 2020 г. (в сила от 6 август 2020 г.)
Съдия: Иван Латинов Маринов
Дело: 20201400200251
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№………………

Гр.Враца 16.07.2020 година

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:                                            

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН МАРИНОВ                           

при участието на секретаря Христина Цекова и прокурора Николай Лалов, като разгледа докладваното от съдия Маринов ЧНД № 251 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното: 

Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от К.С.Н., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

 Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.

Осъденият поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

С. М. – инспектор "Режимна дейност" в затвора Враца, упълномощен от Началника на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата с доводи, че осъденият няма положителни прояви, неосъзнава тежестта на извършеното деяние, не е склонен да спазва нормите и правилата в общество, оценката му за риска от рецидив е с високи стойности.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за основателност на молбата, като смята, че са налице предпоставките за УПО.

Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:

С протоколно определение № 39/27.02.2020 г., постановено по НОХД №  298/20 г. по описа на PC Монтана и имащо значение на влязла в сила присъда, Н. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343в ал. 2 НК, като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 7 месеца.

Осъденият е започнал да търпи наказанието на 05.03.2020 год., като до момента е изтърпял фактически 4 месеца и 11 дни, от работа му се зачитат 19 дни, или общо 5 месеца.

Към момента неизтърпяната част от определеното му наказание е в размер на 2 месеца.

При това положение, осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му общо наказание, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.

Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е започнал да се поправя и превъзпитава.

При първоначално изготвената оценка е установен висок риск от рецидив - 97 точки. В профила на криминогенни нужди с дефицитните стойности са били зоните криминално минало - многократно осъждан за престъпления от различен характер, с ранни девиантни прояви; отношение към правонарушението - омаловажава характера на реализираното правонарушение, склонен към системно нарушаване на установените правила и норми, с нереална самооценка; жилищно устройване - живее при лоши материално-битови условия, без достъп до ток и вода; управление на финансите и доходите - липсват му постоянни доходи от трудова дейност, има сериозни финансови проблеми, трудно покриви основните нужди на семейството; емоционални проблеми - правил няколко опита за суицид, лекуван в психиатрия, емоционално нестабилен, със склонност към срив и депресивни състояния; умения за мислене - не е последователен в това, което смята за проблемно, решава проблемите си по неадекватен за средата начин, склонен да повтаря стари грешки, без да си извлича поука.

Рискът от вреди е бил с ниски стойности за служителите, лишените от свобода и самия него.

Рискът от сериозни вреди за обществото след освобождаване от затвора е определен като среден и се е определял от характера на извършеното престъпление и криминалното му минало.

В първоначалния план на присъдата като цели са били заложени мотивация за участие в културно-масови и спортни мероприятия, викторини литературни конкурси и спартакиади; назначаване на подходяща работа, в зависимост от професионалните му умения, затвърждаване на трудовите навици. Формиране на постоянство и изпълнителност при поставените трудови задачи; периодични срещи с психолог.

В условията на контролиран среда, по време на изтърпяване на наказанието и след направена преоценка е констатирано, че числовите стойности на риска от рецидив и вреди запазват стойностите за всички категории.

От доклада на социалният работник е видно, че при последната оценка е констатирано, че в следствие на интензивно провежданото корекционно въздействие, в Н. се наблюдава частична положителна промяна.

Лишеният от свобода спазва изискванията на ЗИНЗС, няма извършени дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Не е награждаван поради липсата на положителни прояви до момента.

На 01.04.2020г. е настанен в ЗОЗТ „Бойчиновци”, а от 01.06.2020г. до 29.06.2020г. е  посещавал образователен курс „Опознай Родината“. Успешно е преминал и през програма „Умения за мислене“. От 04.05.2020 г. полага доброволен труд по чл.80 от ЗИНЗС като хигиенист пред административна сграда. Приема плана за осмисляне на престоя в ЗОЗТ и проявява активност при изпълнението на поставените задачи, които са свързани със създаване на социално приемливи норми на поведение. С готовност участва в корекционните дейности. Започнато е изпълнение на заложените цели и задачи. Осъзнава, че има проблеми и е наясно с необходимостта сам да вземе мерки за тяхното решаване. Опитва се да си поставя реалистични цели - краткосрочни и изпълними.

В обсъждането на криминалното му минало обаче се регистрира вяло, формално съжаление. По отношение на престъплението - не осъзнава сериозността на деянието и евентуалните последствия от действията, си носещи риск за широк кръг от хора. Отчасти признава вината си, но е слабо критичен към извършеното деяние, което налага извода че до момента за краткия престой в МЛС не е постигнато нужното поправително въздействие.

Според ИСДВР, Н. не е дал достатъчно категорични доказателства за промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот, поради което и индивидуално - корекционната работа с него следва да продължи в посока промяна в нагласите, формиране на критично отношение към досегашното криминално поведение, правилно формулиране на проблемите и създаване на алтернативи за тяхното решаване.

Освен това, видно от криминалното му минало, Н. е с утвърдени криминални нагласи, което налага извода, че при осъденото лице се очертава склонност към несъобразяване с общоприетите норми и правила за водене на законосъобразен начин на живот и индикират вероятността от извършване на нови правонарушения. Фактът, че извършените до момента правонарушения ескалират по сериозност очертават неблагоприятна прогноза за бъдещата ресоциализация и законосъобразен начин на живот.

Изготвената и приложена по делото оценка е индикатор за частични положителни промени у Н., като все още има дефицитни зони, които са включени в плана на присъдата и не са изпълнени.

Законът в нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва да се приемат като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно - доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за поведението на затворника по време на изтърпяване на наказанието.

В тази връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а не е институт с автоматично приложение при изтърпяване на определената част от наказанието. Доброто поведение в затвора, участието в трудови мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване. Освен това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.

В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е видно, че не се е поправил напълно.

Приложените мерки за корекция не са дали обнадеждаващи резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална степен, поради което по отношение на него следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Методите и средствата на използваната спрямо осъденото лице наказателна репресия до момента не са дали нужния поправителен и превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода, за да се завърне отново към обичайния си противоправен начин на живот. Оценката му на риска от рецидив запазва високите си стойности и то в контролирана среда.

При това положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от двете законови предпоставки за УПО, а именно, че Н. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.

Съгласно разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова молба за УПО преди изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето определение.

При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения К.С.Н., роден на *** ***, понастоящем в Затвора гр. Враца, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, определено му с протоколно определение № 39/27.02.2020 г., постановено по НОХД №  298/20 г. по описа на PC Монтана и имащо значение на влязла в сила присъда, в размер на 7 месеца, с остатък от 2 месеца.

     ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.

Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: